Решение по дело №2124/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2066
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20197050702124
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                        №………………/………………………2019г.                                                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна,I касационен състав, в публично съдебно заседание на  десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                

                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА          ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

            ИСКРЕНА ДИМИТРОВА                        

при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№2124/2019.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:     

 Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от „ЛАФКА МАРКЕТ“АД / с предишно наименование „Табак Маркет“ АД, срещу Решение №1103/05.06.2019г. на Районен съд –Варна, постановено по АНД № 1736/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №03-009210/28.03.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на «Табак Маркет” АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

В касационната жалба е реципирано основното оплакване , намерило отражение и в доводите, изложени във въззивната жалба, а именно, че както административнонаказващият орган, така и първостепенният съд , е следвало да приложат разпоредбата на чл.415в от КТ. В това твърдение влагат разбирането, че тази норма регламентирала „привилегировани състави  на всички нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вреди“. Не се оспорва нарушението по същество, но се твърди, че е отстранено веднага, непосредствено след установяването му, като по този начин не са произтекли вреди за работника Р.С.Ж.. Като допълнителен довод сочи, че АУАН не е връчен съобразно реда, регламентиран в разпоредбата на чл.415в ал.3 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. Представено е писмено становище, подписано заедно от представляващите Цв.Н. и В.Н., в което касационната жалба се поддържа. Молят съда да отмени обжалваното решение, както и постановлението.

Ответникът по касационната жалба- Дирекция „Инспекция по труда“, редовно призован, не изпраща представител, не изразява писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 От фактическа страна, съдът е възприел, че на 23.02.2018г., по повод на постъпил сигнал,   служители на Дирекция „Инспекция по труда“– Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – лафка V070, находящ се в гр. Варна, ул.”Т.В.”, автобусна спирка ОУ „Елин Пелин“, стопанисван от „Табак Маркет” АД. След извършена проверка на място, била насрочена и  последваща документална проверка. При проверката били предоставени допълнително присъствени форми, възоснова на които е установено, че в обекта е въведено сумирано изчисляване на работното време. Констатирано е от въззивния съд, че за лицето Р. Ж. – продавач консултант, при сумираното изчисляване на работно време, за период от 26.11.2017г. до 02.12.2017г., включително – седем дни, в които лицето е работило, не е осигурена непрекъсната седмична почивка от минимум 24 часа при промяна на смените при сумираното отчитане на работното време, съгласно ПВТР. Гореизложеното е квалифицирано като нарушение за това, че дружеството, като работодател е допуснало при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време неосигуряване на непрекъсната седмична почивка не по- малко от 24 часа на лицето Р.С.Ж.. Поради това, на 21.03.2018г. е съставен  акт за установяване на административно нарушение на чл.153 ал.3 от КТ.

ВРС е възприел извод, че АУАН е надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството.  Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-009210/28.03.2018г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и възприемайки същата правна квалификация на извършеното нарушение по чл.153 ал.3 от КТ. На дружеството е наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция в минималния предвиден размер.

 За да постанови правния резултат по делото, първостепенният съд е подкрепил възприетото от него решение със свидетелските обяснения на актосъставителя, които определил като последователни, логични и подкрепени от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства, както и възоснова на събраната преписка. Приел е, че е безспорно доказан факт, че дружеството  работодател не е осигурил на Р.С.Ж. непрекъсната седмична почивка от минимум 24 часа при промяна на смените при сумираното отчитане на работното време.

 

При извършената проверка, касационният състав при Административен съд Варна установи незаконосъобразността на оспореното решение на Районен съд Варна, по причини извън извършената от съда преценка. Едва в касационната жалба, дружеството касатор въвежда ново основание за отмяна на НП, по което въззивният състав не се е произнесъл.

Безспорно се установява, че АУАН № 03-009210/21.03.2018г. е връчен на Веселина Вълкова с отбелязването, че тя подписва с пълномощно № 21059/12.09.2016г. Установява се, че на същото лице е връчен и Протокол № ПР1806847/21.03.2018г., съставен по повод извършената проверка на „Табак маркет“АД.

Съобразно чл.416 ал.3 от КТ, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. А съгласно ал.4,в случаите по ал. 3, изречение второ актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

 Предявяването и подписването на АУАН е строго формален акт, тъй като от този момент нарушителят има право да организира защитата си, както и да се запознае със съдържанието на акта. Специалният ред за връчване на АУАН по  чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващия дружеството е бил търсен, призоваван и прочие за връчване на АУАН.

Следва да се отбележи, че в преписката не е събрано цитираното по-горе пълномощно, за да се извърши проверка на правата на пълномощника , след което да се формира извод дали АУАН е връчен редовно.

С оглед липсата на това доказателство, изводът на ВРС, че АУАН е връчен на упълномощен представител остава неподкрепен със събрани доказателства. Следвало е съдът да даде указания на въззивника с цел ангажиране към преписката на доказателства, сочещи на упълномощаване. Поради липсата им , както и предвид обстоятелството, че едва в касационната жалба е въведено възражение за нарушение в процедурата по връчване на АУАН, решението следва да бъде отменено, а делото да се върне на ВРС за произнасяне по възражението. Недопустимо е касационната инстанция да се произнася по същество по искане, въведено за първи път в касационна жалба.

Мотивиран от което и на основание чл.221 ал.2 предл.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №1103/05.06.2019г. на Районен съд –Варна, постановено по АНД № 1736/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №03-009210/28.03.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на «Табак Маркет” АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   

Решението е окончателно.

 

Председател:                  Членове:1.

 

 

 

             2.