Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 05.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14991 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.08.2018г., гр.д.87401/17г., СРС, 88 с-в
отхвърля предявения от В.Л.П. срещу Л.М.Р. иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
по отношение на ищеца, че ответницата му дължи сумата 200 лв., с която
неоснователно се е обогатила за негова сметка, като е получила месечна издръжка
в по-висок размер от дължимата за периода 01.12.2015г. - 31.12.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК - 01.03.2017г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.54902/17г.,
СРС, 88 с-в и осъжда ищеца да заплати на ответницата сумата 350 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца В.Л.П.
Счита, че дава издръжката на отпаднало основание, с оглед постановеното след
плащането съдебно решение за намаляване на нейния размер с обратна сила. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемата - ответницата по иска Л.М.Р. оспорва
жалбата. Счита, че плащането на издръжката от ищеца е извършено в изпълнение на
негов нравствен дълг съгласно чл.55, ал.2 ЗЗД и представлява доброволно
изпълнение не само на законово, а най-вече на морално задължение към неговото
дете.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Безспорно е и от
доказателствата се установява следното: С влязло в сила съдебно решение от
06.02.2015г., гр.д.42340/14г., СРС се намалява дължимата от настоящия ищец В.П.
на дъщеря му А.П., чрез нейния законен представител и майка – ответницата Л.Р.,
съгласно споразумение, одобрено по гр.д.13512/11г., СРС, 86 с-в, месечна
издръжка от 850 лв. на 650 лв., считано от 04.08.2014г. Ищецът изплаща на
дъщеря си чрез ответницата месечна издръжка от 850 лв., дължима за процесния
период 01.12.2015г. - 31.12.2015г., който предшества постановеното решение.
Предвид отпадането с
обратна сила на правното основание за извършеното вече плащане на месечна
издръжка над размера от 650 лв. до размера от 850 лв. през исковия период по
смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ищецът разполага с правна възможност да
търси възстановяване на неоснователно нарушеното имуществено равновесие в
размер на надплатените 200 лв.
Самото възражение на
ответницата по иска, че плащането на
издръжката от ищеца е извършено в изпълнение на негов нравствен дълг съгласно
чл.55, ал.2 ЗЗД и представлява доброволно изпълнение не само на законово, а
най-вече на морално задължение към неговото дете, изключва приложение на същата разпоредбата. Несъвместимо с дарствен
акт по морални съображения е плащането, осъществено със знание, че се извършва
в изпълнение на валидно правно задължение, каквото в случая е действащото към
момента на плащането одобрено от съда споразумение. Правното задължение и
моралният дълг се различават по същност и източници. Изпълненият морален дълг е
израз на щедрост от страна на даващия, извършва се при наличие на дарствено основание,
поради което облагата не е дадена без основание. Съгласно разясненията на т.3
ППВС № 1/28.05.1979г., съзнателното изпълнение на нравствен дълг само по себе си е
основание на престацията. В случая, обаче плащането на издръжката е извършено в
изпълнение на годно правно основание, каквото е одобреното от съда брачно
споразумение, чието действие впоследствие частично отпада.
Отделно, според същата т.3
от постановлението, чл.55, ал.2 ЗЗД е
приложим само към уредените в първата алинея случаи, но не и към чл.59, ал.1 ЗЗД. Освен това, логически е невъзможно изпълнение на нравствен дълг в случаите на отпаднало
или неосъществено основание. Съзнателното изпълнение на нравствен дълг само по себе си е
основание на престацията, а при втората и третата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД
основанието е друго, но даденото може да се иска обратно, защото то или е
отпаднало, или не е могло да бъде осъществено. Затова следва да се приеме, че
въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само
в случаите на начална липса на основание. В случая, въззивният съд приема, че
реституция се иска при условията на плащане на отпаднало правно основание - чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД, при което е неприложимо изключението на чл.55, ал.2 ЗЗД.
Кондикционният иск следва да се уважи.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат. Независимо от неточно определената правна квалификация на иска по
чл.59, ал.1 ЗЗД, след като в решението са обсъдени правнорелевантните факти за
иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, не се налага неговото обезсилване. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо
него потвърди друго, с което искът се уважи.
Ищецът в заповедното производство
установява разноски от 25 лв. – д.т. и 300 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, за исково производство пред първа инстанция - 25 лв.за д.т. и
300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред въззивна - 25 лв. –
д.т., или общо 675 лв., които се дължат. Неоснователно е възражението за
прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения, т.к. същите са в разките
на нормативните минимуми по чл.7, ал.2, т.1 и ал.5 от Наредба № 1/2004г. МРАВ.
В договора за правна защита и съдействие, представен
пред СГС, са вписани уговорки за осъществяване на безплатно представителството
на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.3 – роднина, близък или друг юрист,
като по делото се твърди наличие на втората хипотеза. Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата 300 лв. –
възнаграждение за безплатно представителство пред пред въззивна инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 21.08.2018г., гр.д.87401/17г., СРС, 88 с-в
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД, че Л.М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на В.Л.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
200 лв. - подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание издръжка за дъщеря им А.П. през периода
01.12.2015г. - 31.12.2015г., ведно със законна лихва, считано от 01.03.2017г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.54902/17г., СРС, 88
с-в.
ОСЪЖДА Л.М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Л.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата6
75 лв. – разноски за заповедно и исково прозводство пред първа инстанция, както
и за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Л.М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адв.
Д.Д., Благоевградска АК, с адрес: гр.София, бул. „******“ №**, партер на
основание чл.38, ал.1 ЗА сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно
представителство пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.