Р Е Ш Е Н И Е
№ 260736 / 21.6.2021г.
гр. Перник, 21.06.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06921 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез пълномощника адв. Васил Ничев, срещу И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 278,46 лв. – представляваща месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за абонатен номер ********* за периода 15.03.2018 г. до
14.08.2018 г. и, сумата 645,02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги от 28.09.2016 г., 18.10.2017 г., 07.08.2017 г.,
25.12.2016 г., 07.02.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело №
04110/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, и осъдителни искове с правно
основание чл. 342, ал. 1 ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата 235,04 лв. - представляваща лизингови вноски за периода 15.03.2018 г. –
14.07.2018 г. по договори за лизинг от 18.10.2017 г., 07.08.2017 г., 25.12.2016
г. и 07.02.2018 г, сумата 233,85 лв. - представляваща лизингови вноски за
отчетен период м.08.2018 г. – м.09.2019 г. за мобилно устройство марка Nokia Blue по Договор за лизинг от 18.10.2017 г. с аб. № *********, сумата 119,88 лв.
– представляваща лизингови вноски за отчетен период м.08.2018 г. – м.07.2019 г.
за мобилно устройство COOLPAD Modena 2 Black по Договор за лизинг от 07.08.2017 г. с аб. № *********, сумата 77,95 лв.
- лизингови вноски за отчетен период м.08.2018 г. – м.11.2018 г. за мобилно
устройство
Galaxy XCover 3 VE по Договор за лизинг от 25.12.2016 г., с аб. № *********,
сумата 316,62 лв. - лизингови вноски за отчетен период м.08.2018 г. – м.01.2020
г. за мобилно устройство Galaxy J5
2017 Gold по Договор за лизинг от 07.02.2018 г. с аб. № *********.
В исковата
молба се излага, че на 28.05.2008 г. между ищеца и ответника е сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0899163232 по
програма Globul smart group, с аб. № *********. На 18.10.2017 г. страните
подписали допълнително споразумение за срок от 24 месеца по план Стандарт с
месечна абонаментна такса 8,99 лв. и промоционална 6,99 лв., и Договор за
лизинг от същата дата за ползване на мобилно устройство марка Nokia Blue срещу
заплащане на месечни вноски от по 15,59 лв. за срок от 23 месеца. Твърди се, че
между страните са сключени също така Договор за мобилни услуги от 07.08.2017 г.
с номер ********** и договор за лизинг от същата дата, по силата на който е
предоставено мобилно устройство марка COOLPAD Modena 2 Black срещу заплащане на
23 месечни вноски от по 9,99 лв., Договор за мобилни услуги от 28.09.2016 г. за
мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса 19,99 лв. за срок от 24
месеца, Договор за мобилни услуги от 25.12.2016 г. с номер ********** с
абонаментен план Нонстоп при месечна абонаментна такса 29,99 лв. за срок от 24
месеца и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който е предоставено
мобилно устройство марка Samsung galaxy XCover 3 VE на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на 15,59 лв. и Договор от 07.02.2018 г. за мобилен
номер ********** с абонаментен план Тотал при месечна абонаментна такса 24,99
лв. и срок 24 месеца и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който му
е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Gold на изплащане
посредством 23 месечни вноски в размер на 17,59 лв. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което дължи
посочените суми за месечни абонаментни такси, неустойки и
лизингови вноски.
Тъй като
ответникът не погасил задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа
на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Предвид невъзможността длъжникът да бъде открит, в
законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на
вземанията си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание
оспорва исковете чрез назначения от съда особен представител.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД, съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ.
От приложеното ч.гр.д. № 04110 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Перник се установява, че по заявление на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК: *********, е издадена Заповед № 2771/05.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И.К.Г., ЕГН **********, за сумата 1261,80 лв. – представляваща месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от 28.05.2008 г., за периода 15.03.2018 г. –
14.08.2018 г., за които е издадена фактура **********/15.08.2018 г., сумата 645,02 лв. – представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, и сумата 100,25 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. – 12.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху вземанията от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.07.2019 г., до окончателното плащане.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и в указания месечен срок са предявени настоящите искове за
установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповедта
за изпълнение на парично задължение, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК (редакция на текста изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяването
им.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявените искове е да
установи наличието на валидна облигационна връзка между страните по посочения
договор за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, съдържанието на
това облигационно правоотношение, както и че по силата на този договор
далекосъобщителните услуги, за които са издадени процесните фактури, са
доставени на ответника.
По делото е представено допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 28.05.2008 г., от което се установява, че е
сключено между И.К.Г. и „Теленор България“ ЕАД за мобилен номер +359*********.
От приетото по делото допълнително споразумение от
18.10.2017 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* се установява, че ответникът И.К.Г. е поел
задължение да заплаща на ищеца „Теленор България“ ЕАД месечна абонамента такса
в размер на 8,99 лв. стандарт и 6.99 лв. с ДДС за позване на мобилните услуги
на оператора за посочения номер при условията на договора. Договорът е сключен
за срок 24 месеца, считано от 18.10.2017 г. до 18.10.2019 г., за който период
са валидни промоционалните условия. В споразумението е уговорено, че при
подписването му на ответника е предоставено устройство Nokia 3 Blue.
От допълнително споразумение от 07.08.2017 г. към договор
за мобилни услуги с мобилен номер +359********* се установява, че ответникът И.К.Г.
е поел задължение да заплаща на ищеца „Теленор България“ ЕАД месечна абонамента
такса в размер на 24.99 лв. за позване на мобилните услуги на оператора за
посочения номер при условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца,
считано от 07.08.2017 г. до 07.08.2019 г. В споразумението е удостоверено, че
при подписването му на ответника е предоставено следното устройство COOLPAD
Modena 2 Black.
От приетия по делото Договор за мобилни услуги от 28.09.2016
г., декларация-съгласие и ценова листа се установява, че ответникът е поел
задължение да заплаща на ищеца месечна абонамента такса в размер на 19.99 лв. за
позване на мобилните услуги на оператора за предпочитан номер +359********* при
условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца, считано от 28.09.2016
г. до 28.09.2018 г. В споразумението е удостоверено, че при подписването му на
ответника е предоставено следното устройство TABLET ALCATEL PIXI4
7 3G White.
От приетия по делото Договор за мобилни услуги от 25.12.2016
г., декларация-съгласие и ценова листа се установява, че ответникът е поел
задължение да заплаща на ищеца месечна абонамента такса в размер на 29.99 лв. за
позване на мобилните услуги на оператора за мобилен номер +359********* при
условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца, считано от 25.12.2016
г. до 25.12.2018 г. В споразумението е удостоверено, че при подписването му на
ответника е предоставено следното устройство Galaxy XCover 3 VE.
От приетия по делото Договор за мобилни услуги от 07.02.2018
г., декларация-съгласие и ценова листа се установява, че ответникът е поел
задължение да заплаща на ищеца месечна абонамента такса в размер на 24.99 лв. за
позване на мобилните услуги на оператора за предпочетен номер +359********* при
условита на избрания абонаментен план за срок 24 месеца, считано от 07.02.2018
г. до 07.02.2020 г. В споразумението е удостоверено, че при подписването му на
ответника е предоставено следното устройство Galaxy J5
2017 Gold.
От приетите по делото фактури се установява, че ищцовото
дружество е начислило задължения за месечни абонаментни такси, използвани
услуги и неустойки по клиентския номер на името на ответника за отчетен период
15.04.2018 г. – 14.08.2018 г., както следва: фактура **********/15.05.2018 г.,
фактура **********/15.06.2018 г., фактура **********/15.07.2018 г., фактура **********/15.08.2018
г.
Цената на месечните абонаментни планове се дължи
независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като
възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне
от мобилния оператор на достъп на потребителя до мрежата му. Ирелевантно е обстоятелството
дали ответникът е ползвал мобилни услуги, които са извън абонаментния план, тъй
като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на оператора.
С оглед изложеното и предвид
липсата на доказателства за плащане на месечните абонаментни такси от ответника, съдът прави извод, че искът за сумата
278,46 лв. – представляваща месечни абонаментни такси за абонатен номер ********* за
периода 15.03.2018 г. до 14.08.2018 г., е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидна клауза за неустойка с посоченото съдържание и нейната
изискуемост.
От приложените допълнително споразумение от 18.10.2017 г. към договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359*********, допълнително споразумение от 07.08.2017
г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, Договор за
мобилни услуги от 28.09.2016 г. с предпочитан номер +359*********, и Договор за
мобилни услуги от 25.12.2016 г. с предпочитан номер +359*********, сключени с
потребителя е видно, че са уговорени клаузи за неустойка при прекратяване по
вина на потребителя на договорите за мобилни услуги в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в
случаите, когато е предоставено устройство – и разликата между цената на
предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството
в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.
Съдът намира, че така уговорената неустойка в договорите за мобилни услуги
е неравноправна и недействителна по арг. на чл. 143, т. 5
ЗЗП, която предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение.
В настоящия случай в договорите за мобилни услуги е отразено, че размерът
на неустойката представлява сбор от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения
срок на действието му. В случая чрез реализирането на правото си да получи
неустойка ищецът ще получи престация от ответника, съответстваща на
задълженията му по прекратения договор, но без да се предоставя ползването на
каквато и да било услуга, предмет на договора. Такава уговорка излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като води до неоснователно
обогатяване на търговеца и нарушава принципа за справедливост. Начинът, по
който е уговорено задължението за заплащане на неустойка, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и в случая
мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е
уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т. е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения
и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице - потребител,
който е икономически по-слабата страна. С оглед изложеното, съдът прави извод,
че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен
план не обвързва валидно потребителя (чл. 146 ал. 1
ЗЗП).
Постигнатото споразумение между „Теленор България“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите, приложено
по делото, според което ищецът може да претендира неустойка в размер на цената
на три месечни абонаментни плана или по- малък размер, е ирелевантно. Това е
така, тъй като императивният режим на закрила на потребителите изключва изменението
на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните
страни. Законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на
прекомерната неустойка по общия ред именно, за да се осигури и превенция, като
се отрече каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил при
договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. С други
думи, при наличие на нищожна клауза за неустойка, не е възможно претендирането
на същата дори в нисък размер. Това е така, тъй като не е възможно намаляване
на неустойка, която е нищожна (Определение № 596 от 04.07.2019 г. по в. ч. гр.
д. № 432/2019 г. на III състав на Окръжен съд – Перник).
По аналогични съображения, съдът намира за неравноправни и клаузите,
предвиждащи, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя
същият дължи разликата между стандартната цена на устройството без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора и дължимата преференциална
цена. В допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от 18.10.2017
г. /л. 11-12/, допълнителното споразумение от 07.08.2017 г. /л.17-18/, договора
за мобилни услуги от 28.09.2016 г. /л.22-23/, липсва посочване на стандартната цена на предоставените лизингови
устройства. При това положение за потребителя липсва яснота каква е
стандартната цена на устройствата според актуалната ценова листа на оператора
към сключването на споразумението, а още по-малко може да му бъде известно
каква ще бъде цената им според актуалната ценова листа на оператора към
прекратяването на договорите. По тези съображения, съдът намира, че така
уговореният размер на неустойката позволява на икономически по силата на страна
– търговецът, да определи едностранно размерът й, поради което така уговорената
неустойка е неравноправна и недействителна по арг. на чл. 143, т. 5
ЗЗП.
С оглед изложеното, съдът намира, че калузите за неустойки, съдържащи се в
допълнително споразумение от 18.10.2017 г. към договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359*********, допълнително споразумение от 07.08.2017 г. към
договор за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, Договор за мобилни
услуги от 28.09.2016 г. с предпочитан номер +359*********, и Договор за мобилни
услуги от 25.12.2016 г. с предпочитан номер +359*********, са нищожни и не
пораждат задължение за потребителя.
Единствено неустоечните клаузи, съдържащи се в договора за мобилни услуги от 07.02.2018 г., са валидни и
обвързват потребителя. Съгласно
уговореното в този договор, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на
потребителя последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и че потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната ценана устройството без абонамент съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатната от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Месечната
абонамента такса по този договор е 24,99 лв. с ДДС, поради което искането на
ищеца за заплащане на сумата 62,46 лв. /което е в по-нисък размер от три
месечни абонаментни такси/, е основателно.
В договора за мобилни услуги от 07.02.2018 г. е посчена стандартна цена на устройството
без абонамент 659,90 лв., а общата лизингова цена по договора за лизинг е
404,57 лв., поради което искането на ищеца за заплащане на сумата 157,95 лв. - неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг от 07.02.2018 г. /което е в по-нисък размер от разликата
между 659,90 лв. и 404,57 лв./ е основателно.
По горните съображения, съдът прави извод, че искът следва да бъде уважен
за сумата 62,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 07.02.2018 г., и сумата 157,95 лв. - неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг от 07.02.2018 г., и отхвърлен за сумата 46,55 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 28.09.2016 г. с предпочитан номер
+359*********, сумата 32,98 лв. – неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг от 28.09.2016 г., сумата 31,66 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 18.10.2017 г. към Договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359*********, сумата 24,54 лв. - неустойка, представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа
без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг от
18.10.2017 г. към Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359*********,
сумата 62,46 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение от 07.08.2017 г. към договор за
мобилни услуги с мобилен номер +359*********, сумата 77,30 лв. - неустойка, представляваща разликата между стандартната
цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг от 07.08.2017 г., сумата 118,35 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 25.12.2016 г. с предпочитан номер +359*********, сумата 30,77 лв. - неустойка, представляваща
разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата
лизингова цена по договор за лизинг от 25.12.2016 г., исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По осъдителния иск с правно основание чл. 342,
ал. 1 ТЗ .
По този иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на
валидно правоотношение по договор за лизинг между страните, съдържанието на
това правоотношение, както и че е предал на лизингополучателя лизинговата вещ.
От приетия по делото договор за лизинг от 18.10.2017 г.
се установява, че по силата на същия ответната страна се е задължила да заплати
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 15.59 лева или обща лизингова
цена 358,57 лв. за ползването на следното устройство – NOKIA 3 Blue. В чл. 4 от договора е инкорпориран приемо-предавателен
протокол за устройството, от което се налага извод, че същото е предадено на
ответника на датата на подписване на договора във вид, годен за употреба,
функциониращ изрядно в съответствие с договорените технически характеристики,
както и окомплектован, включително с гаранционна карта към него. С оглед
изложеното съдът прави извод, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си
на лизингодател, като е предоставило за временно ползване на ответника лизиногвата
вещ. Съобразно исковия период, ищецът претендира вноските за периода от
15.03.2018 г. до 14.07.2018 г., което според падежа на вноските, посочен в
договора – 18-то число на месеца, включва 4 вноски от по 15.59 лв., възлизащи
на сумата 62,36 лв.
От приетия по
делото договор за лизинг от 07.08.2017 г. се установява, че по силата на същия
ответната страна се е задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 9.99 лева или обща лизингова цена 229,77 лв. за ползването на
следното устройство – COOLPAD Moderna 2
Black. В чл. 4 от договора е инкорпориран приемо-предавателен
протокол за устройството, от което се налага извод, че същото е предадено на
ответника на датата на подписване на договора във вид, годен за употреба,
функциониращ изрядно в съответствие с договорените технически характеристики,
както и окомплектован, включително с гаранционна карта към него. С оглед
изложеното съдът прави извод, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си
на лизингодател, като е предоставило за временно ползване на ответника
лизиногвата вещ. Съобразно исковия период, ищецът претендира вноските за
периода от 15.03.2018 г. до 14.07.2018 г., което според падежа на вноските,
посочен в договора – 7-мо число на месеца, включва 4 вноски от по 9.99 лв.,
възлизащи на сумата 39,96 лв.
От приетия по делото договор за лизинг от 25.12.2016 г.
се установява, че по силата на същия ответната страна се е задължила да заплати
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 15.59 лева или обща лизингова
цена 358,57 лв. за ползването на следното устройство – SAMSUNG Galaxy Xcover 3 VE. В чл. 4 от договора е
инкорпориран приемо-предавателен протокол за устройството, от което се налага
извод, че същото е предадено на ответника на датата на подписване на договора
във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно в съответствие с договорените
технически характеристики, както и окомплектован, включително с гаранционна
карта към него. С оглед изложеното съдът прави извод, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си на лизингодател, като е предоставило за временно
ползване на ответника лизиногвата вещ. Съобразно исковия период, ищецът
претендира вноските за периода от 15.03.2018 г. до 14.07.2018 г., което включва
4 вноски от по 15.59 лв., възлизащи на сумата 62,36 лв.
От приетия по делото договор за лизинг от 07.02.2018 г.
се установява, че по силата на същия ответната страна се е задължила да заплати
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 17.59 лева или обща лизингова
цена 404,57 лв. за ползването на следното устройство – Galaxy J5 2017 Gold. В чл. 4 от договора е инкорпориран
приемо-предавателен протокол за устройството, от което се налага извод, че
същото е предадено на ответника на датата на подписване на договора във вид,
годен за употреба, функциониращ изрядно в съответствие с договорените
технически характеристики, както и окомплектован, включително с гаранционна
карта към него. С оглед изложеното съдът прави извод, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си на лизингодател, като е предоставило за временно ползване
на ответника лизиногвата вещ. Съобразно исковия период, ищецът претендира вноските
за периода от 15.03.2018 г. до 14.07.2018 г., което включва 4 вноски от по 17.59
лв., възлизащи на сумата 70,36 лв.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че искът за сумата 235,04 лв. – лизингови вноски за
периода 15.03.2018 г. до 14.07.2018 г. е основателен.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договорите
за лизинг месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на
мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и
в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Видно
от първата алинея на същия чл. 12 от ОУ при неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя за плащане лизинодателят разполага с няколко възможности,
включително да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Тълкувани
систематично двете алинеи се налага изводът, че в предвидената в общите условия
предсрочна изскуемост не настъпва автоматично, а следва да бъде обявена на
лизиногополучателя. В настоящия случай липсват данни за връчване на покана за
доброволно пращане, както и изобщо за изпращането й. Поради това се налага
изводът, че предсрочната изискуемост на лизинговите вноски не е обявена на
лизингополучателя по предвидения за това ред. Съгласно разясненията на т. 1 от
Тълкувателно решение 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК
на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК. Тези разрешения следва да намерят приложение и по отношение на
обявяването на предсрочната изискуемост на вноските по настоящия договор за
лизинг, доколкото правната му уредба е сходна с тази по договорите за банков
кредит. Същевременно, с оглед чл. 3, ал. 3 ЗПК разпоредбите на закона се
прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност
за закупуване на стоката - предмет на договора, а такава възможност е
договорена от страните в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за лизинг.
Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите
вноски, в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от
тях е настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно
същите биха се явили основателни. Срокът на всички договори за лизинг е 23
месеца, считано от датата на подписването им, съответно на 18.10.2017 г., 07.08.2017
г., 25.12.2016 г. и 07.02.2018 г., поради което следва, че по отношение на
всички е настъпил падежът и на последната лизингова вноска, съобразно инкорпорираните
в договорите погасителни планове. Този факт следва да бъде съобразен на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Изложеното налага извод, че за ответника е
възникнало задължението да заплати предвидените в договорите лизингови вноски
до края на срока на договорите.
По договора за лизинг от 18.10.2017 г. оставащите
лизингови вноски за периода м.08.2018 г. – м.09.2019 г. са 14 от по 15.59 лв.,
т.е. 218,26 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата над сумата 218,26 лв. до пълния предявен размер 233,85
лв.
По договора за лизинг от 07.08.2017 г. оставащите
лизингови вноски за периода м.08.2018 г. – м.07.2019 г. са 12 от по 9,99 лв.,
т.е. 119,88 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По договора за лизинг от 25.12.2016 г. оставащите
лизингови вноски за периода м.08.2018 г. – м.11.2018 г. са 4 от по 15.59 лв.,
т.е. 62,36 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата над сумата 62,36 лв. до плъния предявен размер 77,95 лв.
По договора за лизинг от
07.02.2018 г. оставащите лизингови вноски за периода м.08.2018 г. –
м.01.2020 г. са 18 от по 17.59 лв., т.е. 316,62 лв. поради което предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съобразно на уважената част от исковете. В
инкорпоирания списък по чл. 80 ГПК в молбата от 21.05.2021 г. ищцовото
дружество е направило искане за присъждане на следните разноски за заповедното
производство: 40,14 лв. – държавна такса, 222,30 лв. – адвокатско възнаграждение,
т. е. направени разноски в общ размер 262,44 лв., а в исковото производство:
309,86 лв. – държавна такса, и 222,30 лв. – адвокатско възнаграждение, т.е.
общо 532,16 лв. Предвид изхода на спора на ищеца следва да му бъде присъдена
сумата 199,71 лв. – разноски за заповедното производство, и 404,96 лв. – разноски за исковото производство.
Ответникът не е направил искане и представил
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост
4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата 278,46 лв. /двеста седемдесет и
осем лева и четиридесет и шест стотинки/
– представляваща месечни абонаментни такси за абонатен номер ********* за
периода 15.03.2018 г. до 14.08.2018 г., сумата 62,46 лв. /шестдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 07.02.2018 г., и сумата
157,95 лв. /сто петдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ - неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена без абонамент на устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold по договор за мобилни услуги от
07.02.2018 г. и общата лизингова цена по договор за лизинг от 07.02.2018 г., за които вземания е издадена Заповед №
2771/05.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 04110/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 46,55 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 28.09.2016 г. с предпочитан номер +359*********,
сумата 32,98 лв. – неустойка, представляваща разликата между стандартната цена по ценова
листа без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг
от 28.09.2016 г., сумата 31,66 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 18.10.2017 г. към договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359*********, сумата 24,54
лв. - неустойка, представляваща
разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата
лизингова цена по договор за лизинг от 18.10.2017 г., сумата 62,46 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 07.08.2017
г. към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359*********, сумата 77,30 лв. - неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг от 07.08.2017 г., сумата
118,35 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 25.12.2016 г. с предпочитан
номер +359*********, сумата 30,77 лв. - неустойка, представляваща разликата между
стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена по договор за лизинг от 25.12.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 235,04 лв. /двеста тридесет и пет лева и четири стотинки/ – лизингови вноски за периода 15.03.2018 г. до
14.07.2018 г. по договор за лизинг от 18.10.2017 г., договор за лизинг от
07.08.2017 г., договор за лизинг от
07.02.2018 г. и договор за лизинг от 07.02.2018 г., сумата 218,26 лв. /двеста и осемнадесет лева и двадесет и шест
стоитнки/ - лизингови вноски за периода м.08.2018 г. – м.09.2019 г. за мобилно
устройство марка Nokia Blue по Договор за лизинг от
18.10.2017 г., сумата 119,88 лв.
/сто и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ - лизингови вноски за
периода м.08.2018 г. – м.07.2019 г. за мобилно устройство COOLPAD Modena
2 Black по Договор за лизинг от 07.08.2017 г., сумата 62,36 лв. /шестдесет и два лева
и тридесет и шест стотинки/ - лизингови вноски за периода м.08.2018 г. –
м.11.2018 г. за мобилно устройство Galaxy XCover 3 VE по Договор за лизинг от 25.12.2016 г., и сумата 316,62 лв. /триста и шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ - лизингови вноски за отчетен период
м.08.2018 г. – м.01.2020 г. за мобилно устройство Galaxy J5
2017 Gold по Договор за лизинг от 07.02.2018 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата 218,26 лв. до 233,85 лв. - лизингови вноски за периода м.08.2018 г.
– м.09.2019 г. за мобилно устройство марка Nokia Blue по Договор за лизинг от 18.10.2017 г.,
и иска за разликата над сумата
62,36 лв. до 77,95 лв. - лизингови вноски за периода м.08.2018 г. –
м.11.2018 г. за мобилно устройство Galaxy XCover 3 VE по Договор за лизинг от 25.12.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 199,71 лв. /сто
деветдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/ – разноски за заповедното
производство, и сумата 404,96 лв. /четиристотин и четири лева и
деветдесет и шест стотинки/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04110
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:И.Д.