Р Е Ш Е
Н И Е
№488
27.11.2019 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 334 по описа за 2019 г. на Административен
съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Н.Й.И. ***, срещу Решение № 9 от 10.05.2019 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Добрич (ТП на НОИ
–Добрич).
Жалбоподателят
не е съгласен с постановения отказ за отпускане на пенсия, обективиран в решението
на директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е потвърдeно разпореждане № **********/25.03.2019
г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“. Оспорва извода на
административния орган, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия няма
право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, поради липса на изискуемия минимум 15 години осигурителен стаж
от втора категория труд. Възразява, че неправилно не е зачетен като втора
категория труд стажът му през периода 03.05.1983 – 10.05.1984 г. Твърди, че длъжността
„технолог“ в предприятие СМК „Механизация и нови технологии“ гр.Толбухин, на
която е назначен през този период, се включва в групата на
„инженерно-техническите работници“, поради което осигурителния стаж и
за този период следва да бъде зачетен от втора категория труд. Това било видно
и от трудовата книжка, в която до длъжността технолог имало отбелязване „ОРС“.
В съдебно заседание, лично и чрез адв.Д.В., заявява, че поддържа жалбата. В
съдебното заседание от 17.09.2019 г. процесуалният представител на
жалбоподателя претендира трудът, положен от 03.05.1983 – 10.05.1984 г. от жалбоподателя
на щат „технолог“, да се зачете като труд от втора категория по чл.66 от ПКТП,
тъй като бил полаган на строителен обект. Твърди, че през процесният период жалбоподателят
е реално е изпълнявал длъжността на
технически ръководител. Настоява да бъдат разпитани свидетели. Моли
решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител,
главен юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата и изразява становище, че решението на
директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразни. Счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не
установяват по категоричен начин, че през периода 03.05.1983 – 10.05.1984 г.
дейността, която е изпълнявал жалбоподателят е идентична с тази на
помощник-технически ръководител и че е била положена на строителен обект.
Счита, че от писмените доказателства и от трудовата книжка се установява, че
жалбоподателят е заемал през процесния период длъжността „технолог“, която не е
втора категория труд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2018
г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. По искането
е постановено Разпореждане № ********** от 25.03.2019 г. от ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич, с което е отказано отпускане на пенсия по
реда на чл.69б, ал.2 КСО, така и по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО.
Видно от
разпореждането, за да постанови този резултат административният орган е зачел
осигурителен стаж от втора категория труд - 14 години 9 месеца и 17 дни и осигурителен
стаж от трета категория - 17 години 9 месеца и 16 дни. Посочил е, че общият
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 36 години 3 месеца и
15 дни. Отказал е отпускане на пенсия по реда на чл.69б, ал.2 от КСО, поради
липса на изискуемия минимален осигурителен стаж за втора категория труд от 15
години. Отказал е отпускане на пенсия и по чл.68, ал.1-2 от КСО, поради липса
на минимално необходимия трудов стаж от 38 години и 6 месеца и поради липса на
изискуемата възраст от 64 години и един месец, а навършена такава от 63 години
девет месеца и 15 дни.
Разпореждането
е обжалвано и по жалбата е постановено Решение № 9/10.05.2019 г., с което
жалбата е отхвърлена.
Решението е
съобщено на съпругата на жалбоподателя на 20.05.2019 г., а жалбата срещу същото
е постъпила в съда на 27.05.2019 г.
Жалбата е
допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, срещу годен за
оспорване административен акт, в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган- ръководителя на териториалното
поделение на НОИ в гр.Добрич, който е определен в чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО да се произнася по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане
на пенсия.
Решението
отговаря на изискванията за форма, съдържа мотиви- фактически и правни
основания, от които може да се установи какви са причините за отказа да бъде
отпусната пенсия.
Съдът не
установи в производството по разглеждане на искането за отпускане на пенсия да
са допуснати съществени процесуални нарушения. Дадена е възможност за
представяне на всички относими документи за установяване дали е възникнало
право на пенсия.
Решението е
постановено в съответствие с материалния закон.
Спорът по
делото е за категорията на труда, положен от
жалбоподателя на заеманата от него длъжност „технолог“ през
периода 03.05.1983 – 10.05.1984 г.
От УП3 - Удостоверение
с изх. № 12-99/ 29.08.2011г. (л.20), издадено от осигурителя „АСМ“ ЕООД (
правоприемник на Механизация и нови технологии“) и от представената от този
осигурител част от трудовото досие на жалбоподателя ( л.57-95) се установява, че
Н.Й.И. е бил назначен първоначално в „Механизация и нови технологии“ на
21.03.1977 г. като „монтажник“ в цех СМР ІV разряд.
Със Заповед
№ 64 от м.май 1977 г. жалбоподателят е назначен на длъжността „помощник
технически ръководител ІV категория.
Със заповед
от 18.02.1980 г. жалбоподателят е назначен на длъжността „началник строителен
обект“ V категория.
Със заповед
от 1981 г., л.69 трудовият договор на жалбоподателя е прекратен, считано от
22.09.1981 г. като е посочено правното
основание на чл.29 А от Кодекса на труда.
Видно от чл.29,
б.“а“ от Кодекса на труда от 1951 г. в действащата му редакция към датата на
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ДВ. бр.57 от
21 юли 1981г., основанието за прекратяване, посочено в заповедта е взаимно
съгласие на страните.
От
представеното УП3 е видно, че през периода от прекратяването на трудовия
договор 23.09.1981 г. до 01.01.1982 г. жалбоподателят не е бил в трудово
правоотношение с работодателя СМК „МНТ“ Толбухин. Същият е започнал отново
работа там на 02.11.1982 г., което се установява, чрез запис в трудовата му
книжка и в представеното УП3.
След
прекратяването на трудовия договор от записванията в трудовата книжка и от УП3
- Удостоверение с изх. № 12-99/ 29.08.2011 г., издадено от осигурителя „АСМ“
ЕООД, се установява, че жалбоподателят отново е бил назначен в същото
предприятие, но на длъжността „монтажник“ от 02.11.1982
Именно
прекъсването на трудовото правоотношение между жалбоподателя и СМК „МНТ“
Толбухин за периода 23.09.1981 - 01.01.1982г. дава обяснение, защо при
повторното постъпване на работа в СМК „МНТ“ жалбоподателят е бил назначен на
по-ниска длъжност от заеманата преди това, а именно като „монтажник.“
На
длъжността „монтажник“ жалбоподателят е бил до 03.05.1983 г., когато е назначен
на процесната длъжност „технолог“ до
10.05.1984 г.
От
10.05.1984 до 01.04.1990 г. жалбоподателя е бил на длъжността „началник
строителен обект“.
В УП3 - Удостоверение
с изх. № 12-99/29.08.2011 г. е посочено, че трудът от позиция 1 и 4, т.е. за
длъжността „монтажник“, е по т.26 от ПКТП от 1990 г., а трудът от позиция 2, 3
и 6 – за длъжностите „помощник технически ръководител“ и „началник строителен
обект“ - по т.66и от ПКТП от 1990 г. В удостоверението не е определена
категорията на труда от позиция 5 – „технолог“.
В съдебното
заседание от 17.09.2019 г. бе извършена справка с оригинала на трудовата книжка
на жалбоподателя.
От мотивите
на оспореното решение се установява, че именно трудът, положен през периода 03.05.1983
- 10.05.1984 г. на длъжността „технолог“, не е зачетен като втора категория
труд, тъй като тази длъжност не попада в изброените в т.66и от ПКТП (отм.) и
тъй като тя не е посочена като втора категория труд от осигурителя в издаденото
УП3-Удостоверение с изх. № 12-99/ 29.08.2011 г.
Всички
останали длъжности, на които жалбоподателят е бил назначен в СМР „Механизация и
нови технологии“ - „монтажник“,
„помощник технически ръководител“ и „началник строителен обект“ и съответните
за тях периоди са били зачетени от пенсионния орган като придобит осигурителен
стаж от труд втора категория.
Съдът
намира, че правилно административният орган не е зачел трудовия стаж на жалбоподателя
за периода 03.05.1983 - 10.05.1984 г. на длъжността „технолог“ за осигурителен
стаж, придобит от втора категория труд. Този извод съответства на данните,
вписани в трудовата книжка на жалбоподателя ( извършена е справка с оригинала в
съдебното заседание от 17.09.2019г., л.98) и в представеното от него УП3 Удостоверение
с изх. № 12-99/ 29.08.2011 г. Преценката е извършена в съответствие с правилото
на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, поради което е
законосъобразна.
Както в
административната преписка така и от писмените доказателства по делото, вкл. и
заключението на вещото лице, не се съдържа документ, въз основа на който да се
приемат за доказани твърденията в жалбата, че длъжността „технолог“ в СМК „МНТ“
е идентична с длъжностите „технически ръководител“ или „началник строителен
обект“, поради което придобитият на нея осигурителен стаж е от втора категория
труд. Не се доказват и твърденията на
жалбоподателя, че винаги е бил технически ръководител, съответно началник.
Доказателствата установяват, че е бил назначаван и като монтажник в това
предприятие- първоначално при постъпване на работа в него през 1977 г., така и
след едногодишното прекъсване през 1982 г.
