Р Е Ш Е Н И Е

№

 

12.08.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1213 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №***/12.04.2019г. на ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „***“ - ПЛЕВЕН, на „С.“ ЕООД *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Наказателното постановление е връчено на лице, което не е оправомощено от страна на „С.“ ЕООД ***; обстоятелствената част на АУАН и на НП не съдържа надлежно представени обстоятелства на твърдяното нарушение; не е посочена нарушената законова разпоредба, а единствено – административнонаказателната такава. По същество счита, че Наказателното постановление е неправилно, тъй като трудови възнаграждения на работниците и служителите за месец октомври 2018г., в действителност са били изплатени, макар и със забавяне – резултат от силно затрудненото финансово състояние на дружеството, което е със запорирани сметки. На тази основа, пледира за отмяна на НП или за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „***“ – ПЛЕВЕН, се явява съответен юрисконсулт, който счита, че Наказателното постановление е издадено в съответствие с процесуалните и материални правила, поради което пледира да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което е допустима.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***/06.03.2019г. от страна на Г.И. Д. – гл.инспектор при ДИРЕКЦИЯ „***“ – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М. Г.Б., както и на съответен пълномощник  на „С.” ЕООД *** - Е.Р.Г. /л.62 от делото/. Съставен е за това, че при извършена проверка на 06.03.2019 г. в офиса на ДИРЕКЦИЯ „***“ е изяснено, че „С.“ ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство като не е изпълнило Предписание №1, дадено в Протокол за извършена проверка Изх. №Е.Р./22.01.2019 г. с текст: „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец октомври 2018 г. от работещите в дружеството, подробно описани в списък с Изх. №3/21.01.2019 г., съгласно изискванията на чл. 128, т.2 от КТ“ -  със срок 01.02.2019 г. При извършената проверка е преценено, че не са представени документи, доказващи изпълнението на Предписание №1 от Протокол за извършена проверка, Изх. №Е.Р./22.01.2019 г. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.415 ал.1 КТ. При съставянето на АУАН не са направени възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната по-горе фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на „С.“ ЕООД *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно – издадено, от компетентни лица /л.78 - 87 от делото/. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като Наказателното постановление е връчено на лице, което не е оправомощено от страна на „С.“ ЕООД ***. Всяко търговско дружество следва да обезпечи получаването на книжа по своя адрес на управление, а третите лица /в т.ч. – куриери, пощальони и т.н./ нямат задължението да изследват въпроса дали приемащото пратка лице, е надлежно овластено от страна на дружеството. Доколкото връчването на процесното НП е извършено именно на адреса на управление на жалбоподателя, то и възражението му в очертаната насока е несъстоятелно. От друга страна, посочването както в съставения АУАН, така и в издаденото НП единствено на административнонаказателната разпоредба на чл.415 ал.1 КТ, не препятства нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, т.е. нарушение на процесуалните правила в тази връзка, не е допуснато.

В хода на административнонаказателното производство обаче, все пак са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - по следните причини:

Основателно се възразява в подадената жалба, че изложените в АУАН и НП обстоятелства на нарушението не се отличават с необходимата яснота, а това на свой ред – ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице. Налице са съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.4 и по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като вместо да бъдат надлежно посочени фактите и обстоятелствата, имащи отношение към реализирането на административнонаказателната отговорност и формиращи фактическите основания за нейното реализиране - както в съставения акт, така и в издаденото Наказателно постановление, само най-общо е посочено, че от страна на дружеството не е изпълнено задължително предписание, гласящо „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец октомври 2018 г. от работещите в дружеството, подробно описани в списък с Изх. №3/21.01.2019 г., съгласно изискванията на чл. 128, т.2 от КТ.“ Кои са тези „работещи“ не е ясно, а това не е просто технически въпрос, нито – формалност, излишно затрудняваща изпълнението на служебните задължения от страна на актосъставителя или издателя на Наказателното постановление. Напротив, това е основен факт, подлежащ на доказване в хода на административнонаказателното производство. Препращането към „списък с Изх. №3/21.01.2019 г.“ не е в състояние да даде отговор на поставения въпрос, тъй като и съставеният Акт, и издаденото Наказателно постановление следва да очертават по ясен и безпротиворечив начин признаците на твърдяното нарушение. В случая, очевидно това не е сторено, а е ползван бланкетен подход, който е недопустим в санкционната дейност, защото, както вече беше изтъкнато - ограничава правото на защита на лицата: да научат в какво са административно „обвинени“, въз основа на кои факти и обстоятелства.

По така изложените съображения Съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова - същото следва да бъде отменено, без правният спор да бъде разглеждан по същество. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. Внимателната съпоставка на споменатия Списък Изх. №3/21.01.2019 г. /л.57 – 59 от делото/ и представената от санкционираното дружество Справка за дължими трудови възнаграждения и обезщетения за м.октомври 2019г. от 06.03.2019г./л.60 – 61 от делото/ разкрива, че те не се ползват с идентичност. Докато в Списъка фигурират общо 99 лица, то в Справката са налице общо 80 лица. Поименното сравнение на тези лица потвърждава, че работещи, които са включени в Списъка, не присъстват справката – например лицата А.Т.А., /№7 в Списъка/, Б.Н.Д., Б.В.Т., Б.Е.Г., Б.С.И., /№9 – 12 в Списъка/, Б.Ц.Г., В.А.П./№14 – 15 в Списъка/ и др. С други думи, на работещи, включени в коментирания Списък, все пак са били изплатени трудовите възнаграждения за месец октомври 2018г. На свой ред това означава, че е налице частично изпълнение на даденото предписание, което очевидно, не следва да се приравнява на пълно неизпълнение, както са приели актосъставителят и административнонаказващият орган. Следователно, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда за нарушение, което не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №***/12.04.2019г. на ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „***“ - ПЛЕВЕН, с което на „С.“ ЕООД *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: