РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Благоевград, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101175 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1175/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№10541/08.05.2024г., подадена от „Ю***ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С* ул.Ч*представлявано от управителя И* Х*, против
П. С. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Б*, ул.С*
В исковата молба се твърди, че „Ю*** е финансово дружество, лицензирано от Българска
народна банка - БНБ-49998/30.04.2019г.
Твърди се, че на 08.06.2023г. между „Ю*** и П. С. Г. е сключен Договор за кредит
№L324567 от 08.06.2023г., съгласно който „Ю*** отпуснал кредит на П. Г. в размер на 4000
лв., при годишен лихвен процент 20.00 %, със срок на договора за кредит, изтичащ на
01.12.2024г.
Сочи се, че договорът за кредит е подписан електронно чрез мобилното приложение
MyIuteApp, като след подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят е усвоил
кредита на 08.06.2023г.
Твърди се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по
електронен път.
Твърди се, че от главницата в размер на 4000 лв. ответникът е заплатил сумата от 601.28 лв.,
като е останала незаплатена главница в размер на 3398.72 лв., а претендиранато договорно
възнаграждение възлизало в размер на 162.72 лв. дължимо за периода от 01.09.2023г. до
20.11.2023г.
По отношение на претендираната такса, се сочи, че същите се дължат в деня на подписване
на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Сочи се, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на
кандидат - кредитополучателя, когато между страните все още няма сключен договор за
кредит, като определената по Договор за кредит № L324567 такса за разглеждане е в размер
на 904.05 лв., от която ответникът е заплатил сумата от 150.69 лв. и оставало да бъдат
заплатени претендираните 753.36 лв.
С оглед на обстоятелството, че ответникът не е заплатил дължимите вноски, ищецът е
обявил кредита за предсрочно изискуем, с писмо изпратено до кредитополучателя, считано
от 20.11.2023г.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника П. С. Г., че дължи на ищцовото дружество, следните суми по Договор за кредит
1
№L324567 от 08.06.2023г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2528/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно: изискуема главница в
размер на 3398.72 лв. /три хиляди триста деветдесет и осем лева и седемдесет и две ст./;
изискуема възнаградителна лихва в размер на 162.72 лв. /сто шестдесет и два лева и
седемдесет и две ст./ дължима за периода от 01.09.2023г. до 20.11.2023г.; изискуемо
обезщетение за забава в размер на 590.03 лв. /петстотин и деветдесет лева и три ст./,
начислено за периода от 01.09.2023г. до 24.11.2023г.; законна лихва за забава за периода от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Предявен е и осъдителен иск, като се иска да бъде осъден ответника П. С. Г. да заплати на
„Ю*** такса за разглеждане, съгласно Договор за кредит №L324567 в размер на 753.36 лв.
/седемстотин петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, дължима считано от
08.06.2023г., ведно със законна лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата
молба в съда до изплащане на вземането.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. С. Г. не е подал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща свой представител в съдебно заседание.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.06.2023г. между „Ю***като кредитор и П. С. Г. като клиент - кредитополучател е
сключен Договор за кредит №L324567 при следните параметри на отпуснатия заем: размер
на кредита – 4 000 лв.; период на кредита /месеци/ - 18; фиксиран годишен лихвен процент –
20%; обща сума на лихвите за периода – 645.01 лв.; такса за разглеждане – 904.05 лв.; ГПР –
56.50%; общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на
кредита и за покриване пълната стойност на кредита – 5 549.06 лв.
Кредитът е усвоен на 09.06.2023г., видно от Разписка №2000000356884718/09.06.2023г.
Договорът е сключен чрез мобилното приложение MyIuteApp, като е подписан от
кредитополучателя посредством код, въведен от неговия телефонен номер.
Видно от представения Погасителен план – Приложение №1 към Договора, първата падежна
дата е 01.07.2023г., последната падежна дата е 01.12.2024г., а всяка погасителна вноска
включва: главница, договорна лихва, такса за разглеждане в размер на 50.23 лв. месечно, а
общият размер на месечната вноска е 309.29 лв., и последна изравнителна вноска от 291.13
лв.
Представено е Рамково споразумение за потребителски кредити №*********, което
представлява Общите условия към Договора за кредит.
На 24.11.2023г. ищецът „Ю*** е подал в Районен съд-Благоевград заявление с вх.
№24132/24.11.2023г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу ответника П. С. Г., по което е образувано ч.гр.д.№2528/2023г. по описа на
Районен съд-Благоевград. Съдът частично е уважил заявлението и е издал в полза на
заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение
№1294/18.12.2023г. по ч.гр.д.№2528/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград за следните
суми: - 3 398.72 лв., представляваща главница по Договор за кредит №L324567 от
08.06.2023г. и Рамково споразумение на „Ю***към него, сключен между „Ю*** и П. С. Г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 24.11.2023г. до окончателното плащане; -162.72 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.09.2023г. до 20.11.2023г.; сумата в размер на 590.03 лв.,
представляваща обезщетение за забава за период от 01.09.2023г. до 24.11.2023г; както и за
сумата в размер на 83.03 лв. – държавна такса и 42.32 лв. – юрисконсулстко възнаграждение.
С Разпореждане №2933/18.12.2023г. по ч.гр.д.№2528/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград заявлението е отхвърлено за сумата в размер на 753.36 лв. – такса за
разглеждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр.
с чл.86 от ЗЗД, съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен
иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК - относно вземането за сумата от 753.36 лв. – такса
2
за разглеждане.
По делото се установи сключването на договор за кредит от 08.06.2023г. между „Ю***, в
качеството му на кредитор, от една страна, и П. С. Г., от друга страна, в качеството му на
кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил заемната сума на
кредитополучателя по уговорения от страните начин. Срокът на договора е изтекъл на
01.12.2024г. с падежа на последната погасителна вноска.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури
точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да
следи служебно за тяхното спазване.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор договор за кредит, съдът констатира нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК
досежно клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на такса за
разглеждане в размер на 904.05 лв.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита /чл.10а, ал.2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Таксата за разглеждане представлява такава, свързана с
усвояване на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и
изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана
с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на
исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са
част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на
услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума. Начисляването на подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на
добросъвестност и справедливост. чл.143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата цели единствено
неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо него.
Както беше посочено, видно от представения Погасителен план – Приложение №1 към
Договора, всяка погасителна вноска включва: главница, договорна лихва и такса за
разглеждане. Според съда, по начина, по който е уговорена, таксата за разглеждане по
същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при
изчисляването на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
3
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Тоест в ГПР следва да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 56.50 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвидената такса за разглеждане е с
характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за кредит
на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като
нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице
не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е
налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява
реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР и начина на
формирането му, което право ЗПК му признава и гарантира.
На практика клаузата за такса за разглеждане води до допълнително увеличаване на
задълженията на потребителя /увеличава относителната финансова тежест на договора/,
като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му
дейност. Целта на клаузата е чрез заобикаляне на закона, наред с договорената
възнаградителна лихва, да се набави допълнително възнаграждение в размер близо 1/4 от
размера на отпуснатия кредит. Независимо, че е наименована „такса“, в случая е видно от
начина, по който е уговорена и от нейния размер, че по същество се касае за скрито
възнаграждение, което е следвало да се включи в размера на договорната лихва. Оттук
следва, че посоченият ГЛП от 20% също не отговаря на действително приложимия между
страните. По изложените съображения съдът намира, че договорът е недействителен по
смисъла на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 4000 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Поради това и направените плащания в размер на
601.28 лв. за главница и 150.69 лв. за такса, следва да бъдат отнесени като погашения към
главницата, поради което непогасеният остатък възлиза на 3248.03 лв., за която сума
предявеният иск следва да се уважи. В останалата им част исковите претенции подлежат на
отхвърляне като неоснователни. Не следва да се присъжда законна лихва за забава, както за
периода преди подаване на заявението, така и след датата на заявлението, тъй като ако се
присъди такава няма да последват санкционните последици от нищожността на кредита по
чл.23 от ЗПК. В този смисъл е Решение №129/30.07.2024г. по търг. дело №630/2023г., I т.о., в
което е даден отговор на въпроса дължи ми се законна лихва по чл.86 от ЗЗД от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, при хипотезата на чл.22 и чл.23 от ЗПК.
Прието е, че при приложение на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, имаща за цел транспониране
на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за
4
недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при
обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като
възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил
изискванията, посочени в чл.22 от ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи
чл.23 от ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в
резултат от приложение на чл.23 от ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или
санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага. Именно такава
е и настоящата хипотеза, при която е видно, че размерът на законната лихва преди и след
подаване на заявлението надхвърля размера на договорната лихва.
По отношение на разноските: Независимо че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК са частично
уважени, съдът намира, че не се следват разноски на „Ю** съобразно уважена част от
исковите претенции. Съобразно т.5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020 по съединени дела C-
224/19 и C-259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява
част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера
на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че
подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Тези разяснения намират
приложение и в настоящия случай. Макар и производството да не е образувано по почин на
потребителя, то в рамките на процеса се установи, че ищецът базира вземането си на клаузи,
които са неравноправни и които водят до извод за цялостна недействителност на кредитното
правоотношение. Именно предвид това, дадените по - горе задължителни разяснения на
СЕС следва да намерят приложение и в тежест на потребителя да не се възлагат част от
разноските, сторени от ищеца.
В горния смисъл е и практиката на ВКС – Решение №129/30.07.2024г. по търг. дело
№630/2023г., I т.о., в което е прието, че присъждането в тежест на ответника на
процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл.422 от ГПК, при прилагане
на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в случай при който спорът е за съществуването на
задължения, произтичащи от признат за изцяло недействителен на основание чл.22 от ЗПК и
при приложение на чл.23 от ЗПК, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО,
тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата
право на ефективен съдебен контрол.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. Г., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр.Б*ул.С* че дължи на „Ю*“ *, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С*,
ул.Ч* представлявано от управителя И* Х* К*, по предявения установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, следните суми по
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение №1294/18.12.2023г. по
ч.гр.д.№2528/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград: - сумата от 3 248.03 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит №L324567 от 08.06.2023г. и Рамково
споразумение на „Ю** към него, сключен между „Ю**и П. С. Г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
следните суми: за главница над уважения размер от 3 248.03 лв. за първоначално предявения
размер от 3 398.72 лв.; - за сумата от 162.72 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.09.2023г. до 20.11.2023г.; - за сумата в размер на 590.03 лв., представляваща
обезщетение за забава за период от 01.09.2023г. до 24.11.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от 3 398.72 лв. от датата на подаване на заявлението – 24.11.2023г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца „Ю*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.С* ул.Ч*, представлявано от управителя И* Х** против ответника П. С. Г.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.Б*, ул.С*, осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на П. С.
5
Г., ЕГН: ********** да заплати на „Ю* ЕИК *, следните суми: - сумата от 753.36 лв.
/седемстотин петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ - такса за разглеждане,
съгласно Договор за кредит №L324567, дължима считано от 08.06.2023г., ведно със законна
лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на
вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6