РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Карлово, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320101152 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 79, ал.1 и
член 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че
М. В. И. с ЕГН ********** била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди за топлоснабден имот с адрес гр.С., ж.к. Б.Б., ****.
Натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна
енергия били в размер на 1192.96 лева, от които 987.75 лева главница, за
периода 01.05.2018г.-30.04.2019г., както и мораторна лихва в размер на 162.69
лева за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021 г., както и 34.35 лв.- неплатени
суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и
8.17 лева - мораторни лихви от 30.06.2018г. до 01.06.2021г.
С оглед на гореизложеното насочва исковата си претенция срещу
наследниците на М. В. И. с ЕГН **********, които били клиенти на топлинна
енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците били
клиенти на ТЕ и за тях важели разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно § 1 т. 2а (Нова -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. (Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3
1
Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май
2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26
Октомври 2012 г, бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20
от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от
8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр.
66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) „Битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството
си. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците
били битови клиенти на ТЕ и за тях важели разпоредбите на действащото, за
посочения период, законодателство в областта на енергетиката.
В настоящия случай, съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят
писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 (30-дневен срок), чрез подаване на
заявление за промяна на партидата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.“ АД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от
„Т.С.“ ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинката енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила били общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на потребители за
битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и решение
№ ОУ- 026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ, както
и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
АД на потребители в гр. С., приети с решение по т. 5 от Протокол
***5/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от протокол № 45/15.09.2005 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ АД и одобрени с решение № ОУ-
067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008г.
на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI
от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ“, чл. 33, ал.1 (раздел VIII от ОУ от 2008
г., чл. 33, ал.1; раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1; раздел VI - чл. 30, ал.
1 от ОУ от 2002 г.) бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в
2
т.ч. и ответницата), са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
С приетите общи условия с решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. били регламентирани освен права така и
съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ
„Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача“. Предвид цитираната разпоредба, „Т.С.“
ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверявало публикуването
в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до
месец август включително (месеци касаещи процесния период) в
присъствието на нотариус, като били съставени констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на
„Т.С.“.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б
от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият
имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор
с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от „Т.С.“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т.С.“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). В случай, че за топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди и в случай, че резултатът от
изравнителните сметки бил сума за доплащане, то тя се добавяла към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадали просрочените задължения, като се започвало от най - старото.
За предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължали
суми за разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното
предприятие, съгласно чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г. за
топлоснабдяването, съгласно която дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано
от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба за топлоснабдяване и приложението към нея.
Съгласно гореизложеното и на основание чл. 36, ал.1 от действащите между
3
страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.“ ЕАД на потребители в гр.С., купувачите заплащали сума за услугата
дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди Т. Х. С. с ЕГН
********** от град К., ул. „А.С.“ ** и В. И. П. с ЕГН ********** от град П.,
бул. „К.“ *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и
адрес управление: град С., област С. - град, община С., р-н „К.С.“, улица „Я.“
№ ***, законен представител - Г.Б. сумата от 1192.96 лева, от която:
- сумата 987.75 лева - главница, дължима потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване иска – 17.06.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението
- сумата 162.69 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главница от 987.75 лева в размер на лихвата за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021 г.,
- сумата 34.35 лева, представляваща неплатена сума за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване иска – 17.06.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението
- сумата 8.17 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главница от 34.35 лева в размер на лихвата за забава за периода от
30.06.2018 г. до 01.06.2021 г.,
Претендират се разноските по делото.
Ответницата Т. Х. С. с ЕГН ********** от град: гр. К., ул. „А.С.“ **
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не притежава вещни права върху
процесния имот и никога не е обитавала същия, респ. никога не е била
ползвател (клиент) на топлинна енергия, с която е бил снабдяван процесния
апартамент, в това число в периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. В случая
било важно да се отбележи, че съгласно данните, отразени в имотния
регистър, след смъртта на М. И. процесният топлоснабден имот в гр. С.,
район „К.С.“, ж.к. „Б.Б.“ *** е бил придобит от лицето Н.П., която се
разпоредила със същия, като нотариалният акт за покупко-продажба бил
вписан в Служба по вписванията - С. на 12.05.2021 г.
Невярно било твърдението на ищеца, че ответницата е наследник на
М. В. И. с ЕГН **********, тъй като, тя не приемала наследство нито
изрично, нито с конклудентни действия по реда на чл. 48 от ЗН. Никога не
ползвала и не се разпореждала с имоти или вещи, оставени в наследство от М.
И., поради което не счита, че е наследник на същата. Съгласно разпоредбата
на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават. В случая ищецът не е представил доказателства, че ответницата е
законен наследник на М. И., както и че в това си качество е приела оставеното
от нея наследството. Исковата молба дори не съдържала твърдение, че са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 60 от ЗН, за да
възникне задължение за нея за заплащане на предявените суми, а именно, че е
направила изрично волеизявление за приемане на наследството или че е
4
приела същото с конклудентни действия съгласно алтернативната хипотеза на
чл. 48, ал. 2 от ЗН.
Ето защо, след като не е приела наследството на М. И., не била
материално правно легитимирана да отговаря за нейните задължения. На
следващо място, ищецът не доказал колко и кои лица са законните
наследници на М. И., респ. какви са техните наследствени дялове, за да може
да се определи при какви квоти всеки от тях отговаря за задълженията на М.
И.. В производството по делото не били представени доказателства относно
размера на отговорност на всеки от твърдените наследници, от което
следвало, че предявени от „Т.С.“ ЕАД вземания не били доказани, както по
основание, така и по размер.
На следващо място, предявените вземания били погасени по
давност. В константната съдебна практика било прието, че вземанията за
потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което
те се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност съгл. чл.
111,6. „в“ ЗЗД (в този смисъл: решение № 111 от 08.10.2010 г. по т. д. №
1068/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/2009
г. на ВКС, II т. о. и решение № 172 от 23.12.2010 г. по т. д. № 180/2010 г. на
ВКС, I т. о.). Доколкото настоящото дело било образувано през месец юни на
2021 г., счита, че вземанията за ползвана топлинна енергия периода от м.
05.2018 г. до м. 06.2018 г., включително са погасени по давност.
МОЛИ съда да постанови решение, с което остави без уважение
предявената срещу ответника от „Т.-С.“ ЕАД - С. искова молба, като
неоснователна и недоказана.
Ответницата В. И. П. с ЕГН ********** от град П., бул. „К.“ *** не
взема становище по иска.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление - град С., ул. „П.Г.П.“ *** признава фактите, изложени в исковата
молба.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения нотариален акт № 156 том LLХІV,
дело № 23011/1993 г., че М. В. И. е била собственик на жилище – апартамент,
находящо се на адрес: гр.С., ж.к. Б.Б., **** и с молба-декларация вх. №
5946/16.10.2002 г. е поискала от ответното дружество да бъде открита
партида за посоченото жилище. Декларирала е, че семейството й се състои от
един човек, както и че ще ползва имота за жилищни нужди. На 24.09.2002 г.
ищецът и юридическо лице, топлинен счетоводител са сключили договор за
топлинно счетоводство и разходите за отопление и топла вода. Представен е
и протокол от общото събрание на етажната собственост за избор на
пълномощници при сключване на договора и списък на абонатите в етажната
собственост, като на абонатния номер, съответстващ на жилището на В. В. е
отразено, че апартаментът е продаден на М. В. И.. Представен е договор за
прехвърляне на дружествен дял на третото лице- помагач на ищеца, както и
договор между третото лице и ищеца, касаещ извършване на услугата дялово
5
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ. Представено е
съобщение към фактура № **********, издадена на 31.07.2019 г. на стойност
1090.63 лева с ДДС, касаеща окончателно задължение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в която е посочен срок за плащане 14.09.2019 г.
От представеното удостоверение за наследници на М. В. И. с ЕГН
**********, бивш жител на град С., починала на 04.02.2018 г. се установява,
че нейни единствени наследници по закон са двете ответници, които се
явяват роднини от IV степен по съребрена линия (първи братовчеди), тъй като
родителите на М. В., и техните братя и сестри са починали преди нея.
В представената справка от Агенция по вписванията (с начало 1998
г.) се сочи, че за процесното жилище представляващо понастоящем
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** че за процесното
жилище на 21.01.2021 г. е била учредена договорна ипотека и на същата дата
жилището е било продадено, като продавач по сделката е посочено лицето
Н.П. с ЛНЧ *******.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението, по която се установява размерът на начислените за процесния
период суми за топлинна енергия, за която са издадени фактури за периода от
01.01.2018 г. до 31.08.2018 г. на обща стойност 1084.24 лева с начислен ДДС.
Процесните фактури са отнесени в ищцовото дружество като съдебни
вземания.
Съгласно заключението на вещото лице Р. М. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че осчетоводената дължима
сума за ТЕ за процесния период е в размер на 978.75 лева, от която сума: за
енергия – 898.45 лева, за дялово разпределение – 34.35 лева, за изравняване –
89.30 лева. Лихвата за забава за процесния период върху тези суми е в общ
размер на 178.50 лева, от която сума: за енергия – 155.97 лева, за дялово
разпределение – 8.53 лева, за изравняване – 14.00 лева.
От заключението на вещото лице В. С. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза се установява следното:
Вещото лице констатира какви са ежемесечните отчети на общия
топломер в АС на процесната СЕС за процесния период, отчислените
количества ТЕ за сметка на „Т.С.“ ЕАД, отразени таблица 1. Дяловото
разпределение на ТЕ извършвано от „Т.С.“ ЕООД е в съответствие с
нормативната уредба. Дяловото разпределение на топлинна енергия по
месечно за процесния период по отделни пера е дадено в Таблица 2. Третото
лице-помагач е изготвило три броя изравнителни сметки, отразени по
стойности в Таблица 3. Количествата топлинна енергия, определени за
процесния имот са остойностявани в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката съобразно одобрените цени за топлинна
енергия от КЕВР. Количествата топлинна енергия за технологични разходи са
отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД в съответствие с нормативната уредба
всеки месец за процесния период, видно от Таблица 1. Общият топломер в
абонатната станция на сградата етажна собственост е преминал последваща
периодична проверка на през месец юни 2018 г.
Съдът кредитира изцяло двете заключения на вещите лица като
обективни и безпристрастни.
6
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл. 153 ЗЕ, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално
доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и
нейната стойност. В тази връзка по делото не се оспорват твърденията на
ищеца, че за процесния период имотът е бил топлоснабден, не се оспорва и е
установена посредством експертиза количеството и стойността на
доставената топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, а както ищецът е посочил,
съгласно чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, „При смърт на клиент - физическо лице, наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или
по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12
(30-дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на
така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по
неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или
титулярят на правото на собственост или на вещното право на ползване, но в
тази връзка с отговора на исковата молба е направено изрично оспорване, че
ответникът е титуляр на вещно право върху имота.
В конкретния случай е безспорно, че наследници по закон на
починалият абонат са двете ответници, но се оспорва акта на приемане на
наследството. Въпреки изрично дадените указания в тази насока, ищецът не
установи дали не е настъпило друг вид наследствено правоприемство,
например по универсално завещание, нотариално завещание, вписано преди
1998 г. или дали имотът не е бил придобит приживе на титуляря на партидата
по силата на оригинерен способ – придобивна давност. Безспорно е
установено, че трето неучастващо лице – Н.П. се е разпоредила с имота през
2021 г., като липсват данни това да е станало с подлежащ на вписване акт по
партидата на имота, т.е. при липса на доказателства кога и по какъв начин
разпоредилото се с имота лице е придобило право на собственост, то искът
срещу двете ответници се явява неоснователен, доколкото ищецът не успя да
установи при условията на пълно и главно доказване, че същите са били
собственици на този имот точно към посочения период, и че са приели
наследството като съвкупност от права и задължения, което би ги задължило
да поемат и тежестите от наследството. Единствения безспорен факт е че
лицето Н.П., чужденец се е разпоредила с процесния имот през 2021 г., но
7
липсват данни кога и по какъв неподлежащ на вписване способ го е
придобила, и дали периодът на придобиване не предхожда или не съвпада със
смъртта на М. И..
При липса на категорични доказателства, за наличието на настъпили
задължения в патримониума на ответниците, породени от наследствено
правоприемство, искът като неоснователен следва да се отхвърли.
ОТНОСНО разноските:
Ответниците не са доказали разноски и такива не им се присъждат.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и
адрес управление: град С., област С. - град, община С., р-н „К.С.“, улица „Я.“
№ ***, законен представител - Г.Б. за осъждането на Т. Х. С. с ЕГН
********** от град К., ул. „А.С.“ ** и В. И. П. с ЕГН ********** от град П.,
бул. „К.“ *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и
адрес управление: град С., област С. - град, община С., р-н „К.С.“, улица „Я.“
№ ***, законен представител - Г.Б. сумата от 1192.96 лева, от която: сумата
987.75 лева - главница, дължима потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване иска – 17.06.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата 162.69 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главница от 987.75 лева в размер на лихвата за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2021 г., сумата 34.35 лева, представляваща
неплатена сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване иска
– 17.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата 8.17
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от
34.35 лева в размер на лихвата за забава за периода от 30.06.2018 г. до
01.06.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето-лице помагач –
„Т.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление - град С., ул. „П.Г.П.“ ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8