О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 19
гр. Русе, 23 септември 2022 год.
Русенски административен съд, в закрито
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и втора год.
в състав:
Съдия : Елица Димитрова
За да се произнесе по адм. дело №384
по описа на съда за 2022год., намира следното:
Производството е образувано след
постъпила жалба от А.Г.Ч. срещу АУОПВ под №СУД001831 издаден на 26.08.2019г.
от главен инспектор в отдел
КСМДТ-дирекция МДТ при община Русе, издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК
вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, с който на А. Г. Ч.
са установени публични задължения.
С акта определените задължения са в
общ размер за ДНИ –765,69лв.. и лихви
– 160,42лв за периода 2016, 2017 и 2018г. за имоти :
1.
с д. п/да с № 8009285296002 въз основа
на ДД вх. № **********/07.11.2011 г.
2.
с д.
п/да с № 8009285296001, открита въз основа на ДД с вх. №
**********/07.11.2011 г.;
3.
с д.
п/да с № 8009285296003, открита въз основа на ДД вх. №
**********/07.11.2011 г
4.
с д. п/да № 6012275495002 въз основа на ДД вх.
№ 2-5975/22.03.1998 г.;
както и за ТБО в общ размер на 796,35 лв. и лихви в общ размер на 160,42
лв. за същите имоти и периоди
Жалбоподателят твърди, че оспорения от него Акт за установяване на
общински публични вземания е нищожен ,алтернативно незаконосъобразен. Претендира
се обявяване на нищожността на АУОПВ, а в условията на алтернативност –
отмяната му като незаконосъобразен по подробно наведени доводи в жалбата
С писмо вх.№ 3769/21.09.2022г.
Директорът на дирекция МДТ при Община Русе уведомява съда , че не е постъпвала
жалба в дирекция МДТ при Община Русе срещу АУОПВ
под №СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при
община Русе,като е приложена в цялост адм.преписка.
Съдът след като съобрази становищата
на страните, събраните по делото доказателства , приема жалбата за процесуално
недопустима
Съгласно нормите на
чл. 4, ал. 1
и чл. 9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК.
Поради
препратката от горецитираните разпоредби от ЗМДТ към ДОПК и приложимостта на
разпоредбите на кодекса, за допустимостта на съдебното производство е от
значение проведено ли е задължителното оспорване АУОПВ по административен ред и в срок ли е
подадена жалбата до съда.
По аргумент от чл.107, ал.4 от ДОПК
процесният АУОПВ подлежи на задължително оспорване по административен ред пред
директора на дирекция „МДТ“ при Община Русе в 14 дневен срок от получаването
му. Приложимата норма на чл. 155, ал.
1 ДОПК регламентира, че решаващият орган разглежда жалбата по
същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на
срока по чл. 146
от кодекса, съгласно който текст в 7-дневен срок от получаването на жалбата
органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я
изпрати на компетентния за решаването й орган. В разпоредбата на чл. 156, ал.
1 ДОПК е предвидено че ревизионният акт в частта, която не е
отменена с решението по чл. 155 ДОПК,
може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на
решението. В нормата на чл. 156, ал.
4 ДОПК е регламентирано че непроизнасянето на решаващия орган в
срока по чл. 155, ал.
1 ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната
част, като в тези случаи жалбата до съда против ревизионния акт може да се
подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне /чл. 156, ал.
5 ДОПК/.
Нито в жалбата, а и в
съпроводителното писмо се твърди, че АУОПВ е обжалван по административен ред и
липсва произнасяне на решаващият орган, чието бездействие съобразно разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК да се счита за потвърждения на акта в обжалваната му част.
Съгласно
чл. 148 АПК
е допустимо административният акт да бъде оспорен направо пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен обаче
ако в АПК или в специален закон е предвидено друго. В случая в ДОПК е предвиден
друг ред за оспорване.
Затова
след като не е проведено административно оспорване, настоящето производство е
процесуално недопустимо и следва да се прекрати.
Въз
основа на констатацията, че не е спазен процесуалният ред за административно
обжалване, съдът намира за приложима нормата на чл. 130, ал. 4 АПК
вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно горната разпоредба, след като установи, че делото не му е
подведомствено, съдът следва да препрати жалбата за разглеждане на надлежния
орган. В случая това е ръководителят на звеното за местни приходи при Община Русе,
който съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на Националната
агенция за приходите. А последният е компетентният горестоящ административен
орган при административно оспорване съгласно чл.
107, ал.4 от ДОПК.
Мотивиран така и на
основание чл. 130, ал.4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
А.Г.Ч. срещу АУОПВ под №СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при
община Русе, издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, с който на А. Г. Ч. са установени публични
задължения.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 384/2022 г. по описа на
Административен съд - Русе.
ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на дирекция МДТ при Община Русе
за произнасяне по жалбата на А.Г.Ч. срещу АУОПВ
под №СУД001831 издаден на 26.08.2019г. от главен инспектор в отдел КСМДТ-дирекция МДТ при
община Русе
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия :