РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Кърджали, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Д.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200804 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *******/ 26.07.2022г.,
издадено от Началник група в сектор Пътна полиция- К. при ОДМВР-
Кърджали, с което са наложени наказания: по т.1 „глоба” в размер на
200,00лв. по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и по т.2 „глоба“ в размер на 200лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца по чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП на Р. Л. С. от гр.К. с ЕГН ********** за нарушения съответно на чл.20
ал.2 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, извършени на 02.06.2022г. в
гр.К.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
С., който го намира за неправилно и противоречащо на закона. Излага
следните съображения: при издаването му наказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл.54 от ЗАНН като не са преценени всички обстоятелства и
конкретната обстановка при налагане на наказанието; поради доброволното
му явяване пред органите на МВР и по повод съвестното му поведение обаче
той е санкциониран; налице е смесване на нормите на чл.20 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП като правилно е ангажирал отговорността по чл.20 ал.1 от ЗДвП, но
неправилно е квалифицирал нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП; деянието не
1
е извършено виновно и не съставлява нарушение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с
повереник, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление и да им
се присъдят направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява,
но се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна.
Моли съда да остави жалбата без уважение и да приеме, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно като представя подробна
писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
02.06.2022г. свидетелят Б. М. и негов колега били на работа като
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- К. при ОДМВР- Кърджали.
Около 01,53ч. те се намирали на ул.О. м. в гр.К. до сградата на Районно
управление- К., когато забелязали лек автомобил марка „Д.“ с рег.№ *******
приближаващ се към тях, на който един от фаровете не работел. Поради това
свидетелят М. му подал сигнал за спиране, при което била извършена
проверка на водача, който бил жалбоподателят Р. С. Той бил изпробван за
употреба на алкохол като уредът отчел нулев резултат. След това
проверяващите видели щети по спрения автомобил- предна броня, преден
капак и преден десен фар, и за това запитали водача какво се е случило. Той
им обяснил, че е блъснал паркиран автомобил в гр.Кърджали по ул.Б. до „Д.
Б.“. Поради това, че жалбоподателят Р. С. возел клиент в автомобила заявил
на полицейските служители, че ще изпълни курса си до кв.В. и направо ще
дойде на мястото на настъпилото пътно- транспортно произшествие. Така и
станало, малко по- късно същата нощ свидетелят Б. М. и неговия колега
изчакали пристигането на водача Р. С. на бул.Б. в гр.К. до „Д. Б.“. Там
установили паркиран товарен автомобил марка „Д. Д.“ с рег.№ *******, по
2
който имало материални щети в областта на задната част. Той бил паркиран в
дясната част на булеварда, пред който имало и други паркирани автомобили.
На место свидетелят Б. М. съставил акт за установяване на административно
нарушение по чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата и по чл.123
ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, който бил подписан от водача С. без възражения. На
база съставения акт на 26.7.2022г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка бе установена на база свидетелските
показания на Б. М. и частично от свидетелските показания на И. Д., както и от
акта за установяване на административно нарушение серия GA № ***** от
02.06.2022г., който има доказателствена сила, която не бе оборена с нито едно
доказателство, както и Докладна записка от *******. Прочее всички тези
доказателства са еднопосочни и изграждат една последователна и житейски
логична ситуация. Настоящата инстанция не кредитира показанията на
свидетелката И. Д. в частта в която свидетелства, че жалбоподателят С. в
инкриминираната нощ е търсил патрулни автомобили, за да сигнализира за
настъпилото ПТП, тъй като не разполагал с друг начин да уведоми органите
на полицията. Това е така, защото това противоречи на факта, че водачът
бидейки на работа с таксиметров автомобил и имайки телефонна връзка с
централа, а и обстоятелствата, че самата свидетелка е разполагала с мобилен
телефон у себе си, то е лишено от всякакъв здрав разум твърдението, че
жалбоподателят е търсел из града полицейски автомобили, за да им
сигнализира, че е причинил катастрофа и за това не е останал на място.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на
разглеждане по същество, тъй като тя е подадена в срок и то от лице имащо
такова право. Както акта за установяване на административно нарушение,
така и наказателното постановление са издадени от надлежен орган при
спазване на законовите изисквания за връчването им.
По т.1 от наказателното постановление: На основание чл.20 ал.2
от Закона за движението по пътищата, която разпоредба задължава водачите
на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
3
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Съобразената скорост се определя само и единствено от факторите и
условията на пътя, примерно изброени в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Тя трябва да
осигури безопасност за участниците в движението, поради което при
нарушение на правилото по чл.20 ал.2 от ЗДвП конкретната стойност на
съобразената скорост не е константна величина, а зависи от различните
фактори, с които водача на МПС е задължен да се съобрази. От изложената
фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят С. не е
съобразил скоростта на движението си с конкретните пътни условия на
пътното платно, поради което е настъпило пътнотранспортно произшествие
по смисъла на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП. По зависещи от волята и поведението
на жалбоподателя причина, а именно не се е съобразил с условията на
движение по пътното платно, които е видял, е настъпило деянието. При
правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти, съдът намира, че
съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП,
задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с пътната обстановка и интензивността на движението, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е реализиран.
Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане
на санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и
настоящото административно нарушение, тъй като поради движение с
несъобразена скорост е причинил пътнотранспортно произшествие. За да е
съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е
допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в
чл.179 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил марка
„Д.“ с рег.№ ******* при избиране на скоростта на движение не се е
съобразил с посочените изисквания в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Именно това негово
нарушение е станало и причина за настъпване на ПТП. Затова правилно е
била ангажирана отговорността му на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е наложил предвиденото в
административнонаказателната разпоредба наказание в единствено
възможния размер и вид, а именно глоба от 200лв. Предвид всичко изложено
до тук следва обжалваното наказателно постановление в тази му част да се
4
потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно
извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените
процесуални правила, при което е наложено и наказание в единствено
възможния законоустановен размер при отчитане на всички относими към
деянието и дееца обстоятелства.
По т.2 от наказателното постановление: Жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.В от Закона за движението по
пътищата, който вменява задължение на водача на пътно превозно средство
при произшествие, когато са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. В случая се установи именно това- настъпилото пътно- транспортно
произшествие с материални щети при липса на съгласие относно
катастрофата, тъй като жалбоподателят С. е блъснал паркиран автомобил без
водач, при което няма как да има съгласие с него, за което не е уведомил
съответната служба за контрол и не е останал на мястото. От изложената
фактическа обстановка безспорно се доказа поведение уредено в т.3 б.В на
чл.123 ал.1 от ЗДвП. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от
обективната страна на посоченото нарушение, както и от субективна такава.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни
изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно издадено и в тази му част, тъй като е извършено
административно нарушение, за което е приложена относимата правна норма.
При налагането на наказанието обаче наказващият орган не е отчел всички
относими към деянието и дееца обстоятелства. Наложеното такова е в
предвидения максимум в закона наказание, а по делото се установи
безспорно, че жалбоподателят С. при спирането му за проверка се е държал
добре с полицейските органи и сам е съобщил за причиненото от него ПТП,
както и че той има сравнително малко наложени наказания по Закона за
движението по пътищата в 45 годишния му стаж като водач на МПС. Поради
това настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се измени
наказателното постановление в тази му част като се намали наложеното
наказание в неговия абсолютен минимум, а именно в „лишаване от право да
5
управлява МПС“ за срок от 1 месец и глоба в размер на 50лв.
Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя изложени в
жалбата за това, че при издаването му наказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл.54 от ЗАНН като не са преценени всички обстоятелства и
конкретната обстановка при налагане на наказанието, както и че деянието не е
извършено виновно и не съставлява нарушение. Това е така, защото при
извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно
и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната
му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени
правни норми, както и на санкционните такава. По отношение на вината, то е
доказано по делото, че водачът С. сам се е поставил в положение да
управлява МПС при несъобразена скорост на прав участък при липса на
случайно деяние или други обстоятелства изключващи вината, поради което е
безспорно, че така той е загубил контрол над управлявания от него лек
автомобил и за това е виновен за извършеното от него.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
6
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, както и е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение към минималния размер от 90лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *******/ 26.07.2022г.,
издадено от Началник група в сектор Пътна полиция- К. при ОДМВР-
Кърджали издадено срещу Р. Л. С. от гр.К. с ЕГН ********** за нарушения
извършени на 02.06.2022г. в гр.К., като потвърждава наложеното наказание
по т.1 „глоба” в размер на 200,00лв. по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, и изменя
наказателното постановление по т.2 досежно наложените наказания от
„глоба“ в размер на 200лв. на глоба в размер на 50лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 3 месеца на „лишаване от право да управлява МПС“ за 1
месец по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Л. С. с адрес гр.К. ул.С. № * с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР- Кърджали сумата от 90лв.
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7