РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2515/16.12.2021г.
гр.
Пловдив, 16 декември 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, ХХV състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
административно дело № 710 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Р.К., ЕГН: **********,***,
против Ревизионен акт № Р-16001620001783-091-001/07.12.2020г. издаден от Т.П.-
началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и С.К.- главен
инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден и изменен с решение № 132 от 23.02.2021г. на директор на дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, с която са
определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2015г. в размер на 3 761,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 757,89лв.
и за 2016г. в размер на 756,31лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 276,71лв.
и допълнително определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015г.
ДОО в размер на 3 220,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 552,14лв.;
ЗО в размер на 2 012,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 970,11лв.
и ДЗПО – УПФ в размер на 1 257,90лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 606,29лв. и за 2016г. ДОО в размер на 1 510,29лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 596,69лв.; ЗО в размер на 943,93лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 372,95лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 589,96лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 233,08лв.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се претендира неговата отмяна от съда. Изложени са
твърдения, че при повторната ревизия не са изпълнени дадените указания от
горестоящия административен орган, който с решението си е намерил за неправилен
и незаконосъобразен първоначално издаденият РА.
Конкретни възражения относно началното салдо на
парични средства към 01.01.2015г., включване на суми в разходната част на
паричния поток, съответно невключване на такива в приходната част на паричния
поток, са направени с жалбата пред горестоящия административен орган, които се
поддържат и пред настоящата съдебна инстанция. Основните оплаквания са, че в случая не са налице предпоставките
по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което и незаконосъобразно както облагаемите основи за задълженията
за данъци, така и осигурителния доход за задължителните осигурителни вноски, са
определени по този ред. Сочи се, че направените изводи от ревизиращите
са в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства в хода на
ревизията и при неправилно приложение на материалния закон. При ревизията са
ангажирани доказателства, че РЛ и нейният съпруг са разполагали с доходи с
установен източник, които да послужат за извършване на разходите през годините.
Неправилно определени суми в приходната и разходната част на паричния поток са
третирани като придобити, съответно разходвани в режим на съпружеска
имуществена общност, докато същите са лична собственост на всеки един от
съпрузите. Неправилно към началното салдо на парични средства за период преди ревизирания
не са включени реализираните от съпруга И. К. доходи от дейността му като
земеделски производител, в значителни размери, реализирани през 2004г. и 2005г.
Иска се оспореният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и депозирана по делото
писмена защита от пълномощника адв. И..
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител
юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без
уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. В нарочна
молба вх. № 6815 от 15.04.2021г. се прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар и за прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по
отношение на разноските, в случай, че бъдат представени нови доказателства от
жалбоподателката, непредставени при ревизията. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения
за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил в частта, предмет на съдебното
производство. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален
срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията е предхождана от проверка за установяване на
факти и обстоятелства на РЛ, документирана с протокол № ПФ-16001618000620-073-001/22.03.2019г.
Настоящото ревизионно производство се явява повторно
такова, след като с решение № 114 от 10.03.2020г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001619002676-091-001/13.12.2019г.
и на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на
органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов РА.
Повторното ревизионно производство е инициирано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620001783-020-001/27.03.2020г.,
издадена от Т.П.- началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложено
извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват установяване на данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. –
31.12.2016г. и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице за
същия период. Определен е краен срок на извършване на ревизията от три месеца,
считано от връчване на ЗВР, което е направено лично на 22.04.2020г. С
последващи ЗИЗВР № Р-16001620001783-020-002/16.07.2020г. и ЗИЗВР №
Р-16001620001783-020-003/20.08.2020г. е определен краен срок на ревизията,
съответно до 21.08.2020г. и до 21.09.2020г.
Заповедите са подписани с квалифициран електронен
подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.
В хода на ревизионното производство е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001620001783-092-001/29.09.2020г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено възражение от страна на
ревизираното лице вх. № 94-00-7557/25.11.2020г., без приложени към него писмени
доказателства. Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в
настоящото производство ревизионен акт № Р-16001620001783-091-001/07.12.2020г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице.
В тази насока следва да се констатира, че от приобщените
по делото доказателства, съставляващи данни от технически носител на
информация се установява, че ЗВР,
заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са
надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис респ. Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ, бр. 85 от
2017г.) към момента на подписването на електронните документи.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112,
ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, по делото е представена Заповед №
РД-09-2433 от 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Ревизионния акт е обжалван от РЛ на основание и в
срока по чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 94-00-8085 от 21.12.2020г. по описа на
ТД на НАП – гр. Пловдив, като с Решение № 132 от 23.02.2021г. директор на
дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив е
потвърдил процесният ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция
част.
Последвало е подаването на жалба на основание и в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на
ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд - гр.
Пловдив, по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото
дело.
Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното
производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са
издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите.
Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за
това форма. Ревизионният акт е валиден
административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално
компетентен и компетентен по степен административен орган.
Настоящият
съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка: като местно физическо лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, К. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на
основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получените от нея през
данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията. За периода от 01.01.2015г.
– 31.12.2016г. не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани
доходи от различни източници. Жалбоподателката е омъжена за И. К., на която също
е извършена ревизия, документирана с РА № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020г.,
потвърден и изменен с решение № 133 от 23.02.2021г. Ревизионният акт, издаден
на И. К., в частта, потвърдена и изменена с решението на горестоящия
административен орган, е предмет на съдебно обжалване, като е образувано адм.
дело № 709 от 2021г. по описа на Административен съд – Пловдив. Към момента по
посоченото дело е постановено решение № 2085 от 05.11.2021г., което е предмет
на касационно обжалване, т.е. не е влязло в сила.
През процесните
периоди жалбоподателката К. е работила по трудово
правоотношение в собствения на съпруга й „ЕКОФРУТ – ИНВЕСТ“ ЕООД.
С Протокол № Р-16001620001783-ППД-001/15.07.2020г. са
присъединени към доказателствения материал по повторното ревизионно
производство събраните при първоначалната ревизия доказателства и представените
с жалбата против първоначално издаденият РА доказателства. При проверката,
предхождаща ревизията, са констатирани превишения на разходите над доходите с
установен източник за 2015г. в размер на 54 716,26лв. и за 2016г. в размер
на 49 531,32лв.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ, с което са
изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към
източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка
на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови
активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания
период.
От страна на лицето са представени документи и
обяснения във връзка с връченото искане. Декларирано е, че към 01.01.2014г. съпрузите
К.и са разполагали с парични средства в брой в размер на 150 000лв. –
160 000лв. спестявания от реализирани доходи през 2004г. и 2005г. от
дейност на съпруга като земеделски производител и застрахователен агент. Не се
спори, че са закупувани недвижими имоти и МПС, като са изложени твърдения, че
апартаментът в гр. Пловдив, ул. „***“ № *, собственост на майка й Б.С., е
продаден за сумата от 18 000евро, а не както е посочено в нотариалния акт
– 18 000лв.
При анализ на събраните доказателства е констатирано,
че не са доказани твърденията на жалбоподателката за парични средства в брой
към 01.01.2014г. в твърдяния размер от 150 000лв. – 160 000лв., тъй
като от страна на съпруга й е налице единствено деклариране на доходи в
значителни размери в ГДД за 2004г. и 2005г., когато са необлагаеми, без да са
представени каквито и да било доказателства за извършени разходи във връзка с
производството на земеделска продукция и последващата й продажба на клиенти.
След извършен анализ на наличната документация в
архива и информационната система на ТД на НАП – Пловдив, събраните в хода на
ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни
източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и други, подробно описани в РД,
органите по приходите са приели, че жалбоподателката не е разполагала с налични
парични средства в брой към 01.01.2015г., тъй като при проверката, предхождаща
ревизията, е констатирано превишение на разходите над доходите с установен
източник със сумата от 5 482,73лв.
След извършен анализ на всички представени документи,
писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица,
получена информация от други контролни органи, е констатирано несъответствие на
извършените разходи с получените доходи за ревизираните данъчни периоди –
наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, според която
„декларираните и/ли получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за
посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед на това, на
основание чл. 124, ал. 1 от с.к., на лицето е връчено уведомление, с което е
уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1
от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на основата за
облагане с данъци, като са взели предвид всяко от относимите към лицето
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Въз основа на събраните доказателства, органите по
приходите са приели, че към 01.01.2015г. РЛ разполага с налични парични
средства по банкови сметки в началото на периода в размер на 57 541,40лв.
и налични парични средства по банкови сметки в края на периода в размер на
101 077,06лв., т.е. е налице нарастване на паричните средства по банковите
сметки. През годината са констатирани постъпления на парични средства, сред
които в общ размер на 18 500лв., от които 500лв., представляващи ½
от продажната цена на два недвижими имота в с. Храбрино, общ. Родопи и
18 000лв. от продажбата на недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив. През
годината са извършени и разходи, сред които за покупка на недвижимо имущество
от „Билдинг корект 1“ ЕООД на стойност 13 300лв., разходи за закупуване на
два леки автомобила в режим на съпружеска имуществена общност в общ размер на
8 700лв. и разходи за стоков кредит в общ размер на 2 507,42лв. Тъй
като при ревизията на съпруга И. К. също е установен недостиг на парични
средства за 2015г. не е възможно извършване на компенсация на недостига на
парични средства при единия съпруг с излишък на парични средства при другия
съпруг.
Горестоящият административен орган е намерил за
правилен изводът на ревизиращия екип относно налични парични средства в брой
при жалбоподателката към 01.01.2015г. в размер на 0лв. Намерени са за
неоснователни твърденията, че е налице остатък от паричните средства от
осъществявана от К. дейност като земеделски производител през 2004г. и 2005г. При
административното обжалване на РА на съпруга е намерен за неправилен подходът
на ревизиращия екип за разделяне поравно между двамата съпрузи на сумата в общ
размер на 51 907,06лв., която следва да се приеме за налични парични
средства в брой към 01.01.2014г. единствено при жалбоподателя К., но в такъв
случай недостигът при К. за 2014г. би бил в по-висок размер, съответно отново
наличните парични средства в брой към 01.01.2015г. се установяват в размер на
0лв.
По отношение на твърденията за получена парична сума в
размер на 18 000евро от продажбата на апартамент, собственост на майката
на И.К., същите са намерени за неоснователни, поради непредставяне на
доказателства за продажна цена в по-висок размер. При проверката, предхождаща
ревизията, са депозирани писмени обяснения от Б.С., майка на И.К., съгласно
съдържанието на които действителната продажна цена на апартамента е в размер на
18 000евро. Същевременно, при проверката, предхождаща ревизията, са
депозирани писмени обяснения на купувача на недвижимия имот, съгласно
съдържанието на които продажната цена на недвижимия имот е тази, посочена в
нотариалния акт и тя е 18 000лв. Поради непредставянето на доказателства
за по-висока продажна цена на недвижимия имот в гр. Пловдив, ул. „***“ *, в приходната част на паричния поток за
2015г. е включена сумата в размер на 18 000лв., която е постъпила по
банковата сметка на жалбоподателката от купувача на недвижимия имот И.Ш..
При начално салдо на парични средства в брой към
01.01.2015г. в размер на 0лв. и непроменен размер на постъпленията и разходите
на парични средства през годината, посочени в РД, се изчислява размер на
недостигащи парични средства от 44 110,46лв. (таблица на л. 55 – 56).
Посоченото превишение на разходите над доходите с установен източник е прието
за доход с неустановен произход. След приспадане на вноските за ЗОВ – авансови
и за годишно изравняване, включително определените при ревизията по реда на чл.
124а от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 37 619,70лв. Върху тази данъчна основа е
дължим данък в размер на 3 761,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 1 757,89лв.
При приемане за налични парични средства към
01.01.2016г. в размер на 0лв. е изчислен доход с неустановен произход за 2016г.
в размер на 11 799,22лв. (таблица на л. 56 – 57). В разходната част на
паричния поток е включена сумата в размер на 48 895,75лв., представляващи
левова равностойност на 25 000евро за закупуване на недвижим имот в гр.
Пловдив от майката на жалбоподателката Б.С.,
заплатена по банков път от жалбоподателката К.. Прието
е, че сумата в размер на 30 895,75лв., получена като разлика между
заплатената от С. сума за покупката на недвижим имот и получената от същото
лице сума от продажбата на недвижим имот през 2015г. представлява разход за РЛ,
тъй като не са представени доказателства за произхода й. При приспадане на
вноските за ЗОВ, включително тези, определени по реда на чл. 124а от ДОПК, е изчислена
данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 7 563,09лв.
Върху тази данъчна основа е дължим данък в размер на 756,31лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 276,71лв.
За 2016г. в решението на горестоящия административен
орган са изчислени ЗОВ в по-малък размер, спрямо този, изчислен от ревизиращия
екип. Независимо от това, на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК
ревизионният акт е потвърден, в частта си на допълнително определената дължима
сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви.
На следващо място, в хода на ревизията е констатирано,
че РЛ не е декларирало дейност като самоосигуряващо се лице, а е работила по
трудово правоотношение в собствения на съпруга й „Екофрут – инвест“ ЕООД. През
периода 2015г. – 2016г. не са внасяни авансови вноски като самоосигуряващо се
лице. Тъй като през 2015г. и 2016г. са установени доходи с неустановен произход
по реда на чл. 122 от ДОПК, е прието, че е налице осигурителен доход, върху
който са дължими ЗОВ. За 2015г. и 2016г. са изчислени авансови вноски за ДОО,
ДЗПО – УПФ и ЗО върху минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно
ЗБДОО за 2015г. и 2016г. в размер на 5 040лв., като е съобразено, че за
месец септември 2016г. не е деклариран реализиран доход от трудово
правоотношение. Така, за 2015г. са изчислени авансови вноски за ДОО в общ
размер на 645,12лв., ведно с прилежащите лихви, за ДЗПО – УПФ в общ размер на
252лв., ведно с прилежащите лихви и за ЗО в общ размер на 403,20лв., ведно с
прилежащите лихви. За 2016г. са изчислени авансови вноски върху осигурителен
доход в размер на 4 620лв., получен като от минималния размер на годишния
осигурителен доход съгласно ЗБДОО в размер на 5 040лв. е приспадната
сумата от 420лв., тъй като е констатирано, че няма декларирани данни за
реализиран осигурителен доход за месец септември 2016г. Върху осигурителния
доход в размер на 4 620лв. са изчислени авансови вноски за ДОО в общ
размер на 591,36лв., ведно с прилежащите лихви, за ДЗПО – УПФ в общ размер на
231лв., ведно с прилежащите лихви и за ЗО в общ размер на 369,60лв., ведно с
прилежащите лихви.
Вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2015г. са
определени върху разликата между максималния годишен размер на осигурителния
доход в размер на 31 200лв., съгласно ЗБДОО, дохода, върху който са
изчислени авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО в размер на 5 040лв. и
осигурителния доход от трудово правоотношение в размер на 6 042лв. При
ревизията е съобразено, че доходът с неустановен източник, определен по реда на
чл. 122 от ДОПК, който се презюмира да е доход от трудова дейност, върху който
са дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО е в размер, надвишаващ максималния
годишен размер на дохода съгласно ЗБДОО. Върху осигурителния доход в размер на
20 118лв. са дължими вноски за годишно изравняване, както следва: ДОО в
размер на 2 575,10лв., ведно с прилежащите лихви, за ДЗПО – УПФ в размер
на 1 005,90лв., ведно с прилежащите лихви и за ЗО в размер на
1 609,44лв., ведно с прилежащите лихви.
Вноските за ЗОВ за годишно изравняване за 2016г. са
определени върху осигурителен доход в общ размер на 22 492,70лв.,
определен като сбор от дохода с неустановен източник по чл. 122 от ДОПК в
размер на 11 799,22лв., дохода, върху който са изчислени авансови вноски в
размер на 4 620лв. и осигурителния доход от трудово правоотношение в
размер на 6 073,48лв. Върху осигурителния доход в размер на
22 492,70лв. са дължими вноски за годишно изравняване, както следва: ДОО в
размер на 1 510,29лв., ведно с прилежащите лихви, за ДЗПО – УПФ в размер
на 589,95лв., ведно с прилежащите лихви и за ЗО в размер на 943,93лв., ведно с
прилежащите лихви.
Ревизиращите органи по приходите са определели
облагаемата данъчна основа на ревизираното лице за процесните ревизирани
периоди по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, са определили
окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на
чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. В тази връзка органите по приходите са приели, че
доколкото събраните в хода на ревизионното производство доказателства, не дават
основание за противното, то ревизираното лице е извършвало трудова дейност, за
която на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО дължи
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.
Горестоящият административен орган е намерил за
неправилни изчисленията на ревизиращия екип за годишния осигурителен доход,
върху който са дължими вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване за
2016г. От изчисления осигурителен доход с неустановен произход по чл. 122 от ДОПК в размер на 11 799,22лв. следва да бъде приспадната сумата в размер
на 4 620лв., върху която са внесени авансови ЗОВ за годината. Така,
вноските за годишно изравняване за годината следва да бъдат изчислени върху
осигурителен доход в размер на 7 179,22лв. = 11 799,22лв. –
4 620лв. Върху посочения намален размер на осигурителния доход за годшино
изравняване са дължими вноски за ДОО в размер на 918,93лв., ведно с прилежащите
лихви, за ДЗПО – УПФ в размер на 358,96лв., ведно с прилежащите лихви и за ЗО в
размер на 574,33лв., ведно с прилежащите лихви.
В хода на съдебното
производство са приети допълнително следните писмени доказателства, в
хронологичен ред: удостоверение за сключен граждански брак от 17.07.2011г. (л.
204); ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020г. за извършена
ревизия на съпруга И. К. (л. 205 – 210); удостоверение от 11.03.2021г.,
издадено от ОС „Земеделие“ – гр. Пловдив, издадено на И. К. (л. 211);
удостоверение за декларирани данни от И. К. изх. № 160192101425475 от
13.04.2021г., издадено от ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 212); 1бр. оптичен
носител (л. 223); страници от трудова книжка на И. А.А.
(л. 224 – 226); фактури №№ 15678/13.08.2004г., 15687/19.08.2004г. и
16150/30.09.2005г., издадени от ППЗК „Прогрес 93“ – гр. Асеновград (л. 227 –
229); административна преписка по издаване и обжалване по административен ред
на РА № Р-16001619002676-091-001/13.12.2019г., издаден на жалбоподателката,
съдържаща документи, съгласно опис на л. 236 – 236 гръб (л. 237 – 630); административна
преписка по извършване на ПУФО на И. Н.К., съпруг на жалбоподателката, докуметирана
с протокол № ПФ-16001618000505-073-001/22.03.2019г., съдържаща документи,
съгласно опис на л. 641 (л. 643 – 1062).
В съдебното заседание на 28.05.2021г.
са депозирани показанията на свидетелите И. А.А., И. Н.К.,
съпруг на жалбоподателката и Б.Л.С., майка на
жалбоподателката. Съгласно показанията на свидетеля А., той е работил в ППЗК
„Прогрес 93“ – гр. Асеновград, кв. Долни воден. Познава се с жалбоподателя К.
от 1996г. – 1997г.
Свидетелят си спомня, че К. „обработвал“
около 130 - 140дка земеделска земя в землището на с. Горни воден, в близост до
землището на с. Долни воден. Земеделската кооперация, в която е работил, е
осъществявала „механизирани“ услуги на К., а самият А. го е консултирал във
връзка с отглеждането на земеделските култури. Основно, жалбоподателят се
занимавал с отглеждането на картофи върху около 70 - 80дка, отглеждал е и лук,
зеле и домати върху около 30 – 50дка.
Механизаторските услуги,
осъществявани от кооперацията, са основно оран, сеитба, торене, пръскане. Услугите
са заплащани в брой, което е документирано с „вносни бележки“.
Съгласно показанията на
свидетелят К., същият се познава и живее заедно с жалбоподателката от 2005г., а
са сключили граждански брак през 2011г. В началото живели в „нейното“ жилище,
след това под наем около година и половина, след това тя закупила друго жилище.
Свидетелят се е занимавал със земеделие в землището с. Горни воден, където
отглеждал картофи, зеле, лук, домати и краставици. Бил регистриран като
земеделски производител от 2003г. до 2005г., работи като застрахователен агент
и има фирма, която осъществява търговия. През първата година на регистрацията
като земеделски производите – 2003г. не са реализирани доходи. Доходите от
производство на земеделска продукция за следващите години от регистрацията като
земеделски производител - 2004г. и 2005г. са декларирани пред НАП и възлизат
приблизително на 100 000лв. за първата година и 150 000лв. за втората
година, след приспадане на разходите. Реализираните доходи (парични средства) съхранявал
основно „вкъщи“ и не ги е внасял в банка. Част от паричните средства са
използвани „при необходимост в работата му“, но ползваните суми са връщани.
Дава пример с необходимост за ползване на 5 000лв., които са връщани
впоследствие.
К. е присъствал на сделката
за продажбата на апартамента в гр. Пловдив, ул. „***“ № *. Сумата, посочена в
нотариалния акт, в размер на 18 000лв. е преведена по банков път от
купувача, а остатъкът от около 20 000лв. му била предадена лично, в брой
от „близък на купувачката“. Съпругата му не подписала разписка за получената
парична сума в брой, тъй като предалото я лице „не желаело“. Причината за
посочване на по-ниска сума от действителната продажна цена в нотариалния акт е
по желание на купувача, „за да си спести нотариални такси“. Съпругата му, като
продавач, той самият и купувачката, заедно с нейния близък отишли заедно в
банката, където тя внесла парите по нотариалния акт „на касата на банката“.
Съгласно показанията на
свидетелката С., същата е била собственик на апартамента в гр. Пловдив, ул. „***“
№ * за периода от 1974г. до 2015г. През 2015г. решила да го продаде, тъй като
се намирал на последния етаж в блок, в който няма асансьор. Тъй като работила в
чужбина, Гърция, упълномощила дъщеря си И.К. да извърши продажбата от нейно
име. Имала намерение да закупи ново жилище в „новия комплекс Оазис“. При
покупката на апартамента през 2016г. се върната от Гърция и участвала лично при
изповядване на сделката.
От работата си в Гърция
всеки месец изпращала на дъщеря си парични средства в брой в порядъка на 400,
450, 500евро месечно „по рейса“, който пътувал от Гърция, Атина до България.
Услугата по „пренасяне“ на парични средства била предоставяна от превозвача,
българо – гръцка фирма с наименование „Ани“ и за тази услуга свидетелката
заплащала по 10евро за пренесена парична сума. Парите били предназначени за
закупуването на апартамента в комплекс „Оазис“, който бил на стойност
25 000евро и допълване на сумата от продажбата на недвижимия имот,
извършена през 2015г.
Свидетелката С. не е
присъствала на сделката по продажба на недвижимия имот, извършена през 2015г.,
тъй като упълномощила дъщеря си. Дъщеря й редовно контактувала с нея по телефона
и я уведомялава за подробностите около сделката. От дъщеря си научила, че
притежаваният от нея апартамент в гр. Пловдив, ул. „***“ № * е продаден за
18 000евро и именно тази сума, заедно с изпращаните от нея ежемесечни
парични суми от Гърция са послужили за закупуването на новия апартамент през
2016г.
В съдебното заседание на 23.11.2021г.
е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице А.С., с направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника.
В изпълнение на поставената
задача, вещото лице е проследило движението на парични средства по банковите
сметки на съпрузите К.и, като е установило, че за жалбоподателката същите са в
размер на 57 541,40лв. към 01.01.2015г., в размер на 101 080,65лв.
към 01.01.2016г. и в размер на 50 890,78лв. към 31.12.2016г. За съпруга
паричните средства по банковите сметки са в размер на 470,11лв. към
01.01.2015г., в размер на 4 205,13лв. към 01.01.2016г. и в размер на
21 670,30лв. към 31.12.2016г.
Вещото лице е изчислило
паричен поток на И. и И. К.и поотделно за периода от 01.01.2004г. до
31.12.2013г., като е включило в приходната част на К. доходите, декларирани в
ГДД за 2004г. и 2005г. При изчислението на паричния поток на жалбоподателката е
констатирало недостиг на парични средства за 2005г. в размер на 196,49лв., за
2006г. в размер на 4 028,07лв., за 2007г. в размер на 7 628,20лв. и
за 2014г. в размер на 32 031,96лв. При изчислението на паричния поток на
съпруга, в разходната част са включени разходи за издръжка по данни на НСИ, за
ЗОВ и компенсация на недостигащите парични средства при жалбоподателката за
2005г., 2006г., 2007г. и 2014г. При направените изчисления са установени
налични парични средства в брой при съпруга в размер на 158 892,50лв. към
31.12.2014г.
Изготвен е паричен поток на съпрузите
К.и поотделно за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. в два варианта,
съответно с различен размер на началното салдо на парични средства, като при вариант 1 наличните парични средства
при съпруга към 31.12.2014г. са разделени поравно между двамата съпрузи – по
79 446,25лв., а при вариант 2 е приет недостиг и при двамата съпрузи и е
посочено начално салдо от по 0лв. При вариант 1 не се установява недостиг на
парични средства при жалбоподателката за 2015г. и 2016г., съответно не се
изчислява доход с неустановен произход по чл. 122 от ДОПК. При вариант 2 се
установява недостиг на парични средства, и за 2015г., и за 2016г., като в
случай, че се приеме, че постъпленията продажба на недвижимия имот на майка й Б.С.
възлизат на 18 000евро (в левова равностойност 35 704,94лв.) отново
се установява недостиг на парични средства, но в по-малък размер –
26 905,52лв. За 2016г. размерът на превишението на разходите над доходите
с установен произход се изчислява в същия размер като при ревизията –
11 799,22лв.
При направените изчисления
на дължимите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и прилежащите лихви и
вноските за ЗОВ и прилежащите лихви е установено, че се формира данъчна основа
по реда на чл. 122 от ДОПК единствено за доходи с неустановен произход при
вариант 2, когато началното салдо на парични средства към 01.01.2015г. възлиза
на 0лв. При изчислен недостиг на парични средства за 2015г. в размер на
26 905,52лв. се изчисляват ЗОВ за годишно изравняване в следните размери:
за ДОО – 2 798,79лв., ведно с прилежащите лихви, за ДЗПО – УПФ в размер на
1 093,28лв., ведно с прилежащите лихви и за ЗО – 1 749,24лв., ведно с
прилежащите лихви. При приспадане от изчисления доход с неустановен произход по
чл. 122 от ДОПК на авансовите вноски и вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за
годишно изравняване в общ размер на 6 941,66лв. се изчислява данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
19 963,86лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на
1 993,39лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 932,87лв.
При направените изчисления
на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. вещото лице е посочило,
че данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, изчислена като от доходите
с неустановен произход в размер на 11 799,22лв. се приспаднат авансови
вноски и вноски за годишно изравняване за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО в общ размер на
3 044,20лв., се установява в по-висок размер, спрямо този, изчислен от
ревизиращия екип – 8 755,02лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 875,50лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 320,31лв. В заключението е посочено изрично, че дължимата сума на данъка,
посочена в РА и решението на горестоящия административен орган, е в по-малък
размер от този, изчислен в експертизата, а именно – 756,31лв. и това е
по-благоприятно за жалбоподателката К..
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
В случая, на първо място следва да се констатира, че
релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната
администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112
и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт,
който е постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа
законоустановените реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.
В настоящия случай, по делото не е
спорно между страните, че жалбоподателката не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за ревизирания период, в които е посочил, че е реализирал доходи с определен
източник. В случая основната причина, поради
която ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК е извършени покупки на множество недвижими
имоти и МПС. При ревизията
е прието, че се касае за доход с неустановен произход, тъй като
не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, че съпругът на РЛ е разполагал с налични парични средства към 01.01.2015г.
в по-голям размер от тези, посочени първоначално от ревизиращия екип и в последствие
от горестоящия административен
орган и тези парични
средства са с установен източник – спестявания в
следствие декларирани през 2004г.
и 2005г. доходи като земеделски
производител. Вторият спорен между страните въпрос е относно продажната цена на недвижимия имот през 2015г., съответно постъпленията на парични средства по личната банкова сметка *** К., съответно
дали са налице доходи с неустановен произход, с които да бъде заплатена
цената на закупения през 2016г. Недвижим имот на стойност 25 000евро.
Съдът намира, че на първо място са направени
възражения по отношение началното
салдо на парични средства към 01.01.2015г. с твърдението,
че необосновано недостигащите
парични средства при К. не са
компенсирани със спестени парични средства при съпругът К. с източник доход като земеделски производител през 2004г. и 2005г.
Тези доходи са надлежно декларирани в ГДД, през годините от съпрузите не са извършени разходи в значителни размери, налице са получени
парични суми от родителите на съпруга К., поради което и следва да се приеме, че е налице остатък на парични средства при него към 2015г.
В тази връзка, се констатира, че на съпрузите К.и са
извършени паралелни ревизионни производства, при които
е установен недостиг на парични средства и при двамата за 2015г. и 2016г. Поради тази причина, не са констатирани налични парични средства в брой при съпруга, с които да бъде компенсиран недостигът на парични средства
при съпругата. Издадените при ревизионните производства на съпрузите РА са предмет на
административно обжалване, при което
са потвърдени и изменени, но при производството
по административно обжалване, независимо от посочения неправилен подход на ревизиращия
екип и неточности в изчисленията,
за 2015г. и 2016г. отново е констатиран
недостиг на парични
средства и при двамата съпрузи
и е направена констатация за доход с неустановен източник по
чл. 122 от ДОПК. Ревизионните актове,
издадени на двамата съпрузи, потвърдени и изменени в производството по обжалването им по административен
ред, са
предмет на съдебно обжалване,
като в производството по обжалване на РА на съпруга К. същият е отменен, включително в частта му на допълнително
определените дължими суми данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви за 2015г. и
2016г.
При запознаване
на настоящия съдебен състав с мотивите за отмяна на ревизионния акт на съпруга К. се установи, че в съдебното
решение са изложени доводи
за наличие на твърдяните парични
средства в брой, именно с твърдяния
източник – доходи от
производство на земеделска продукция за 2004г. и
2005г. Независимо, че съдебният акт
не е влязъл в сила, доводите в него се споделят, тъй като
в хода на настоящото производство са
ангажирани същите доказателства по отношение на реализираните
доходи: регистрация на К. като земеделски
производител за периода от 2003г. до 2005г., доказателства за наличие на обработваеми
площи в землището на с.
Горни воден и заплатени разходи за извършени мероприятия
от ППЗК „Прогрес 93“ – гр. Асеновград, свидетелски показания на свидетеля А.,
съответващи на останалите събрани по делото доказателства, надлежно декларирани
доходи от производството на непреработена земеделска продукция за 2004г. и 2005г.
В тази връзка,
следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по отношение изготвеният
паричен поток на И. К. за периода от 01.01.2004г. до
31.12.2014г. (стр. 6 – 8), със следните
корекции: в разходната част
на паричния поток за 2005г., 2006г. и 2007г. е извършено компенсиране на недостигащите парични средства
при жалбоподателката, без да са
налице несъмнени доказателства за съвместно
съжителство. Съгласно представените доказателства, И. и
И. К.и са
сключили граждански брак през
2011г., т.е. след тази година могат
да се приемат за извършени
покупки в режим на МПС в режим на съпружеска имуществена общност и компенсиране на недостигащите средства на единия съпруг с налични парични средства при другия съпруг.
На следващо място, в разходната част на паричния поток
не са намерили отражение разходите, съответно в размер на
916лв. по ф-ра № 15678/13.08.2004г., издадена от ППЗК „Прогрес 93“ – гр.
Асеновград и в размер на 2 288лв. по ф-ра № 16150/30.09.2005г., издадена
от същото дружество, които са представени и при настоящото съдебно производство
и са във връзка с производството на земеделска продукция, от което са генерирани
доходи в значителни размери.
На трето място, в разходната част на паричния поток за
2008г. е вкючена сумата в размер на 21 930лв. за покупката на недвижим
имот в гр. Пловдив, ул. „***“ № **. При проверката, предхождаща ревизията, К. е
изложил твърдения, че разходът е извършен от покойния му баща, който е извършил
разплащания в брой по предварителен договор за покупката на недвижимия имот. В
настоящото съдебно производство не са изложени такива твърдения, заключението
на вещото лице не е оспорено, поради което и следва да бъде кредитирано в тази
му част.
По изложените съображения, следва да бъде извършено на
паричния поток на К. за период преди ревизирания, като бъдат използвани
направените от вещото лице изчисления, с направените корекции в разходната
част, посочени по-горе. При този начин на изчисление, за 2004г. е налице сума
на налични парични средства в размер на 97 686,04лв., за 2005г. – в размер
на 254 374,15лв., за 2006г. – в размер на 252 139,15лв., за 2007г. –
в размер на 249 422,15лв., за 2008г. – в размер на 226 873,09лв., за
2009г. – в размер на 186 350,36лв., за 2010г. - в размер на 182 466,36лв.,
за 2011г. - в размер на 189 716,90лв., за 2012г. – в размер на 213 197,61лв.,
за 2013г. – в размер на 218 822,93лв. за 01.01.2014г. – в размер на
163 364,52лв. или към 01.01.2015. съпругът на жалбоподателката разполага с
налична сума на парични средства в размер на 163 364,52лв. Следва да бъде
посочено, че съгласно направените изчисления на паричния поток на
жалбоподателката за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2014г. се констатират
недостигащи парични средства само до 31.12.2007г., който недостиг се формира
основно от извършената покупка на недвижим имот в гр. Пловдив, ул. „Йордан
Гавазов“ № 54. За периода от 01.01.2008г. до 31.12.2013г. не са извършени
покупки на значителна стойност, като недостигът за 2014г. се формира от разходи
за вноски на парични средства по банкови сметки. Паричните средства по банкови
сметки в началото на годината са в размер на 15 761,95лв., а в края на
годината нарастват до 57 541,40лв. При проследяване на движението по
банковите сметки, обобщено от вещото лице в таблица на стр. 3 от заключението се
констатират вноски на парични средства в общ размер на 49 672,89лв. по две
банкови сметки в лева и евро в „Прокредитбанк“ ЕАД.
Съдът намира за неправилен подходът на вещото лице за
разделяне на наличните парични средства при единия съпруг по равно между
двамата съпрузи, доколкото се посочи по-горе в настоящото решение, че са
придобити преди сключване на брака, в резултат на извършвана от К. икономическа
дейност като регистриран земеделски производител. Правилният подход следва да
бъде извършване на компенсация в края на годината, в случая 2015г. на
недостигащите парични средства на жалбоподателката с част от установените
налични парични средства при нейния съпруг.
Следва да бъде посочено, че
след 2007г. не е налице недостиг
на парични средства при съпругата,
който да бъде компенсиран с излишък от съпруга. След това не са извършвани покупки на значителна стойност и с получаваните доходи от трудови
правоотношения К. е била в състояние да покрива разходите си.
Второто възражение в жалбата е относно действително
заплатената продажна цена на недвижимия имот, собственост на майката на жалбоподателката Б.С., която според нотариалния акт за
продажба е в размер на 18 000лв., а според твърденията на свидетелите С. и
К. е 18 000евро. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че по
делото са ангажирани изключително противоречиви доказателства относно паричната
сума за продажбата на недвижимия имот. При проверката, предхождаща ревизията,
са депозирани писмени обяснения на собственика на недвижимия имот Б.С.,
съгласно съдържанието на които продажната цена на имота е 18 000евро,
колкото са внесени по личната банкова сметка ***.11.2015г. В настоящото съдебно
производство са депозирани свидетелски показания на същото лице, според
съдържанието на които тя не е присъствала при изповядване на сделката, но по
думите на дъщеря й апартаментът е продаден именно за 18 000евро. При
проверката, предхождаща ревизията, са депозирани писмени обяснения и от купувача
на недвижимия имот Ш., съгласно съдържанието на които самата тя е заплатила
именно сумата в размер на 18 000лв., която е посочена и в нотариалния акт.
Във връзка с постъпилата по банковата сметка на К.
сума в размер на 18 000евро, по делото са депозирани свидетелски показания
на свидетеля К., съпруг на жалбоподателката, съгласно съдържанието на които е
извършено доплащане на сумата от около 20 000лв. за покупката на
апартамента, но не от Ш., а от нейн познат, които били депозирани по банковата
сметка на съпругата му. Не бил издаден документ (разписка) за допълнително
получената сума от заплатилото я лице, с обяснението, че искат в нотариалния
акт да бъде посочена продажна цена от 18 000лв., заради по-ниски
нотариални такси.
Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите С. и К., тъй като изхождат от близък роднина и
съпруг, които са пряко заинтересовани от изхода на делото. Твърденията на
пълномощника на жалбоподателката в писмената защита, че след като по нейната
банкова сметка ***0евро това следва да се приеме за действителната цена по
сделката не са подкрепени с доказателства, още повече, че свидетелката С. не е
присъствала при изповядване на сделката, а в показанията на свидетеля К. се
съдържат твърдения за доплащане на по-високата пазарна цена от друго, непознато
лице, различно от купувача, което е предоставило парични средства в брой в
порядъка на около 20 000лв., без да изисква документ за получаването им.
В този смисъл, съдът намира за неопровергана
констатацията в РД, че продажната цена на недвижимия имот, собственост на
майката на К., е именно в размер на 18 000лв. и не е доказано по несъмнен
начин, че постъпилата по банковата сметка сума в размер на 18 000евро е
именно с произход продажбата на недвижимия имот.
Дори да се приеме, че продажната цена е твърдяната
такава от жалбоподателката в размер на 18 000евро или левова равностойност
на 35 704,94лв., съгласно направеното от вещото лице преизчисление на
паричния поток на стр. 14 – 15 отново се установява недостиг на парични
средства, но в по-малък размер – 26 905,52лв.
В жалбата се възразява, че заплащането на покупната
цена на недвижимия имот през 2016г. на стойност 25 000евро е извършено не
с лични средства на жалбоподателката, а със средства на майка й, която работи в
Гърция. В тази насока, са депозирани писмени обяснения при проверката,
предхождаща ревизията, и свидетелски показания в хода на съдебното
производство. Съгласно свидетелските показания на свидетелката С., тя е
изпращала на дъщеря си всеки месец парични средства в порядъка на 400 –
500евро, които спестявала от работата си в Гърция. Парите били предназначени за
покупката на недвижимия имот в комплекс „Оазис“ на стойност 25 000евро,
като доплащане към продажната цена на недвижимия имот, продаден за
18 000евро през 2015г.
Съдът намира, че по отношение твърденията за
допълнително получени парични суми от майката на жалбодателката, по делото не
са ангажирани никакви доказателства. Единствените твърдения в тази насока се
съдържат в свидетелските показания, които са изключително неконкретни, както по
отношение на периода на „изпращане“ на паричните суми, така и по отношение на
стойността им. Дори да се приеме, че през 2015г. притежаваният от майката на К.
недвижим имот е продаден за твърдяната от нея парична сума от 18 000евро,
на следващата година е закупен недвижим имот
на стойност 25 000евро, т.е. със 7 000евро повече, което
предполага редовни месечни парични преводи от по 400евро повече от календарна
година. По делото не са представени каквито и да било доказателства за работата
на С. в Гърция, съответно за получаваните от нея доходи, за да се приемат за
доказани твърденията за изпращане на парични средства в порядъка на повече от
5 000евро годишно.
При така изложените аргументи, не следва да се приемат
за доказани твърденията за по-висока продажна цена на недвижимия имот в гр.
Пловдив, ул. „***“ № *, извършена през 2015г., съответно включване в приходната
част на паричния поток на сумата в размер на 18 000евро (в левова
равностойност 35 704,94лв.). Не е опровергана и констатацията на
ревизиращия екип, че разликата между 49 849,75лв. (левова равностойност на
25 000евро) и 18 000лв., продажна стойност на недвижимия имот,
представляват лични доходи на жалбоподателката К.,
които са с неустановен произход. Това означава, че действително са налице
превишения на извършените разходи над доходите с установен произход за 2015г. и
2016г., съответно със сумите в размер на 44 110,46лв. и 11 799,22лв.
Същевременно, по-горе в настоящото решение се изложиха
съображения относно налични парични средства при съпруга К. в значителни
размери от доход с установен източник – производство на продукция като
земеделски производител през 2004г. и 2005г. Към 01.01.2015. съпругът на
жалбоподателката разполага с налична сума на парични средства в размер на
163 364,52лв., които са достатъчни да покрият недостигащите при нея
парични средства за 2015г. и 2016г. При липса на превишение на направените
разходи над доходите с установен произход, не се формира данъчна основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г. и осигурителен
доход от трудова дейност, върху който са дължими вноски за ЗОВ за годишно
изравняване за същите години, ведно с прилежащите лихви.
По така изложените аргументи, обжалваният РА, в
частта, потвърдена и изменена с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр.
Пловдив, следва да бъде отменен, съответно жалбата уважената като основателна.
С оглед изхода на настоящия правен спор, на ответника
не следва да бъде присъждано възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
От страна на процесуалния представител на ответника е
искане за прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на
разноските, тъй като в хода на съдебното производство са представени
доказателства, надлежно изискани при ревизионното производство и непредставени
от жалбоподателя. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че в
хода на съдебното производство са представени като нови доказателства
удостоверение за регистрация като земеделски производител на К. за периода от
14.02.2003г. до 25.03.2006г., фактури за извършени разходи във връзка с
производство на земеделска продукция за 2004г. и 2005г. и удостоверение за
сключен през 2011г. граждански брак.
Представените доказателства в хода на съдебното
обжалване не са разгледани изолирано от настоящия съдебен състав и не само те
са обосновали извода му за незаконосъобразност на обжалвания РА. В хода на
проверката, на двете ревизионни производства и на административното и съдебното
обжалване на издадените РА жалбоподателката е поддържала една и съща защитна
теза относно налични парични средства в брой към началото на ревизирания период
при съпруга й и е посочила техният източник – доходи като земеделски
производител.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно искането за прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на разноските за жалбоподателя и такива следва да му бъдат
присъдени.
Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар. В представения списък с разноските същият
е посочен в размер на 1 200лв., който е в близък размер до минималния
такъв, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата й редакция) от 1 143,11лв. Следва да бъде посочено, че по
делото са проведени съдебни заседания, в които са представени писмени
доказателства, депозирани са свидетелски показания и е ангажирано изготвянето
на заключение по съдебно – счетоводна експертиза, т.е. извършени са множество
процесуални действия.
На л. 1095 е представен списък, в който са посочени
като направени разноски в общ размер на 1 710лв., в т.ч. за държавна
такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001620001783-091-001/07.12.2020г. издаден от Т.П.-
началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и С.К.- главен
инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден и изменен с решение № 132 от 23.02.2021г. на директор на дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който на И.Р.К.,
ЕГН: **********,***, са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 3 761,97лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 757,89лв. и за 2016г. в размер на 756,31лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 276,71лв. и допълнително определени вноски за ЗОВ
за самоосигуряващо се лице: за 2015г. ДОО в размер на 3 220,22лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 552,14лв.; ЗО в размер на
2 012,64лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 970,11лв. и ДЗПО – УПФ
в размер на 1 257,90лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 606,29лв. и
за 2016г. ДОО в размер на 1 510,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 596,69лв.; ЗО в размер на 943,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
372,95лв.; ДЗПО – УПФ в размер на 589,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 233,08лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да
заплати на И.Р.К., ЕГН: **********,*** размер на 1 710лв.лв. (хиляда
седемстотин и десет лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: