Решение по дело №98/2009 на Административен съд - Силистра

                   

                                                    Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е   № 92

 

                                                 гр. Силистра, 22 10 .2009 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д   А

      

 Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание  на   четиринадесети октомври,  две хиляди и девета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА СЛАВОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА МАРИНОВА

                                                                                   СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

 

при участието на секретаря  Индира Занова, разгледа докладваното от административния съдия В. Маринова КА.Н.Д. № 98/ 2009 г по описа на Административен съд Силистра, и при участието на прокурор ДАНИЕЛА НЕДЕЛЧЕВА, и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по жалба на „***” ООД, със седалище и адрес на управление – гр. Силистра,ул.”***„ № **, ет.**, ап.**, с управител и представляващ дружеството К.Д.Ф., представлявана от адв. С.Н., САК, против Решение № 366 / 22.07.2009 г. постановено по АНД № 211 / 2009 г., по описа на Силистренски районен съд, с което е потвърдено изцяло НП № 854 / 12.02.2009 г. издадено от Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП, гр. Силистра с което на дружеството жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв, на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.113, т.9 от ЗДДС.

В законният срок жалбоподателят обжалва решението на СРС, изцяло, като навежда доводи за съществени нарушения на административно производствените правила ,както и допуснато противоречие с материалния  закон – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63, ал.І ЗАНН. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение, както и да се отмени оставеното с това решение в сила НП. Ответната по жалбата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Административният съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, както и при служебна проверка на съдебния акт –чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното: жалбата е подадена от надлежно лице – чл.210, АПК, в сроковете по чл.211 АПК, поради което е процесуално допустима . Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Съображенията, за това са следните:

Предмет на касационният контрол са сочените пороци на съдебния акт, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за което съдът следи служебно – чл.218, ал.2  АПК. От събраните доказателства пред въззивния съд, е била установена следната фактическа обстановка: На 29.12.2008 г., актосъставителят С.С., е установила, че в дружеството-жалбоподател, на 08.11.2008 г има издадена фактура, според изискванията на чл.113 , ал.1 от  ЗДДС, тоест като данъчен документ, без дружеството да е било регистрирано по този закон. Фактурата е № ********** / 08.112008 г., в която е посочен данъка върху добавената стойност в размер на 38.50 лв. Фактурата е съставена от Ф.Ф., съпруг на управителя на дружеството К.Ф. От дружеството е подадено заявление за регистрация по ЗДДС, входирано с вх. № 1939 / ********* / 08.12.2008 г. Или към момента на издаване на фактурата, дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, както и не са били подадени документи за регистрацията по този закон .По тези обстоятелства няма спор, и те са изяснени както в досъдебното административно производство – по съставяне на АУАН и НП, така и пред въззивния съд.

По възраженията на касатора, че е нарушен материалния закон, съдът не споделя доводите в тази насока. Съставеният документ не може да бъде приет за неистински документ / чл.93, т.6 НК / ,както и  за „правно нищо”, както се стреми да докаже касатора, защото е съставен по всички изисквания по Закона за счетоводството. С отразените в този документ данни, се правят и съответните счетоводни записвания в дружеството .В тази насока са изложени и подробни мотиви от решаващия съд, които се споделят изцяло от настоящия състав и не следва да се преповтарят.

По отношение на второто възражение на касатора, че се касае за маловажен случай, и съгласно чл.28 ЗАНН, дружеството не е следвало да бъде санкционирано. Вярно, че чл.28 ЗАНН, дава възможност на административно наказващия орган да прецени дали е налице маловажност при всеки конкретен случай, отчитайки всички обстоятелства, относно извършеното нарушение, а също така и за нарушителя. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност . Административното нарушение, визирано в нормата на чл.113, ал.9 ЗДДС е формално нарушение, не се изисква резултатност, достатъчно за да се осъществи състава му, е издаване на документ, в който да е  посочена стойността на данък добавена стойност, без да е налице регистрация по ЗДДС. Наличието на двете предпоставки – липса на регистрация и издаване на такъв документ, дадени в кумулативност, е фактическия състав на нарушението, което ангажира административно наказателна отговорност за юридическото лице търговец.Преценката за наличието или не на маловажен случай подлежи на съдебен контрол, доколко административно наказващия орган правилно е преценил  всички обстоятелства, по извършеното конкретно нарушение имащи отношение към тази преценка.Или маловажността,визирана в чл.28 ЗАНН, не е изведена извън съдебния контрол, съгласно Т.Р.№ 1 / 12.12.2007 г.на ВКС , което е съобразено от СРС. Фактическите констатации, направени от съда, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства, -писмени и гласни, обсъдени поотделно и в съвкупност, от решаващия съд, за да се направи логическия правен извод, че не е налице маловажност на извършеното нарушение.

При служебната проверка правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно чл.218, ал.2 АПК, съдът не констатира пороци, които да водят до невалидност,недопустимост на съдебното решение или несъответствие с материалния закон. В касационната инстанция, прилагането на материалния закон  се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд- чл.220 АПК. Пред настоящата инстанция не се представят писмени доказателства, допустими по силата на чл.219 АПК, които да сочат на други изводи, различни от тези, направени от СРС .    ..

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр,  с чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                      Р    Е     Ш     И   :

 

ОСТАВЯ  В СИЛА решение № 366 / 22.07.2009 г., постановено по А Н Д № 211 / 2009 г. по описа на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

       

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

                                                                

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.