Решение по дело №8634/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 02.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 21-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8634 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата В.П.Ц.  от гр.Плевен твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 16.01.2015г. е причинена смъртта на дъщеря и В.Б.Т.Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС  л.а. Форд Фиеста, С.Д.Г., която е нарушила правилата за движение по пътищата. Причина за смъртта на дъщеря й са множеството несъвместими с живота рани получени при инцидента. Ищцата твърди, че смъртта на В. се е отразила много негативно върху живота й. Увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени  вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на дъщеря й в размер на 200 000лв. , ведно с лихвата от деня на увреждането. Процесуалният й представител претендира за разноски  на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

            Ответникът ”Д.з.” АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдяните от ищцата вреди, респ.намира ги за завишени по размер. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан и е допринесла за негативните последици от ПТП. Счита иска за завишен по размер. Оспорва иска за присъждане на законна лихва от деня на събитието.   

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищцата е майка на В.Б.Т., починала на 16.01.2015г. на 19 години.

            С присъда постановена по НОХД № 795/2015 г. на ОС Плевен, влязла в сила на 1.03.2017г.  водачът на МПС С.Д.Г. е призната за виновна за това, че  на 16. 01. 2015 г., в гр. Плевен, при управление на МПС – лек автомобил Форд Фиеста с ДК № ******, е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 21 ал. 2 от  ЗДП – „ Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, във вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП, пътен знак В-26 – „Забранено е движенето със скорост по-висока от означената“, в случая 50 км/ч, като управлявала л.а. Форд Фиеста със скорост 79,49 км/ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Б.Т. от гр.Плевен – престъпление по чл. 343 ал. 3 б. Б вр. ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 от НК.   

            Назначената по делото САТЕ установява, че преди да се установи, автомобилът се е ударил последователно в няколко крайпътни дървета. От степенна на деформациите вещото лице автотехник е определило, че скоростта му преди инициалния удар е била 70-80 км/ч. Вещото лице е установило, че на снимки от изготвения на досъдебното производство албум се вижда колана на пътника на предна дясна седалка, застопорен в отворено положение и подаващ се извън автомобила. Съобразно получените травми и съобразявайки ударите по автомобила, инерционните сили, вещите лица са категорични, че пострадалата В.Т.е била с правилно поставен предпазен колан при ПТП

            Във връзка с установяване на обстоятелството дали пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан съдът събра и гласни доказателства по искане на ищцата. Св.П. е наблюдавал ПТП, тъй като се е движел след лекия автомобил, в който е пътувала В.. Познава нея и майка и. Спомня си, че В. е пътувала на седалката до водача. След инцидента свидетелят се притекъл на помощ, той бил първия, който видял В. в колата.Коланът на В. бил сложен, свидетелят успял трудно да го махне, за да извади тялото на момичето.

Във връзка с твърдените от ищцата претърпени вреди съдът изслушал свидетеля Талев, който живее на семейни начала с ищцата.  Същият установява, че ищцата е имала две деца - В. и К., който е негов син. След развода с първия си съпруг, ищцата и В. живеели в дома на родителите на ищцата. Преди да се роди второто й дете ищцата се преместила да живее при свидетеля. В. обаче останала при баба си и дядо си, защото се чувствала по-добре при тях- жилището им било по-удобно. Независимо от това ищцата и В. имала постоянен контакт, тъй като салонът на майката бил до жилището на бабата и дядото и до училището на детето. В. била още ученичка при настъпване на инцидента. След ПТП ищцата изпитвала голяма скръб, била в емоционален срив, депресия, панически атаки. Посещавала психолог, пиела успокоителни лекарства. Продължавала и сега да е в депресия. Ходела постоянно на гробището, изпълнявала панахиди.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са дадени обективно и се подкрепят и от изслушаната по делото експертиза.

            По делото не се спори, че към 16.01.2015г. процесния л.а. Форд Фиеста имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. 

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

            Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност  и виновността на дееца. Ето защо съдът приема, че  водачът на л.а Форд Фиеста , С.Д.Г. е виновна за настъпването на произшествието, при което е пострадала дъщерята на ищцата. Деянието й е противоправно и извършено виновно (по непредпазливост).

            Съгласно задължителната съдебна практика[1] всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, вкл. и съпричиняването на вредоносния резултат, извън тези отнасящи се до извършването на деянието (когато поведението на пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние), неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданските претенции , произтичащи от същото това деяние. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на съдебното производство.

            Въз основа на влязлата в сила присъда съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилата смърт на пострадалата В. Т.. Смъртта на последната е причинила вреда за ищцата, нейна майка, изразяваща се в болки и страдания по загубата на детето й. Налице са  елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата.Съдът не приема твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалата, поради липса на доказателства в този смисъл. Заключението на КСМАТЕ е категорично, че В. е пътувала с правилно поставен предпазен колан към ПТП.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

            Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя на виновното лице, застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Налице е валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден 16.01.2015г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на делинквента. Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.

            В. е била на 19 години, едно от двете деца на ищцата. Живеела при баба си и дядо си, но поддържала близка връзка с майка си. Ищцата е изживяла крайно негативни емоции от загубата на детето си, които ще преживява до края на живота си. Обстоятелството, че ищцата и дъщеря й не са живеели заедно, не е самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между родител и дете / така Решение № 23 от 25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1154/2013 г., II т. о., ТК/. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретното държава[2].  Преценявайки събраните по делото доказателства за преживения от ищцата силен стрес и социален дискомфорт , тежко психическо състояние от смъртта на детето й и непрежалима морална загуба, която ще търпи до края на живота си, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и сегашната конюнктура в страната, съдът намира, че на ищцата се следва обезщетение в размер на 170 000лв.

            В исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица – ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането - 16.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Искът за разликата до първоначално предявените размери от  200 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащането на разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Процесуалният й представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът представя списък с разноски за 400лв. разходи за експертиза и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовата страна не оспорва списъка с разноски.

            На процесуалният представител на ищцата се следват разноски в размер на 4930лв. съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение предвиден в чл.7 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

            На ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска /15% от 700лв./ – 105лв.  

            При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 6800лв. Разноски от бюджета на съда не са правени.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА ”Д.З.” АД , ЕИК ******със седалище *** и адрес на управление ***,  да заплати на В.П.Ц., ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к.******, сумата 170 000лв., ведно с лихвата за забава от 16.01.2015г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 16.01.2015г. в гр.Плевен неимуществени вреди – смъртта на нейната дъщеря В.Т.Т., причинена виновно от застрахован при ”Д.З.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 15514001172245 водач С.Д.Г., ЕГН**********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 200 000лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователен. .

            ОСЪЖДА ”Д.З.” АД , ЕИК ******да заплати на адв.Я. М. С., САК, адрес ***, на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 4930лв. адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА В.П.Ц., ЕГН ********** да заплати на  ”Д.З.” АД , ЕИК ******разноски по делото в размер на 105лв.

            ОСЪЖДА ”Д.З.” АД , ЕИК ******да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6800лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: