№ 394
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110211343 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 7674294 издаден от СДВР на А. ******* Д., с ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата на първо място се изтъква,
че при връчване на електронния фиш на нарушителя не са представен снимковия материал,
което въобще поставя под съмнение съществуването на последния, както и, че посочения в
ЕФ административен адрес на нарушението не може да бъде открит в публично достъпна
платформа. На следващо място се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани със съдържанието на атакувания акт, а именно липса на дата на издаване
на ЕФ, липса на данни за лицето издало ЕФ, липса на указание относно реда и срока за
обжалване. Също така се сочи нарушение на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и се изтъква,
че не са налице данни за изправността на използваното АТСС, че за същото липсват данни
относно вписване в регистъра на БИМ, както и за вида на техническото средство- мобилно
или стационарно, което поставя под въпрос въобще възможността за санкциониране на
деянието с електронен фиш, предвид неспазване на процедурата по използване на мобилно
такова.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител, в
които се поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата, евентуално
поради липса на административно наказателна преписка. Претендира се присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за
законосъобразност на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. ******* Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ж.к.
"Захарна Фабрика" № 31, ет.3, ап.5.
На 17.05.2021г. в 19:52 часа в гр.София, по бул. „Тодор Александров“, лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с регистрационен номер *****, собственост на ***** се
движел в посока от бул. "Вардар" към бул. "Константин Величков". По същото време на
бул. „Тодор Александров“ в района на № 64, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван
контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел
ARH CAM S1, с номер на устройството 11743F0. Системата била въведена в експлоатация
от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 19.00 до 21.00 часа
на 17.05.2021г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост
на движение от 74 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места. Скоростта на
движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на
фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и
самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на собственик
на превозното средство с рег. № С 0971 КВ, **** Стойчева бил издаден Електронен фиш
серия К № 4921272. След връчването на същия, собственика на превозното средство подал
нарочна декларация по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, в която посочила, жалбоподателя А. Д.
като лицето, управлявало МПС по време на деянието, като представила и копие от
свидетелството му за управление. При това първоначално издадения електронен фиш бил
анулиран, и за констатираното с АТСС техническо средство на жалбоподателя А. К. Д. бил
издаден атакувания Електронен фиш, серия К, № 7674294.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 7674294,
справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на
електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 17.05.2021г. Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Ежедневна форма на
отчет, справка от АИС-АНД, Сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с
АТСС ARH CAM S1, справка за нарушител/водач за жалбоподателя А. ******* Д.,
Електронен фиш № 4921272, Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, копие на СУМПС, Справка
от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика", относно организацията
на движението и поставените пътни знаци на бул.“Тодор Александров“, в района на № 64 с
приложена към същата схема, веществени доказателствени средства– фотоснимка,
изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото
средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
2
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за
датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ,
като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от
значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни
характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е
установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да
разбере административното обвинение. В съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена
приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава
жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че
отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч. Предвид на това от една
страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а
от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност, и несъстоятелни се явяват оплакванията на жалбоподателя
за липса на компетентност на наказващ орган. Следва да се изтъкне, че уточнението на
чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно
процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението,
доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на
нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не
включва участие на нарушителя или контролен орган.
Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена
в АИС -АНД- 26.06.2023г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението-
17.05.2021г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 18.07.2023г. то въпросът за
давността, въобще не се поставя. Що се отнася до срока по чл.34 ЗАНН, то следва да се
посочи, че предвид спецификата на електронния фиш като особен вид санкционен акт, то
разпоредбата не намира приложение по отношение на нарушенията, за които е допустимо
издаването му. По силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, електронният
фиш е приравнен по своите правни последици на наказателно постановление, което обаче не
означава, че към него автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма,
реквизити, срокове за издаване.В този смисъл и константата практика на касационната
3
инстанция, като например Решение № 3875 от 10.06.2022г. по адм.д. № 1744/2022г.,
Решение № 3819 от 09.06.2022г. по адм.д.№ 1496/2022г., Решение № 6170 от 29.10.2021г. по
адм.д. № 5667/2021г., Решение № 7369 от 27.11.2019г. по адм.д.10619/2019г., всички по
описа на АССГ, както и много други.
Наред с това, действително в съдържанието на електронния фиш не е отразен срока и
реда за обжалването му, в което отношения утвърдения образец търпи критика. Същото
обаче има отношение към преценка на евентуалната допустимост на просрочена жалба и
видно от настоящото производство по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
санкционираното лице.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост, МПС с рег. № С 0971 КВ, е собственост
на лицето **** ******, която в надлежно попълнена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП е
посочила именно жалбоподателя Д., като лицето, управлявало МПС към момента на
нарушението, поради електронния фиш е издаде именно срещу него. Следва да се посочи, че
нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт на нарушителя да се
връчват каквито и да е други документи в частност фотоснимката, изготвена с АТСС, като
същата е надлежно приложено към административно-наказателната преписка.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН
и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална
към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес”, както и в настоящия случай.
На следващо място мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1, с инвентарен
номер 11743F0, е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител
на СДВР, преминал нарочна подготовка. Посоченият ред за експлоатация не противоречи
на правилата за използване на автоматизирани технически средства от категорията на
мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено
Удостоверение за одобрен тип техническо средство, издадено от Българския институт по
метрология на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, а така също и Протокол от
проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021г. удостоверяващ изправността на конкретно
използваното устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., АТСС подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица оправомощени
от председателя на ДАМТН, като в настоящия случай доколкото проверката е осъществена
от БИМ, то изследване на оправомощаването въобще не се налага. Видно от посочените
документи, използваната система представлява одобрен тип техническо средство, а на
следващо място видно от протокола, същото е преминало периодична проверка за
изправност на 08.03.2021г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на
МПС. С оглед на изложеното съдът не намира основание за съмнение в установените при
4
използването му обстоятелства.
При осъществения на 17.05.2021г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
ARH CAM S1, с инвентарен номер 11743F0, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец, на 17.05.2021г. за времето от 19.00 до 21.00 часа контрол
върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това е спазена
предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен
акт, като следва да се изтъкне, че от една страна посочената наредба детайлно регламентира
реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга използваното
техническо средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на
контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165,
ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна
инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Видно от
отбелязването в протокола за използване на АТСС, то е работило в стационарен режим,
посока на задействане- "приближаващи", надлежно е описано мястото на контрол.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя А. Д. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, с рег. № С 0971 КВ се е
движило със скорост над максимално разрешената от 50км/ч. Видно от приложената схема
на организацията на движение отсечката на бул.“Тодор Александров“, разположена между
бул."Вардар" и бул. "Константин Величков", включително в района на № 64, липсват пътни
знаци В26, поради което важи общото ограничение на скоростта в населените места- 50
км/ч. Обстоятелството, че същото не е изрично сигнализирано не освобождава водачите от
задължението да се съобразяват с него, в границите на населеното място. Техническото
средство за контрол на правилата за движение по пътищата ARH CAM S1 е отчело скорост
на движение от 74 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. Следователно,
автомобилът на жалбоподателя се е движил със скорост, превишаваща максимално
допустимата за съответния пътен участък с 24 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като водачът е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС
със скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирал с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно и
правилно е ангажирана за извършено нарушение на чл.21 ЗДвП, а именно нарушаване на
ограниченията за максимално допустима скорост на движение на МПС. Санкционната
разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба в размер на
5
100 лева за превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, когато
превишаването е от 21 до 30 км/ч. Санкцията е абсолютно определена, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае
от допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7674294 издаден от СДВР на А.
******* Д., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на
осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. ******* Д., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6