№ 5568
гр. С., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201537 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 11-01-587 от
16.12.2022г. издадено от директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ), упълномощен като административнонаказаващ орган със
заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на министъра на финансите, с което на И. Н.
Н., на основание чл. 247, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП) е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 977,82 лв заради нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
В жалбата са изложени възражения срещу наказателното постановление
и срещу акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз
основа на който е издадено НП. Твърди се, че при съставянето на АУАН са
допуснати съществени нарушения на правилата за установяването на фактите,
както и че не се събрани всички документи, които да обосноват
констатираните в него факти. Твърди, че НП, базирано на така оспорения
АУАН, е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Поддържа се, че НП е постановено при неизяснена
1
фактическа обстановка, следователно е неправилно. Излагат се още доводи за
маловажност на случая по чл. 28 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, моли за отмяна на НП и претендира
адвокатско възнаграждение. В допълнение депозира писмени бележки в
указания от съда срок.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрк. Янинска, която оспорва жалбата и отправя
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Писмено изнася аргументи в посока правилност и законосъобразност на
постановеното постановление, и прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите, изложени
в жалбата, както и събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
1. ДОПУСТИМОСТ И ОСНОВАТЕЛНОСТ
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице чрез административнонаказващия орган (АНО), и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, следователно
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
2. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 11-01-587 от
13.07.2022г., съставен от старши инспектор от отдел Втори на дирекция
„Инспекционна дейност“ при Агенцията за държавна финансова инспекция
(АДФИ) в присъствие на свидетел е установено, че на 29.11.2019г. И. Н. Н.,
в качеството си на възложител по чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП, с обява №
Ф*******г. за събиране на оферти е открил обществена поръчка с предмет „З.
на служителите на ДНСК – застраховка „Злополука“ и „Живот“, застраховка
„Имущество“ на недвижими имоти на ДНСК и застраховка на автомобили на
ДНСК – застраховка „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“. В предмета на
обществената поръчка е включил дейност по з. по класове застраховки, за
2
които Кодексът за з.то (КЗ) не позволява да бъдат извършвани от един и същ
застраховател, а именно такива по Раздел I и Раздел II от Приложени №1 на
КЗ. По този начин е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗОП, като се дава неоснователно предимство на едни и в същото време
необосновано се ограничава възможността за самостоятелно участие на други
стопански субекти в обществената поръчка. АУАН е съставен в присъствието
на жалбоподателя, и на свидетел, както става ясно от разписката за
предявяването на акта, с което нарушителят потвърждава чрез подпис, че акта
му е предявен и той е запознат със съдържанието му; същият е подписан и от
свидетеля.
В законоустановения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН 7-дневен срок
нарушителят е направил писмено възражение срещу АУАН № 11-01-587 от
13.07.2022г. по аргумент, че актът му е връчен на датата на съставянето, а
именно: 13.07.2022г. Във възражението нарушителят посочва, че няма
задължение за разделяне на обществената поръчка на обособени позиции и
твърди, че това е видно от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗОП. Освен това
посочва, че като възложител има оперативна самостоятелност да преценява
възможността за разделяне на обществената поръчка на обособено позиции и
да преценява целесъобразността на едно такова разделяне. Поддържа, че не е
налице ограничаване на възможността за участие на кандидатите в
процедурата, тъй като не е ограничена възможността им да е обединяват по
реда на ЗЗД и чрез о. да участват в процедурата. Също така отправя искане,
административнонаказателното производство да бъде прекратено поради
изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, или алтернативно да се
приложи институтът на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на АУАН № 11-01-587 от 13.07.2022г. на 16.12.2022г., в
преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е издадено
процесното НП № 11-01-587 от директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, упълномощен като административнонаказващ орган
със Заповед № ЗМФ-674/05.08.20233г. на министъра на финансите. С
наказателното постановление, при идентично описание на фактическата
обстановка, на основание чл. 247, ал. 2 във вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП се
налага административно наказание „глоба“ в размер на 977,82 лв за
нарушение на чл. 2, ал. 2 на ЗОП.
3
По фактите:
Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) е юридическо
лице със седалище в гр. С., бул. „Х. Б.“ №47, което се ръководи и
представлява от началник, назначаван и освобождаван от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Началникът е публичен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП и като такъв трябва да
изпълни задължението на ДНКС за сключването на задължителна застрахова
за служителите си срещу злополука и застраховка „Живот“, вменено в чл. 221,
ал. 1, изр. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Жалбоподателят,
който е бил началник на ДНКС за периода 27.09.2017г. до 18.05.2021г., не е
делегирал правомощията си да организира и/или да възлага обществени
поръчки на друго длъжностно лице. На 29.11.2019г. жалбоподателят
публикува обява № Ф*******г. за събиране на оферти в „Профила на
купувача“ на ДНСК с предмет „З. на служителите на ДНСК – застраховка
„Злополука“ и „Живот“, застраховка „Имущество“ на недвижими имоти на
ДНСК и застраховка на автомобили на ДНСК – застраховка „Автокаско“ и
„Гражданска отговорност“, като последните се отнасят за 51 броя моторни
превозни средства, собственост на ДНСК. Няма данни обществената поръчка
да е разделена на обособени позиции. Прогнозната стойност на обществената
поръчка е 50 000 лв без включен данък върху застрахователната премия
(ДЗП) съответно попада в хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
Поставените условия, на които трябва да отговарят участниците, включват да
не са налице обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т.1-7 от ЗОП, участниците да
имат правоспособност за упражняванет на профеционална дейност по з.,
тоест да притежават лиценз или еквивалентен сертификат/документи
издадени от органи на други държави членки на ЕС, както и да са изпълнили
поне една дейност с предмет идентичен или сходен с предмета на
обществената поръчка през последните 3 години.
В определения срок се констатира да са постъпили две оферти – на „Д.
з.“ АД и на ДЗЗД „Б.“, като след проверка комисията по общетвената поръчка
е отстранила „Д. з.“ АД от по-нататъшно участие, тъй като не притежава
лиценз за дейност съгласно Раздел 1 – Животоз. и застраховка „Живот“ не
присъства в предмета му на дейност, съответно не притежава лиценз за
4
изпълняване на застраховатлена дейност с такъв предмет, а това е едно от
изисквания на обществената поръчка. След предоставяне на копия от
разрешения за извършване на всички видове застрахователни дейности, които
са предмет на обществената поръчка, ДЗЗД „О. Б.“ е класирано на първо
място. Дружеството сключва договор с ДНКС, представлявана от началника в
онзи период И. Н. Н., на 19.12.2019г. Предмета на договора е „З. на
служителите на ДНСК – застраховка „Злополука“ и „Живот“, застраховка
„Имущество“ на недвижими имоти на ДНСК и застраховка на автомобили на
ДНСК – застраховка „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“, срока на
действие е 1 (една) календарна година, а общата стойност на
застрахователната премия е 48 891, 04 лв без ДЗП, 50 619, 79 лв с ДЗП.
С оглед на факта, че обществената поръчка не е разделена на обособени
позиции, извършващия проверката, назначен със Заповед №ФК-10-
331/11.04.2022г., изменена със Заповед №ФК-440/18.05.2022г, е приел, че
правото на участието на застрахователи, притежаващи самостоятелен лиценз
за дейност по само един от класовете застраховки от Раздел I и Раздел II на
приложение №1 от КЗ е ограничено, тъй като за участието се изисква
застрахователят да притежава лиценз за всички видове застраховки от Раздел
I и Раздел II на приложение №1 от КЗ. Така, застраховател, който притежава
лиценз за застрахователна дейност само за един клас застраховки от който и
да е от двата раздела не може да участва в обществената поръчка. На база на
това е съставен АУАН №11-01-587/13.07.2022г., в който се потвърждава
заключението, че е налице ограничително условие за участие в обществената
поръчка, в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Актът е подписан от
актосъставителя и свидетел, както и от нарушителя. АНО е счел изложените в
акта фактически констатации за доказани и въз основа на него е издал
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 11-01-587 от
16.12.2022 г., с което, на основание чл. 247, ал. 1, пред. 1 от ЗОП, за
нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 977,82 лв.
Разпитана в хода на съдебното следствие И. Б. Ч.- И., актосъставител,
по същество потвърждава констатациите по АУАН, като показанията й са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с
констатациите, обективирани в съставения акт и в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Тези свидетелски показания се подкрепят от
5
приложения писмен доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира напълно.
Въз основа на приложените писмени доказателствени материали, които
съдът прецени като относими, събрани и приобщени по предвидения в закона
ред, и показанията на свитетелката И. Б. Ч.-И., съдът прие фактическата
обстановка за категорично установена.
Жалбоподателят изнася твърдение за това, че фактическата обстановка
не е установена, защото не еизследвано кои са длъжностните лица, отговорни
за изготвяне на документацията по обществената поръчка, и не приема, че в
така създадената обществена поръчка е налице ограничително условие, с
което да се наруши чл. 2, ал. 2 от ЗОП. С оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и
като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съдът установи следното
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗОП,
а именно от длъжностно лице на Агенцията за държавна финансова
инспекция, каквото се явява актосъставителката И. Б. Ч.-И., заемаща
длъжността старши финансов инспектор в отдел Втори на дирекция
„Инспекционна дейност“ при Агенцията за държавна финансова инспекция.
Той е съставен в срока по чл. 261, ал. 1, а именно: в рамките на три години от
извършването на нарушението. Нарушението е извършено на 29.11.2019г., а
АУАН е съставен на 13.07.2022г., което попада в тригодишния срок от
извършването, който изтича на 29.11.2022г. Нарушението е описано точно и
ясно, като са посочени са времето, мястото и начинът на извършването му,
както и кои законови разпоредби са нарушени. От формална гледна точка
АУАН съдържа всички необходими реквизити, според изискванията на чл. 42
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва няколко елемента на АУАН, а именно:
материалната компетентност на актосъставителя, наличието на необходимите
свидетели при съставянето на акта. Твърдението, че актосъставителят няма
материална компетентност, не може да бъде споделено, тъй като
разпоредбите от ЗОП, които предвиждат кои органи са компетентни да
съставят актове по ЗОП /чл. 261, ал. 1 от същия/, се явяват специални спрямо
6
ЗАНН, следователно е приложим чл. 261, ал. 1 от ЗОП, според който
компетентни за съставянето на актове по ЗОП са длъжностни лица на
Агенцията за държавна финансова инспекция, какъвто безспорно е
актосъставителят Ч. - И.. Жалбоподателят още оспорва наличието само на
един свидетел при съставянето на акта, като според него ЗАНН изисква
наличието на поне двама, като намира, че вписването на служебен адрес на
свидетеля, а не такова по местоживеене, е също съществено нарушение. Чл.
40, ал. 1 от ЗАНН не посочва броя на свидетелите, които следва да са
присъствали при съставянето на акта или при извършване на нарушението,
защото това зависи от конкретните условия при съставянето на всеки един
отделен акт, следователно свидетелят може да бъде и само един, още повече,
че чл. 43, ал. 1 от същия закон определя задължение само на един от
свидетелите да подпише акта, в който смисъл няма пречка свидетелят да бъде
само един. В случая нарушителят е подписал акта, след като му е бил
предявен, като св. Виолетка Петьова Петкова също е положила подпис. В
АУАН последната е индивидуализиран с трите си имена, дата на раждане и
адрес на работното й място. Вярно е, че разпоредбата изисква „точният адрес“
на свидетеля, но наличието на работен такъв вместо личен не може да бъде
прието за съществено нарушение и липса на реквизит от определените в чл.
42 ЗАНН; свидетелят може да бъде надлежно идентифициран и липсата на
адреса по местоживеене не пречи на установяване на фактическата
обстановка, още повече, че според чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дори и да има
нередовност в акта, това не е пречка за съставяне на НП, стига това да не
пречи на установяването на извършването на нарушението по безспорен
начин, самоличността на нарушителя или неговата вина. Липсата на личен
адрес на свидетеля не е съществена нередовност, още по – малко такава, която
пречи да се установи посоченото в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Затова твърдението
на жалбоподателят за липса на съществен реквизит от АУАН не може да бъде
споделено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че няма нарушение при
съставянето на АУАН, същият е съставен от компетентен орган в
законоустановения срок и съдържа всички необходими рекзвизити според чл.
42 от ЗАНН.
Жалбоподателят още оспорва спазването на срока за произнасяне по
преписката от страна на АНО, като посочва, че според чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
7
АНО е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от получаване на
преписката. Този срок обаче е инструктивен. АНО е съставил НП №11-01-587
на 16.12.2022г., което попада в 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, според който неиздаването на НП в рамките на 6 месеца от
издаването на АУАН е основание за прекратяване на
административнонаказателното производство. Следователно възражението на
жалбоподателят не може да бъде прието. Спазени са и законоустановените
срокоме по чл.34 от ЗАНН.
Не може да бъде прието и твърдението на жалбоподателя, че АНО не е
спазил изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и не е проверил
законосъобразността и редовността на издадения АУАН, както и събраните
доказателства и възражения. АНО е взел предвид събраните доказателства за
изготвянето на АУАН, проверил е редовността и законосъобразността, както е
обсъдил и възражението направени от жалбоподателят, като прави
заключение, че доводите му не оборват установеното в акта. В този смисъл
поддържаното становище за това, че АУАН и НП са незаконосъобразни и
фактическата обстановка не е установена, не може да бъде споделено.
Разпоредбата на чл. 46 и следващите от ЗОП определя възможността,
една обществена поръчка да бъде разделена на обособени части. Преценката
трябва да бъде извършена от възложителя, като тази преценка е по
целесъобразност. Ако се направи преценка, че разделянето на обособени
части не е целесъобразно, тоест няма да допринесе за постигането на целта на
обществената поръчка, то причините за липсата на разделяне на обособени
части трябва да бъдат посочени в решението за открИ.е на процедурата – чл.
46, ал. 1 ЗОП. По безспорен начин ЗОП вменява преценката за разделянето на
обществената поръчка на обособени позиции на възложителя. От друга
страна нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗОП, която е систематически в глава
двадесет и шеста „Събиране на оферти с обява. Покана до определени лица“,
постановява, че възложителят не е длъжен да мотивира в обявата
невъзможността за разделяне на обществената поръчка на обособени
позиции. От посоченото могат да се направят два извода: първо,
невъзможността за разделяне на обществената поръчка на обособени позиции
е обективно състояние, което следва да е налице независимо от това дали е
мотивирано от възложителя или не, тоест трябва фактически да съществува
невъзможност обществената поръчка да бъде разделена на обособени
8
позиции, например заради предмета си, който е неделим; второ, възложителят
не е длъжен да мотивира невъзможността в обявата, но това не означава, че не
е длъжен да има обяснение за невъзможността обществената поръчка да бъде
разделена на обособени части. Вярно е твърдението на жалбоподателя, че
възложителят по обществена поръчка действа в условията на оперативна
самостоятелност, но оперативната самостоятелност не означава липсва на
основание при вземането на решение, не означава и вземане на решение
единствено спрямо лична преценка, а напротив, препоставя възможност за
избор на поведение измежду няколко предписани от закона такива. В този
смисъл твърдението на жалбоподателя, че липсата на задължение за
мотивиране в обявата невъзможността за разделяне на обществената поръчка
на обособени позиции е израз на неговата оперативна самостоятелност като
възложител, не може да бъде споделено: това, че не трябва да бъде
мотивирано в обявата, не означава, че не трябва да са налице условия, от
обективна страна, които да могат да обосноват невъзможността за разделяне
на една обществена поръчка на обособени позиции.
На следващо място, от разпоредбата на чл. 5 от Устройствения
правилник на ДНКС (УП ДНСК) се извежда определяне на нейния началник
като ръководител и представляващ дирекцията. Въпреки, че чл. 13, т. 14 от
УП ДНСК вменява задължение на Дирекция "Правна" да планира,
организира, подготвя и провежда процедурите за възлагане на обществени
поръчки по ЗОП, началникът е този, който е възложител по смисъла на чл. 5,
ал. 2, т. 13 от ЗОП, както и той е този, който подписва договора с класирания
на първо място участник в обществената поръчка, именно защото е
ръководител и представляващ ДНСК. В този смисъл твърдението на
процесуалния представилтел и на жалбоподателя, че не е установена
субективната страна на административното нарушение /не е установена
вината му/, тъй като Дирекция „Правна“ била тази, която трябва да му оказва
помощ при осъществяването на процедурата по обществената поръчка, не
може да бъде споделено. Фактът, че изготвянето на документацията е
поверено на Дирекция „Правна“ не означава, че отговорността на
ръководителя като представляващ и ръководещ ДНСК в отношенията му с
трети лица също е прехвърлена на въпросната дирекция. Дирекция „Правна“
има спомагателна функция, улесняваща работата на ръководителя, но в
никакъв случай не може да се направи извод, че тя го замества в
9
представителните му и ръководни функции, за да се твърди, че отговорността
за изготвянето на обществената поръчка по начина, по който е изготвена, пада
единствено върху членовете на дирекция „Правна“.
Отделно от това, Кодексът за з.то /КЗ/ в чл. 29, ал. 1 определя, че
лицензи за з. се издават отделно за Раздел I (животоз.) и Раздел II (общо з.) от
приложение №1, като може да се получи лиценз за един или няколко класове
от съответния раздел. Следователно един застраховател може да получи
лиценз за дейност по з.то за рисковете определени в раздел I, но същият, в
същата правноорганизационна форма, не може да получи лиценз за дейност
по з.то и за рисковете от раздел II. Именно заради това в обществената
поръчка с предмет ,какъвто е предметът на настоящата: „З. на служителите на
ДНСК – застраховка „Злополука“ и „Живот“, застраховка „Имущество“ на
недвижими имоти на ДНСК и застраховка на автомобили на ДНСК –
застраховка „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“ - следва да се обособят
отделни позиции за видовете застраховки от отделните раздели, за да може да
се гарантира правото на участник, който има лиценз за застрахователна
дейност за класове само от единия раздел, да може да участва, и съответно да
изпълни условията на всяка отделна част от обявеното в обществената
поръчка. Н Като не разделяобществената поръчка на обособени позиции,
макар и да не включва в обявата изрично изискване за това, косвено
принуждава участниците да се обединят с други участници, които
осъществяват дейност по класове от друг раздел, за да могат заедно да
отговорят на изисквания за участие в цялостта им. Така се създава
допълнително условие за участие, макар и индиректно. Твърдението на
жалбоподателя, че участниците имат свобода на сдружаване, и обществената
поръчка не определя изисквания за формата на сдружаване, не отменя
необходимостта от сдружаване на участниците; ограничено се явява правото
на участник с лиценз за самостоятелна дейност по з. от класове застраховки
от един от разделите да участва в обществената поръчка, защото същия,
макар и да има лиценз за един клас застрахователна дейност, няма как да има
лиценз за друг клас, тъй като КЗ забранява един застраховател да получава
лицензи за дейност от различните раздели на прилоцение №1. В този ред на
мисли, дори и застраховател да притежата лиценз за един клас
застрахователна дейност, следователно да отговаря частично на условията на
обществената поръчка, той няма как да бъде одобрен, защото обществената
10
поръчка е създадена по начин, който изисква участникът да притежава лиценз
и за другите класове застраховки от двата раздела. Такъв е и случаят с
изключеното от участие „Д. З.“ АД, което дружество, въпреки че притежава
лиценз за з. по раздел II и е изпълнило частично изискванията на
обществената поръчка, е изключено от участие именно защото обществената
поръчка е създадена по начин, който изисква участниците да притежават
лиценз за класове застраховки и от двата раздела. Заради забраната на КЗ
един субект да притежава лиценз за класове и от двата раздела едновременно,
то няма как субект да участва с едно свое дружество, а индиректно се
задължава да създаде сдружение с други дружества, които притежават
лицензи за застраховки от другите класове.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е
действал в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, и наказателното постановление
е правилно и законосъобразно, като в него подробно е описано нарушението,
датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената
правна норма.
По наказанието:
Наложената на жалбоподателя глоба е в предвидения от закона размер
и съдът счита, че този размер съответства на характера и тежестта на
извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 от ЗОП,
наказва се с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, но не повече от 20 000 лв., и в настоящия случай е формирана
в размер на 977.82 лв. Наложеното на жалбоподателя административно
наказание се явява правилно и законосъобразно. Съдът счита, че е спазена
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и с така определеното административно
наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване,
посочени в чл.12 от ЗАНН. Съдът не намира основание за приложение на
института на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че случаят не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от това, което би било
обичайно нарушение на чл. 2, ал. 2. Нарушителят е възложител по смисъла на
чл. 5, ал. 2, т. 13 като началник на дирекция към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, която има за цел упражняването
11
на контрол за законосъобразност по смисъла на Закона за устройството на
територията (ЗУТ). Именно като началник на дирекция, чиято основна задача
е да следи за законосъобразност, към действията на нарушителя като
ръководен и представляващ орган следва да се прилага същият контрол за
законосъобразност на действията. С действията си той е нарушил принципа
на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, което накърнява
правата както на участвалите, но нескласирани в процедурата участници, така
и на неучаствалите, защото към тях се прилагат необосновано органичителни
изисквания.
С оглед изхода на делото жалбоподателят няма право на разноски и
искането му следва да бъде оставено без уважение, но въззиваемата страна
има такова право. Такива са претендирани от административнонаказващия
орган, като съдът намира това за основателно и на основание чл. 63д, ал. 4 във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да заплати на административнонаказващия орган,
издал наказателното постановление, сумата от 80 (осемдесет) лв. за
юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, както и обема на извършената от юрисконсулта работа.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал.2 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №11-01-587 от
16.12.2022г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Агенцията за държавна
финансова инспекция думата от 80 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, на
основания предвидени в НПК и по реда на АПК, пред Административен съд
С. – град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13