Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26009 31.03.2025 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4696 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********
против „Пимк“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че съгласно договор за международен автомобилен превоз на стоки - товарителница
ЧМР № 16435 от 05.10.2018 г., ответникът следвало да превози пет броя палети с
алуминиева лента, с изпращач - продавач „Алкомет“ АД - България и получател -
купувач в Испания. Стоката била натоварена на договорено превозно средство на
05.10.2018 г. от товарния пункт на изпращача в град Шумен. Още по време на
превоза на територията на страната, водачът на товарния автомобил установил, че
товарът се е разместил и рулоните се притискат и удрят помежду си.
При пристигане
на камиона в базата на ответника, превозът за М. бил преустановен, а на товара
- извършен оглед за щети. На 10.10.2018 г. превозваната стока била върната на
изпращача в град Шумен, където била назначена комисия, която да извърши оглед и
оценка на щетите по товара. Било установено, че същият не е бил достатъчно
укрепен, вследствие на което лентите се притискали и удряли една в друга по
време на превоза. В резултат на това опаковката на товара била нарушена, а по
всички ленти имало видими и механични повреди. От констатираните щети комисията
заключила, че алуминиевите ленти били негодни за ползване по предназначение и
следвало да бъдат претопени. Констатациите на продавача били потвърдени и от
авариен комисар от „Булгарконтрола“ АД. Съгласно издаден сертификат за
инспекция № 05.1/0224, опаковките на рулоните били нарушени, а самата стока –
наранена, с надрани повърхности, двустранно нагънати ръбове и изкривявания.
Експертът потвърдил становището на продавача, че превозваният товар бил негоден
100% за ползване по предназначение, като същият имал остатъчна стойност като
метален скрап. Съгласно изготвената от „Алкомет“ АД калкулация, себестойността
на увредените 5 бр. рулони алуминиева лента към месец октомври 2018 г.,
възлизала на 98 184,24 лева.
При настъпване на описаните увреждания,
превозваните от ответника алуминиеви ленти били застраховани в ищцовото
дружество със застрахователна полица №1101180700405/1498, към сключения между
ищеца и „Алкомет“ АД абонаментен застрахователен договор № …. 01.02.2017 г. На
15.01.2019 г. постъпила претенция от застрахованото лице за изплащане на
обезщетение.
След
извършване на проверки, с доклад по щета, било определено такова от
застрахователя, при което на 08.10.2019 г. било изплатено такова в размер на
общо 19 527,79 лева – представляващо сбор от застр. обезщетение от 19 277,79
лева за увредените рулони и 250 лева – разходи за изготвяне на авариен протокол
/дължими, съгл. чл. 397, ал. 1 КЗ/.
Твърди, че
вина за увредата има ответното дружество – превозвач, поради което на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащане на обезщетението встъпил в правата на
застрахованото лице против причинителя на вредата, до размера на обезщетението
и обичайните разноски. На основание член 17, т.1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, отговорността за настъпилите
вреди била на превозвача.
На 06.01.2020
г. изпратил регресна покана, но в срока за доброволно плащане – такова не
постъпило.
С оглед
изложеното се моли за осъждане на ответника да плати сумите от: общо 19527,79 лева – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за щети по превозвания от отв. дружество
товар и разходи, както и 509,89 лева
- обезщетение за забава за периода 21.01.2020 г. – 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер.
Твърди, че
видно от кореспонденцията между изпращача на товара и превозвача, последният не
е имал задължение да натовари, подреди, укрепи и обезопаси товара на товарния
адрес преди да започне реалното изпълнение на възложения му превоз.
Задължението било единствено да превози стоката. Нямало специални изисквания за
укрепването на товара, каквато била обичайната практика, ако задължението било
вменено на превозвача. Изискването за оборудване на камиона със съответен брой
колани и пластмасови ъгли било изпълнено.
На 05.10.2018
г. превозвачът приел пет палета с алуминиеви ленти, предварително опаковани,
подредени на дървени скари, натоварени и подредени в камиона от изпращача. В
товарителницата превозвачът изрично посочил, че не носи отговорност за щети,
причинени в резултат на опаковката и метода на обработване на стоките, които
представлявали отговорност на продавача, в съответствие с чл. 17, ал.4, б. „б“
от Конвенцията за договора за
международен превоз на стоки. Шофьорът не поставил предпазни колани на
предварително опакованата стока, поради съществуващ риск да се наранят
алуминиевите ленти, опаковани по начин, преценен като достатъчен от страна на
изпращача. Последният не дал инструкции относно въпросните колани, нито правил
възражения за неизползването им, поради риска от нараняване на стоката.
Признава, че
по време на превоза в рамките на Република България, водачът на товарния
автомобил установил, че товарът се разместил, поради което, при пристигане на
камиона в базата на ответника, изпращачът бил уведомен, че е необходимо да бъде
извършен оглед за евентуални щети, тъй като били налице разкъсвания на част от
опаковката на стоката. Било установено леко увреждане на опаковката.
Признава, че
на 08.10.2018 г. получил протестно писмо от изпращача, с което бил уведомен за
констатирани щети, но без отправена рекламация, претенция или друго искане. Не
бил запознат с евентуално направени снимки при огледа на стоката, извършен от
„Булгарконтрола“ АД. По искане на изпращача стоката била върната до товарния
адрес, където, след назначена вътрешна комисия за оглед и оценка, алуминиевите
ленти били оценени за негодни за ползване по предназначение и следвало да бъдат
претопени в леярен цех.
Не оспорва, че
на 15.10.2018 г. изпращачът издал кредитно известие към фактура от 05.10.2018
г. за продажбата на стоката към получателя.
На 05.11.2018
г. „Булгарконтрола“ АД изготвил сертификат за инспекция, в който било посочено,
че опаковката на лентите била нарушена, счупени дървени скари, а самата стока
била наранена – с надрани повърхности, огънати ръбове двустранно и
изкривявания. Експертът счел увредените алуминиеви ленти за напълно негодни за
ползване по предназначение, но с остатъчна стойност като метален скрап. В
доклада не била посочена каквато и да е причина за увреждането на опаковката и
твърдяното такова на стоката, поради което оспорва констатациите на продавача
да са били потвърдени от този сертификат. Била издадена фактура към изпращача
за сумата от 250 лв. без ДДС, но ищецът не представял доказателства, че същата
била платена от застрахования, поради което оспорва това обстоятелство. Не били
представени и доказателства какво се е случило с алуминиевите ленти след
установяване негодността им за използване по предназначение - дали са били
претопени и реализирани на пазара и по какъв начин, при което не можело да бъде
направена преценка дали стоката е била увредена до степен на пълно погиване,
при което да се претендира въпросното обезщетение от превозвача.
Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение, но същевременно оспорва плащането
на премиите по договора, при което да е възникнало задължение за плащане на
обезщетение. Признава получаването на регресна покана.
Допълва, че на
10.01.2020 г. застрахователният му брокер назначил авариен комисар, който да
направи инспекция и оценка на щетите по процесния товар. Инспекторът
констатирал, че на снимките са видими разкъсвания на опаковката на фолиото, но
повредите на рулоните или алуминиевата лента, не се виждали от снимките и
получените документи. Не било възможно да се направи извод дали са били оценени
или изпълнени мерки за намаляване на загубите. Като вероятна причина за
увреждането било посочено неадекватно нареждане и обезопасяване на рулоните в
камиона за превоз. Те не били достатъчно добре наредени в товарната зона на
превозното средство.
Относно
причината за увредата - ищецът не доказвал, че именно недостатъчното укрепване
било причина за твърдяното увреждане на стоката, нито в кой момент настъпили
щетите и дали това е станало в периода между приемането на стоката за транспорт
и доставката и или е станало преди приемането на стоката или след доставката
при разтоварването й. Допълва, че изпращачът бил длъжен да осигури такава
опаковка на стоката, която да позволи ефективното обезопасяване и укрепване на
товара. В случая не били поставени ъгли, предпазващи стоката при укрепване с
колани, поради което шофьорът преценил, че поставянето на такива по-скоро би
увредило стоката отколкото да я предпази от увреждане. Изпращачът нито
възразил, нито настоял все пак да бъдат поставени обезопасителни колани.
Тежките алуминиеви ленти било препоръчително да се транспортират с превозно
средство, специално конструирано за такова приложение, т.нар. камион за превоз
на бобини, а не с обикновен бордови камион, какъвто бил поръчан от изпращача.
Бездействието му не можело да доведе до вменяване на вина у превозвача и ангажиране
на отговорността му за твърдяното увреждане на стоката. Той нямал задължение да
контролира начина на натоварване, подреждане и укрепване на товара. Налице бил
особен риск по смисъла на чл.17, § 4, б. „В“ от Конвенцията, даващ основание
превозвачът да бъде освободен от отговорност за настъпилите вреди.
Отделно -
ищецът не доказал наличие на причинени вреди на товара, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с начина на извършване на превоза от превозвача,
както и вина за увреждане на стоката. Не било установено и твърдяното
извършване на разходи за реализиране на стоката.
Нямало
доказателства относно вторичната реализация на увредената стока, както и такива
за платена цена за извършената от аварийния комисар инспекция, поради което
разходът от 250 лева не следвало да бъде възстановяван. Съгласно Конвенцията,
при настъпила щета превозвачът не дължал обезщетение за цената на извършената
инспекция от авариен комисар. Съгласно ОУ на застрахователя, тази допълнителна
разноска не била такава по превоза на стоката, а била свързана с твърдяното
увреждане и установяване на размера на щетите, поради което дори превозвачът да
носел отговорност за вредите, тези разходи не следвало да бъдат обезщетявани.
Също така - обезщетението не било съобразено с реалното количество на
увредената стока. Обезщетение за забава не било дължимо като акцесорно и според
чл. 27, §1 от Конвенцията. Предвид горното - моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
С Определение
№ 262969/09.06.2021 г. /л.195/, на страната на ищеца ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, като трето лице – помагач е конституирано „Алкомет“ АД, ЕИК
*********. В предоставения срок не е постъпило становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
главния иск:
В тежест на ищеца е да докаже в
кумулативност следните факти: сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът и неизпълнение на договорно задължение за извършване на превоз, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на получаване на вредите по товара, в причинна връзка с който да са нанесени
именно твърдените такива като вид и стойност, като стоките да са били напълно
негодни за ползване по предназначение, размера
на обезщетението и наличието на предпоставки за дължимост на разходи за
изготвяне на авариен протокол.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, погасяват,
намаляват, унищожават претендираното право, както и възраженията си в отговора,
вкл. за наличие на особен риск и конкретните уговорки с изпращача на товара
относно опаковане, натоварване, укрепване, подреждане на стоката, а при
установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е
погасил.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните
съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата относно възложения превоз от трето лице на ответника
на твърдените вещи; констатирани увреди на стоките по време на превоза на
територията на РБ; наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
изпращача на товара; изплащане на застрахователно обезщетение и разходи за
изготвяне на авариен протокол на застрахования; получаване от страна на
ответника на регресна покана /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
262458/22.04.2021 г. – л. 146-148/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
От представената международна
товарителница от 05.10.2018 г. /л. 8-10/ се установява, а и не е спорно, че
между конституираното като трето лице – помагач – „Алкомет“ АД, в качеството му
на изпращач, и ответното дружество – „Пимк“ ООД, в качеството му на превозвач, е
възникнало правоотношение по договор за международен превоз на следния товар –
„алуминиева лента 5 бр. палети нето тегло 20286 кг“. Представен е и опаковъчен
лист от същата дата /л. 12-13/, издаден от „Алкомет“ АД, в който за всяка от
лентите е посочен номер на опаковката и номер на палета, в който е била
натоварена. Не е спорно и от представената фактура от 05.10.2018 г. /л. 14-16/
се установява възникналото продажбено правоотношение между „Алкомет“ АД – като
продавач, и трето лице – като купувач, с предмет описаните ленти, при посочена
стойност от 50917,86 евро или 99586,68 лева. Към същата от страна на „Алкомет“
АД е издадено кредитно известие от 15.10.2018 г. за същата стойност /л.
