Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014 18.01.2021 г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 966 по описа
на Районен съд - Хасково за
2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Р.Й.Д. ***, чрез адв. Д.Д. *** срещу Наказателно постановление № НП –6/08.01.2020 г. на Министъра на земеделието , храните и горите , с което на основание чл. 44, ал. 2, вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правила, и на материалния закон, а процесуални нарушения счита, че били допуснати и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като се излагат и конкретни съображения в тази насока. Твърди се, че в наказателното постановление липсвало пълно и ясно описание на фактическата обстановка, което препятствало жалбоподателя да разбере обвинението и да ангажира съответни доказателства. Освен това, жалбоподателят не била извършила процесното административно нарушение, липсвали и съответни доказателства, установяващи деянието. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, както и в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За същата се явява адв. Д.Д. ***, който поддържа жалбата на изнесените в нея основания.
Административнонаказващият орган – Министърът на земеделието и храните, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения представител – гл. юриск. Р. Д. заявява становище по депозираната жалба, като оспорва жалбата и в хода по същество, същата пледира за нейната неоснователност, като моли и атакуваното с нея наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
С Договор за покупко – продажба на недвижим имот, рег. № ОС – 199/30.10.2009 г., сключен между Община Хасково и А. Т.Д. от град Хасково, в качеството му на купувач било прехвърлено правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот № 000210, находящ се в землището на с. Тракиец, общ. Хасково, местност „Кирмитлике“ с площ 3000 кв.м., с начин на трайно ползване – пасище с храсти за сумата от 3300 лева.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 121, том I, рег. 1014, дело 39 от 2009 г. на Нотариус, рег. № 125 по Регистър на Нотариалната камара, с район на действие РС – Хасково, въз основа на мотивирано постановление от 11.03.2009 г. след извършена обстоятелствена проверка по нотариално дело № 39/2009 г., А. Т. Д. от град Хасково е признат за собственик на недвижим имот, а именно :жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., построена в описания по – горе поземлен имот.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № ГРАОН1 – 1603 от 26.06.2020 г., издадено от Община Хасково, Р.Й.Д. – съпруга, Т. А.Д. – дъщеря и З. А. В. – дъщеря са наследници по закон на А. Т.Д., б.ж. на град Хасково, починал на 26.01.2011 г., за което е съставен Акт за смърт № 0845 от 26.10.2011 г.
Във връзка с намерение на наследниците по закон на А. Т.Д. да осъществят продажба на придобития, въз основа на наследяване поземлен имот и построените в него сгради и по повод подадено Заявление ПО-10-31/18.09.2009 г. от Р.Й.Д., Т. А.Д. и З. А. В. била образувана преписка в Общинска служба по земеделие, град Хасково и предприета проверка, във връзка с искането за промяна на предназначението на земеделска земя и твърденията на заявителите за извършено през 1995 г. строителство в описания по – горе поземлен имот, идентичен с Поземлен имот с идентификатор № 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР в землището на с. Тракиец, общ. Хасково, видно от извършената справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър.
При извършена на 06.11.2019 г., от свидетелите Г.И.Г., заемаща към този момент длъжността В.И.Д Началник общинска служба по земеделие – Хасково и св. Е.Г.Г., проверка на място било констатирано съществуването в части от описания по-горе имот на масивна постройка - къща с площ около 40 кв. м., помощна постройка - лятна кухня с тоалетна, с площ около 20 кв. м. и бетонови основи от несъществуваща постройка с площ около 60 кв. м., построени през месец май 1995 г., според контролните органи.
След като в хода на проверката, свидетелят Г.И.Г. достигнала до извод, че изградените в процесния недвижим имот постройки се използват от Р.Й.Д., Т. А.Д. и З. А. В., като наследници по закон на А. Т. Д. и собственици, въз основа на наследяване, на поземления имот и на изградените постройки в него, а оттам и до извода, че процесният Поземлен имот с идентификатор № 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР в землището на с. Тракиец, общ. Хасково, видно от извършената справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър, бил използван за неземеделски нужди, без да е променено предназначението и, срещу жалбоподателя на 06.11.2019 г., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5/08.11.2019 г. за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от св. Г.И.Г. за това, че към 06.11.2019 г. жалбоподателката Р.Й.Д. използвала земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като през месец май 1995 г. е извършено следното: масивна постройка - къща с площ около 40 кв. м., помощна постройка - лятна кухня с тоалетна, с площ около 20 кв. м. и бетонови основи от несъществуваща постройка с площ около 60 кв. м. в части от имот с идентификатор № 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР в землището на с. Тракиец, общ. Хасково, населено място от шеста категория по ЗАТУРБ, пасище, мера - земеделска земя, четвърта категория, 65 бонитетен бал, неполивна, собственост на наследници на А. Т. Д., съгласно Договор за покупко - продажба с peг. № ОС-199/30.10.2009 г. Техническото изготвяне и оформяне на проекта на АУАН било осъществено в предходен момент, а самият акт бил предявен на жалбоподателя Р.Й.Д. ,която в съответната графа за обяснения и възражения вписала ,че няма такива. Възражения не са депозирани допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на 07.11.2020 г.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и с оглед установената фактическа обстановка наложил процесната санкция, чийто размер определил въз основа на Доклад от В. К. – Заместник министър на земеделието, храните и горите.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.И.Г. и Е.Г.Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с датата, мястото, начина на извършване на проверката на място и констатациите, до които са достигнали в нейния ход, както и тези, свързани с неговото съставяне и конкретно за факта на съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, а именно тези отнасящи се до процедурата по съставяне на АУАН, съдът дава вяра и на изложеното в показанията на свидетеля Н.Р.А.. Всъщност не е и налице такова противоречие в гласните доказателствени източници, което да налага техния подробен анализ откъм достоверност.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Според чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. По силата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОПЗЗ наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на
процесуално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че са спазени изискванията по чл. 40 от ЗАНН, към които
препраща разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗОЗЗ, като предварителното техническото
изготвяне на проекта за акта за установяване на административно нарушение в
отсъствието на лицето, сочено в него като нарушител не променя този извод,
доколкото с това действие принципно не се е
стигнало до накърняване или ограничаване правото на защита в пълен
предоставен от закона обем, което е критерият дадено процесуално нарушение да
бъде окачествено като съществено. Актът за установяване на административно
нарушение е предявен на жалбоподателката , която е имала възможността да впише обяснения или
възражения по него, от която не се е възползвала. Възражения не са подадени и
допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на акта,
което действие, имащо самостоятелно правно значение, също е изпълнено и по този
начин са удовлетворени законовите изисквания за законосъобразно протичане на
процедурата. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
доколкото липсва посочване на мястото на извършване на нарушението .
Изпълнителното деяние на процесното нарушение се изразява в „използване на земеделска земя за неземеделски нужди без
разрешение за промяна на предназначението й“ от
страна на жалбоподателката, като собственик по наследство на описаните сгради в
ПИ . В настоящия случай обаче в АУАН е
посочено единствено, че „към 06.11.2019 г. „използва …,като през месец май 1995
год. са построени…“ тоест липсва
посочване къде е извършено нарушението.
Посочването на тези обстоятелства е от съществено значение, тъй като същите са
елементи от фактическия състав на нарушението и липсата им лишава привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице от
възможността да разбере какво нарушение му се вменява, както и да организира
адекватно своята защита.
На следващо място административнонаказващият орган, а преди него и актосъставителят са приели, че жалбоподателят следва да понесе санкцията по горепосочения законов текст, тъй като е нарушил следните правни норми: чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, според който земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели; чл. 3, ал.2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, според който без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал.4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. Като форма на самото изпълнително деяние,настоящият съдебен състав възприема тезата, че това деяние се осъществява чрез действие,каквото схващане е застъпено и в Решение № 152 от 14.03.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 330/2017 г.
Видно от изложените факти в АУАН, актосъставителят твърди, че незаконното използване на земеделската земя от страна на жалбоподателката, като наследник на собственика А. Т. Д. , без да е било променено нейното предназначение, се осъществява, чрез извършено през м. май 1995 г. строителство на масивна постройка - къща с площ около 40 кв.м., помощна постройка - лятна кухня с тоалетна, с площ около 20 кв. м. и бетонови основи от несъществуваща постройка с площ около 60 кв. м. в части от имот с идентификатор № 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР в землището на с. Тракиец, общ. Хасково, населено място от шеста категория по ЗАТУРБ, пасище, мера - земеделска земя, четвърта категория, 65 бонитетен бал, неполивна. Данните ,изводими от доказателствата по делото непротиворечиво сочат, че към м.май 1995 г. наказаното лице Т.А.Д. не е било собственик на процесната земеделска земя /такъв е бил наследодателят и А. Т. Д., починал на 26.10.2011г./ и то считано от датата на закупуване на поземленият имот от община Хасково, а именно на 28.10.2009г. Още по-малко е било възможно тя да построи въпросните сгради върху земеделската земя . Това е така защото видно от представеният Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 121, том I, рег. 1014, дело 39 от 2009 г. на Нотариус, рег. № 125 по Регистър на Нотариалната камара, с район на действие РС – Хасково, същият е издаден въз основа на мотивирано постановление от 11.03.2009 г. след извършена обстоятелствена проверка по нотариално дело № 39/2009 г., като А. Т. Д. от град Хасково е признат за собственик по давност на недвижим имот, а именно :жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., построена в описания по – горе поземлен имот. В случая обаче това е станало преди закупуването на Поземлен имот № 000210, находящ се в землището на с. Тракиец, общ. Хасково, местност „Кирмитлике“ с площ 3000 кв.м. Тоест на привлеченото да отговаря лице не може се вменява нещо, което обективно не е възможно да се осъществи от него към м. май 1995г., тъй като жалбоподателката не е собственик на поземленият имот в който са построени сградите. Липсват доказателства тя да е построила или да е участвала в строителството на въпросните сгради върху земеделската земя. Въпросните сгради са били изградени в този ПИ към м. май 1995г., когато все още не е бил приет и действал ЗООЗ /обн. ДВ бр.35 от 24.04.1996 г./, само че това не се доказва да е в резултат на дейност от страна на жалбоподателката, която става съсобственик на процесният недвижим имот, като съпруга на А. Т.Д. , едва на 28.10.2009г., когато имотът е закупен от община Хасково. Ето защо съдът не приема извода на наказващия орган за доказаност от обективна страна извършване на нарушение по чл. 3, ал.2 от ППЗОЗЗ и чл. 2, ал.1 от ЗОЗЗ със субект жалбоподателя Р.Д..
Отделно от това изграждането в ПИ на сградите , описани в НП , не се обвърза от задължение за предхождаща процедура по изменение предназначението на земята. Доколкото описаните строежи в постановлението са изградени през 1995 г., то следва да прецени каква е нормативната уредба към този момент. В периода на построяване на сградите в наследния от жалбоподателката имот , действаща е отм. Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи, обн. в ДВ, бр.47 от 4.06.1993 г., издадена на осн. чл. 4, ал.2 от ЗСПЗЗ. Видно от редакцията на чл. 2 от посочената наредбата "Без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, както следва:т. 2. на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи . При това законодателно разрешение и като се съобрази с даденото описание на конкретните характеристики на сградите в НП като жилищни сгради за временно или постоянно обитаване на собствениците на земята , съдът възприема извода, че към 1995 г. строителството им в земеделска земя с предназначение за жилищни нужди е било допустимо да се извършва , без процеса на строитеството да се предхожда от процедура по промяна предназначението на земята. Следователно към м. май 1995 г. по силата на ЗСПЗЗ се е предвиждало в подзаконов акт по приложение на този закон допускане изграждането на определени строежи в земеделските земи. От това се налага извода ,че към инкриминираната в постановлението дата – 06.11.2019 г. ползването на процесните сгради , не е в нарушение и на сега действащите норми от ЗОЗЗ, вкл. и на чл. 3, ал.2 от ППЗОЗЗ, поради което неправилно жалбоподателката е санкционирана на осн. чл. 41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ. По тези съображения атакуваното наказателно постановление се явява неправилно , поради неправилно приложение на закона и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, като не е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, поради което не се налага да бъде изследван въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото, съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – 6/08.01.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите .
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, град София да заплати на Р.Й.Д. , ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 360 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./