Решение по дело №210/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от М.Н.М., адрес ***, чрез процесуален представител адв. К.А.,***, съдебен адрес ***, против решение № 49 от 11.03.2024 г. по АНД 222/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8509933, издаден от ОДМВР – Монтана, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Касационният жалбоподател твърди, че са налице нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, свързани с издаването на електронния фиш, както и необоснованост в мотивите на съда. Касаторът сочи, че е налице явно несъответствие в обстоятелствената част на ЕФ досежно скоростта. Същата е изписана като разрешена от 60 км/ч., което се омаловажа от въззивния съд, като допуснатото несъответствие се санира с извода за „техническа грешка“. Твърди, че е налице ограничаване правото на защита на потърпевшия, което не е обсъдено. Счита, че няма доказателства относно организацията и контрола на скоростта в посоченото населено място, а именно при наличие на пътен знак или друг вид обозначение, или без наличие на пътни знаци, при което и счита, че съдът не може да изведе еднозначни изводи за допустимата стойност на скоростта в посоченото населено място на конкретния участък. Създадената неяснота при изготвяне на процесния ЕФ по отношение на скоростта, което е най-същественият елемент, чието констатиране с автоматическо средство е описано, твърди, че води до противоречие, включително и по отношение на цитираната норма, предмет на нарушение по ЗДвП. Моли касационната инстанция да отмени оспореното решение на РС – Монтана. В съдебно заседания, редовно призован, касаторът се представлява от адв. А., който поддържа жалбата. В допълнение към касационните възражения сочи, че от решението на РС – Монтана, не става ясно кое от посоченото в ЕФ е прието за меродавно от АНО, по отношение на скоростта. Твърди, че приложените доказателства от АНО не дават ясна представа на каква база АНО е приел това превишаване. Дали от организацията на движението, където скоростта в населените места е 50 км/ч. или поради наличие на пътен знак, който изключва прилагането на тази разпоредба и тогава следва съобразяването да е с пътните знаци. По отношение на самата правна квалификация, а именно прилагането на чл. 21, ал. 1 или ал. 2, процесуалният представител на касатора твърди, че в зависимост от това какво приема съда и до момента не съществува яснота, защо приема, че е правилно приложен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП именно при различната изходна позиция – 50 или 60 км/ч. Сочи, че е прието от АНО, че има толеранс от 3 км., което е отразено в тази същата обстоятелствена част, но е известно, че 3 км. плюс-минус е невъзможно да дадат надеждна основа въобще, за конкретната скорост, с която е било лицето, за да е в състояние да изложи съответно допълнителни съображения, каква точно е била скоростта за движение. Претендира присъждане на разноски, съобразно представените доказателства.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Монтана не взема становище по жалбата. В с.з., редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

За да потвърди Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8509933, издаден от ОДМВР – Монтана на М.Н.М. ***, въззивният съд приема за безспорно установено от представените по делото писмени доказателства, че на 24.12.2023 г. в 12:21 часа М.Н.М., ЕГН * управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № В*** в село Студено буче, обл. Монтана, по ул. „Г*** Д*** . Поради движение с превишена скорост, лекият автомобил бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС ARH CAM SI 120СС65, която отчела, че МПС-то се движи със скорост 63 километра в час при максимална допустима за населено място от 50 километра в час. Скоростта на движение на МПС-то е приета при отчетен толеранс oт 3 км/ч. Посоченото нарушение се явява второ за М., тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К/8174173 на 21.11.2023 г. За констатираното нарушение на М. е издаден електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8509933. Фишът е издаден от ОДМВР - Монтана като на нарушителя на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Районният съд е приел, че в обстоятелствената част на издадения електронен фиш е посочено, че жалбоподателят се е движил с превишена скорост при ограничение от 60 км/ч. за населеното място. В същата обстоятелствена част на следващо място е посочено, че разрешената скорост за движение в населеното място е 50 км/ч. Районният съд е приел, че ЕФ съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН, съгласно която „Електронния фиш съдържа данни за: териториалната структура па МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане“ От приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС ARM CAM SI 120СС65, въззивният съд приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесното МПС се е движело в село Студено буче, обл. Монтана, по ул. „Г*** Д*** “ със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство с № 120CC65 представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на посоченото по-горе МПС от 63 км/ч., при отчетен толеранс от 3 км/ч. По делото с приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видео контрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на MПC-то, във връзка с което е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочената снимка с изготвена с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП. В нея също правилно е посочено ограничението за населено място - 50 км/ч. Предвид това районният съд намира, че лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № В*** действително се е движел в населеното място с посочената по- горе скорост, при наличие на ограничение or 50 км/ч. Въззивният съд не кредитира твърдението за съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на атакувания ЕФ, тъй като в обстоятелствената част на същия, при цифреното изписване на максимално допустимата скорост за движение в населеното място е посочена 60 км/ч. Счел е, че в конкретния случай очевидно се касае за техническа грешка, тъй като посочената максимално разрешена скорост от 60 км/ч. за движение в населено място е отбелязана на едно място в обжалвания електронен фиш, а в последствие в същата обстоятелствена част правилно е посочена като максимално допустима скорост за движение в населеното място - 50 километра в час. С оглед тази правилно посочена максимално разрешена скорост е изчислено превишаването на скоростта от жалбоподателя - 13 километра в час, след отчитане на толеранс от 3 км/ч. Районният съд приема за правилно посочена нарушената разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП, която установява пределна скорост от 50 км/ч. за движение в населените места. Т.е. в конкретния случай жалбоподателят е могъл правилно да се информира за какво точно нарушение и в рамките на какви стойности с извършеното от него нарушение и за какво точно е санкциониран. Първоинстанционният съд възприема, че допусната техническа грешка по никакъв начин не нарушава неговото право за защита и не опорочава издадения електронен фиш, тъй като не му се вменява нарушение, което да не е безспорно доказано, че е извършил, нито са посочени грешни разпоредби на ЗДвП, както и действителното превишаване на скоростта, нито наложеното наказание е извън рамките на действителното извършеното от него. На следващо място сочи, че от приетата в хода на производството справка от сектор ПП при ОДМВР - Видин жалбоподателят е правоспособен водач и като такъв следва да е запознат с максимално допустимата скорост за движение в населено място, която при всички случай не следва да надвишава 50 км/ч., както правилно и законосъобразно е отчетена в обжалвания електронен фиш. Съдът в оспореното решение излага, че в конкретния случай е доказано по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест спазени са изисквания, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, които следва да са налице, за да е законосъобразно и правилно издаден електронният фиш. Сочи, че съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение, в случай че не посочи на кого го е предоставил за ползване. В случая не е налице депозирана декларация с посочване данните за лицето, което е извършило нарушението, следователно субектът на отговорност е бил определен в съответствие с разпоредбата на закона. Районният съд приема, че наложеното спрямо водача административно наказание е изчислено спрямо действителното надвишаване на допустимата скорост и при правилно приложение на относимата към случая санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, определяща глоба в размер на 50 лева и при съобразяване на разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП глобата е определена в двоен размер, тъй като нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К 8174173 на 21.11.2023 г.

Предмет на касационнен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения не се твърдят и не се установяват от този състав на съда.

Твърденията касаят административнонаказателното производство и издаденият Електронен фиш, които възражения са подробно и обширно обсъдени от въззивния съд, а настоящият състав ги споделя изцяло като счита същите за пълни, логични и съответни на събраните в хода на делото доказателства. Същите са в отговор на заявените във въззивната жалба възражения, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, затова този касационнен състав на съда препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.

За пълнота следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на оспорения ЕФ, АНО ясно е посочил, че нарушението е извършено в населено място (с. Студено буче), където разрешената скорост е установена със закон, а именно 50 км/ч. Тази стойност на скоростта от 50 км/ч. е посочена в ЕФ като разрешена такава и при установена скорост на МПС от 63 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 км/ч.), при просто математическо изчисление, е установено допуснатото превишение от 13 км/ч /63 – 50 = 13/. Обосновано и правилно въззивният съд е приел, че посочените, също в обстоятелствената част на ЕФ, стойности на скоростта от 60 км/ч, които стойности АНО е отнесъл към ограничението в населено място, се явява печатна грешка, която не се отразява върху законосъобразността на издадения акт. Деянието, вменено от законодателя за нарушение е извършено в населено място и спрямо това място е определено установеното превишение на скоростта и е наложена съответната административна санкция. Никъде в текста на административния акт не се сочи, че ограничението е спрямо поставен пътен знак. Нарушението е подведено под хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч. за населено място, поради което и тази скорост е приета и следва да се приеме за меродавна.

АНО е приел ограничение на скоростта от 50 км/ч., Приложена е и снимка към ЕФ Серия К, № 8509933, от която е видно МПС с посочения рег. номер, дата и час на записа на установеното нарушение, ограничението на скоростта от 50 км/ч., установената скорост от 66 км/.ч, от която е приспаднат толеранс в полза на водача от 3 км. и е определена наказуемата скорост от 63 км/ч., на чиято база е изчислено наказуемото превишение, както и разстоянието от което е заснето МПС – 81 м.

Видно от приложените доказателства се обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размерът на наложеното наказание

От субективна страна, жалбоподателят е действал при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което предпоставя потвърждаване на електронния фиш.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение

При осъществения касационен контрол, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 49 от 11.03.2024 г. по АНД 222/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.