Р Е Ш Е Н И Е
№ 451/18.09.2018 г.
Административен съд -
Монтана, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети септември ,през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря……...Д.Д***
и с участието на прокурора……...Г.Александрова………като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№400/2018г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.
С
решение№244/05.07.2018г. постановено по АНД№773/2018г., Районен съд-Монтана е
отменил наказателно постановление №12-001143/09.05.2018г.на Директора на
Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „В*** Монтана”ЕООД,гр.Монтана,представлявано
от И.Г.И.,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с
чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.62,ал.1
във вр.с. чл.1,ал.2 от КТ.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана,с
искане да бъде отменено решението на МРС, като неправилно и незаконосъобразно и потвърдено НП. В съдебно заседание чрез
юрк.Кръстева иска отмяна на решението на съда и постановяване на друго ,с което
НП да се потвърди,по съображения,изложени в касационната жалба.
Ответникът
по касацията -„В*** Монтана”ЕООД, гр.Монтана,представлявано от И.Г.И.,чрез адв.В***
излага доводи в съдебно заседание за потвърждаване на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана
счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна ,по посочените по-долу
съображения.
Решението
на Районен съд-гр.Монтана е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по
делото е установено,че на ответника в
настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№12-001143/17.04.2018г.
и наказателно постановление №12-001143/09.05.2018г.,за това ,че при извършена
проверка от контролните органи на място
на 03.04.2018г. около 13,00ч. и по документи на 17.04.2018г.по спазване на
трудовото законодателство е установено ,че дружеството ,в качеството му на
работодател е допуснало в обекта да работи Д*** Н*** С*** като охранител, като
впоследствие е представен граждански договор за поддръжка на сграда от което се
констатира ,че дружеството в качеството му на работодател не е уредило отношенията
си с лицето Д*** Н*** С*** ,като трудови ,с което е нарушило чл.62,ал.1 във вр.
с чл.1,ал.2 от КТ,за което му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с
чл.414,ал.3 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съгласно
чл.61,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа.Съгласно разпоредбата на
чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ,която е императивна работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите,а също да не допуска работника до работа,без да му
е връчил въпросните документи. Безспорно е установено ,че към момента на проверката на 17.04.2018г. лицето е имало
сключен граждански договор №5 от 01.02.2018г./л.10/,за извършване на определена
работа-поддръжка на сграда-дървообработващ цех в с.Г*** ,като лицето е
получавало възнаграждение за м. февруари ,март и април 2018г. по този
договор,приложени са и сметки за изплатени суми и служебни бележки за
облагаемия доход и размера на удържания данък ,като фирмата е подала декларация
по чл.55 ,ал.1 от ЗДДФЛ/л. 18-21/,при което неправилно е санкционирано
дружеството от контролните органи за несключен трудов договор.При това ,като е
достигнал до същите правни изводи ,въззивният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Водим от гореизложеното,
административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение№244/05.07.2018г. постановено по АНД№773/2018г.по описа на Районен
съд-Монтана .
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.