От
допусната по делото съдебно - икономическа
експертиза се установява, че възнаграждението на жалбоподателя, което е
получавал на длъжността “технолог“ през процесния период е било 175 лв., т.е. по-ниско
от получаването възнаграждение на длъжността „началник строителен обект“ от 200
лева. Това означава, че жалбоподателят е получавал различни възнаграждения,
заради различното естество на работата, която е извършвал през процесния период
и в останалите периоди.
Вещото лице
установява, след извършени справки в архива на „АСМ“ ЕООД, че част от трудовото
досие на жалбоподателя, вкл. и частта, касаеща процесния период м.май 1983 – м.
май 1984 г., било предадено на друг осигурител. Трудовото досие на
жалбоподателя в периода след прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, извършено със заповед от 1981 г., л.69, не бе представено.
Жалбоподателят не прави доказателствени искания същото да бъде изискано от
трето неучастващо по делото лице с цел да се установи как, с каква заповед
оспорващият е бил назначен на длъжността „технолог“ и дали е знаел за това
назначение.
В
заключението на вещото лице се сочи, че във ведомостите за заплати срещу
имената на работниците и служителите не били записвани длъжности, а само групи
и отдели. Данните в УП3 - Удостоверение с изх. № 12-99/29.08.2011 г. били
записани въз основа на посочените в трудовата книжка длъжности. В архива на
предприятието няма налично щатно разписание за 1983 г., от което да се установи
длъжността“технолог“ към коя категория е отнасяна.
Следователно,
длъжността „технолог“ е определена от административния орган правилно като
трета категория труд, съобразно правилата на Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране (отм.)
Вещото лице
не установява разлики между удостоверенията за осигурителен стаж, издавани от
„АСМ“ ЕООД по отношение на други бивши служители и удостоверението, издадено на
жалбоподателя.
Дадено е
заключение също, че ако стажът на жалбоподателя през процесния период бъде
признат за придобит от втора категория труд, то сборът от осигурителния стаж и
възраст ще достигне 100 точки по см. на чл.69б, ал.2 от КСО.
Заключението
не бе оспорено от страните и съдът го приема като компетентно и обосновано.
В
представеното от „АСМ“ ЕООД щатно разписание за 1984 г. на служителите в
ПМАНТ-СМК-Толбухин, л.62, ( доколкото може да се приеме, че същото е в цялост)
е видно, че длъжностите „монтажник“, „помощник технически ръководител“ и
„началник строителен обект“ не фигурират, но длъжността „технолог“ е предвидена
в отдел „Производствено-технически“ и в отдел „ОРС“. По делото няма данни,
какво означава съкращението ОРС.
Жалбоподателят
представя щатни разписания за 1978 г., за 1979 г., за 1980 г., за 1981 г., за
1982 г. и справка по строителни обекти за категоризиране на длъжностите
„началник група строителни обекти“, „началник строителни обекти“ и “технически
ръководители“.
От
представените писмени доказателства по делото не може да се установи към коя
категория труд са причислени съответните длъжности в СМК-Толбухин, нито има
основания да се приеме, че длъжността „технолог“ е съответствала на длъжността
технически ръководител.
По делото
бяха разпитани свидетели, бивши колеги на жалбоподателя в СМК „МНТ“, но с
техните показания не може да се докаже осигурителен стаж от втора категория
труд, поради забраната по чл.104, ал.10 от КСО, който изрично не допуска това.
Свидетелката
М.И.твърди, че технолозите в предприятието са вземали по-ниска заплата от
техническите ръководители (л.50), което съответства на изводите на вещото лице
в заключението. Никой от свидетелите не споменава прекратяването на трудовия
договор на жалбоподателя през 1981 г. и близо едногодишното му отсъствие от
предприятието. Това обстоятелство разколебава категоричността на свидетелските
показания, че по всяко време, за всички периоди на работа в СМК „МНТ“-Толбухин,
жалбоподателят реално е работил като ръководител/началник на строителен обект.
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец.
В случая от
трудовата книжка и от представеното УП3 се установява, че жалбоподателят има
осигурителен стаж от втора категория труд 14 години 9 месеца и 17 дни към
датата на заявлението за отпускане на пенсия и е на 63 години и девет месеца,
поради което няма право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, нито по чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО.
Жалбата
като неоснователна, следва да се отхвърли.
Разноски
Ответникът
претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разноски на ответника се дължат на основание чл.143,ал.4 от АПК във вр. с
чл.78, ал.8 от ГПК, определени в минималния размер от 100 лева по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич,
ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Й.И. ***, срещу Решение № 9 от 10.05.2019 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт –Добрич.
ОСЪЖДА Н.Й.И.
***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
–Добрич сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: