МОТИВИ по НОХД 1392/18г.по описа на СпНС,15-ти състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу С.И.С. и М.Г.М. за това, че: В периода от втората половина на 2015г. до
18.10.2016г. на територията на на София-град и
София-област се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления по
чл.234 НК, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от
три години и чрез които се цели да се набави имотна облага- престъпление по
чл.321,ал.6 НК, както и за това,че: На 18.10.2016г. в с.В. , в условията на
продължавано престъпление, в съучастие помежду си, като съизвършители,
държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по ЗАДС- цигари от
различни марки, на обща стойност 33819лева, в немаловажни случаи, както следва:
на 18.10.2016г. в с.В., ул.“П.“, *, в гаражна клетка държали 3430бр.кутии
цигари марка „Мерилин слим“
и 90бр.кутии цигари, марка „Трокадеро“, на обща
стойност 16796лева; на 18.10.2016г. в с.В., ул.“П.“, № *, в лек автомобил „Фолксваген голф“ държали 2090бр.кутии цигари, марка „Мерилин слим“ и 360бр.кутии
цигари марка „Трокадеро“, на обща стойност 12523лева
и на 18.10.2016г. в с.В., ул.“П.“, *, в лек автомобил „Алфа Ромео“ държали 600бр.кутии
цигари марка „Трокадеро“ на стойност 4500лева -
престъпление по чл.234,ал.1,пр.2;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК.
В съдебно заседание представителят на специализираната прокуратура
поддържа изцяло повдигнатите спрямо С.С. и М.М. обвинения като счита, че същите са доказани по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели, изготвените ВДС и
от приложените веществени доказателства. Прокурорът моли съда да наложи наказание, за всяко от престъпленията като съобрази, че
подсъдимите са с необременено съдебно минало и имат добри характеристични
данни, както и коректното им процесуално поведение, като пледира да им бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.54 НК, по чл.321,ал.6 НК и по чл.234,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК,като на основание чл.23 НК им бъде определено общо наказание „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК.
Защитата на подсъдимите С. и М. пледира пред съда за постановяване на оправдателна
присъда, приемайки недоказаност на обвиненията срещу тях. На първо място, защитниците
на подсъдимите оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства
обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт. На
второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт деяния по чл.234 НК са несъставомерни и по чл.26,ал.1 НК, тъй като не
са обособени по време и място на извършване в достатъчна степен, за да бъде
обоснована тяхната самостоятелност.
Подсъдимият С.С. дава обяснения по
делото като не взема отношение относно вината си по повдигнатите му обвинения. С.
твърди, че на инкриминираната дата-18.10.2016г. действително се срещнал с подс.М. на инкриминираното място, но с различна цел и не е
осъществявал никакъв контакт с инкриминираните цигари. Отрича да се е уговарял
с другия подсъдим да осъществяват съвместна дейност, имаща за предмет цигари и
тютюневи изделия без съответен бандерол.
Подсъдимият
М.М. дава обяснения по делото като не взема отношение
относно вината си по повдигнатите му обвинения. Подсъдимият М. твърди
единствено, че процесната гаражна клетка е била
ползвана и от други лица, а лекия автомобил „Фолксваген голф“, в който били
открити част от инкриминираните вещи бил негов, но не бил в движение.
При упражняване
на своето право на последна дума и двамата подсъдими молят съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.И.С. е роден на ***г***,българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимият М.Г.М. е роден на ***г. в с.Т.,българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с полувисше образование, живущ ***,
ЕГН : **********.
Подсъдимите
С. и М. работили заедно в „Б.“ ЕАД-товарни превози, като подс.С.
бил локомотивен машинист, а подс.М. бил ръководител движение
и на смяна „Б.“ към гара В., като при
съвместната им работа между двамата били създадени добри колегиални и лични
взаимоотношения. Преди 2015г. подс.С. напуснал
работата си в Б., като започнал нова работа, като машинист- „ватман“, към „М.“АД-София.
Въпреки напускането на подсъдимия С. на
работата му в „Б.“ЕАД, двамата с подсъдимия М. запазили възникналите между тях
в процеса на съвместната им работа близки лични взаимоотношения и не прекъснали
контактите помежду си, които продължили и през периода от втората половина на 2015г.
до 18.10.2016г. Освен при лични срещи подсъдимите С. и М. комуникирали помежду
си и по ползваните от тях мобилни телефони. В периода от началото на месец юли
2015г. до 18.10.2016г. подсъдимия М. ползвал мобилен телефон с номер ***, а
подсъдимия С. ползвал мобилни телефони с номера ***;***; ***и ***. В същия този
период от време подс.М. продължавал да изпълнява служебните
си задължения, като ръководител движение и на смяна към гара В., като осъществявал
контрол при композирането, преминаването и тонажа на товарните влакове, които
се движели от и към гр.Димитровград /Република Сърбия/ и преминавали през гара В..
При тази си дейност подс.М. осъществявал редовни
контакти, лични и по телефон със служителите на Б., които управлявали
въпросните влакове, в качеството им на локомотивни машинисти и помощник
локомотивни машинисти. Възползвайки се от така създадените добри
взаимоотношения с лицата, управляващи товарните влакове, преминаващи през гара В.,
подсъдимия М. молил някои от тях за услуга, изразяваща се в транспортирането на
определени вещи, които машинистите и помощник-машинистите, получавали от
неустановени лица в гр.Димитровград /Република Сърбия/ и които вещи, внасяли в
страната с управляваните от тях влакови композиции, като ги съхранявали в самия
локомотив. Въпросните вещи представлявали черни,непрозрачни, найлонови чували, запечатани
с тиксо, които съдържали стекове с цигари от различни марки, които не
притежавали необходимия за разпространението им в Република България бандерол/били
без поставен такъв/. Тези вещи били получавани от подс.М.,
като след преминаване на влака през Костинброд и приближаването му към гара В.,
съответния машинист или помощник-машинист се обаждал по телефона на М., и на
определено място, преди гара В., хвърлял така пакетираните вещи на земята в
близост до железопътната линия, откъдето вещите били вземани от М.. Така
получаваните вещи подс.М. занасял до дома си, който
се намирал в близост до гара В., в с.В.,ул.“П.“, № *. По описания начин подс.М. получил такива вещи и на 31.08.2016г., като тези
действия на М. и неустановения локомотивен машинист били възприети от св.Б.В.,
който ги наблюдавал от известно разстояние.
На
18.10.2016г. подсъдимият С., придружаван от своя баща- св.И.П., отишъл с
управлявания от него лек автомобил „Алфа Ромео-166“ с рег.№ ** до с.В., на ул.“П.“,
№ *, като спрял автомобила
на дворното място , принадлежащо към намиращата се на адреса жилищна кооперация,
в която живеел и подс.М.. На това дворно място се
намирала и постройка, обособена като гаражна клетка, която се ползвала от подс.М. за съхранение на негови вещи, както и лек автомобил
„Фолксваген-Голф“ с рег.№ **.,който бил собственост и се ползвал от подс.М. и който автомобил бил паркиран на същото това
дворно място. Подсъдимите С. и М. се срещнали на това дворно място и подс.С., който бил запознат с дейността на М. по набавяне и
съхранение на тютюневи изделия/цигари/ без бандерол, поискал от последния да му
даде известно количество такива цигарени изделия. Подс.М.
се съгласил, след което отворил вратата на ползваната от него гаражна клетка и отключил
вратите на собствения си лек автомобил „Фолксваген-Голф“ с рег.№ **., който бил
паркиран в близост до гаражната клетка и до лекия автомобил „Алфа Ромео“, с
който били пристигнали подс.С. и св.И.П.. След това подсъдимият
М. предал на подс.С. два пакета, опаковани в черни,
непрозрачни найлонови чували и облепени с тиксо,които чували били прокъсани на
места и се виждали намиращите се в тях стекове с цигари, които пакети подс.С. поставил в бял , зеблен
чувал и носейки го отишъл до лекия автомобил „Алфа Ромео-166“ с рег.№ **, като
отворил багажника на автомобила и понечил да постави
носения от него чувал в багажника на колата. В същото това време св.И.П. стоял
до лекия автомобил „Фолксваген-Голф“ с рег.№ **. и държал празен бял, зеблен чувал в ръцете си. В този момент на същото това
дворно място, намиращо се в с.В., ул.“П.“, № * пристигнали полицейски служители, сред които били и
свидетелите Б.В. и И.А.. При появата на полицейските служители, които се
обозначили с думите „Стой, полиция“, подс.С. оставил
държания от него бял зеблен чувал на земята до
задната броня, отляво, на лекия автомобил „Алфа Ромео-166“ с рег.№ **, затворил
отворения багажник на автомобила и се отдалечил от местопроизшествието, подс.М., който излизал от гаражната си клетка също се
отдалечил от мястото, докато св.И.П. останал на мястото си до лекия автомобил
„Фолксваген-Голф“ с рег.№ **., държейки празния бял зеблен
чувал в ръцете си. Пристигналите на мястото полицейски служители задържали
подсъдимите С. и М., както и св.И.П..*** пристигнали и разследващи полицаи при
ГДБОП, които извършили оглед на местопроизшествие, имащо за предмет лекия
автомобил „Алфа Ромео-166“ с рег.№ ** и мястото, на което бил спрян, както и претърсвания в гаражната клетка и в лекия
автомобил „Фолксваген-Голф“ с рег.№ **., ползвани от подс.М..
При извършения оглед на
местопроизшествието, до лекия автомобил „Алфа Ромео-166“ с рег.№ **,
полицейските служители открили и иззели белия, зеблен
чувал, оставен там от подс.С., като в него били
намерени двата пакета, опаковани в черни, непрозрачни найлонови чували и
облепени с тиксо,които чували били прокъсани на места, като всеки от един от тези
пакети съдържал по 30 стека цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, общо 60 стека, а
всеки стек, съдържал по 10кутии цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, общо 600 броя кутии
цигари марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, а всяка кутия
съдържала по 20броя цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, като на никоя от
иззетите 600 кутии с цигари не бил поставен /залепен/ необходимия бандерол,
издаден от Министерство на финансите на Република България и удостоверяващ
заплащането /внасянето/ на дължимия за тези стоки данък- „акциз“, в
републиканския бюджет. Съгласно заключението на
извършената в хода на досъдебното производство оценителна /съдебно
икономическа/ експертиза стойността на една
кутия цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ възлизала на сумата от
7,50лева,а общата стойност на всичките 600броя кутии цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ възлизала на сумата от
4500лева. При извършеното от
полицейските органи претърсване в гаражната клетка, ползвана от подс.М. и намираща се на горния адрес, били открити и
иззети осем пакета, опаковани в черни, непрозрачни, найлонови чували, облепени
с тиксо, в които се намирали 343 стека цигари с марка „Мерилин
слим“ /“Merilyn slim“/, като всеки стек съдържал по
10кутии цигари с марка „Мерилин слим“ /“Merilyn slim“/, общо 3430 кутии цигари марка
„Мерилин слим“ /“Merilyn slim“/, а всяка кутия съдържала
20броя цигари марка „Мерилин слим“
/“Merilyn slim“/, както и 9 стека цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, като всеки стек
съдържал по 10кутии цигари марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, общо 90 кутии цигари
марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, а всяка кутия
съдържала 20броя цигари марка „Трокадеро“/“Trokadero“/. На никоя от тези иззети 3430 кутии с цигари марка „Мерилин слим“ /“Merilyn slim“/ и 90 кутии цигари марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ не бил поставен
/залепен/ необходимия бандерол, издаден от Министерство на финансите на
Република България и удостоверяващ заплащането /внасянето/ на дължимия за тези
стоки акциз в републиканския бюджет. Съгласно заключението на извършената в хода на досъдебното
производство оценителна /съдебно икономическа/ експертиза стойността на една кутия цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ възлизала на сумата от
7,50лева,а стойността на 90броя кутии цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ възлизала на сумата от
675лева, докато стойността на една кутия цигари с марка „Мерилин
слим“ /“Merilyn slim“/ възлизала на сумата от
4,70лева, а стойността на 3430 кутии цигари с марка „Мерилин
слим“ /“Merilyn slim“/ възлизала на сумата от
16121лева, като общата стойност на всички иззети от гаражната клетка цигари
възлизала на сумата от 16796лева. При извършеното от полицейските служители
претърсване в паркирания на дворното място на горния адрес лек автомобил
„Фолксваген-Голф“ с рег.№ **., ползван от подс.М.
били открити и иззети осем пакета, опаковани в черни, непрозрачни, найлонови
чували, облепени с тиксо, като два от тези пакети били на предна дясна седалка
на автомобила, а останалите шест пакета били поставени в задната част на
автомобила на мястото на липсващите задни седалки. В иззетите пакети се
намирали 209 стека цигари с марка „Мерилин слим“ /“Merilyn slim“/, като всеки стек съдържал по 10кутии цигари
с марка „Мерилин
слим“ /“Merilyn slim“/, общо 2090 кутии цигари марка
„Мерилин слим“ /“Merilyn slim“/, а всяка кутия съдържала
20броя цигари марка „Мерилин слим“
/“Merilyn slim“/, както и 36 стека цигари с марка
„Трокадеро“/“Trokadero“/, като всеки стек
съдържал по 10кутии цигари марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, общо 360 кутии цигари
марка „Трокадеро“/“Trokadero“/, а всяка кутия
съдържала 20броя цигари марка „Трокадеро“/“Trokadero“/. На никоя от тези
иззети 2090 кутии цигари марка „Мерилин слим“ /“Merilyn slim“/ и 360 кутии цигари марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ не бил поставен
/залепен/ необходимия бандерол, издаден от Министерство на финансите на
Република България и удостоверяващ заплащането /внасянето/ на дължимия за тези
стоки акциз в републиканския бюджет. Съгласно заключението на извършената в хода на досъдебното
производство оценителна /съдебно икономическа/ експертиза стойността на една кутия цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ възлизала на сумата от
7,50лева,а стойността на 360броя кутии цигари с марка „Трокадеро“/“Trokadero“/ възлизала на сумата от
2700лева, докато стойността на една кутия цигари с марка „Мерилин
слим“ /“Merilyn slim“/ възлизала на сумата от
4,70лева, а стойността на 2090 кутии цигари с марка „Мерилин
слим“ /“Merilyn slim“/ възлизала на сумата от 9823лева,
като общата стойност на всички иззети от лекия автомобил „Фолксваген-Голф“ с
рег.№ **. цигари възлизала на сумата от 12523лева. Стойността на всички открити
и иззети при горните процесуални действия тютюневи изделия- цигари без
съответен бандерол, възлизала на сумата от 33819лева.
Изложената фактическа обстановка се обосновава
от свидетелските показания на З.З., Б.В., И.А., С.Й.,
И.П., Б.Т., П.К., М.П., П.С., К.С., И.К., Д.Б. и Л.М.;
от обясненията на подсъдимите С. и М.; от заключенията на извършените по делото
дактилоскопна, техническа и съдебно
икономическа/оценителна/ експертизи, от писмените доказателства по делото:справки
от мобилни оператори, характеристики, медицински документи; от изготвените ВДС
в резултат на експлоатираните СРС, от приобщените веществени доказателства; от
протоколите за извършените по делото претърсвания и изземвания, оглед на
местопроизшествие.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното
следствие показания на свидетелите П.К., М.П., П.С., К.С.,
както и показанията на свидетеля Б.Т., дадени в хода на ДП и приобщени към
материалите по делото по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.3
и 5 НПК. Така депозираните свидетелски
показания са логични, допълващи се и непротиворечиви, като същевременно са и в
съответствие и с обясненията на подсъдимите С. и М.. От съвкупната преценка на така посочените показания
на свидетелите К., М.П., С., С. и Т., както и от обясненията
на подсъдимите безспорно се установява, че през инкриминирания период всеки от
посочените свидетели е работил към Б., като изпълнявал функциите на локомотивен
машинист, респ. на помощник на локомотивния машинист, като осъществял товарни
превози от и за Република Сърбия до Република България с управляваните от тях
влакови композиции. Наред с това всеки от тези свидетели е установил и поддържал
служебни и лични взаимоотношения с подсъдимите С. и М., основани на
обстоятелството, че преди инкриминирания период С. също е изпълнявал такива
функции към Б., а М. и през инкриминирания период работел към Б., изпълнявайки
функции на началник смяна към гара В. и на ръководител движение. При тези
отношения между свидетелите и подсъдимите, между тях били поддържани периодични
контакти- и лични и по телефон, които с подс.С. били
по-редки и спорадични, поради това, че същия вече работел на друго място, а с подс.М. по-чести и регулярни, поради периодичното
преминаване на влаковите композиции, управлявани от свидетелите, през гара В.,
където М. изпълнявал служебните си задължения. Съдът приема тази част от показанията
на свидетелите К., М.П., С., С. и Т., в която
твърдят, че не са пренасяли през границата на страната и не са предавали на подс.М. поръчани от последния вещи, чрез тяхното изхвърляне
от влака, на определени места и по време на движение на влаковата композиция за
недостоверни, тъй като обсъжданите
показания са в противоречие с данните, събрани чрез използване на СРС, при
което са били записани телефонните разговори между тях/между свидетелите и М./ и
обективирани в съответните протоколи за изготвяне на
ВДС, както и в противоречие с показанията на свидетеля Б.В., възприел лично именно
такива отричани от горните свидетели и подс.М. техни
действия. Поради това съдът не кредитира тези показания на свидетелите К., М.П.,
С., С. и Т., като намира, че същите са били
депозирани единствено с цел да защитят себе си , а и подсъдимите от наказателно
преследване.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.Й.
дадени в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани от него на ДП и
приобщени към материалите по делото по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.2
НПК, тъй като същите са последователни и логични, като наред с това се
подкрепят от обясненията на подс.С. и от показанията
на свидетеля И.П.. Показанията на свидетелите Й. и И.П., както и обясненията на
подс.С. непротиворечИ.обосновават
обстоятелствата, при които на 18.10.2016г.
св.Й. е предал на подс.С. за ползване
собствения си лек автомобил „Алфа Ромео 166“ с рег.№ **, като приел на
съхранение пред дома си авариралия лек автомобил „Тойота“, ползван от св.И.П..
Последното обстоятелство се обосновава и от протокол за доброволно предаване, с
който Й. е предал на разследващите органи ключовете за автомобила „Тойота“,
собственост на И.П..
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.К.
дадени в хода на съдебното следствие в частта им, в която същия изнася
твърденията си за установените между него и всеки от подсъдимите
взаимоотношения, както и за поддържаните между тях контакти, а така също и за
ползваните от него през инкриминирания период мобилни телефони и леки
автомобили. В тази им част показанията на св.К. се подкрепят от други доказателствени източници- показанията на св.З. и от
приложените справки от мобилните оператори. Съдът не кредитира показанията на
св.К. в тази им част, в която последния отрича да е получавал, каквито и да
било вещи /чували, кашони с вид на мастербоксове и цигари/ от подс.М.,
съхранявани в ползваната от последния гаражна клетка, намираща се пред дома му
в с.В., както и да е имал отношения с М. с такава предметна насоченост-
получаване или предаване на вещи между тях. В тази им част показанията на
свидетеля К. се опровергават еднопосочно от ВДС, изготвени в резултат на
експлоатираните по делото СРС, както и от показанията на св.З., придобил лични
и непосредствени впечатления именно за такива, отричани от свидетеля К. негови
съвместни действия с подс.М.. Поради това съдът
намира, че в тази им част показанията на св.К. са недостоверни и са депозирани
от него , за да защити себе си, а и подс.М., от
наказателно преследване.
Съдът кредитира показанията на св.З.З. дадени в хода на съдебното следствие, както и тези
депозирани от него на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2
НПК в частта им,в която св.З. изнася твърденията си за конкретни действия на
подсъдимите С. и М., който действия свидетелят е възприел лично и
непосредствено. Съдът не цени, като годни доказателства показанията на св.З. в
тази им част, в която същия осъществява анализ на данни, придобити от
експлоатираните по делото СРС, тъй като същите имат характер на негово
субективно мнение, при това поднесено чрез обобщаващи изрази и без твърдения за
конкретни факти и обстоятелства, касаещи претендирано
поведение на подсъдимите лица.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б.В.
и Иво А. дадени в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани от тях
на ДП и приобщени към материалите по делото по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК. Така депозираните свидетелски показания са
логични, допълващи се и непротиворечиви, като същевременно се подкрепят от
протоколите за извършените претърсвания и изземвания, за извършените оглед на
местопроизшествие, от съставените при тези действия фотоалбуми, както и от
приобщените по делото веществени доказателства. При съвкупния анализ на така
посочените показания на свидетелите В. и А., както и от цитираните протоколи,
фотоалбуми и ВД се установява, че на 18.10.2016г. в с.В., на ул.“П.“, * при
проведена полицейска операция, в която участие взели и свидетелите В. и А., били
задържани подсъдимите С. и М., както и свидетеля И.П., като при пристъпване към
задържането на тези лица подс.С. държал в ръцете си
чувал, пълен с вещи, като се опитвал да го постави в багажника на ползвания от
него лек автомобил „Алфа Ромео 166“ с рег.№ **,но при появата на полицейските
служители го оставил на земята до автомобила, а св.И.П. стоял до друг лек
автомобил,собственост на подс.М. - „Фолксваген Голф“
с рег.№ **., държейки празен чувал в ръцете си, докато подс.М.
излизал от ползваната от него гаражна клетка на същия адрес. Коментираните
доказателства еднопосочно обосновават обстоятелството, че в държания от подс.С. чувал, в лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **.
и в гаражната клетка, ползвана от М. били открити и иззети множество тютюневи
изделия/кутии с цигари/ без същите да са облепени с необходимия бандерол.
Обстоятелствата, касаещи вида, количествата и марките на иззетите от всяко едно
от посочените конкретни места кутии с цигари без бандерол, както и начина на
тяхното съхраняване /в черни найлонови чували облепени с тиксо/,
непротиворечиво се обосновават от протоколите за оглед, за претърсване и
изземване, от изготвените при тези действия фотоалбуми, както и от самите
веществени доказателства. Наред с това
от показанията на св.В. се обосновават и обстоятелствата, касаещи начина, по
който подс.М. се снабдявал с тютюневите изделия без
бандерол, като същите били изхвърляни от влаковите композиции, влезли в
страната от Сърбия, до железопътните релси преди гара В., от където били
събирани от подс.М.. В тази им част показанията на
св.В. се подкрепят и от изготвените по делото ВДС.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.П.
дадени в хода на съдебното следствие в частта им, в която сочи за обстоятелствата,
при които неговия син-подс.С., е получил владението върху лекия автомобил
„Алфа Ромео 166“ с рег.№ **, както и съвместното им придвижване с този
автомобил до с.В. на 18.10.2016г., където била осъществена среща между
подсъдимите С. и М., пред дома на последния, където двамата подсъдими и самия
свидетел били задържани от полицейските органи. В тази им част показанията на
св.И.П. се подкрепят от показанията на свидетелите Й., В. и А., както и от
обясненията на двамата подсъдими. Съдът не кредитира показанията на св.И.П. в
частта им, в която отрича наличието на инкриминираните цигари при осъществената
между подсъдимите среща на конкретната дата, както и каквито и да било свои и
на подсъдимите лица действия с такива вещи
и в които изнася твърдения за последващи
тяхното задържане действия на полицейските служители, които едва тогава били
донесли инкриминирания чувал с цигари, като дори направили опит да поставят
този чувал в багажника на лекия автомобил „Алфа Ромео“, но не успели да го
отворят. За да погледне с недоверие на тези показания на св.И.П. съдът отчита
тяхната непоследователност и нелогичност. Така първоначално св.И.П. в своите
показания изнесе твърдения за очаквана от подс.М. конкретна
помощ във връзка с повредения му автомобил, като причина за посещението им в с.В.,
но при въпросите на съда за тези обстоятелства заяви, че неговия син-подс.С., не му е обяснил причините за посещението при М.
и очакваната от него помощ и че тези му твърдения били негови /на свидетеля/
предположения. Твърденията на св.И.П. за ангажираността на св.Й. към проблемите
с неговия автомобил „Тойота“ и за обещаната от последния помощ в тази връзка/да
го придружава до сервиза вместо сина му/ не се подкрепят от показанията на св.Й.,
който не изнася такива твърдения, а сочи единствено, че бил помолен от подс.С. да му услужи с автомобила си, за да може последния
„да си свърши някаква работа“. Непоследователни са показанията на св.И.П. и
относно вида и състоянието на твърдения за донесен от полицаите въпросен чувал
с цигари. Първоначално св.И.П. заяви пред съда, че този чувал е бил „зашит“, а
при въпроси на съда посочи, че чувала бил „завързан“. Наред с това в тази им
част показанията на св.И.П. се опровергават от протокола за оглед и изготвения
фотоалбум, от които се установява, че коментирания чувал с цигари не е бил
зашит или завързан, както и че последното би било обективно невъзможно, поради видимо
големия обем от намиращите се в него вещи. Твърденията на св.И.П. за действия
на полицейски служители, които донесли процесния
чувал с вещи, се опровергават от показанията на свидетелите В. и А., които
сочат наличието на такъв чувал в ръцете на подс.С. и
неговото оставяне на земята до лекия автомобил „Алфа Ромео“ в самото начало на
полицейската акция по задържането на подсъдимите. Поради това съдът не кредитира показанията на свидетеля И.П. дадени от него
в хода на съдебното следствие , в коментираните части , като намира, че същите
са недостоверни и са били депозирани от него единствено с цел да предпази себе
си , а и своя син- подсъдимия С., от наказателно преследване.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия С.
дадени от него в хода на съдебното следствие в частта им, в която същия изнася
твърденията си относно обстоятелствата, касаещи дългогодишните му служебни и
лични взаимоотношения с подс.М., относно получаването
от св.Й. и ползването на лекия автомобил „Алфа Ромео 166“ с рег
№ **, на 18.10.2016г.; относно осъществената между него и подс.М.
*** на същата дата; относно задържането им от органите на полицията, както и
относно физическите увреждания, получени от него в резултат на това му
задържане. В посочените части обясненията на подс.С.
се подкрепят от показанията на свидетелите Й., И.П., от обясненията на подс.М., както и от приложените по делото писмени
доказателства- епикриза и амбулаторен лист, издадени
на 18.10.2016г. на името на подс.С.. Съдът не
кредитира обясненията на подс.С. в частта им, в която
същия отрича своята съпричастност към откритите до ползвания от него лек
автомобил „Алфа Ромео“ и иззети инкриминирани цигари без бандерол, както и за
направен от него опит да постави чувала с тези вещи в багажника на същия този
автомобил. В посочената част обясненията на подс.С.
се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите В. и А.,
както и от протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум. Наред
с това твърдението на подс.С., че при преминаването
му през местопрестъплението „двора“ и покрай лекия автомобил „Алфа Ромео“, след
извършения му обиск, автомобила бил със затворен багажник, не е имало отворени
помещения и нищо „не било извадено“ се опровергава от показанията на св.Д.Б.,участвал
в действия по разследването, като поемно лице/ при
обиска на подс.С. и при огледа на „Алфа Ромео“-то/,
който при разпита му в съдебно заседание заявява, че при идването му в този
„двор“ е видял „бели и черни чували“ зад автомобил, като при предявяване от
съда на фотоалбума, изготвен при огледа на лекия автомобил „Алфа Ромео“, свидетелят
потвърди вида и разположението на вещите зад колата, така както ги е възприел
тогава. Поради това съдът приема, че обясненията на подс.С.
в тази им част са недостоверни и оценява същите единствено като проява на упражняваното
от него право на защита.
Депозираните от подс.М.
обяснения в хода на съдебното следствие са значително по-пестеливи, като
относно конкретните обстоятелства, описани в обвинителния акт изнася твърдения
единствено за това, че гаражната клетка била ползвана и от други лица
/непосочени/, както и че процесния лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ **. бил негова собственост, но не бил в движение.
Преди тези си обяснения подс.М. депозира обяснения,
касаещи неговото задържане и в които отрече да се е съпротивлявал на
полицейските органи. Макар в своите
обяснения подс.М. да не отрече изрично претендираната от прокурора за осъществявана от подсъдимия
фактическа власт върху инкриминираните вещи, за прецизност съдът намира за
необходимо да отбележи, че не кредитира обясненията на подс.М.,
сочещи и на други лица, ползващи въпросното помещение /гаражна клетка/. За да
погледне с недоверие към това твърдение на подс.М.
съдът съобрази, от една страна, че същото е неконкретизирано и не се подкрепя
от други доказателства, а от друга страна относно това обстоятелство подсъдимия
М. е демонстрирал непоследователност, тъй като първоначално изрично е посочил,
че той е единствения човек, който ползва гаражната клетка, което свое изявление
подс.М. саморъчно е отразил в протокола за
претърсване на процесното помещение.
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания от помещение-
гаражна клетка, намираща се в с.В., ул.“П.“,
*; от лек автомобил- „Фолксваген Голф“ с ДК № **.; от лица- С.И.С. и М.Г.М.; за
оглед на местопроизшествие и изземване, имащ за предмет лек автомобил „Алфа
Ромео 166“ с ДК № ** и съставените при тези действия фотоалбуми, отчитайки тяхното извършване по процесуалния
ред на чл.156,чл.161-164 НПК, обосноваващи обстоятелството, че на посочената
дата-18.10.2016г., на посочените места и от посочените лица са били иззети
подробно описаните вещи- кутии с цигари без бандерол, мобилни телефони, лични
документи, служебна карта, свидетелства за управление на МПС и за регистрация
на МПС. Обстоятелството за законосъобразното извършване на тези действия по
разследването и тяхното коректно отразяване в съставените за целта протоколи и
фотоалбуми се обосновава и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Д.Б. и Л.М.,присъствали на тези действия в с.В. в
качеството им на поемни лица. Всеки от свидетелите Б.
и М., при разпита им в хода на съдебното следствие потвърди своите подписи
върху съответните протоколи, отразяващи извършените в тяхно присъствие действия
по разследването. В този смисъл свидетелят Б. потвърди своето присъствие на
извършваните обиски на лица, претърсвания на помещение и автомобил и оглед на
местопроизшествие, както и присъствието на другия свидетел- Л.М., при
действията извършвани на „дворното място“, като в значителна степен
възпроизведе спомените си за възприетите от него обстоятелства, включително и
за това, че откритите при тези действия кутии с цигари са били преброени от
полицейския орган, а не от него/каквото изискване не съществува/. Наред с това
св.Б. потвърди и обстоятелството, че разследващия орган коректно е изпълнил и
задължението си да му предостави съставените протоколи, като му осигури и
възможност да се запознае с тяхното съдържание преди да ги подпише. Това свое
задължение разследващия орган е изпълнил и спрямо поемното
лице Л.М., който при разпита му, като свидетел потвърди, че съставените
протоколи са му били предоставени за подпис, като неговото желание/или липсата
на такова/ е било единственото условие за да се запознае с тяхното съдържание. Макар
и непоследователно св.М. потвърди своето присъствие, както и присъствието на
св.Б./който твърди да е видял заедно с полицаите/ при извършените на „дворното
място“ действия по разследването. Така първоначално св.М. твърдеше, че
единствено е стоял в своята кола, откъдето е наблюдавал, но в течение на
неговия разпит изостави това свое твърдение и заяви, че бил извикан от
полицаите да „погледне набързо“ в помещението, но не видял цигари. Наред с това
св.М. декларира спомен, за видения от него при този „бърз“ поглед в помещението,
„бидон“, като дори изказа и
предположение за наличието на „вино“ в него. Св.М. потвърди и обстоятелството,
че видял и лекия автомобил „Фолксваген“ , като предположи и обстоятелството, че
е подписал протоколите върху капака на такава „стара“ кола, като декларира
липса на спомени за лекия автомобил „Алфа Ромео“. Наред с това св.М. изнесе и
информация за наличието на съществуваща и към момента служебна връзка между него и подс.М., пред когото се „подписвал“ в службата. Тази
непоследователност в показанията на св.М. за собствените му действия и за
възприетите от него обстоятелства, както и показанията на св.Б., който сочи за
присъствието на М. на съответните места, наред с него мотивират съда да приеме
твърденията на св.М., че не е присъствал на извършваните действия по
разследването и не е възприел отразените в съответните протоколи обстоятелства,
за недостоверни. В подкрепа на направения от съда извод за законосъобразните
действия на разследващите органи при извършване на коментираните процесуални
действия се явява и обстоятелството за присъствието на подс.М.
при тяхното извършване, както и при претърсванията на гаражната клетка и лекия
автомобил „Фолксваген Голф“, така и при извършения на лекия автомобил „Алфа Ромео“
оглед, което обстоятелство се установява от съдържанието на съответните
протоколи, подписани и от М., както и от саморъчните отбелязвания, направени от него в
тях и в които отбелязвания не се съдържат възражения или твърдения за
незаконосъобразни действия на разследващите органи.
Приетите от съда за установени фактически
обстоятелствата, свързани с номерата на мобилните телефони, ползвани през
инкриминирания период от подсъдимите С. и М., по които същите са комуникирали
помежду си, се обосновават по несъмнен начин от протоколите за обиск на двамата
подсъдими,от приложените справки от мобилните оператори, както и от заключението
на приетата по делото техническа експертиза и приобщените по съответния
процесуален ред веществени доказателства- мобилни телефони и СИМ карти.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото техническа, дактолоскопна и икономическа/оценъчна/
експертизи, относно отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното
извършване по процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на експертите
в съответните области и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и
обосновано на поставените им въпроси. От заключението на приетата по делото СИЕ се обосновават обстоятелствата, касаещи
стойността на инкриминираните с обвинителния акт тютюневи изделия/цигари/.
По делото в съответствие с разпоредбите на
ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и са изготвени
веществени доказателствени средства и съответните
протоколи за това процесуално действие, като установената от съда
законосъобразност при използването на този процесуален способ за събиране на
доказателства, го мотивира да приеме, че същите са процесуално валидни и годни
да обосноват фактическите положения, изведени от съда въз основа и на другите
доказателства по делото. Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на
съответните ВДС всякога представлява гаранция за достоверност на събраните с
този способ данни,освен при наличието на обосновано с доказателства съмнение за
нерегламентирана намеса в тях. В
конкретния случай по делото не са налице доказателства обосноваващи отправянето
на такова съмнение.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимите С.С. и М.М. със своите действия не са осъществили обективните и
субективни признаци на състава на престъплението по чл.321,ал.6 НК, в което са
били обвинени. За да бъде извършено и довършено престъплението по чл.321,ал.6 НК е необходимо, а и достатъчно , две или повече лица да се сговорят /да
постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни действия
посредством, които да извършват поне две престъпления наказуеми с „лишаване от
свобода“ за повече от три години и
насочени към набавянето на имотна облага. По съществото си това „сговаряне“
представлява форма на предварителна престъпна дейност, въздигната от
законодателя в самостоятелно престъпление с формален характер и за чието
осъществяване не е необходимо уговорените между дейците престъпления да са били
извършени. Макар систематически така инкриминираната „престъпна общност“ от две
или повече лица, да е позиционирана от законодателя в нормата на чл.321 НК , тя
има характер на самостоятелно престъпление, различно от престъплението по
чл.321,ал.1-3 НК/организирана престъпна група/. Освен в изискването за
минимален брой участници , посочените две самостоятелни престъпления се
различават помежду си и в изискванията, които законодателя поставя пред двете
„общности“ за степен на организираност. Така, за да бъде осъществен състава на
престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо съществуващото престъпно
сдружение да е с висока степен на организираност- да е структурирано и трайно,
между неговите членове да са създадени стабилни и устойчиви престъпни
взаимоотношения, докато за престъплението по чл.321,ал.6 НК такива изисквания
не са налице, като е достатъчно единствено субектите на престъплението да
постигнат съгласие за предприемане на съвместни действия /дори и без изискване
за съгласуваност, както е при „ОПГ“/ за извършване на повече от едно
престъпление от определен вид. Това , което отличава престъплението по
чл.321,ал.6 НК, от престъпленията
извършени след „предварителен сговор“ от две или повече лица, освен
неговия самостоятелен характер, е изискването за обективно уговаряне между
дейците за извършване на повече от едно престъпление от даден вид. Последното,
от една страна „доближава“ престъплението по чл.321,ал.6 НК до квалифициращото
обстоятелство на чл.199,ал.1,т.2 НК, а от друга страна логически поставя
изискване за наличието на известна „трайност и устойчивост“ в престъпните
взаимоотношения между дейците, които са постигнали съгласие за извършването на
поне две самостоятелни престъпления, като изключва инцидентното или
самостоятелното уговаряне на лицата при извършването на всяко от „вторичните“
престъпления. Друга характеристика от обективната страна на състава на
чл.321,ал.6 НК, а и на другите „престъпни сдружавания“, е обстоятелството, че
за извършване на престъплението е необходимо наличието на поне две отделни,
самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от две отделни наказателно
отговорни лица и насочени към постигане на обща престъпна цел.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да аргументира
извод, че подсъдимите С. и М. са осъществили твърдените в обвинителния акт
еднопосочни деяния, чрез които същите са постигнали инкриминираното съгласие да
извършват съвместно претендираните престъпления по
чл.234 НК. В доказателствените източници по делото
липсва достатъчно релевантна информация за това двамата подсъдими изрично да са
се уговорили помежду си да вършат съвместно престъпления по чл.234 НК, като
липсват достатъчно доказателства за осъществена между тях комуникация /лична,
вербална, електронна или писмена/ с твърдения в обвинителния акт съставомерен предмет.
По натам, при липса на достатъчно преки
доказателства за осъществено между подсъдимите изрично уговаряне за извършване
на престъпления от посочения вид, за наличието на такъв престъпен сговор между С.
и М. би могло да се съди при обосноваване на техните взаимоотношения, както в
инкриминирания период, така и предшестващите го, от начина им на живот и
осъществяваната от тях трудова дейност, както и от конкретните им действия по
отношение на тютюневите изделия без съответен бандерол , които според тезата на
обвинението са се намирали под техния фактическия контрол и са послужили за извършване на предварително уговорените
престъпления по чл.234 НК, но единствено тогава, когато тези обстоятелства
несъмнено и еднопосочно сочат , че се касае за такова престъпно разбирателство
и съгласие между тях. В настоящия случай това не е така.
Несъмнено подсъдимите С. и М. са се познавали
и са поддържали взаимоотношения помежду си , тъй като са имали професионални
връзки, породени от упражняваната от тях трудова дейност, които връзки са
прераснали и в лични такива, което обстоятелство се обоснова от показанията на
свидетелите К., М.П., С., С. и К., както и от
твърденията на самите подсъдими. Извън това , в посочените гласни доказателства
не се съдържа релевантна информация,
сочеща за постигнати между С. и М. предварителни договорки да придадат на
своите взаимоотношения и съответния съставомерен,
устойчив и траен, престъпен характер. Нещо повече, всяко от посочените лица в
своите показания,респ.обяснения, категорично отрича съществуването на подобни
уговорки и осъществяването на твърдените от прокурора съвместни действия на подсъдимите.
От показанията на свидетелите В., А., Б., от
протоколите за претърсване и изземване и за оглед,от изготвените фотоалбуми,се
установява обстоятелството за осъществено на 18.10.2016г. в с.В. , от всеки от подсъдимите
С. и М. едно престъпно деяние по чл.234 НК, при което подс.М.
е предал, а подс.С. е получил акцизни стоки без
бандерол. Инцидентният характер на тази престъпна дейност на подсъдимите С. и М.
не се опровергава от показанията
на свидетеля З.З.,
който свидетел сочи, че лично е възприел действия на подсъдимите лица и
на свидетеля И.К.,извършени преди 18.10.2016г., но не съвместни или
последователни такива на подсъдимите, а две отделни и самостоятелни/без
твърдяна персонална, темпорална или предметна връзка между тези събития/ действия
на всеки от подсъдимите и на св.К., като само при твърдяното за възприето действие
на подс.М. на К. са били предадени вещи, оприличени
от св.З. като кашони /мастербоксове/ с цигари. В
същата посока и съдържание са и показанията на св.В., който също депозира
твърдения за самостоятелно действие на подс.М.,
извършено преди 18.10.2016г. и при което последния е взел и прибрал на
съхранение, изхвърлени от влакова композиция цигарени изделия. В този смисъл липсват доказателства, които да сочат
за конкретни действия на подсъдимите С. и М. , които да мотивират извод за
съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително постигнати между
тях договорености за извършването на множество престъпления по чл.234 НК и
които да опровергават извода за самостоятелната подготовка и инцидентното
уговаряне между подсъдимите преди извършването на инкриминираните деяния по чл.234 НК, осъществени от тях на 18.10.2016г. Поради това и съдът приема, че
доказателствата по делото не обосновават извод, че между подсъдимите С. и М. са
налице трайни и устойчиви лични взаимоотношения, които са изпълнени и със съответната необходима и съставомерна престъпна насоченост. За наличието на
твърдените от прокурора трайни, устойчиви и с определена предметна насоченост
престъпни взаимовръзки между подсъдимите С. и М. може да се съди единствено от
веществените доказателствени
средства, изготвени в резултат на експлоатираните по делото специални
разузнавателни средства, но същите остават изолирани и не са в състояние
самостоятелно да обосноват наличието на необходимите елементи от обективната и
субективна страна на състава на престъплението по чл.321,ал.6 НК, поради
законовата забрана въведена с разпоредбата на
чл.177,ал.1 НПК.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото
доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод,
че през инкриминирания период подсъдимите С. и М. са постигнали
инкриминираното трайно и устойчиво съгласие помежду си да извършват съвместно претендираните
престъпления по чл.234 НК, чрез които да си набавят и съответни финансови
облаги.
Съблюдавайки принципа за постановяване на
осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност
на обвинението , отчитайки характеристиките на „данните“, събрани при използване на СРС и
закрепени в съответните ВДС, както и липсата на други достатъчно категорични и
непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и субективна
съпричастност на подсъдимите С.С. и М.М. към това инкриминирано деяние, съдът ги призна за
невиновни в извършване на престъпление по чл.321,ал.6 НК ,за което им е било
предявено обвинение.
Установените от съда фактически положения го мотивират
да приеме, че подсъдимият С.С.
е осъществил
от обективна страна състава на престъпление по чл.234,ал.1 НК- като на 18.10.2016г. в с.В.,ул.“П.“, *, до
лек автомобил „Алфа Ромео-166“ с рег.№ **, държал акцизни стоки- 600броя кутии цигари, марка „Трокадеро/Trokadero/“- с цена за една
кутия- 7,50лв., на обща стойност 4500лева, без бандерол, когато
такъв се изисква по закон-ЗАДС,
и случая не е маловажен.
Това е така,
тъй като подс.С. на инкриминираната дата
е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните акцизни стоки /цигари/, носел
в ръце поставените в чувал кутии с цигари и направил опит да ги постави в
багажника на ползвания от него лек автомобил, като при появата на полицейските
служители ги оставил на земята до автомобила и кутиите с цигари били без поставен върху тях бандерол, когато такъв се
изисква по закон-ЗАДС. За съставомерността
на деянието е без значение собствеността върху вещите, както и
продължителността на упражняване на фактическа власт върху тях. Достатъчно е
деецът да осъществява такава фактическа власт- сам или дори чрез друго лице,
като дори не е необходимо предмета на престъплението да се намира реално и
непрекъснато в него, а единствено да бъде съхраняван от дееца на място, до
което той има достъп, ограничен единствено от неговата воля. Упражняваната от подс.С. реална фактическа власт върху иззетите, като ВД –600броя кутии цигари, марка
„Трокадеро/Trokadero/“ без бандерол, се мотивира от безспорно установените обстоятелства за това, че С. на 18.10.2016г.
е получил от подс.М. горепосочените акцизни стоки без
бандерол; упражнил е своя реална фактическа /физическа/ власт върху тях; опитал
да постави същите на място, до което той е имал достъп, който достъп бил
ограничен за други лица; лекия автомобил „Алфа Ромео“, в чието багажно
отделение С. се опитал да постави инкриминираните вещи към този момент бил
ползван именно от подсъдимия. Държаните от подс.С.
вещи представляват акцизни стоки по смисъла на чл.2,т.2;вр.чл.4,т.1;вр.чл.11,ал.1 от ЗАДС, тъй като същите са цигари, поставени
по 20 къса в кутия, като върху иззетите кутии с цигари не е поставен/залепен/
съответния бандерол, обосноваващ обстоятелството за внасяне на дължимия за тези
цигари данък -„акциз“ в държавния бюджет. Поставянето на действителен бандерол,
издаден и закупен от МФ на РБ, върху тютюневите изделия, каквито са и
инкриминираните цигари, се явява дължимото доказателство за постъпване на
съответния „акциз“ в бюджета на държавата и същото се явява задължително
съобразно изискванията на ЗАДС – чл.64,ал.1 и 3; чл.99,ал.2,т.2, както и на
чл.28,ал.1 от ЗТТСИ. Установената липса на такъв бандерол върху държаните от С.
кутии с цигари обосновава извода, че за същите не е бил заплатен дължимия налог
на държавата. Установените обстоятелства относно количеството/600кутии/,
изключващо тезата същите да са единствено за лична употреба и стойността/4500лв./, обосноваващо
значителната стойност на незаплатения данък /акциз/, на инкриминираните вещи
аргументират извода, че осъщественото от подс.С.
деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 НК, тъй като
същото уврежда в голяма степен обекта на престъплението- обществените отношения
свързани с нормалното функциониране на икономиката на страната и по-конкретно тези
гарантиращи дейността на държавата по установяване и събиране на определени
налози върху стоки, поради което и неговата обществена опасност е с висока степен.
Така , обоснованите с годни доказателства
и доказателствени средства, горепосочени обстоятелства, интерпретирани в
тяхната съвкупност и взаимосвързаност дават възможност на съда
да изгради еднозначния и категоричен извод, че подс.С. е упражнявал фактическата власт
върху инкриминираните цигари без бандерол, който се изисква по закона и случая
не е маловажен, с което е осъществил гореописаното деяние по чл.234,ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимия С. е извършил
деянието при форма на вина пряк умисъл – подсъдимия С. е съзнавал, че установява
и упражнява своя фактическа власт, вземайки инкриминираните цигари без бандерол,
съзнавал е обстоятелството ,че това са вещи /стоки/ , за които се дължи
заплащане на данък на държавата,който данък не е заплатен , съзнавал е и че с
това нарушава обществените отношения, установени за гарантиране правилното
функциониране на икономиката и на финансовата система на страната , като пряко
е целял настъпването на този престъпен
резултат.
Установените от съда
фактически положения го мотивират да
приеме, че подсъдимият М.М. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл.234,ал.1 НК- като на 18.10.2016г. в с.В. , ул.“П.“,
*, в гаражна клетка и в лек автомобил „Фолксваген- Голф“ с рег.№ **., държал акцизни стоки- 1050броя кутии цигари, марка „Трокадеро/Trokadero/“- с цена за една
кутия- 7,50лв., на обща стойност 7875лева и 5520броя
кутии цигари, марка „Мерилин слим /Merilyn
slim/“-с
цена за една
кутия-4,70лв., на обща стойност 25944лева, всички вещи на обща
стойност от 33819лева, без бандерол, когато
такъв се изисква по закон-ЗАДС,
и случая не е маловажен.
Това е така, тъй като подс.М.
на инкриминираната дата е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните
акцизни стоки /цигари/, съхранявал е същите на посочените и ползвани от него
помещение и лек автомобил, предал е част от тези вещи на подс.С.
и всички тези кутии с цигари били без
поставен върху тях бандерол, когато такъв се изисква по закон-ЗАДС. Горните съждения за обективните характеристики на
„държането“, като изпълнително деяние, което представлява фактическо състояние,
при което дееца осъществява владение/фактическа власт/ върху инкриминирания
предмет, важат в пълна степен и за престъплението по чл.234,ал.1 НК, за което подс.М. е признат за виновен. Както бе посочено по-горе за съставомерността на деянието е без значение собствеността
върху вещите, както и продължителността на упражняване на фактическа власт
върху тях. Достатъчно е деецът да осъществява такава фактическа власт- сам или
дори чрез друго лице, като дори не е необходимо предмета на престъплението да
се намира реално и непрекъснато в него, а единствено да бъде съхраняван от
дееца на място, до което той има достъп, ограничен единствено от неговата воля.
Упражняваната от подс.М. реална фактическа власт
върху иззетите, като ВД –общо 6570броя кутии цигари с марки „Трокадеро/Trokadero/“ и „Мерилин слим /Merilyn
slim/“
без бандерол, се мотивира от
безспорно установените обстоятелства за това, че М. на 18.10.2016г. е съхранявал
горепосочените акцизни стоки без бандерол в ползвано единствено от него
помещение, обособено като гаражна клетка, намиращо се в непосредствена близост
до неговото жилище и в собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“, паркиран
на същия адрес в близост до гаражната клетка; всички съхранявани от него на
двете посочени места , включително и тези предадени на С., кутии с цигари били опаковани
по еднакъв начин- в черни найлонови чували, облепени с тиксо; упражняваната от
него реална фактическа /физическа/ власт върху тези вещи, била демонстрирана от
М., чрез личното и доброволно предаване, на инкриминираните дата и място, на владението
върху част от тези вещи във вида, в който ги съхранявал на подс.С.,
с което преустановил своята фактическа власт върху тях. Всички държани от подс.М. вещи представляват акцизни стоки по смисъла на
чл.2,т.2 ; вр. чл.4 , т.1 ; вр.чл.11,ал.1
от ЗАДС , тъй като същите са цигари, поставени по 20 къса в кутия, като върху
иззетите кутии с цигари не е поставен съответния бандерол, обосноваващ
обстоятелството за внасяне на дължимия за тези цигари данък -„акциз“ в
държавния бюджет. Поставянето на действителен бандерол, издаден и закупен от МФ
на РБ, върху тютюневите изделия, каквито са и инкриминираните цигари, се явява
дължимото доказателство за постъпване на съответния „акциз“ в бюджета на
държавата и същото се явява задължително съобразно изискванията на ЗАДС –
чл.64,ал.1 и 3; чл.99,ал.2,т.2, както и на чл.28,ал.1 от ЗТТСИ. Установената
липса на такъв бандерол върху държаните от М. кутии с цигари обосновава извода,
че за същите не е бил заплатен дължимия налог на държавата. Установените
обстоятелства относно количеството/6570кутии от различни марки/, изключващо
тезата същите да са единствено за лична употреба и стойността/33819лв./, обосноваващо
значителната стойност на незаплатения данък /акциз/, на инкриминираните вещи,
както и това, че част от тези вещи /600бр.кутии с цигари/ М. предал на С.
аргументират извода, че осъщественото от подс.М.
деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 НК, тъй като
същото уврежда в значителна степен обекта на престъплението- обществените
отношения свързани с нормалното функциониране на икономиката на страната и
по-конкретно тези гарантиращи дейността на държавата по установяване и събиране
на определени налози върху стоки, поради което и неговата обществена опасност е
с висока степен.
Така , обоснованите с годни доказателства
и доказателствени средства, горепосочени обстоятелства, интерпретирани в
тяхната хармонична взаимосвързаност дават възможност на съда
да изгради еднозначния и категоричен - извън всяко разумно
/ основано на конкретни доказателства/ съмнение, извод, че именно подс.М., а не друго неустановено лица, е упражнявал фактическата власт върху всички инкриминирани
цигари без бандерол, който се изисква по закона и случая не е маловажен, с
което е осъществил
гореописаното деяние по чл.234,ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимия М. е извършил
деянието при форма на вина пряк умисъл – подсъдимия М. е съзнавал, че упражнява
фактическа власт, съхранявайки инкриминираните цигари без бандерол, съзнавал е
обстоятелството ,че това са вещи /стоки/ , за които се дължи заплащане на данък
на държавата,който данък не е заплатен , съзнавал е и че с това нарушава
обществените отношения, установени за гарантиране правилното функциониране на
икономиката и на финансовата система на страната , като пряко е целял
настъпването на този престъпен резултат.
Съдът оправда подсъдимите С. и М. по
обвинението за това инкриминираните деяния, включени в продължаваната престъпна
дейност по чл.234,ал.1 НК,в която са били обвинени, да са били извършени от тях
в условията на съучастие, като съизвършители-
чл.20,ал.2 НК. За да бъде налице, тази поддържана от прокурора форма на
задружна престъпна дейност по чл.234 НК, е необходимо от обективна страна всеки
от претендираните съучастници
да е осъществявал съвместно, заедно и наред, с другия деец „държане“-
фактическа власт върху един и същи инкриминиран предмет,да има сам и наред с
другия деец неограничен достъп до тези вещи , като всеки от съучастниците
да разполага с реалната възможност да упражнява и разпоредителни действия с
всички „акцизни стоки“. От събраните по
делото и анализирани по-горе доказателства не се обосновава по съответния
несъмнен и категоричен начин обстоятелството за осъществяване на такава
съвместна и задружна престъпна дейност между подсъдимите С. и М. спрямо
инкриминирания предмет- всички иззети от местопрестъплението цигари без
бандерол, като събраните доказателства по-скоро опровергават наличието на претендираното от прокурора „съучастие“ между тях. В този
смисъл липсват, каквито и да било доказателства, сочещи на извод, че подс.С. е имал самостоятелен и неограничен достъп до
съхраняваните от подс.М. в гаражната клетка и лекия
автомобил „Фолксваген-Голф“ цигари без бандерол, както и че преди и към инкриминираната
дата подс.С. е ползвал сам или наред с М. гаражната
клетка или лекия автомобил „Фолксваген“. Обосновано с доказателства е
обстоятелството, че на 18.10.2016г. на инкриминираното място подсъдимия М. е
дал на подс.С. конкретна част от тези инкриминирани
вещи- 600броя кутии цигари, марка „Трокадеро/Trokadero/“- с цена за една кутия- 7,50лв., на обща
стойност 4500лева. Не е налице задружна престъпна дейност /съизвършителство/ дори и по отношение на тези конкретни/600кутии/
акцизни стоки без бандерол, тъй като с физическото предаване на тези вещи и на
възможността за извършване на разпоредителни действия с тях, на 18.10.2016г., подс.М. преустановява своята фактическа власт върху тях
/своето държане/ и такава фактическа власт /държане/ върху тях едва тогава-при
получаването им пак на 18.10.2016г., установява подс.С..
Това обосновано с доказателства обстоятелство- за установена на 18.10.2016г.
фактическа власт от страна на подс.С. единствено
върху предадените му от подс.М. горепосочени
600бр.кутии с цигари аргументира извода, че подс.С.
не е осъществявал държане /не е имал фактическа власт/ върху останалата част от
инкриминираните с обвинението цигари без бандерол,нито сам, нито съвместно с подс.М., върху които вещи такава фактическа власт е
упражнявал единствено последния. Поради това съдът оправда подсъдимия С. и по
поддържаното от прокурора обвинение за това при престъплението
по чл.234,ал.1 НК на същото място и по същото време да е държал и акцизни стоки
– 3430бр.кутии цигари „Мерилин слим“,
90бр.кутии цигари „Трокадеро“, 2090бр.кутии цигари „Мерилин слим“ и 360бр.кутии
цигари „Трокадеро“, без бандерол, когато такъв се
изисква по закон в немаловажен случай. Последното обстоятелство от своя страна аргументира необходимостта подс.С. да бъде оправдан и по обвинението за сумата от
29319лева от общата стойност на инкриминираните акцизни стоки- предмет на
престъплението, представляваща разлика между поддържаната в обвинителния акт
обща стойност от 33819лв. и действителното установената такава от 4500лева.
Съдът
оправда подсъдимите С. и М. по обвинението за това инкриминираните деяния по
чл.234,ал.1 НК,в които са били обвинени, да са били извършени от тях в
условията на продължавана престъпна дейност- чл.26,ал.1 НК.
Както вече бе посочено по-горе „държането“, като изпълнително деяние представлява
фактическо състояние, при което дееца осъществява владение/фактическа власт/
върху инкриминирания предмет, като за упражняването на това владение /власт/ не
е необходимо дееца да има и да извършва
непрекъснат, неопосреден физически контакт и
контрол върху съответните вещи. В този смисъл е достатъчно вещите да се намират
на място или на места, до които дееца има неограничен достъп, като наред с това
е ограничил достъпа на други лица до тези места. Обикновено деянието „държане“-
това фактическо състояние, трае определено време и се преустановява с
прекратяване на фактическата власт, упражнявана от дееца върху предмета на
престъплението, като до преустановяването му то /деянието/ непрекъснато уврежда
непосредствения обект на защита, като това увреждане не се прекъсва при промяна
на мястото на съхранение или дори при разделяне на предмета на престъплението
за едновременно съхранение/държане/ на различни места. Така в конкретния случай
установените въз основа на доказателствата по делото обстоятелства, касаещи
това, че инкриминираните акцизни стоки са били съхранявани /държани/ от подс.М. едновременно на две различни места /намиращи се в
непосредствена близост едно до друго/,до които той единствено е имал безпрепятствен достъп, както и че на
инкриминираната дата същият е дал /предал е фактическата власт/ част от тях на подс.С., не опровергава извода за осъществено от подс.М. едно деяние, което осъществява обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.234,ал.1 НК, имащо за инкриминиран
предмет всички акцизни стоки , върху които същия е упражнявал едновременно
своята фактическа власт. По отношение на подс.С.
обсъдените от съда доказателства мотивират извод за осъществено от него едно
деяние, при което на инкриминираните дата и място е установил и упражнявал
фактическа власт единствено върху тази част от акцизните стоки без бандерол,
която му е била предоставена от подс.М.. Липсата на
извършени поне две, отделни и самостоятелни деяния, от всеки от подсъдимите,
всяко от които деяния самостоятелно да осъществява състава на едно и също
престъпление прави приложението на чл.26,ал.1 НК незаконосъобразно. Поради това
подсъдимите С. и М. бяха оправдани и в тази част от поддържаното спрямо тях
обвинение.
В санкционната част на разпоредбата на чл.234,ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” от една до шест години и
„глоба“ до 10-кратния размер на пазарната цена на инкриминираните стоки, както
и „лишаване от права“ по чл.37,ал.1,т.7 НК. При определяне размера на
наказанието спрямо всеки от подсъдимите С.С. и М.М., съдът взе предвид наличието на еднакво относими за всеки от двамата подсъдими смекчаващи отговорността обстоятелства-
фактът, че подсъдимите С. и М. са с необременено съдебно минало, техните добри
характеристични данни, упражняваната от всеки от тях постоянна трудова заетост,
както и демонстрираните от двамата подсъдими коректност и процесуална
законосъобразност при упражняване на техните права в хода на съдебното
производство. Съдът не цени посочените смекчаващи отговорността обстоятелства
като многобройни, нито някое от тях, като изключително такова. Това мотивира
приложението на чл.54 НК при индивидуализиране наказателната отговорност на всеки
от подсъдимите С. и М., като изключва приложението на чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 НК.
Наред с това съдът съобразява и наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства спрямо всеки от подсъдимите С. и М.. Като такива отегчаващи
отговорността им обстоятелства съдът цени голямото количество и високата
стойност на държаните от всеки от подсъдимите акцизни стоки без бандерол, като
съобрази и това, че държаните от подс.М.
инкриминирани стоки са в по-голямо количество и с по-висока стойност, в
сравнение с тези държани от подс.С..
По отношение на подсъдимия С.С. съдът намира за съответно на обществената опасност на
деянието и на дееца определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, което е под средния размер на пределите, посочени в чл.234,ал.1 НК, както и
налагането на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на петнадесет
хиляди лева, което наказание също е под средния размер на пределите, посочени в
цитираната законова разпоредба от Особената част на НК, като така определения й
размер се явява съответен и на доходите и имотното състояние на С./притежаваните
от него имоти/, както и на семейните му задължения по отглеждането на едно дете.
Съдът намира, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК-
в техния генерален и специален аспект, не е необходимо наложеното на С.С. наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно. Поради това и на основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия С.С., като определи изпитателен срок от три години. Съдът не
установява несъвместимост на упражняваната от подс.С.
професия на „машинист“/ватман/ към „М.“ ЕАД- София с предмета и характера на
извършеното от него престъпление по чл.234,ал.1 НК, поради което не наложи на С.С. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да упражнява определена професия“.
По отношение на подсъдимия М.М. съдът намира за съответно
на обществената опасност на деянието
и на дееца определянето на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години , което е под средния
размер на пределите, посочени в чл.234,ал.1 НК, както
и налагането на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на двадесет и пет хиляди лева, което наказание
също е под средния размер на пределите, посочени
в цитираната законова разпоредба от Особената
част на НК, като така определения
й размер се явява съответен и на доходите и имотното
състояние на М./притежаваните от него МПС/, както и на семейните му задължения по отглеждането
на едно дете.
Съдът намира, че с оглед постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 НК-
в техния генерален и специален аспект, не е необходимо наложеното на М.М. наказание „лишаване от свобода“
да бъде изтърпяно
ефективно. Поради това и на основание
чл.66,ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“
на подсъдимия М.М., като определи изпитателен срок от четири години. Съдът не установява несъвместимост на упражняваната от подс.М. професия на „ръководител движение“ към „Б.“ ЕАД с предмета
и характера на извършеното от него престъпление по чл.234,ал.1 НК, поради което не наложи
на М.М. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да упражнява определена професия“.
Съдът, на основание чл.234,ал.5 НК е отнел в
полза на държавата, иззетите и приобщени, като веществени доказателства по
делото 5520бр.кутии цигари, марка „Мерилин слим“ и 1050бр.кутии цигари, марка „Трокадеро“
без бандерол, като е постановил тяхното унищожаване.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- мобилни телефони,СИМ
карти, ключове, не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет или
средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и тяхното притежаване не
е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия С.И.С. да заплати направените по делото разноски в размер на 601,40
лева (шестстотин и един лева и четиридесет стотинки) и държавна такса в размер
на 10/десет/ лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия М.Г.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 601,40
лева (шестстотин и един лева и четиридесет стотинки) и държавна такса в размер
на 10/десет/ лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: