№ 241
гр. Плевен , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
като разгледа докладваното от Цезаринка Хр. Йосифова Йоткова Въззивно
частно наказателно дело № 20214400600373 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.
Производството е образувано по жалба от ИЛ. Д. ГР. от гр.Благоевград,
подадена чрез повереника му – адв.Н.Д. против определение №
16/23.04.2021г., постановено по НЧД № 20214410200116/2021г. по описа на
РС-Левски, с което е потвърдено постановление на РП-Плевен за
прекратяване на наказателното производство по сл.д.№ 1051/2019г. по описа
на ОСлО при ОП-Плевен /преписка № 1090/2018г. по описа на РП-Плевен,
ТО-Левски/. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определението, поради което жалбоподателят моли
въззивната инстанция да отмени първоинстонционния съдебен акт и да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство,
изготвено от РП-Левски. Сочи се, че са допуснати нарушения на
процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствения материал,
както и че неправилно са ценени от прокурора и от първоинстанционния съд
събраните доказателства. В жалбата се твърди, че правните изводи са изцяло
неправилни и необосновани. Прилагат се писмени доказателства.
Съдът, като провери обжалвания съдебен акт и се запозна с материалите
по досъдебно производство № 1090/2018г. по описа на РП-Левски, констатира
следното :
1
Въззивната жалба е подадена в срока и по реда на чл.243, ал.7 от НПК,
поради което разглеждането й е допустимо.
По същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано за това, че през периода от
месец август 2014 година до неустановена дата през 2015 година, в град
Берлин, Германия, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудено и
поддържано заблуждение у ИЛ. Д. ГР. от гр.Благоевград, като с това му е
причинена имотна вреда в размер на 2840 евра - престъпление по чл.209, ал.1
от НК.
В хода на разследването са извършени действия по събиране и проверка
на доказателства, като са изискани и представени всички документи, имащи
отношение към случая. С оглед събрания доказателствен материал -
свидетелски показания, писмени доказателства, експертно заключение, е
установена една фактическа обстановка, която е приета както от прокурора,
така и от районния съд. Безспорно е установено следното:
През 2013г. ИЛ. Д. ГР. пребивавал в Република Германия. Същият се
запознал с А. И. А., тъй като последният го потърсил с молба за съдействие за
намиране на работа в Германия. Г. съдействал на А. и последният започнал
работа в гр.Лайпциг. След приключване на работата в град Лайпциг, А.
отишъл в град Берлин, където отново потърсил помощ от Г. за намиране на
работа. Поискал му в заем и пари. А. А. работил в гр.Берлин, като
междувременно неколкократно искал от Г. в заем различни парични суми,
които посочвал като необходими за покриване на текущи нужди. Г. му
предоставял в заем поисканите парични средства, както и заплащал разходи
на А., тъй като искал да му помогне. В един момент заетата от Г. на А. сума
достигнала 2540 евро.
На 25.08.2014г. в гр.Берлин, в посолството на Република България в
Германия, бил сключен Договор за паричен заем между ИЛ. Д. ГР. –
заемодател и А. И. А. – заемател, за сумата в размер на 2840 евро, която
следвало да бъде върната на части до 4.08.2015г. Съгласно договора,
паричната сума била предадена „на ръка“ на заемателя.
Между двамата – Г. и А. била изготвена и разписка на 21.10.2014г.,
2
съгласно която А. А. дължал на И.Г. сумата от 833 евро. За останалата част от
заетите средства не били съставяни документи.
При настъпване на падежа по договора за заем, А. не изпълнил
задължението си да върне заетата сума, въпреки че бил неколкократно търсен
от Г.. Поради тази причина, И. Г. предявил срещу А. А. искова молба пред
Районен съд – Плевен за сумите в размер на 2540 евро и 833 евро, на
основание договора за паричен заем и съставената разписка. Образувано било
гр.д.№ 9304/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, като с Решение №
1135/14.07.2018г., в сила от 18.09.2018г., А. И. А. бил осъден, на основание
чл.240, ал.1 във вр. чл.79 от ЗЗД, да заплати на И.Д. И. сумата от 2840 евро,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
представляваща предоставен и невърнат в срок заем по договор от
25.08.2014г. Исковата претенция по отношение на сумата от 833 евро била
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
От тези фактически положения е направен единствения извод от
прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати, тъй като
няма данни да е извършено престъплението, за което е образувано
наказателното производство, от А. И. А..
С Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП-
Плевен от 16.03.2021г. е прекратено наказателното производство по сл.д.№
1051/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Плевен /преписка № 1090/2018г. по
описа на РП-Плевен, ТО-Левски/, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от
НК.
Тези изводи на прокурора са оценени като правилни и законосъобразни
от районния съд, което напълно се споделя и от въззивната инстанция.
Обстойно и задълбочено е анализирано прокурорското постановление от
съда, както и събраните в хода на разследването доказателства.
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че прокурорският акт е
постановен при наличие на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Правилно е
отразено, че представените допълнително със жалбите пред двете съдебни
инстанции писмени доказателства са неотносими към предмета на спора.
Първо са процесуално недопустими за обсъждане и второ – установяват
3
факти и обстоятелства извън обвинението.
Първоинстанционният съд правилно и много обстойно, в своите
мотиви, е изложил съображения относно липсата на състав на престъплението
„измама“ в конкретния случай. Съдът правилно е посочил, че не се съдържат
елементи от субективна страна на този вид престъпление. Не се доказва
умисъл у А. А. да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалото лице, че
ще му върне заетите парични суми в общ размер на 2840 евра, с цел – да му
причини имотна вреда. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че, за
да са съставомерни действията на А., следва да е доказано по делото, че
изначално той е съзнавал, че няма да изпълни договореното с другата страна
/в случая – И.Г./ и това го прави с цел – да му причини вреда. Правилен е
изводът на съда, че не са установени, от обективна страна, измамливи
действия на А. – възбуждане и поддържане у Г. на неверни представи, които
да са го мотивирали да извърши акт на имуществено разпореждане в полза на
извършителя.
И прокурорът, и първоинстанционният съд правилно са приели, че
създалите се отношения между Г. и А. са гражданскоправни и дори са
разрешени от гражданския съд. Не е налице извършено от А. А. престъпление
по чл.209, ал.1 от НК, т.к. липсва субективния му елемент – изначална
невъзможност лицето да изпълни задълженията си или съзнанието, че няма да
изпълни, както и специалната користна цел – да се обогати за сметка на
пострадалия, като му причини имотна вреда.
А. А. не е привлечен по делото като обвиняем нито за престъплението
по чл.209, ал.1 от НК, нито за друго престъпление. Както правилно се е
произнесъл първоинстанционният съд, няма данни и за друго престъпление –
по чл.293а от НК. Отново е приета липса на субективен елемент за
посоченото престъпление, а именно съзнанието да се изпълни влязло в сила
съдебно решение, при условия – в законоустановен срок и при наличие на
парични средства или имущество за това. Тъй като гражданското дело, по
което А. е осъден да плати на Г., е проведено неприсъствено за него, то
същият не е уведомен лично за постановеното по делото решение, за да се
приеме, че за лицето е възникнала отговорността по неизпълнение на това
решение.
4
Неправилно е възражението в жалбата, че не е извършена всестранна и
пълна преценка на всички събрани доказателства и прокурорът е прекратил
делото само на преценката на показанията на А.. Напротив, въззивният съд
констатира задълбочен и обстоен анализ както на фактите, установени по
делото, така и на доказателствата. Положени са всички усилия, в хода на
досъдебното производство, за разкриване на обективната истина.
Единствените възможни изводи от правна страна са тези, които са изложени
както в прокурорското постановление, така и в обжалвания съдебен акт.
Правилни са изводите и на прокурора, и на съда, че в случая се касае за
гражданскоправни отношения, свързани с неизпълнение на договор, а не – с
измама. Не е доказано, че една от страните /А. А./ е действала с измамлива
цел – да поеме задължения, които няма намерение да изпълни, с
произтичащите от това последици – да извлече имотна облага, която не й се
следва. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
категорични, безспорни и непротиворечиви доказателства, които да
обосноват единствения възможен извод, че към момента на постигане на
договорка между Г. и А., последният е действал именно с горепосоченото
субективно отношение и е имал оформена субективна цел – да набави за себе
си имотна облага.
С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че следва да потвърди
определението на РС-Левски, като правилно и законосъобразно, а жалбата на
ИЛ. Д. ГР. - да остави без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, Плевенски Окръжен Съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16/23.04.2021г., постановено по НЧД
№ 20214410200116/2021г. по описа на РС-Левски, с което е ПОТВЪРДЕНО
Постановление от 16.03.2021г. на РП-Плевен за прекратяване на
наказателното производство по сл.д.№ 1051/2019г. по описа на ОСлО при
ОП-Плевен /преписка № 1090/2018г. по описа на РП-Плевен, ТО-Левски/,
водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
5
Определението не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6