21-23/.
Представено е протестно писмо от
08.10.2018 г. /л. 17/, съобразно което „Алкомет“ АД уведомяват ответното
дружество за случай на пристигнал товар, при който по време на транспорт на
територията на Република България, шофьорът на камиона установил, че
натоварените рулони са претърпели разместване и са се ударили един в друг.
Съгласно констативен протокол за
рекламиран продукт от 12.10.2018 г. /л. 18/, съставен от комисия при „Алкомет“
АД /един от членовете е И. Д., свидетел по делото/, товарът видимо не бил добре
укрепен и лентите са се удряли и са си оказвали натиск една на друга по време
на транспорта, вследствие на което опаковките били нарушени и били видими
механични повреди по всички ленти, като взетото от комисията решение било
рекламираната продукция да бъде изпратена за претопяване в леярен цех.
Съобразно сертификат за
инспекция от 05.11.2018 г. /л. 19-20/, съставен от Л.И. – експерт на
„Булгарконтрола“ АД /разпитана като свидетел/, на 11.10.2018 г. по възлагане от „Алкомет“ АД е
извършена инспекция с цел установяване състоянието на алуминиеви ленти, върнати
на изпращача поради повреди на опаковките, като в графа „опаковка, вид и
състояние“ е посочено „общо 5 бр. опаковки, съдържащи алуминиеви ленти,
поставени върху дървени скари и покрити с велпапе хартия, по ръбовете
алуминиеви ъгли, отгоре фолирани и двойно чемберовани – нарушена опаковка“, а в
графа „маркировка“ е приложена снимка на хартиен етикет, залепен върху
опаковката, отнасящ се до палет № PA00737549. В графа „резултат от инспекцията“
са посочени номерата на опаковките /рулоните/, на които е направен оглед –
същите съвпадат с тези, посочени в опаковъчния лист, като експертът е дал
становище, че опаковките са нарушени – със счупени дървени скари, а стоката –
наранена, с надрани повърхности, огънати ръбове двустранно и изкривявания, като
е потвърдил становището на изпращача, че алуминиевите ленти не отговарят на техническите
изисквания съгласно сключения договор с купувача – същите били напълно негодни
по предназначение, но с остатъчна стойност като метален /алуминиев/ скрап. Съгласно
оферта от 01.11.2018 г. е посочена цена на алуминиева сплав от 1950 щатски
долара/тон. Като приложение към сертификата от инспекцията са посочени
дигитални снимки на 1 бр. CD-R, направени по време на огледа, представляващи
неразделна част от същия. Относно снимките по делото е постъпил отговор от
третото лице – „Булгарконтрола“ АД /л. 220/, съобразно който в документалния
архив на дружеството не се съхраняват снимки, вкл. CD-R, съдържащ снимки, а
само хартиено копие на сертификата за инспекция.
Представена е калкулация за
себестойност на увредените продукти от м. октомври, изготвена от „Алкомет“ АД,
в размер на 98184,20 лева, като е посочен размер на претенцията за увредените
рулони от 19279,47 лева, включваща непреки разходи в размер на 16837,38 лева и
изгаряния при претопяване 3 % в размер на 2442,09 лева /л. 24/.
Представена е фактура, издадена
от „Булгарконтрола“ АД, с получател – „Алкомет“ АД, на стойност от 250 лева без
ДДС с посочено основание – такса за извършен оглед на алуминиеви листи /л. 26/.
Представена е и застрахователна
претенция от конституираното като трето лице – помагач – „Алкомет“ АД, до
застрахователя – ищец в размер на 19529,38 лева /л. 25/.
Наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и изпращача на товара не е спорно, като от
представената застрахователна полица /л. 27-28/ се установява, че процесният товар
е бил застрахован при ищеца. Оспорването на ответника за липса на плащане на
дължимата застрахователна премия се опровергава с категоричност от приетата
ССЕ, чието заключение съдът кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено.
Според ВЛ – уговорената премия е платена еднократно на 08.11.2018 г.
По делото не е спорно и
изплащането на застрахователно обезщетение и разходи за изготвяне на авариен
протокол на застрахования в общ размер на 19527,79 лева, съгласно доклад по
щета при застрахователя /л. 33/, за което обстоятелство е представено преводно
нареждане /л. 34/.
Не се спори също, че ответникът
е получил регресна покана от ищеца на 10.01.2020 г. /л. 35/. В тази връзка е
представено експертно становище, изготвено от авариен комисар, назначен от
застрахователния брокер на ответника, съобразно което претенцията е
неразбираема, като е дадено становище, че рулоните не са били достатъчно добре
наредени в товарната зона на превозното средство /л. 94-108/.
Между страните не е спорно и от
събрания доказателствен материал се установява, че при извършване на възложения
превоз, на територията на Република България, водачът на товарния автомобил е
установил, че товарът се е разместил, поради което след уведомяване на
изпращача, превозът е бил преустановен, а товарът – върнат до товарния адрес в
гр. Шумен. Съобразно изложеното в писмения отговор, ответникът не оспорва, че след
преустановяване на превоза, са били видими леки увреждания по опаковката на
товара.
Спорни са въпросите за наличието
на уговорки между изпращача и превозвача относно задълженията за опаковане,
натоварване, укрепване и подреждане на стоката, преди реалното изпълнение на
възложения превоз, и тяхното конкретно съдържание; наличието на твърдените
вреди; какъв е бил механизмът на увреждане при установяването им, както и
наличието на причинна връзка между механизма на увреждане и вредите.
Застрахователят има право на
регрес срещу превозвача, но само при условията и в размера, при които
последният отговоря за обезщетение към изпращача – товародател, респ. получателя
на превозвания товар. В конкретния случай, отношенията между страните по
възникналото превозно правоотношение се уреждат от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с
Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в
сила за България от 18.01.1978 г., доколкото мястото на приемане на стоката за
превоз и предвиденото място за доставянето й, съобразно вписаното в представената
товарителницата, се намират в две различни държави.
Относно опаковката, в чл. 8,
пар. 1, б. „б“ от Конвенцията е предвидено, че по време на приемането на
стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери видимото състояние на стоката и опаковката й, като съгласно чл. 9,
пар. 2 от Конвенцията, при невписване в товарителницата на мотивирани
възражения от превозвача, се приема, че стоката и опаковката й са били в добро
състояние по време на приемането й за превоз от превозвача. Аналогична правна
уредба се съдържа в чл. 59 и чл. 60 ЗАвтП. В случая, следва да се посочи, че в т. 18 от съставената за
възложения превоз товарителница /л. 8-10/ – „резерви и бележки на превозвача“, е
поставен печат „Превозвачът не носи
отговорност за щети, причинени в резултат от опаковката и метода на обработване
на стоките. Същите представляват отговорност на продавача.“.
Що се касае до задълженията за
натоварване, укрепване и подреждане на стоката – в Конвенцията не е
предвидената подобна регламентация на отношенията между страните по превозното
правоотношение, като такава не се съдържа и в разпоредбите на чл. 367 и сл. ТЗ,
уреждащи договора за превоз. Относно натоварването и подреждането на товара,
съгласно чл. 57 ЗАвтП, натоварването и разтоварването се извършват от
изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго, а съгласно
чл. 58 ЗАвтП, подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на
водача, с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.
Задължения на водачите и превозвачите за укрепване на товарите, принципи за
обезопасяване и свързаните с тях проверки от контролни органи в пределите на
Република България, са предвидени в Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване
на превозваните товари, в сила от 20.05.2018 г. Същите обаче касаят принципно
задълженията на водачите и превозвачите към всеки превоз на товари, извършван
на територията на Република България, с цел безопасността на движението по
пътищата. В тази връзка, съгласно Решение № 3250 от 02.03.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 11296/2018 г., III о., установените с наредбата задължения на водача на
моторно превозно средство, и съответно тези на превозвача, не отричат
задълженията на другите участници в логистичния процес и не противоречат на
нормативни актове от по-висока степен, а именно – чл. 9 от ЗЗД, съобразно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. От изложеното
следва, че страните по договора могат свободно да определят съдържанието му, в
т.ч. задълженията за натоварване, укрепване и подреждане на стоката, като
обаче, освен задължението на водача на превозното средство да спазва правилата
за движение на територията на всяка една държава и да осигури технически
изправен автомобил, същият следва да
съблюдава дали съответната стока е правилно натоварена и обезопасена по
съответния начин – в случай, че натоварването и обезопасяването са извършени от
изпращача или от трето лице /така – Решение № 13328 от 27.10.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 5406/2020 г., 5-членен с-в/. Последното задължение на водача, респ. превозвача, е нормативно
установено и цели осигуряване на пътната безопасност.
В
конкретния случай, от писмените доказателства не се установява страните
предварително да са уговорили изрично чие е задължението за опаковане,
натоварване, укрепване и подреждане на стоката. Съобразно представена ел.
кореспонденция /л. 11/, превозвачът е следвало да осигури един товарен
автомобил – вид „бордови“, 15 бр. колани и мин. 30 пластмасови ъгли, като по
делото не е спорно, че стоката е била натоварена на превозно средство,
отговарящо на изискванията на изпращача.
Изводи
относно наличието на уговорки между изпращача и превозвача, както и относно извършените
във връзка с тях фактически действия, могат да се градят на база събраните
гласни док. средства на страните.
Св. П.
Б. /в трудови правоотношения с ответното дружество на длъжност „с. п.“/,
заявява, че уговорките с фирма „Алкомет“ били за превоз на два вида товари –
алуминиево фолио и алуминиеви профили. За превоза от м. октомври 2018 г., след
като камионът пристигнал в гаража на фирма „Пимк“, свидетелят установил, че
товарът бил различен – били натоварени бобини, които следвало да се укрепят по
различен начин. За тези товари имало специални ремаркета, с които „Пимк“ не
разполагали, но в случай, че били уведомени предварително, имало начин за
укрепване на товара и в това превозно средство. При натоварване на бобините
следвало да бъде предвидена буферна зона с обезопасителни материали в предната
част на ремаркето, като между бобините трябвало да се наковат дървени трупчета,
за да не се удрят една в друга и да не се местят при движението на превозното
средство. Отговорността за натоварване на стоката била на товародателя –
„Алкомет“. Уговорките с големите фирми, с които дружеството работило, били, че
винаги натоварването се извършва от товародателя. По заявка, товарът следвало
да бъде укрепен с 15 на брой колана, които не били поставени върху бобините,
тъй като при натягането им щели да увредят стоката. Коланите били предвидени да
обезопасят стока, която е на палети или метални профили, не били предназначени
за бобини. Принципно последните се обезопасявали с метални вериги, които се
слагали във вътрешната част на бобината, за да се предотврати движение на
товара по време на превоза. Според заявката имало посочени и 30 пластмасови
ъгли, които се използвали за палетите, но тъй като стоката била кръгла, не били
използвани. Обикновено превозвали алуминиево фолио в кашони, които се
подреждали в палети, при което използвали и тези ъгли. Всяко ремарке имало
метални халки, на които се захващали коланите, като и в този случай поръчаните
колани имало къде да бъдат закачени. Целта била да не докосват самата стока.
Св. И. Д. /в трудови правоотношения с
третото лице – помагач на длъжност р. о „У. на к.“/, разпитан по делегация,
поддържа, че през м. октомври 2018 г. е участвал в тричленна комисия, чиято
задача била да прецени естеството и мащаба на щетите по върната продукция,
представляваща алуминиеви ленти. Огледът бил извършен на територията на
„Алкомет“ след връщането на камиона. Продукцията била опакована с видими
нарушения на опаковката – странично. Опаковката била като върху дървени скари
се слагали лентите по одобрен чертеж на клиента, същите се опаковали с
полиетилен и се застопорявали върху дървени трупчета от скарата. На скарите
имало дървени легълца, за да няма движение в самата скара. Продукцията се
слагала в камиона благодарение на скарите на известно разстояние, но в случая
ролките били плътно затиснати. Превозите
извършвали със стандартен бордови камион, без специална стоманена
конструкция.
Св. Е. Е /в
трудови правоотношения с третото лице – помагач на длъжност р. о „Л“/, разпитан
по делегация, заявява, че съществува договор за превоз на стоки с „Пимк“, по
който заявките се подавали от „Алкомет“ – в тях се посочвал конкретният вид
стока, като те определяли вида на превозното средство, съобразно изискванията
на клиента. Ако превозното средство не било подходящо за стоката, връщали
камиона. При товарене от тяхна страна присъствал експедитор, който приготвял
стоката. Последната се товарела от тях. Водачът бил длъжен да присъства при
товаренето и, ако имал възражения, следвало да ги напише в ЧМР. От тяхна страна
нямало как да има възражения, тъй като те товарели стоката по изискване на
клиента. Поддържа, че укрепването на стоката се извършвало от превозвача.
Относно случая през м. октомври 2018 г. заявява, че след връщането на камиона,
от отдел „Логистика“ имали ангажимент да го разтоварят. Камионът бил бордови.
Стоката била опакована по обичайния начин. Задължението за укрепване било на
шофьора. Нямало възражения от „Пимк“, че товарът не може да бъде укрепен със
заявените колани и ъгли. Не били запознати, че товарът няма да бъде укрепен.
Камионът бил обикновен бордови, без специална стоманена конструкция. Лентата се
слагала на специален палет, който бил дизайнерски и бобината, лентата лягала в
легло, поради което нямало нужда от специална конструкция. Палетите били
опаковани от тях, а изисканите 15 колана следвало да бъдат укрепени от шофьора.
Поддържа, че от тяхна страна товарът се опакова и товари, а шофьорът бил длъжен
да присъства и да обезопаси товара, като участва в укрепването му. Заявените
колани принципно притискали лентата да не мърда, като за всяка лента имало
предвидени по три колана. На самия палет, който те слагали, имало застопоряващи
клинове. Нямало метални вериги за застопоряване на бобини, пълнежи между
отделните елементи и буферна зона. От тяхна страна имало изискване да се сложат
колани. При поставянето им не присъствал техен представител, поради което
нямало как да възразят. Това било отговорност на шофьора, а ако той не бил
компетентен, те давали съвети и го консултирали.
Св. Л. Й /без родство и служебна ангажираност/, разпитана
по делегация, заявява, че работи в „Булгарконтрола“ АД, като потвърждава, че тя
е съставила и подписала сертификата за инспекция от 05.11.2018 г., но предвид
обема от огледи, които е извършила на такива профили и рулони, не си спомня
процесния случай. Обяснява принципно как протичат тези огледи. Отделно,
посочва, че по принцип опаковането, натоварването и укрепването в транспортното
средство било задължение на производителя на стоката – изпращача, както и на
превозвача. Последният имал възможност, когато не е съгласен с начина на
подреждане на стоката в превозното средство, с опаковката и вида на укрепване
на стоката, да напише забележка в транспортния документ. Експертите приемали,
че превозвача е нямал претенции, когато в транспортния документ няма забележки.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, вкл. при съобразяване
нормата на чл. 172 ГПК, доколкото между същите не са налице съществени
противоречия – вкл. относно вида на стоката – алуминиеви ленти. Посоченото от
св. Б. касае начина на опаковане на товара /в кашони, наредени в палети или под
формата на бобини, разположени отново в палети/, като за процесния случай и от
показанията на св. Е. се установява, че същите са били именно под формата на
бобини, поставени върху специални палети. Относно опаковането и натоварването
на стоката, съдът приема за установено, че тези действия са били извършени от
представители на изпращача. За укрепването - не е спорно, че поръчаните колани
не са били използвани, като това се потвърждава и от показанията на св. Б. Доколкото
от представената заявка и останалите писмени доказателства не се установява
укрепването на товара да е било възложено на превозвача, както и предвид факта,
че натоварването е било извършено от представители на изпращача, като
укрепването следва да се разглежда като част от действията по натоварване на
стоката, следва да се приеме, че изпращачът е следвало да укрепи. Предвид
анализа на описаната нормативна уредба, водачът, респ. превозвачът, е следвало
единствено да провери дали укрепването на стоката е извършено по начин, който
да осигури безопасността на движението по пътищата. Други, различни уговорки
между страните по това правоотношение, по делото не са установени.
Отговорността на превозвача е регламентирана в Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки. Съгл. чл. 17, пар. 1, превозвачът е отговорен за цялостната или
частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до
този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Основанията за
освобождаване на превозвача от отговорност са предвидени в чл. 17, пар. 2 и
пар. 4. В случая превозвачът се позовава на особените рискове по чл. 17, пар.
4, б. „б“ и б. „в“ от Конвенцията – липса или дефект на опаковката при стоки,
които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не
са опаковани или са лошо опаковани и пакетиране, натоварване, подреждане или
разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за
сметка на изпращача или получателя. Доказването, че е налице някой от особените
рискове, предвидени в чл. 17, пар. 4 от Конвенцията, е в тежест на превозвача. В
тези случаи, съобразно разпоредбата на чл. 18, пар. 2 от Конвенцията обаче, е
уредена една оборима законова презумпция, съгласно която, ако превозвачът
установи, предвид конкретните фактически обстоятелства, че повредата е могла да произлезе от един или повече от
особените рискове, предвидени в чл. 17, пар. 4, се счита, че тя произлиза от
тях, т.е. в тези случаи е достатъчно ответникът – превозвач да проведе и
непълно доказване, като установи с достатъчна степен на вероятност, че
повредата се дължи на тези обстоятелства, могла е да настъпи вследствие на тях,
в който случай ищецът от своя страна би могъл да обори тази презумпция.
В каква степен описаните фактически действия по
опаковане, натоварване, укрепване и подреждане на стоката са допринесли за
увреждането на същата, изводи се правят съобразно приетото заключение на
комплексната СТЕ и СОЕ, отговорите на въпросите по което касаят наличието на
вреди и техния размер, както и механизма на увреждане на стоката.
Относно
опаковката, след подробен анализ на относимите доказателства, експертите са
установили, че рулоните са били покрити с велпапе, а над него – с полиетиленово
фолио и четири ленти /чембери/. Същите били поставени на дървени скари, в които
по дължина от двете страни имало по три трупчета под ъгъл, оформящи гнездо за
ротационната повърхност на товара, а в надлъжно направление рулоните били
ограничени с бичмета, заковани на тясната страна на скарата. Не се забелязвало
обезопасяване на палетите спрямо превозното средство. От снимковия материал
било видно, че поне едно бичме било счупено, а рулоните са се приплъзнали по
дължина на палета, при което експертите са дали становище, че опаковката, към
която част бил и дървеният палет, не е била достатъчно стабилна, а укрепването
на опакованите рулони в превозното средство било недостатъчно. Направено е
предположение, че опаковката би била достатъчна, ако палетите и рулоните са
били допълнително закрепени с колани, вериги или други средства и е била
осигурена достатъчна и твърда дистанция между тях във всички направления.
Експертите са уточнили, че
приложеният по делото снимков материал показва различни части от рулоните върху
палета, с цел да се покаже нарушената цялост на опаковката, но никъде не се виждало разположението на петте палета в превозното средство,
като принципно разположението на товарите следвало да е съобразено с
изискванията за натоварване на осите по цялата площ на каросерията. Виждало се
как някои от палетите са опрени плътно един в друг, което означавало, че същите
не са били застопорени по никакъв начин, а са се движели по каросерията, при
което е направен извод, че укрепване не е имало, а дори и да е имало – не е
било достатъчно.
Според
заключението на експертите, единствената
причина за увреждане на превозваната стока е недостатъчно добре закрепени
рулони към палета и недостатъчно укрепване и обезопасяване на товара в
превозното средство. Придвижването
на рулоните към предната част на ремаркето било възможно при всяко интензивно
спиране, т.к. същите били поставени върху пода на ремаркето без допълнително
укрепване, като се разчитало само на статичния коефициент на триене между
дървените скари и пода на ремаркето. От представените данни от GPS на
автомобила не можело да се види с каква интензивност е спирала товарната
композиция, като нямало данни къде и в кой момент е настъпило разместването на
товара, както и дали е било еднократно, или многократно.
В устния си доклад пред съда, експертите
детайлизират становището си, като относно опаковката, част от която били
велпапето /като външна опакова/, полиетиленът, както и самият палет, поясняват, че не е била достатъчна, доколкото
бичметата, които държали рулона в осово положение, били изкъртени, а
триъгълните парчета – разковани леко или счупени. Целите на опаковката били две
– да запази формата и размерите на рулоните алуминиево фолио по време на
транспортирането им и престоя, и да не допуска влияние на външни фактори като
вода, влага и т.н. За укрепването било необходимо дървените скари да са добре направени и да има закрепване на самия
товар към камиона. Ако рулоните били превозвани в специализиран камион със
специални улеи за такъв вид товар, такива скари нямало да бъдат необходими. Тъй
като в случая подът на камиона бил равен, за всеки рулон имало направена
индивидуална дървена скара. Според експертите, конструкцията на носещия палет не била изчислена правилно, предвид
това, че рулоните са се събрали един към друг, което означавало, че напречното
бичме на оста на рулона, поставено за застопоряване, не било достатъчно. Палетът
следвало да бъде оразмерен правилно спрямо рулона. В случая се виждало, че
предната греда била закована с по един пирон, което било недостатъчно. Разясняват
и, че поставянето на обезопасителни колани и укрепването на стоката към камиона
би предотвратило движението й спрямо дървената скара и една към друга. Посочват,
че в зависимост от средствата, с които разполага този, който ги укрепва, е
трябвало да бъде осигурено разпределяне на силата на по-голяма площ в местата
на контакт чрез ъгли, планки – да има по-голяма площ между колан или синджир и
рулон; да има осово или близко до осовото разположение на колани и синджири,
които, при спиране, да държат в надлъжна посока – колани и синджири, хванати
към пода, като допълват, че заковаването на скарите към пода би помогнало
значително, заедно с тези колани; следвало да има и радиални колани или
синджири, които да осигуряват при движение в завой. Поясняват, че рулонът има
голяма и мека външна повърхност, която е лесно деформируема, поради което
следвало да се осигури по-голяма площ в местата на контакт на колана с рулона,
за да се разпредели силата на по-голяма площ и да не се деформира алуминият, като в случай, че бъде поставен директно
колан или верига, това щяло със сигурност да деформира стоката, ако няма
поставени допълнителни приспособления за увеличаване на площта, които били различни от велпапето и найлонът.
Съдът кредитира заключението като
обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните.
От съвкупния анализ на
доказателствата, съдът приема, че отговорността на превозвача не може да бъде
ангажирана. Безспорно се установи, че опаковката на стоката, част от която са и
палетите, върху които е бил разположен алуминият, е направена от изпращача,
конституиран като трето лице – помагач, представители на когото са извършили и
натоварването на стоката в уговореното превозно средство. Съобразно комплексна
СТЕ и СОЕ, опаковката не е била достатъчно стабилна, самите рулони не са били
достатъчно добре закрепени към палета, като предвид необходимостта от укрепване
на товара, е било необходимо дървените скари да са добре направени, палетите да
са правилно оразмерени спрямо рулона. Даденото от експертите становище е, че
конструкцията на носещия палет не е била изчислена правилно. Отделно, относно
укрепването на товара, предвид направеното в заключението предположение, че опаковката
би била достатъчна, ако палетите и рулоните са били допълнително закрепени с
колани, вериги и други средства, следва да се посочи, че експертите са
категорични, че увреди биха настъпили със сигурност при директен допир на поръчаните колани с рулоните, предвид
свойствата на алуминия като материал. В тези случаи този, който укрепва, е
следвало да разполага с допълнителни приспособления, предвид вида на товара,
т.е. самата опаковка не е позволявала да бъде укрепена единствено със заявените от изпращача ъгли и
колани. Експертите посочват, че е било необходимо да се осигури по-голяма площ,
за да не е налице допир на коланите с рулоните. Дори при друг извод, да се
приеме, че водачът, респ. превозвачът е бил отговорен за укрепване на товара,
то предвид заключението на експертите, отговорността на последния отново не
може да бъде ангажирана, доколкото самата
опаковка на стоката не е позволявала да бъде укрепена по начин, по който да
не настъпят вреди. Изпращачът е този, който е следвало да осигури такава
опаковка на стоката, която да позволи същата да бъде обезопасена и укрепена по
начин, непозволяващ настъпването на повреди по товара. Поради изложеното, доколкото
пакетирането /разбирано като опаковане на
стоката/ и натоварването са извършени от изпращача, то на основание чл. 17,
пар. 4, б. „в“ от Конвенцията, отговорността на превозвача не може да бъде
ангажирана.
Съдът намира, че отговорността
на ответника - превозвач не може да бъде ангажирана и доколкото ищецът не
установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените повреди.
В тази връзка, св. Б заявява, че
след като камионът пристигнал в гаража на фирма „Пимк“, установил, че има
проблем само по опаковката на товара, като стоката не била разтоварвана или
отваряна от тях. Св. Д. поддържа, че имало видими щети – на всички ленти била
разкъсана опаковката. След разопаковането имало щети по всички ленти – предимно
странично, поради което взели решение за претопяване на алуминиевите ленти. Св.
Е. заявява, че при връщането на камиона, опаковката била разкъсана, като имало
наранявания и по самата лента. Посочва, че можело да се види състоянието на
опаковката – първо констатирали отвън, след което извикали застрахователя. Св.
Й. посочва, че принципно при нарушаване целостта на опаковката първо се проверявало
състоянието на стоката в превозното средство, след което се правел оглед на същата,
след като бъде разтоварена, като се правел и снимков материал – вътре в
превозното средство, по време на и след разтоварването. За определяне размера
на щетите било необходимо разтоварване на стоката. При констатиране на дефект –
дали по дължината на рулона, или по ръбовете, специалистите на „Алкомет“ винаги
го обявявали за брак, който да бъде претопен, тъй като нямали машини, които да
развият рулона, при което да се установи точното количество, което било
увредено. При претопяването, бракът имал остатъчна стойност, като цената се
определяла към съответната дата от фондовата борса. По време на огледа
задължително се изготвяли снимки, които винаги се прилагали към документа.
Съгласно заключението
на СТЕ и СОЕ - от снимковия материал може да се види само нарушение на опаковката на стоката – разкъсани
полиетиленово фолио и велпапе, счупено бичме от един палет, разковано подпорно
трупче, като не можело да се установи
повреда в превозваните алуминиеви ленти. ВЛ са разяснили, че е било
необходимо да се отвори опаковката и да се заснемат уврежданията по всеки един
рулон поотделно, заедно с
идентификационния им номер. На база предположения
е посочено, че при механично увреждане на алуминиевите ленти, по-нататъшното
използване зависи от начина и степента на увреждане; при увреждане по цялата
странична част на рулона – ламарината може да се изреже странично на по-малък
размер; при увреждане само по ръба на рулона или по цилиндричната му част –
същият може да се развие до здравата част, да се отреже по дължина увредената
част, а останалата - да се използва.
Предвид
материала на рулоните – алуминиева сплав 3105, е дадено становище, че веднъж
деформирани, възвръщането на първоначалната форма и гладкост е невъзможно.
Единственият начин за ползване бил отстраняване на деформираните части чрез
отрязване и ползване на останалата здрава
част от рулона, за което били необходими машина за развиване и навиване на
рулони и ролкови ножици. Разходите за това зависели от начина и степента на
увреждане на всеки един рулон.
Посочено е,
че при извършеното претопяване, при нето тегло 20286 кг алуминиева лента, от
„Алкомет“ АД са калкулирали 609 кг загуба от претопявания материал вследствие
на изгаряне, което било 2,99 %, като е направен извод, че посочената загуба е
приемлива на база принципното положение, че при претопяване на алуминиев скрап
се губят от 1 до 15 % от теглото на скрапа под формата на пепеловидни оксиди.
Експертите са разяснили, че, за да се определи размера на разходите при
претопяването на 20286 кг алуминиево фолио, е необходимо да се познава
технологичният процес в „Алкомет“ АД.
В устния си доклад пред съда,
относно уврежданията, допълват, че от снимковия материал, освен разкъсаната
опаковка, която се виждала на повечето снимки, само на две от тях се виждало, че има деформация на вътрешния
диаметър на рулона – на едната и деформация челно по външния периметър – на
втората. Доколкото обаче липсвали
идентификационните номера на рулоните, не можело да се каже коя снимка за кой
рулон се отнася – дали са на един, или на повече от един. Предвид изложеното,
експертите поясняват, че поне на един от рулоните е имало повреди в
превозваните алуминиеви ленти, но не
било възможно да се установи в каква степен. По отношение на рулоните с
разкъсана опакова посочват, че неминуемо се е стигнало до контакт с алуминия,
при което можело да се направи извод, че увреждания има и при тях, но колко и
какви не можело да се каже.
След
съвкупната преценка на доказателствата, анализирани поотделно и в съвкупност,
съдът намира, че ищцовото дружество не доказва наличието на твърдените повреди
по алуминиевите ленти, които от своя страна да са наложили претопяването им,
доколкото търсеното обезщетение е формирано от размера на разходите, направени
именно по повод този технологичен процес. Само на база предположения, каквито
са направени от експертите по комплексната СТЕ и СОЕ, предвид разкъсаната
опаковка, не може да се приеме, че по
всички превозвани рулони е имало увреждания. Категорично становище и какъв
е броят на рулоните с разкъсана опаковка също не е дадено, предвид начина на
заснемането им, а именно – без идентификационните им номера. Изводи за наличие
на повреди по всички алуминиеви ленти не могат да се градят и на база
показанията на св. Д. и св. Е., док. преценени при условията на чл. 172 ГПК, в
тази им част същите не се ценят с висока док. стойност, тъй като не се
подкрепят от останалия събран доказателствен материал. В тази връзка,
представените констативен протокол за рекламиран продукт от 12.10.2018 г. /л.
18/, съставен от комисия при третото лице – помагач „Алкомет“ АД и сертификат
за инспекция от 05.11.2018 г. /л. 19-20/, съставен от Л.И. – експерт на
„Булгарконтрола“ АД, като частни свидетелстващи документи, съставени без присъствието
на представител на ответника - превозвач, не се ползват с обвързваща
доказателствена сила по отношение на удостоверените в тях факти и обстоятелства
– конкретно относно това, че е имало повреди по всички алуминиеви ленти, което
е наложило претопяването им в леярен цех, както и, че същите са били напълно негодни по предназначение. Какви
точно и колко са били увредите, по коя част на лентите и дали действително е
следвало да бъдат претопявани, респ. – дали не е било възможно да бъдат
употребени поне частично, док. не са налице. Още повече – съобразно заключението
на експертите, същите не са се ангажирали да посочат дори приблизително
количество останала годна част, доколкото от снимковия материал не можело да се
види увреждането на рулоните /освен посочените две снимки, на които се виждала
деформация, но отново при невъзможност да се установи в каква степен/, а само на опаковката. Други
доказателства за наличието на твърдените повреди по делото не са ангажирани.
Съобразно
заключението, може да се приеме, че повреди в алуминиевите ленти е имало само по
отношение на единия от петте превозвани рулона. Експертите обаче посочват, че не е възможно да се установи колко и в каква степен материалът от
този рулон е бил увреден, респ. каква е била годната част, поради което съдът
намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване
настъпването на твърдените вреди. Не могат да се приемат възраженията в ПЗ на
ищеца - за цена на един увреден рулон, първо, предвид начина на предявяване на
иска и формиране на търсената сума, второ, защото отговорността на ответника
принципно не се приема да са налице предпоставки да бъде ангажирана при
изяснената фактическа обстановка и нормативна уредба и трето – тъй като не се
установява колко точно е било увредено и от този един рулон – съответно – имало
ли е и каква годна част от него, която е можело да се ползва, за да се
коментира евентуално приложение на чл. 162 ГПК и присъждане на някаква сума на
застрахователя. Последното би означавало фактическа еквилибристика при пълно
предположение за всички обстоятелства относно размера и точния вид на вредата,
при хипотеза за степен на увреда – каквато всъщност не е доказана.
Относно
сумата от 250 лева - разходи за авариен протокол – искът също е неоснователен,
като недоказан. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за плащане от
страна на застрахования на такива. Представената фактура /л.26/ не удостоверява
направата им- не съдържа подписи за двете страни; посочено е плащане – с
преводно нареждане – каквото по делото не е налично, при което са дадени и
сочените указания, които не са изпълнени.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици
за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало. В случая, доказване на елементите от фактическия
състав на претенцията на ищеца не бе извършено пълно и главно, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска
по чл. 86 ЗЗД:
Съдът не
формира извод за наличие на главен дълг, поради което акцесорният иск като
обусловен следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски следва да се присъдят на ответника. Направил е искане, с представен списък
по чл. 80 ГПК /л. 531/ и доказателства за сторени такива в размер на: 2040 лева
– адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /л. 140-141; л. 143/; 150 лева – деп. компл.
СТЕ и СОЕ /л. 153/; 40 лева – депозити за двама свидетели /л. 334, 335; деп. за
трети свидетел не е изплатен, не подлежи на присъждане, а може да бъде върнат
на страната при поискване – от РС – Пирдоп – л. 191/. Разходи за превод на
доказателства не следва да бъдат присъждани, т.к. доказателства за сторени
такива не са представени. Не следва да бъдат присъждани и такива за куриер и за
транспорт за явяване в о.с.з., док. същите не подлежат на възстановяване на
основание чл. 78 ГПК /в този смисъл –
Определение № 60368 от 20.10.2021 г. по ч. т. д. № 2058/2021 г. на ВКС/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишна
правноорганизационна форма – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД/ против
„Пимк“ ООД, ЕИК ********* искове за присъждане на следните суми: 19527,79 лева
– главница, представляваща сбор от регресна претенция в размер на 19277,79 лева
за изплатено застрахователно обезщетение по абонаментен застрахователен договор
от 01.02.2017 г., по полица № 1101180700405/1498 от 05.10.2018 г., за щети по
превозван от ответника товар, съгласно договор за международен автомобилен
превоз на стоки – международна товарителница № 16435 от 05.10.2018 г. и 250
лева – разходи за изготвяне на авариен протокол; ведно с 509,89 лева –
обезщетение за забава за периода 21.01.2020 г. – 27.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда – 27.04.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишна правноорганизационна форма – ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, да плати на „Пимк“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Марково, общ.
Родопи, обл. Пловдив, местност „Захаридево“ № 043А, сумата от общо 2230 лева /две хиляди двеста и тридесет
лева/ – разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на „Алкомет“ АД, ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на ищеца
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишна
правноорганизационна форма – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП