Р Е Ш Е Н И Е  № 455

    гр.Видин, 27.07.2020г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав  в публично заседание на  двадесет и девети юни  през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 977 по описа  за 2019год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от  „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв. Никола Шущарков  против  Л.С.А. ***,  с която са предявени обективно съединени установителен  иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответницата по силата на сключени Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг.

Посочва се, че на 21.04.2016г. между ищцовото дружество и ответницата е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Интернет 6500 и стандартен месечен абонамент в размер на 19.99 лева. Ответницата не е изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 69.78 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 21.04.2016г. – 09.07.2016г.

 На същата дата е сключен и  Договор за лизинг, съгласно който ищцовото дружество – лизингодател е предоставило за временно и възмездно ползване на ответницата – лизингополучател устройство марка Tablet Telenor Smart TAB Black с обща лизингова цена в размер на 91.77 лева, платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка по 3.99 лева.

За посочените задължения на ответницата са издадени фактури, както следва:

фактура № **********/10.05.2016г. за  отчетен период 21.04.2016г. – 09.05.2016г. със срок на плащане – 25.05.2016г. за сумата от 36.64 лева, включваща 32.65 лева – абонаментна такса и 3.99 лева – лизингова вноска

фактура № **********/10.06.2016г. за  отчетен период 10.05.2016г. – 09.06.2016г. със срок на плащане – 25.06.2016г. за сумата от 24.88 лева, включваща 20.89 лева – абонаментна такса и 3.99 лева – лизингова вноска

фактура № **********/10.07.2016г. за  отчетен период 10.06.2016г. – 09.07.2016г. със срок на плащане – 25.07.2016г. за сумата от 23.98 лева, включваща 19.99 лева – абонаментна такса и 3.99 лева – лизингова вноска

фактура № **********/10.09.2016г. за  отчетен период 10.08.2016г. – 09.09.2016г. със срок на плащане – 25.09.2016г. за сумата от 430.51 лева, включваща 350.35 лева – неустойка и 79.80 лева – начислени накуп лизингови вноски.

Ищецът посочва, че по последната фактура претенцията е за сумата от 79.80 лева – лизингови вноски.

 

Поради не плащане на задълженията ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но пради връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се обосновава правния интерес от предявяване на настоящите искове.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 161.55 лева, включваща неплатени абонаменти такси и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът  редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорил исковите претенции като неоснователни.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2313/2018г. по описа на РС - Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за мобилни услуги  от 21.04.2016г., съгласно който  ответницата е избрала абонаментен план Интернет 6500 за предпочетен номер ++359********* с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът на договора е 24 месеца.

Представен е и Договор за лизинг от 21.04.2016г. за устройството  Tablet Telenor Smart TAB Black с обща лизингова цена в размер на 91.77 лева, платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка по 3.99 лева, съгласно погасителен план.

Представени  като доказателства по делото са заверени преписи от 4 бр. фактури, ведно с извлечение за потреблението.

Вещото лице по назначената и приета по делото експертиза е дало заключение, че  с кредитно известие № **********/10.08.2016г. от сумата 7.74 лева  е приспадната сумата от 3.99 лева – един брой лизингова вноска. Според вещото лице, с направеното частично плащане в размер на 3.75 лева по фактура № **********/10.05.2016г.  и погасяването на една лизингова вноска с кредитно известие № **********/10.08.2016г., задълженията на ответницата към ищцовото дружество възлизат в общ размер на 157.56 лева, от които 69.78 лева – начислени и неплатени месечни такси за периода от 21.04.2016г. – 09.07.2016г. и 87.78 лева – неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг / 22бр. х 3.99 лева/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2313/2018г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която e разпоредено длъжникът Л.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***  да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, Законен представител: Оле Бьорн Шулстъд, пълномощник : адв. Никола Атанасов Шущарков,  сумата 161,55лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2018г. до окончателното издължаване, както и 25,00лв. - разноски за държавна такса и 360,00лв. с включен ДДС – разноски за адвокатски хонорар.

 

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължения по : Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него.

 

По договора за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключен договор за мобилни услуги с  ответницата.

Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От представения Договор за мобилни услуги  от 21.04.2016г., се установява, че на ответницата предоставен абонаментен план Интернет 6500 за предпочетен номер ++359********* с месечен абонамент 19.99 лева със срок на договора  24 месеца, считано от 21.04.2016г.

От представените фактури и извлечение към всяка от тях, както и от заключението на вещото лице, се установяват потребените от ответницата  мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответницата не са ангажирани.  Според заключението на вещото лице общият размер на задължението на ответника за предоставени мобилни услуги за процесния период възлиза на сумата от 69.78 лева.

 

По договора за лизинг.

Не се спори, че страните са сключили договор за лизинг на 21.04.2016г. за устройството  Tablet Telenor Smart TAB Black с обща лизингова цена в размер на 91.77 лева, платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка по 3.99 лева, съгласно погасителен план.

В договора  е посочено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги.  В противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.

Договорът за лизинг  намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно този текст,  с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.

 В конкретния случай, се установява, че ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати  дължимите се  лизингови вноски по договора за лизинг, а срокът на същия е изтекъл на 21.03.2018г. От заключението на вещото лице се установява, че неплатените лизингови вноски с в общ размер на 87.78 лева или 22бр. х 3.99 лева, които безспорно се дължат от ответницата, тъй като  не се установи договора  за лизинг да е прекратен или ответницата да е върнала  даденото й  на лизинг мобилно устройство.

С оглед гореизложеното, ответницата  дължи на ищеца сумата в  размер на 69.78 лева - неплатени абонаментни такси за отчетен период 21.04.2016г. – 09.07.2016г. и сумата от 87.78 лева – неплатени лизингови вноски или  вземането възлиза общо на 157.56 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца в заповедното производство ще следва да му се присъдят разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 351.11 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

В исковото производство ще следва да се присъдят разноски, както следва: сумата от 73.15 лева  за платена държавна такса, 292.59 лева – разноски за особен представител, съобразно уважената част от иска.

Ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС – Видин и разноски за вещо лице в размер на 78.02 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC:***.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.С.А.  с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ размер от 157.56 лева,  включваща  неплатени абонаменти такси и неплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги от 21.04.2016г. и по Договор за лизинг от 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 07.09.2018г. до окончателното плащане по  издадена заповед № 1812- РЗ от 13.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д. № 2313/2018г. по описа на РС – Видин, като исковата претенция над присъдената сума – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА  Л.С.А.  с ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски по  заповедното производство в общ размер от 376.11 лева.

ОСЪЖДА  Л.С.А.  с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********  разноски по  исковото производство в общ размер от 365.74 лева.

ОСЪЖДА  Л.С.А.  с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати  по сметка на РС – Видин разноски за вещо лице в размер на 78.02 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: