РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
13.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 783 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от К.Д.С. ***
против Решение № 2153-17-86/22.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с
което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-403/10.09.2019
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б,
ал. 2 от КСО. В жалбата се твърди, че неправилно административният орган не е зачел
въобще като осигурителен стаж периода от 01.07.2004 г. до 21.07.2006 г.,
положен в „Крами Монтажинвест“ ООД, като също така неправилно е отказал да
зачете от втора категория положен от жалбоподателя стаж в „Крами Инвест“ ООД на
длъжността корабен бояджия. Твърди, че евентуални нередовности при заверката на
трудовата му книжка не могат да му бъдат вменени във вина и той да понася
неблагоприятни последици от това.
Иска се от съда да отмени оспореното
решение и да уважи искането за зачитане от втора категория на спорния стаж.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на делото по
същество и в представени писмени бележки, счита жалбата за неоснователна и иска
същата да бъде отхвърлена от съда като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 81
от преписката) и извършеното входиране на жалбата в деловодството на
административния съд (л. 2 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на
акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-86/22.11.2019 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а наличието на такива не се и твърди от
жалбоподателя.
Въпреки това съдът намира, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно е приложен
материалния закон.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че във връзка с подаденото на 05.04.2019 г. от жалбоподателя заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е постановено
разпореждане № 2140-17-403/10.09.2019 г. (л. 73 от преписката), с което е
отказано отпускане на исканата пенсия. Според съдържанието на разпореждането
към датата на заявлението – 05.04.2019 г., жалбоподателят е на възраст 58
години и 4 месеца, а от представените документи за осигурителен стаж и данните
по чл. 5, ал. 4 от КСО от РОЛ (Регистъра на осигурените лица) му е зачетен
осигурителен стаж от І категория – 7 години, 7 месеца и 6 дни, от ІІ категория
– 6 години, 9 месец и 19 дни и от ІІІ категория – 20 години, 4 месеца и 15 дни,
или общ осигурителен стаж, приравнен към ІІІ категория – 41 години, 6 месеца и 16
дни, при което сборът от навършена възраст и осигурителен стаж е 99 години, 10 месеца
и 16 дни. От тези данни е направен извод ,че жалбоподателят не отговаря на
изискването за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69б, ал. 2 от КСО, тъй като не притежава 15 години осигурителен стаж от втора
категория (сбор от първа и втора категория) както и сбор от осигурителен стаж и
възраст 100. С този мотив на С. е отказано отпускане на пенсия. В мотивите на
разпореждането е посочено, че стажът на жалбоподателя в „Крами Монтажинвест“
ООД в периода от 01.07.2004 г. до 21.07.2006 г. не е зачетен за осигурителен
стаж, тъй като представената трудова книжка не била оформена по надлежния ред,
в РОЛ липсвали данни за жалбоподателя за този период и проверка в осигурителя
при която да бъде издадено необходимото удостоверение обр. УП-2 не можело да
бъде извършена, тъй като осигурителят не е намерен. Освен това стажът на С. в
„Крами Инвест“ ООД в периода 01.01.2011 г. – 11.02.2012 г. не бил зачетен от
втора категория, тъй като липсвали достатъчно доказателства за това в трудовата
книжка на лицето, не можело да бъде издадено и удостоверение обр. УП-3, тъй
като при проверка от контролни органи на НОИ осигурителят не е намерен.
С. оспорил разпореждане № 2140-17-403/10.09.2019
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване по реда на чл. 117 от КСО с
твърдения, че неправилно не му е зачетен процесния стаж – въобще за първия
период и по отношение на категорията за втория период. Директорът на ТП на НОИ
– Русе се е произнесъл по жалбата на С. с оспорваното в настоящото производство
решение № 2153-17-86/22.11.2019 г. (л. 78-81 от преписката), като я отхвърлил и
потвърдил разпореждането. Относно оспорения стаж на жалбоподателя ответникът
потвърдил извода на пенсионния орган, че стажът в „Крами Монтажинвест“ ООД не
може да бъде зачетен за осигурителен стаж, тъй като при приключването на
трудовата книжка на жалбоподателя липсва подпис на главен счетоводител, т.е.
книжката не е оформена редовно по правилата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж. В тази връзка от общия стаж при този
осигурител от 08.03.2004 г. до 21.07.2006 г. за осигурителен стаж е зачетен
само период от 3 месеца и 23 дни (от 08.03.2004 г. до 30.06.2004 г.) въз основа
на наличните данни в РОЛ за жалбоподателя. Бил направен опит от контролен орган
на НОИ да бъде извършена проверка в осигурителя „Крами Монтажинвест“ ООД, който
останал безуспешен, поради това, че изпратените до осигурителя писма се върнали
като непотърсени. В решението си директорът на ТП на НОИ – Русе възприел и
извода на ръководителя по пенсионно осигуряване и по отношение на втори спорен
период – от 01.11.2011 г. до 01.03.2012 г., посочвайки че данните от
представената трудова книжка и допълнително споразумение към трудов договор №
20060719/25 от 19.07.2006 г. на недостатъчни за преценка на условията на работа
и категорията труд. И по отношение на този осигурител не могла да бъде извършена
проверка поради това, че изпратените до осигурителя писма се върнали като
непотърсени.
Пред съдебната инстанция предмет на
оспорване са единствено периодите 01.07.2004 г. – 20.07.2006 г. стаж в „Крами
Монтажинвест“ ООД, незачетен въобще за осигурителен стаж, и 01.11.2011 г. –
01.03.2012 г. в „Крами Ивнест“ ООД, зачетен за стаж, но от трета категория.
По делото не се спори, че стажът на
жалбоподателя в „Крами Монтажинвест“ ООД е заверен в трудовата му книжка без
подпис на главен счетоводител (по делото липсва представено копие на тази
заверка), което от формална страна представлява нередовност на заверката. Това
обаче не прави стажът на жалбоподателя изцяло не доказан. В тези случаи
административният орган е бил длъжен да съобрази всички налични доказателства,
а не само и единствено данните от Регистъра на осигурените лица. Безспорно е
установено, че е налице вписване както на сключения трудов договор на
жалбоподателя с този осигурител в регистъра на трудовите договори по чл. 62,
ал. 3 от КТ, така и на неговото прекратяване, като посочените в регистъра дати
съвпадат с отразените в трудовата книжка. Освен това административният орган,
чието задължение е да издири и установи служебно всички релевантни
обстоятелства, за които има налична информация преди произнасянето си, се е
задоволил да инициира проверка, която настоящия съдебен състав счита, че
напълно формално е счетено, че не може да бъде извършена. До осигурителя „Крами
Монтажинвест“ ООД е изпратена еднократно покана на адреса на управление на
дружеството и на постоянния и настоящ адрес на управителя му, като от първия
адрес писмото се е върнало с отбелязване „преместен“, а от втория като
непотърсено. Проверяващият е посочил, че в информационната система на НОИ и в Apis7 Web липсват други адреси или телефони.
Това обаче очевидно не е така, доколкото от изготвената разпечатка от РОЛ за
жалбоподателя (на л. 23 от преписката) е видно, че в системата на НОИ е наличен
телефон за връзка с осигурителя. Освен това при извършена служебно от съда
справка в Търговския регистър се установява, че констатацията на контролния
орган на НОИ, че лицето И.И.Й. е едноличен собственик и управител на „Крами
Монтажинвест“ ООД, е неточна. Вписването в ТР сочи, че И.И.Й. е управител на
дружеството, а негов едноличен собственик е друго търговско дружество – „Феникс
Дизайн“ ЕООД със седалище гр. Русе, което дружество обаче е заличено от ТР от
2013 г. Изложеното сочи, че са налице множество неизяснени обстоятелства
относно фактическото и правно състояние на дружеството осигурител на
жалбоподателя, едва след изясняването на които да се направи извод дали е
възможно и кой следва да издаде надлежен документ за осигурителния стаж на
жалбоподателя. Не на последно място следва да се посочи, че в съдебната
практика на Върховния административен съд съществува становище относно
характера на липсата на подпис на главен счетоводител при приключване на стажа
в трудовата книжка на работниците и служителите, като се приема, че подписът на
главния счетоводител не формира волеизявление, при липсата на което да е налице
порок в извършената заверка (в този смисъл Решение № 4213 от 21.03.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 6099/2018 г., VI о.). В този смисъл липсата на подпис на
главния счетоводител, като порок на формата, следва да се преценява съобразно
всички налични данни, а не формално и еднозначно, лишавайки от доказателствена
сила издадения от надлежен орган (работодателя) документ.
По отношение на втория спорен период,
от данните по делото се установява, че жалбоподателят е назначен в „Крами
Инвест“ ООД с трудов договор № 20060719/25 от 19.07.2006 г. (л. 5 от делото),
на длъжност корабен бояджия с шифър по НКПД 71422001. С допълнително
споразумение от 01.01.2011 г. (л. 6 от делото), същият е преназначен от
длъжност „Корабен бояджия“ на „нова длъжност КОРАБЕН БОЯДЖИЯ“ с шифър по НКПД
71421001, като изрично в допълнителното споразумение фигурира текст „лицето ще
бъде осигурявано за 2-ра категория труд“. На 18.07.2011 г. е сключено ново
допълнително споразумение, с което жалбоподателят от длъжност Бояджия ,
стоманени конструкции“ преминава на нова длъжност „Бояджия, корабни корпуси“ с
шифър по НКПД 71421004. Идентична е информацията вписана и в трудовата книжка
на жалбоподателя, за която по отношение на този стаж няма спор относно
редовността на вписванията, като от датата на назначаването – 21.07.2006 г. до
18.07.2011 г. (датата на последното допълнително споразумение) заеманата от
жалбоподателя длъжност е „корабен бояджия“, а след тази дата, до датата на прекратяване
на трудовия му договор на 01.03.2012 г., С. е бил на длъжност „бояджия, корабни
корпуси“.
Съгласно чл. 2, т. 28 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), приложима относно процесния
стаж, от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, изпълняващи
работи в затворени съдове и в двойните дъна на плавателни съдове в
корабостроенето и кораборемонта. Пояснения относно съдържанието на тази норма
са дадени с нормата на чл. 9, ал. 37 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за
прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, според
която „по т. 28 - работници, реализиращи дейностите: заваряване, почистване от
ръжда, боядисване, грундиране (включително с миниум), нанасяне на изолации и
други в затворени съдове - цистерни, двойни дъна на кораби, транспортни
помещения на кораби, танкери и др. Работодателят подготвя списък на лицата,
които работят по условията на тази точка, и го представя в съответното ТП на
НОИ.“. При тази регламентация безспорно длъжността „бояджия, корабни корпуси“
попада в обхвата на чл. 2, т. 28 от НКТП. Спор би могъл да възникна относно
длъжността „корабен бояджия“, доколкото същата може да бъде изпълняване не само
на посочените в чл. 9, ал. 37 от Инструкция № 13 места. За отговор на този
въпрос действително следва да бъде предоставена информация от осигурителя. В
настоящия случай същият не е открит, макар и по отношение на този осигурител
съдът да счита, че от страна на контролният орган е действано напълно формално,
тъй като и за него в системата на НОИ всъщност е наличен телефонен номер за
връзка. Поканата е била върната от адреса на управление на дружеството с
отбелязване „преместен“, а в същото време пенсионният орган е изпращал писмо до
този осигурител на друг адрес – гр. Русе, бул. Липник № 64, от който писмото се
е върнало като непотърсено, но е било възможно да се направи и повторен опит за
връзка. С оглед на това следва да се анализира наличната по делото информация,
а тя е че от 01.01.2011 г. жалбоподателят е преназначен от длъжност „корабен
бояджия“ на „нова длъжност корабен бояджия“ като е указано, че новата длъжност
попада в обхвата на втора категория труд, за каквато ще бъде осигуряван (и е
бил осигуряван). Доколкото не се касае за смяна на мястото на работа – в
съответното предприятие, такава промяна не е уговаряна, но очевидно се касае за
смяна на характера на извършваната работа, макар длъжността да е с едно и също
название, въпреки че изрично не е посочено, че се касае за работа в затворени
съдове или двойни дъна. Стеснителното тълкуване и пълното ингнориране на
наличната по преписката информация не съответства на целта на закона – да
защити чрез предоставяне на привилегирован ред за пенсиониране, лицата работещи
при тежки условия на труд.
Допълнително косвена индиция за
характера на труда на жалбоподателя са представените доказателства за зачетения
осигурителен стаж на други работници в същото предприятие, на същата длъжност,
за същия период, които органът е признал за осигурителен стаж от втора
категория. С оглед на това съдът намира за необоснован извода на
административният орган, че не следва този спорен период да бъде зачетен от
втора категория, поради липса на данни за това.
В обобщение на казаното до тук съдът
намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-86/22.11.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-403/10.09.2019
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените
по делото факти, поради което следва да бъдат отменени, а преписката върната на
ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на К.С.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което следва
да се извърши задълбочено изследване на възможностите за издаване на
удостоверения от съответните образци досежно спорния стаж, като относно
признаването на категория на втория спорен период се вземат предвид мотивите на
настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК Националния осигурителен институт следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер
на 180 лв. за адвокатски хонорар (л. 15).
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на К.Д.С. ***
Решение № 2153-17-86/22.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-403/10.09.2019 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне при съобразяване на дадените с
настоящото решение указания по приложение на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт –
София да заплати на К.Д.С. ***, ЕГН **********, сумата от 180,00 (сто и
осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: