Р Е
Ш Е Н
И Е № 260011
гр. София, 07.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 219 по описа за 2019 година на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Л.Т.Д. от гр. С. е предявила срещу ЗАД „О” АД, ЕИК
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 60 000
лева за причинени й неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес,
вследствие нанесени й телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на
главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и малки кръвоизливи в кората на
главния мозък, мозъчна хидроцефалия, счупване на множество ребра, фрактура на
процесус трансверсус в ляво на тялото на С7, счупване на дясната ключица и
дясната лопатка, счупване на лявата хълбочна кост и лявата бедрена кост,
плеврални изливи вляво и вдясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.11.2016 год. около 18.00 часа на кръстовището на околовръстен
път на гр. Самоков и улица „Христо Максимов“, по вина на Р.М.Б., с ЕГН – водач
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с ДК № КН 1666 АС, със
застрахователна полица № BG/23/116002568459 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 03.10.2016
год. до 02.10.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.03.2018 год., до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в общ размер на
5 642.97 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата
разходи за лечение вследствие на причинените й телесни увреждания при горното
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2018 год., до окончателното й
заплащане.
Изрично уточнение относно началната дата, от която се
претендира законна лихва – 01.03.2018 год., е направено с уточняваща молба от
03.09.2019 год.
Претендират се направените по делото разноски и
заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА предоставена
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото.
С исковата молба се твърди, че на
05.11.2016 год. около 18 часа ищцата управлявала мотопед „Априлия Амико“ по ул.
„Христо Максимов“ в гр. С. в посока към с. Д. При достигане на кръстовището на
ул. „Христо Максимов“ с околовръстния път, след като се уверила, че по
околовръстния път няма моторни превозни средства, навлязла в кръстовището, при
което била блъсната от движещия се с висока скорост лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, с ДК № КН 1666 АС, управляван от Р.М.Б.
Твърди се, че след катастрофата
ищцата изпаднала в безсъзнание и с екип на ЦСМП била откарана в УМБАЛ „С“ АД –
гр. С. с множество тежки травми – разкъсно-контузна рана в областта на главата,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и малки кръвоизливи в кората на главния
мозък, счупване на множество ребра, фрактура на процесус трансверсус в ляво на
тялото на С7, счупване на дясната ключица и дясната лопатка, счупване на лявата
хълбочна кост и лявата бедрена кост, плеврални изливи вляво и вдясно. Първите й
ясни спомени били от края на престоя й в болницата, по сведения на близките й
била трудно контактна, на моменти не ги разпознавала. Около седмица престояла в
Клиника по анестезиология, реанимация и интензивно лечение, докато състоянието
й се е стабилизирало и е било възможно да се извърши операция на левия й крак.
На 11.11.2016 год. била оперирана и й била поставена метална остеосинтеза, като
била изписана от болницата на 22.11.2016 год. за продължаване на
възстановяването й в домашни условия. Вместо обаче да настъпи подобрение в
здравословното й състояние, то се влошило – станала още по-объркана, трудно
контактна, с неадекватно поведение, оплаквала се от неуточнени болки. Поради горното
близките й я транспортирали до УМБАЛ „Ц“ ЕАД, където било установено наличието
на мозъчна хидроцефалия, характеризираща се с увеличено налягане в мозъчните
кухини и увеличен обем на ликвора. На 07.12.2016 год. била приета във Военномедицинска
болница – МБАЛ С., Клиника по неврохирургия, където й била извършена операция
за поставяне на клапа. След операцията изпитвала силни болки в главата,
оплаквала се от двойно виждане. На 17.12.2016 год. била изписана за
продължаване на възстановяването в домашни условия.
Твърди се, че през целия период от катастрофата до
изписването й от Военномедицинска академия ищцата била на легло, имала нужда от
непрекъснати грижи и помощ за ставане от леглото, налагало й се да ползва
памперси, придвижвала се с проходилка.
През февруари 2017 год. все още не било настъпило
калциране, поради което още три месеца ищцата ползвала патерици, а впоследствие
– бастун. Можела да се придвижва самостоятелно, макар и със затруднение, едва
през лятото на 2017 год. Дълго време след като започнала да ходи самостоятелно,
усещала нестабилност в лявото коляно, не можела да го свива и чувствала болка.
Катастрофата се отразила изключително неблагоприятно
на цялостното здравословно и емоционално състояние на ищцата, вече било невъзможно
да води активния начин на живот, който водела преди катастрофата и по лекарско
предписание спазвала множество ограничения.
Твърди се, че ищцата претърпяла и
имуществени вреди – разходи за лечение, лекарства и санитарни материали, за
метална остеосинтеза, ортеза и клапа, снабдяване с копия от медицинска
документация – всички на обща стойност 5 642.97 лева,
конкретизирани по-долу по разходни документи, а именно :
1. метална остеосинтеза - 2 250.00 лева - фактура №
********** от 10.11.2016 год.;
2. имодиум - 4.54 лева - фискален бон от 15.11.2016
год.;
3. биогая - 9.29 лева - фискален бон от 15.11.2016
год.;
4. изоптин - 4.89 лева - фискален бон от 15.11.2016
год.;
5. санитарни материали /мокри кърпи и памперси/ -
10.70 лева - фактура № ********** от 17.11.2016 год.;
6. ортеза - 98.50 лева - фактура №10000001071 от
17.11.2016 год.;
7. санитарни материали /чаршаф/ - 5.07 лева - фактура
№ ********** от 22.11.2016 год.;
8. лефлокс - 13.49 лева - фактура №********** от
22.11.2016 год.;
9. санитарни материали и медикаменти /памперси, биогайа,
парацетамакс, аналгин, фраксипарин/ - 40.01 лева - фактура № ********** от
23.11.2016 год. ;
10. лефлокс - 13.49 лева - фактура № ********** от
26.11.2016 год.;
11. санитарни материали /памперс, био култ/ - 39.19
лева - фактура № ********** от 28.11.2016 год.;
12. преглед при ортопед - 30 лева - фактура №
********** от 30.11.2016 год.
13. санитарни материали /памперс, репарил гел/ - 18.92
- фактура от 30.11.2016 год.;
14. разходи за транспортиране до и от лечебно
заведение - 240 лева - фактура № ********** от 07.12.2016 год. ;
15. клапа – 2 520 лева - фактура № ********** от
08.12.2016 год.;
16. сомазина - 18.20 лева - фискален бон от 11.12.2016
год. ;
17. санитарни материали /памперси/ - 8.50 лева - фискален
бон от 12.12.2016 год.;
18. сомазина, изоптин - 22.37 лева - фискален бон от
17.12.2016 год.;
19. ноотропил, кавинтон форте, фраксипарин - 85.18
лева - фискален бон от 17.12.2016 год.;
20. компютърна томография на глава - 110 лева -
фактура № ********** от 29.12.2016 год.;
21. сомазина - 16.14 лева - фактура №********** от
02.01.2017 год.;
22. копие на история на заболяването - 70 лева -
фактура № ********** от 17.03.2017 год.;
23. санитарни материали /мокри кърпи и памперси/ -
14.49 лева - фискален бон от 18.11.2016 год.
Ищцата твърди, че воденото във
връзка с ПТП досъдебно производство № ЗМ 423/2016 год. по описа на РУ – гр. С.,
пр.пр. № 1275/2016 год. по описа на РП – С. било прекратено по нейно искане, в
качеството й на пострадала.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“, с ДК № КН 1666 АС, управляван при ПТП от деликвента Р.М.Б., била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № BG/23/116002568459, валидна от 03.10.2016 год. до
02.10.2017 год., т.е. към датата на ПТП, 05.11.2016 год.
Твърди се, че ищцата депозирала на 01.03.2018 год.
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „О” АД, по която
била образувана щета № 0411-195-0005-2018. С писмо изх. № 99-1490/27.03.2018
год. ответникът отказал да плати застрахователно обезщетение.
С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил
исковете като неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ – и като завишен по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за
виновност на водача на катастрофиралото МПС, застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи се, че ПТП е
настъпило само и единствено по вина на ищцата Латинка Даскалова, което се
установява от представеното към исковата молба постановление за прекратяване на
наказателното производство, в което подробно е описана действителната
обстановка при настъпване на ПТП, а именно – че причината за възникване на ПТП
са действията на водача на скутера „Априлия Амико“ Д., която в зоната на ПТП не
се е съобразила с пътен знак „Б2“ – Спри! Пропусни движещия се по пътя с
предимство“ и не е пропуснала да премине през кръстовището движещия се по пътя
с предимство лек автомобил „Рено“.
С отговора се твърди, че пострадалата не е имала
защитна каска и подходяща екипировка за управление на процесния мотопед, няма и
данни да е използвала защитни протектори; няма данни дали управляваният от
пострадалата мотопед е бил технически годен, като се твърди, че същият не е
минал задължителен годишен технически преглед и не е бил годен за управление.
Поради изложеното се прави възражение за изключителен принос, респ. по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията и
бездействията на ищцата.
С отговора се оспорват вида и продължителността на
твърдените търпени от ищцата болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес. Оспорва се и сочените извършени от ищцата разходи да
са в причинна връзка с проведено лечение – необходими ли са били за същото;
отделно се сочи, че разходите са силно завишени.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски.
Пълномощниците на ищцата в с.з. на 08.09.2020 год. са
направили искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на
разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско
възнаграждение.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата
молба констативен протокол № 192/19.11.2016 год. за ПТП с пострадали лица на РУ
– С., в същия е отразено настъпило ПТП на 05.11.2016 год. на кръстовището на
околовръстен път на гр. Самоков и улица „Христо Максимов“, с участници – МПС №
1 – МПС без регистрация, с водач Л.Т.Д. с ЕГН и МПС № 2 – лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, с ДК № КН 1666 АС, с водач Р.М.Б. с ЕГН. Отразено е, че
ПТП е настъпило след като водачът на МПС № 1 не е спрял на пътен знак „Б2“-
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е блъснат странично от МПС
№ 2. Отразено е, че пострадала е Л.Т.Д., водач на МПС № 1, която е транспортирана
до УМБАЛ „С“ АД – С.
Във връзка с горното ПТП е било
образувано досъдебно производство № 423/2016 год. по описа на РУ – С., пр.пр. №
1275/2016 год. по описа на РП –С., водено срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че
на посочените горе дата и място при управление на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Л.Т.Д. С постановление от 03.08.2017 год. досъдебното
производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1,
т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление – а не, както се сочи в и.м.,
че ДП е било прекратено по искане на ищцата в качеството й на пострадала. С
постановлението е прието, че причината за възникване на ПТП са били действията
на ищцата Л.Д., която като водач на мотопед „Априлия Амико“ без регистрационни
табели, в зоната на ПТП не се е съобразила с пътен знак „Б2“- „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснала да премине през
кръстовището движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Рено Клио“ с ДК №
КН 1666 АС, управляван от Р.М.Б.; прието е, че вследствие на горното Л.Д. се е
наранила вследствие нарушаване правилата за движение по пътя, управлявайки
мотопеда си.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава както от показанията на втория участник в ПТП – водачът на л.а.
„Рено“ Р.М.Б., така и от заключението по назначената по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, оспорена от пълномощниците на
ищцата.
Видно от показанията на св. Б., през
месец ноември 2016 год. управлявал л.а. „Рено Клио“ в района на околовръстното
шосе на гр. С., в зоната на кръстовище с близкото до града село, чието име не
си спомня. Пътят, по който се движил, бил с предимство, било вечер, тъмно и
точно в завоя преди кръстовището се разминал с насрещно движещ се автомобил и бил
с включени къси светлини. След разминаването с автомобила и на не повече от 20
метра преди кръстовището видял, че отдясно от него – от пътя без предимство, внезапно
излязъл мотопед, който не спрял на знак „Стоп“, а навлязъл в неговото платно за
движение. Мотопедът бил без светлини, а и пътят не бил осветен с изкуствено
осветление. Богданов веднага се опитал да спре и да избегне удара, но нямал
достатъчно време, тъй като кръстовището било вече много близо; водачът на мотопеда,
за който впоследствие установил, че е жена, се ударил в предното стъкло на
колата.
След произшествието св. Б. веднага
оказал помощ на пострадалата и се обадил на тел.112. Дошла линейка и полиция,
както и дъщерята на ищцата и последната била транспортирана до болница. Сочи,
че водачът на мотопеда Д. била без предпазна каска, а с увит шал около главата.
От заключението на КСМАТЕ, изготвено
след запознаване с материалите по делото, вкл. сочения горе констативен
протокол № 192/19.11.2016 год. за ПТП с пострадали лица на РУ – Самоков и
протокола за оглед на местопроизшествие от 05.11.2016 год., находящ се в ДП №
423/2016 год. по описа на РУ – С., както и показанията на разпитания по делото
очевидец – свидетеля Б., се установява следният механизъм на ПТП :
На 05.11.2016 год. около 18.00 часа по околовръстния
път в района на гр. С., водещ от гр. Д. към гр. И., със скорост около 51 км/ч се
движил лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № КН 16 66 АС, с водач Р.М.Б. Автомобилът
се приближавал към кръстовище, образувано между околовръстния път и ул. „Христо
Максимов” на гр. С., пресичащи се под ъгъл около 90 градуса. Платното за
движение по двата пътя е било
двупосочно, без наличие на хоризонтална пътна маркировка. По отношение
посоката на движение на автомобила на около 45 метра преди зоната на
кръстовището с ул. „Христо Максимов” се намирала секция от пътни знаци : „А27” – „Кръстовище с път без предимство от
дясно” и под него – „А21” – „Възможна е поява на домашни животни”.
По ул. „Христо Максимов” за посоката на движение от гр.
С. към с. Д. вдясно на платното за движение на 4,00 метра преди началото на
асфалтовото покритие на околовръстния път се е намирал закрепен на метална
стойка пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. По
тази улица със скорост около 44 км/ч се движел мотопед /скутер/ марка „Априля
Амико”, без регистрационни номера, управляван от Л.Т.Д.
Мотопедът, без да се съобразява с пътен знак „Б2” –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, навлязъл в зоната на
кръстовището. Водачът на лекия автомобил Б. забелязал своевременно това
навлизане на мотопеда в зоната на кръстовището и задействал спирачната система
за аварийно спиране, като в мястото преди удара автомобилът е оставил 12 метра спирачни
следи, описани в протокола за оглед на местопроизшествие, но независимо от това
настъпил удар между челната част на автомобила и лявата странично част на
мотопеда. При удара водачът на мотопеда Д. паднала на предния капак на
автомобила, достигнала до челното му панорамно стъкло и паднала върху
асфалтовото покритие на платното за движение, а мотопедът продължил праволинейното
си движение напред и се установил върху срещуположния банкет. Вследствие на ПТП
водачът на мотопеда Д. е получила телесни повреди.
Експертизата сочи, че пътният участък в зоната на ПТП
е бил прав, видимостта пред фронта на автомобила е била от порядъка на около 65
метра (при движение на къси светлини). Анализът на траекторията и
разположението на спирачните следи, оставени от лекия автомобил и
местоустановяването на мотопеда след удара недвусмислено показват, че към
момента преди удара и двете превозни средства са се движели в десните си пътни
ленти по отношение посоките си на движение. С оглед дължината на
оставените от автомобила спирачни следи, измерени и описани в протокола за
оглед – 12 метра, експертизата изчислява скоростта му на движение
непосредствено преди удара с мотопеда от 51
км/ч; скоростта на движение на мотопеда в този момент е била 44 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране на л.а. „Рено” е била 32 метра, а отстоянието
на челната част на автомобила от мястото на удара към момента на навлизане на мотопеда
в лентата му за движение – 4.63 метра. От горното следва, че към момента на
навлизане на мотопеда в зоната на платното за движение по околовръстния път за
водача на лекия автомобил „Рено Клио” ПТП е било непредотвратимо. ПТП обаче е
било предотвратимо за водача на мотопеда „Априлия Амико” – Л.Т.Д., при условие,
че движейки се по път без предимство, сигнализиран с пътен знак „Б2”, е
пропуснала да премине през кръстовището движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „Рено Клио”, т.е. от техническа гледна точка причината за ПТП са субективните
действия на Д.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявения иск съгл. чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представения с и.м. отказ
изх. № 99-1490/27.03.2018 год. на ЗАД „О” АД да плати застрахователно
обезщетение по заведената застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Л.Т.Д. и образуваната въз основа на същата щета № 0411-195-0005-2018.
По основателността на
предявения иск съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща
следните материални предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на
водач на застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите МПС и 3. да са настъпили твърдените неимуществени вреди. Във
връзка с претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди
ищцата в случая следва да установи и направата на твърдените разходи за лечение
на травмите от ПТП.
В настоящия случай ищцата
не установи главен факт от значение за спора – че вината за нанесените й
телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на Р.М.Б., водачът на лекия автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, с ДК № КН 1666 АС – застраховано МПС при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обсъденото горе заключение по
назначената КСМАТЕ, прието от
съда като компетентно, обективно и пълно, по несъмнен начин установява, че ПТП е било непредотвратимо
за водача на лекия автомобил „Рено Клио” и предотвратимо за водача на мотопеда
„Априлия Амико” – Л.Т.Д., като единствената причина за катастрофата следва да
се търси в субективните действия на последната, която в зоната на кръстовището,
движейки се по път без предимство, сигнализиран с пътен знак „Б2”, не е
пропуснала да премине през кръстовището движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „Рено Клио”, навлизайки в същото със скорост от 44 км/ч. Доколкото
горното съставлява и единствената причина, довела до катастрофата, съдът не
обсъжда останалите нарушения на правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП, допуснати от водача на мотопеда при ПТП, констатирани по делото – че
Даскалова се е движила без поставена предпазна каска или шлем; че е била без
включени светлини при движение в тъмната част на денонощието; че мотопедът е
бил без регистрационни табели.
В обобщение съдът приема,
че доколкото ищцата не установи наличието на всички твърдени кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не установява и фактическия
състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание и двата обективно съединени иска
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди. Исковете следва да
отхвърлят изцяло – ведно с претенциите за законни лихви върху сумите, считано
от 01.03.2018 год.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 488/03.09.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е
била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено
възнаграждение на в.л. по назначена СМЕ, остават за сметка на държавния бюджет.
С
оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото
– размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете,
а същите с настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в общ размер на 3 680 лева – внесен
депозит за в.л. по КСМАТЕ в размер на 600 лева, внесен депозит за разпит на
свидетел в размер на 80 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 3 000 лева. С оглед на горното и
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 3 680 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Съдът намира за неоснователно направеното от
пълномощниците на ищеца искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък
размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение. Видно от заплатеното възнаграждение, същото е в
размер на 3 000 лева – около минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2 499.29 лева/, а делото е
с фактическа сложност и по същото са проведени три заседания, разпитани са
свидетели, изслушани са заключения по СМЕ и КСМАТЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Т.Д. от гр.
С., кв. „Самоково“, бл.33, вх. А, ет.5, ап.19, с ЕГН **********, срещу ЗАД „О”
АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 60 000
лева /шестдесет хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – физически
болки, страдания и стрес, вследствие нанесени й телесни увреждания –
разкъсно-контузна рана в областта на главата, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки и малки кръвоизливи в кората на главния мозък, мозъчна хидроцефалия,
счупване на множество ребра, фрактура на процесус трансверсус в ляво на тялото
на С7, счупване на дясната ключица и дясната лопатка, счупване на лявата
хълбочна кост и лявата бедрена кост, плеврални изливи вляво и вдясно, причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 05.11.2016
год. около 18.00 часа на кръстовището на околовръстен път на гр. Самоков и
улица „Христо Максимов“, по вина на Р.М.Б., с ЕГН – водач на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“, с ДК № КН 1666 АС, със застрахователна полица №
BG/23/116002568459 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 03.10.2016 год. до 02.10.2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2018 год., до окончателното й
заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в общ размер на
5 642.97 лева /пет хиляди шестстотин четиридесет и два лв. и деветдесет и
седем ст./ за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за
лечение вследствие на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 01.03.2018 год., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Л.Т.Д. от гр. С., кв.
„Самоково“, бл.33, вх. А, ет.5, ап.19, с ЕГН, да заплати
на ЗАД „О” АД, ЕИК направените по делото разноски в размер на 3 680 лева /три хиляди шестстотин
и осемдесет лв./.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :