РЕШЕНИЕ
No………./17.05.2016г.
гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично
съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при
участието на секретаря К.М.
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1601 по описа
за 2013г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.145 от ТЗ от „Еффект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. ***, представлявано от
Т.К.Д. срещу Л.И.К. да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 40477.22лв., представляваща
обезщетение за вреди, причинени от ответника на дружеството-ищец, в качеството
му на негов управител, изразяващи се в подписване на
спогодба с нотариална заверка на подписите 07.11.2012г. с
„Геосим” ООД за признаване на съществуване на задължение по договор за наем от
01.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.08.2013г. до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че ответникът Л.И.К. е
бил съдружник и управител в ищцовото дружество, като с вписване в търговския
регистър от 09.05.2013г. е заличен като
управител. Излага се, че на 07.11.2012г. между
„Геосим” ООД и дружеството – ищец, представлявано от ответника К. е подписна
спогодба с нотариална заверка на подписите. Твърди, че подписването на договора за
спогодба от 07.11.2012г. е извършено от
управителя К. при липса на съгласие на
общото събрание, което представлява нарушение на р.ІІІ, т.3, б.Й от
дружествения договор, съобразно, който се изисква
решение на общото събрание за сключване на сделки в размер на 1 000лв. Ищецът сочи, че съдържащото се в спогодбата изявление, че дружеството се
отказва от правото си на възражение по чл.414 от ГПК, представлява
предварително съглашение за удовлетворяването на наемодателя по спогодбата по
начин, различен от този, предвиден в закона. В качеството си
на управител ответникът
е получил покана за доброволно изпълнение по образуваното
изпълнително дело въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на подписаната спогодба от 07.11.2012г., която
покана не е представена в счетоводството на адреса на управление на дружеството
или пред общото събрание. Твърди, че в резултат на
предприетото от третото лице принудително изпълнение по изпълнително дело №
4125/12г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 в КЧСИ
дружеството е заплатило целия размер на дълга в размер на сумата
41 367.34лв. на 05.09.2013г., с която сума е
намаляло имуществото на дружеството.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати претендираната сума.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск, моли за присъждането на разноски.
В
срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът Л.И.К. *** е подал писмен отговор, в
който оспорва предявените срещу него искове. Твърди
че предявеният иск е недопустим, тъй като Т.К.Д. няма качеството на съдружник и
управител на ищцовото дружеството, доколкото на 27.09.2010г. той е взел решение за изключване на Д. като съдружник и
управител.
Възразява
че не е налице решение на общото събрание на дружеството ищец за търсене на
отговорност от управител, представляващо абсолютна предпоставка за предявяване
на иска по чл.145 от ТЗ.
Не
оспорва, че решение на дружеството от 11.06.2010г. е влязло в сила на 09.05.2013г. по
отношение на дружеството и на съдружниците с вписването му в търговския
регистър. Възразява срещу изложеното в исковата молба
твърдение за незабавно действие на същото решение.
Оспорва
твърденията за извършени от него действия, с които нарушава задължения към
дружеството. Твърди че между дружеството – ищец и
трето лице е налице договорно правоотношение, за задълженията на ищеца по което
е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което и
спорът с третото лице е непререшаем и обвързва дружеството – ищец. Твърди че осъществяваното от него представителство на дружеството
ищец не е в нарушение на дружественото право.
Оспорва
твърденията в исковата молба за необходимост от решение на общо събрание на
дружеството при сключване на сделка над 1 000лв. Оспорва представения от ищеца дружествен договор от 17.03.2008г.
Твърди че за процесния период е действал дружествен договор от 07.08.2009г., обявен в търговския регистър на 13.08.2009г.,
в който забраната за сключване на сделка над 1 000лв. от
управителя, без решение на дружеството е отпаднала. Твърди че
при вписването му като управител в ТР на основание решение на ВОС в договора му
за управление от 19.03.2008г. няма ограничения
относно представителството на дружеството.
Оспорва
че налице твърдяното нарушение в исковата молба на дължимата от него грижа на
добрия търговец. Твърди че неподаването на
възражение срещу издадена срещу дружеството заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не е увреждащо действие, доколкото при наличието на задължение на
дружеството, се спестяват разноски.
Твърди
че с влизането в сила на заповедта за изпълнение по гр.дело № 16757/12г. на ВРС осъдителното действие за дължимостта на сумите се
простира, както спрямо дружеството, така и спрямо съдружниците в него.
Оспорва
че е налице причинна връзка между вредата и поведението на управителя, като
твърди че е налице неизпълнение на задължение на дружеството, което е събрано
принудително.
Оспорва че
дружеството е претърпяло и вреда, като се позовава че дългът е заплатен след
завеждане на исковата молба и от трето за производството лице – „В.“ ООД.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
подадения отговор, моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане
на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове. регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.145 от ТЗ.
С решение от 11.06.2010г. на Общото събрание на
съдружниците на „Еффект“ ООД е избран нов управител – Т.Д. и освободен
ответника К..
Регистърното
производство по вписването на това обстоятелство е спряно с определение по т.
дело №994/2010г. по описа на ВОС, като с влязло в сила решение
№566/25.11.2010г. по същото дело е отхвърлен искът с правно основание чл.74 от ТЗ на Л.К. за отмяната на решението за избор на нов управител.
По делото е
приета спогодба от 07.11.2012г., с нотариално заверени подписи, с която
„Еффект“ ООД, чрез управителя си Л.К. признава, че дължи на „Геосим“ ООД по
договор за наем от 01.10.2011г. сумата от 33600лв., наемни вноски за периода
01.10.2011г. до 01.10.2012г. В чл.3 е вписано, че при издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК наемателят се отказва от правото си да подаде
възражение по чл.414 от ГПК.
По подадено
заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело
№16757/2012г. на ВРС и изпълнителен лист в полза на „Геосим“ ООД срещу „Еффект“
ООД за сумата от 33600лв., ведно със начислената законна лихва от 360.34лв.
Въз основа на
издадената заповед е образувано е изпълнително дело №20128080404125 по описа на
ЧСИ З. Д., като по него са начислени такси в размер на 2811.53лв, видно от
призовка за доброволно изпълнение приложена на л.9 от делото. Същата е връчена
на Л.К. – управител на 11.12.2012г.
Депозирано е
възражение по чл.414 от ГПК от „Еффект“ ЕООД на 08.01.2013г.
По делото е
представен договор за заем от 05.09.2013г. по силата, на който „В.“ ООД
предоставя в заем на „Еффект“ ЕООД сумата от 41398.84лв., която да послужи за
заплащане на дълга по изпълнително дело №20128080404125. В ал.2 от договора е
уговорено, че сумата ще бъде преведена по сметка на ЧСИ З. Д..
С преводно
нареждане от 05.09.2013г. е заплатена сумата от 41367.34лв. по изпълнително
дело №20128080404125 с наредител „В.“ ООД.
С оглед така
установената фактическа обстановка, спорните въпроси по делото се свеждат до това, дали е
необходимо решение на общото събрание на дружеството за предявяване на иск с
правно основание чл.145 от ТЗ, имал ли е ответникът качеството на управител,
налице ли е претърпяна вреда за дружеството.
В действителност нормата на чл.145 от ТЗ предвижда, че управителят
и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Имуществената отговорност на управителя, произтича от два
вида правоотношения с дружеството, правно организирано в ООД, а те са договорно
и органно. За да се реализира отговорност по този текст следва да са налице виновно
противоправно неизпълнение /действия и бездействия/ на задълженията на
управителя спрямо дружеството, и в следствие това неизпълнение да са да са
произтекли вреди.
На основание чл.137, ал.1, 8 от ТЗ следва да бъде взето
решение на ОС на съдружниците за търсенето на отговорност на управителя.
В случая обаче, дружеството е еднолично такова с
ограничена отговорност, при него няма общо събрание, като неговия волеобразуващ
орган е едноличния собственик на капитала. Чрез подадените искови молби, в това
число и по т. дело №1601/2013г. по описа на ВОС е формирана воля за търсенето
на отговорността на освободения управител, в лицето на ответника от едноличния
собственик на капитала.
За процесния период 01.10.2012г. до 09.05.2013г., ответникът
е имал качеството на управител на дружеството.
Решенията на общото събрание за освобождаване на
управителя и избиране на нов такъв по смисъла на чл.140, ал.4 ТЗ имат действия
след вписването им в търговския регистър, т.е вписването има конститутивното ефект.
Докато не бъде вписано това обстоятелство, за третите лица, освободеният
управител все още е органен представител и всички негови действия, свързани с дружествените
работи са, такива извършени от самото дружество чрез него.
Справката в търговския регистър установява, че вписването
на новия управител Т.Д. е извършено на 09.05.2013г., като за периода от 2010г.
до тази дата, регистърното производство е било спряно до приключване на
предявения иск с правно основание чл.74 от ТЗ от ответника.
Именно в този времеви период, ответникът, легитимирайки
се като управител на дружеството, на база съществуващото вписване за това
обстоятелство пред третите лица – „Геосим“ ООД, Районен съд – В., ЧСИ З. Д. е сключил
договор за наем /неприложен по делото/, подписал спогодба, с която признал
задължения по договора за наем, приел покана за доброволно изпълнение от ЧСИ,
ведно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице и тази
предпоставка на фактическия състав.
Обсъдени доказателствата по делото налагат извода за
наличие на вреда у ищцовото дружество.
Въпреки, че е знаел, че във вътрешните си отношения с дружеството,
ответникът не е вече негов управител, тъй като е освободен, е сключил договор
за наем от 01.10.2012г., по който е задължил дружеството да заплаща месечните
наемни вноски в общ размер на 33600.00лв. За сключения договор очевидно не е
уведомил избрания нов управител Т.Д.. Доколкото ищецът изрично твърди, че не е
имал нужда от наемане на имот и уточнява в съдебно заседание, че договорът е
симулативен, то ответникът за да изключи умисъла си за увреждане на дружеството
следваше да установи, че той е необходим и е свързан с упражняваната от
последното търговска дейност. Такова доказване по делото не беше проведено.
На следващо място ответникът отново, като управител е
сключил договор за спогодба, с която е признал, че „Еффект“ ЕООД дължи по
договора за наем сумата от 33600.00лв., макар да е знаел, че дружеството не е
уведомено за него, като допълнително е спомогнал на кредитора/наемодател да се снабди с
извънсъдебно изпълнително основание по чл.417, ал.1, т.3 от ГПК. В спогодбата ответникът
е направил изявление, отново, в качеството си на управител за предварителен
отказ от възражение по чл.414 от ГПК.
С тези си последващи действия, в това число и със
приемане на призовката за доброволно изпълнение, без да уведоми дружеството за
това, ответникът е спомогнал кредитора да се снабди с изпълнителен титул /заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист/ срещу ищеца, като е лишил
последния от възможността да проведе оспорване, както на договора за наем, така
и на сключената спогодба чрез подаването на възражение по чл.414 от ГПК.
Очевидно депозираното възражение от Т.Д. на 08.01.2013г.
е извън двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, като след изтичането му заповедта
се е стабилизирала. След влизането й в сила, заповедта за изпълнение има сила
на пресъдено нещо по фактите, обуславящи основанието и размера на вземането,
поради което оспорването на договора за наем и спогодбата е преклудирано. На
разположение на ищеца би бил само иск с право основание чл.439 от ГПК, но той
има за предмет оспорване на изпълняемото право и следва да се основава на
факти, непреклудирани от заповедта за изпълнение.
Или обобщено казано всички действия от страна на
ответника са довели до крайния резултат - задължаване на дружеството, по
неизвестен за него договор за имот, който очевидно му е ненужен за
осъществяване на търговската му дейност, което е влече след себе си и законните
последици –лихви за забава и разноски, каквито са присъдени и начислени по
съдебното и изпълнително дело. След като дружеството не е ползвало „наетия
имот“, плащането на наемните вноски абсолютно могат да се приемат, като загуба
за него - вреда по смисъла на чл.145 от ТЗ.
Доколкото ищецът не е разполагал със средства за
погасяване на задължението е сключило договор за заем с „В.“ ООД за сумата
равна на тази, която дължи по изпълнителното дело, включваща главница, лихви и
разноски. Сумата е преведена по изпълнителното дело от заемодателя, с което
реалният договор по чл.240 от ЗЗД е сключен.
Без значение за размера на загубата дали сумата по
изпълнителното дело е платена с лични или заети парични средства.
Предвид изложеното и това, че вината се предполага, съдът
приема, че изпълнен целия фактически състав на деликтната отговорност по чл.145
от ТЗ, вр.45 от ЗЗД, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен.
Пред настоящата инстанция, ищецът е направил искане за присъждане на разноски,
като такива му се следват съобразно изходът от спора и поддържаната част от
исковете в размер на 4037.16лв., съразмерно от 300.00лв., възнаграждение за
вещо лице, 1619.08лв. държавна такса, 40.00лв. такса за обезпечение, 2160.00лв.
с ДДС, адвокатско възнаграждение на основание мл.78, ал.1 от ГПК.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в размер на 2160.00лв. с ДДС се явява
неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004г.
е 1771.95лв. без ДДС и 2126.34лв. с включен ДДС. Или уговореното от 2160.00лв.,
в което е включен и ДДС не се явява прекомерно, тъй като е на минимума по
наредба.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника се следват разноски съразмерно
прекратената част от исковете в размер на 37.86лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Еффект"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. ***, представлявано от Т.К.Д., сумата от сумата
от 40477.22/четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за вреди,
причинени от ответника на дружеството-ищец, в качеството му на негов управител,
изразяващи се в подписване на спогодба с нотариална заверка на подписите
07.11.2012г. с „Геосим” ООД за признаване на
съществуване на задължение по договор за наем от 01.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.08.2013г. до окончателното й изплащане на основание чл. 145 от ТЗ.
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Еффект"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. *** сумата от 4037.16лв.
/четири хиляди тридесет и седем лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща сторени съдебни разноски и платено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Еффект" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.К., ЕГН **********
*** сумата от 37.86лв. /тридесет и седем лева
и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени съдебни разноски и платено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/