№ 91
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.
С присъда от 13.10.2020 г. по нохд № 219/20 г. на Софийски градски съд
подсъдимият Г. Г. Г. е признат за виновен за това, че на 14.05.2018 г. около 18.00ч. в гр.
София, бул. Сливница пред № 155 в тролейбус, движещ се по линия № 7 с инв. № 2123
направил опит умишлено да умъртви Б. Г. В., като му нанесъл удар с нож в торса без
проникване в гръдната кухина, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр.
чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, като
Г. е признат за невиновен и оправдан за това да е осъществил деянието по хулигански
подбуди съобразно повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115, вр.
чл.18, ал.1 НК
Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и е
приложена разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, като е приспаднато предварителното
задържане на подсъдимия Г. по изпълняваните спрямо него мерки за неотклонение
„домашен арест“ и „задържане под стража“.
С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, като
1
плащането им е възложено в тежест на подсъдимия.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Г.Г. с доводи
за неправилност, свеждащи се до това, че от обективна и субективна страна не е
извършено инкриминираното деяние- опит за убийство. Доказателствата по делото
установявали, че действията на Г. са били защитни, а пострадалият е проявил
неоправдана агресия. Оспорва се обосноваността на направения от съда извод относно
намесата на трето лице, опитало се да разтърве двете лица и попречило за нанасянето
на по-силен удар с фатално нараняване. Освен това изводите за възможна реална
опасност за живота на последния почиват на предположение, тъй като процесното
нараняване е повърхностно и не е било реализирано проникване в гръдния кош.
Поради това се оспорват експертните изводи в заключението, изготвено от д-р Х., а
констатираното нараняване следва да се приеме единствено за лека телесна повреда.
Иска се оправдаването на подсъдимия.
Извън срока за обжалване на присъдата по делото е постъпила молба и от
подсъдимия Г., в която също се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като
се акцентира на констатираната наркотична зависимост и на липсата на целено
увреждане на пострадалия и е отправено искане за оправдаване по повдигнатото
обвинение или за връщане на делото на СГС за преквалифициране на деянието.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата, като счита, че липсват доказателства за субективната страна на деянието.
Подсъдимият не е искал и не е допускал причиняването на смърт, а след като е бил
неоснователно ударен и обиден от пострадалия, е поискал сметка на неоправдано
агресивния пътник. Въз основа на незаинтересованите от изхода на делото свидетели
К. и Р. се установява, че пръв е проявил агресия пострадалият, но съдът е пропуснал да
констатира наличното противоречие по този въпрос в доказателствените източници.
Дори обясненията на подсъдимия не са изцяло коментирани, тъй като е останало
недовършено изречението в частта относно некредитираната от съда част от тях. На
следващо място от действията на подсъдимия следва да се съди за субективната страна
на деянието, а те сочели, че е налице единствено умисъл за причиняване на телесна
повреда. Изводът за възможността да се причини опасност за живота на В. е изведена
въз основа на предположението за това при наличието на проникващо нараняване в
гръдната кухина, което е недопустимо, още повече че това не е реализирано и в нито
един момент и не е създадена опасност за живота. В този смисъл не следвало да се
кредитира и заключението на вещото лице д-р Х. относно възможността за
проникващо нараняване, тъй като изводите са направени не въз основа на преглед, а
само по писмени данни. Отделно от това се оспорва и заключението, че при
пострадалия няма защитни наранявания, тъй като реално не е имал физическа
2
възможност за реакция при бързото получаване на увреждането, а това не се
потвърждава от свидетелските показания, които не установяват въобще как се е
стигнало до удара. Следвало в тази насока да се кредитира твърдението на подсъдимия,
че пострадалият е вдигнал ръката си, за да го удари, което не се и отрича от последния,
заявяващ липсата на спомен за това кой точно е започнал разправата. От заключението
на д-р Г. се установявало, че нараняването е засегнало единствено кожа и подкожие,
поради което нараняването има характер на лека телесна повреда и така следва да се
квалифицира деянието, извършено в опит за защита при замахване на пострадалия да
удари подсъдимия. Необоснована е тезата на съда, че същото е останало недовършено
поради намесата на трето лице, опитало се да разтърве подсъдимия и пострадалия и
това е попречило за нанасянето на по-силен удар с ножа, тъй като такова лице въобще
не е било установено и разпитвано по делото. Въз основа на тези доводи се иска
отмяна на постановената присъда и оправдаването на Г. или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В собствена защита подсъдимият Г. също заявява, че е искал единствено да се
защити след като пострадалият го е ударил няколко пъти по главата, а впоследствие се
е опитал отново да го удари. Позовава се на експертното заключение за нанасянето на
удар с малка сила, което означавало, че не би нанесъл такъв в случай, че желае да
причини смърт.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение, тъй като изложените от съда
мотиви за осъдителната присъда следва да се споделят. Въз основа на експертните
заключения и останалите доказателствени източници се установявало, че подсъдимият,
упражнявайки сила е причинил нараняването на пострадалия, като е нанесъл удар с
нож в област, в която при по-дълбоко проникване на острието, би могъл да настъпи
летален изход. Освен това въз основа показанията на пострадалия е направен извод за
намесата на лице, което е разтървало двамата.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото
доказателства и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, прие
следното:
За постановяване на присъдата, първостепенният съд е провел в пълнота
необходимите процесуално-следствени действия при спазване на процесуалните
правила, с което е установил релевантните за предмета на доказване по делото
обстоятелства. Същите са изведени в пълнота въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия, показанията на
свидетелите Б. В., М. Б., Е. К., И. Р., Г. З., П. Г., Д. Д., И. Б., С. Г., М. Б., Р. Р. /заедно с
показанията на част от тях от досъдебното производство, приобщени към
3
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 НПК/,
експертни заключения по съдебномедицински експертизи, на веществени
доказателства чрез ДНК анализ, дактилоскопна, трасологична, съдебно-психиатрична и
психологическа експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие и изземване, за
обиск на подс. Г., както и за разпознаване на подсъдимия от свид. К. и свид. Б., за
освидетелстване и за вземане на обтривки от ръцете на подс., за вземане на образци за
сравнително изследване от Б. В. и от подс. Г.Г., за доброволно предаване дрехи на В.,
експертни справка № 1685-Х/2018 и № 1686-Х/2018, медицинско удостоверение за Г.Г.
от ЕТ "ИПСМП- д-р Б. Е." от 29.05.18 г., медицинска документация за пострадалия Б.
В., свидетелите А. и К., справка за съдимост, характеристики и медицински документи
за подсъдимия.
При провеждане на въззивното производство е счетено за ненужно
извършването на съдебно следствие и не са приобщени нови доказателства, а въз
основа на надлежно събраните такива от първата инстанция, прецизно преценени
поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав след собствен анализ на същите,
сподели изведената от първата инстанция фактическа обстановка, която само допълни
и прецизира по начин, счетен за съответстващ в най-пълна степен на обективната
истина и която се свежда до следното:
Подсъдимият Г. Г. Г. е роден на ******** г. в гр. София, българин с българско
гражданство, с основно образование, неженен, понастоящем не работи, живее в гр.
София, но е без постоянен адрес, а към момента на производството е задържан в СЦЗ.
Г. е бил освобождаван два пъти от наказателна отговорност с налагане на
административни наказания "глоба" през 2008 г. за престъпления по чл.325, ал.1 и по
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, а по нохд № 13798/08 г. на СРС е бил осъден с
присъда, в сила от 08.04.2009 г. за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК,
извършено на 31.07.2003 г., като му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
При подс. Г. е налице синдром на зависимост към хероин и метадон, както и
психична зависимост към психостимуланти /амфетамини и кокаин/ и рискова употреба
на марихуана, поради дългогодишната употреба на наркотичните вещества.
Вследствие на това е развил промяна на личността, включваща промяна на характера,
на приоритетите и понижаване на морално-етичните задръжки, като се е лекувал
доброволно в психиатрични клиники, без да се води на отчет в такова заведение. При
него липсва психично заболяване в тесния смисъл на понятието и липсва
интелектуален дефицит, който да е пречка за правилна фактическа ориентация и
адекватно на нея отреагиране.
От 01.12.2017 г. подс. Г. бил приет в програма за лечение на лица с опиева
зависимост, провеждана от ЕТ "ИПСМП- д-р Б. Е." с дневна доза "Метадон Унифарм"
4
10 мг/мл 130 мг, предоставян му в тъмнокафяви шишета за прием на място и за
ежедневна домашна употреба по съответна схема. Последният прием на лекарствения
продукт от подсъдимия бил на 14.05.2018 г. на място в лечебното заведение, находящо
се в гр. София, бул. "Сливница" № 309, като му било предоставено количество за
домашен прием до 20.05.2018 г.
На 14.05.2018 г. след 17.00 ч. в гр. София пострадалият Б. В. и приятелката му –
свид. М. Б. се срещнали при метростанция "Лъвов мост" и се отправили към фитнес,
находящ се на бул. "К. Величков". За целта се качили на тролейбус № 7 с инв. № 2123,
управляван от свид. Г. З. в посока от Сточна гара" към ж.к. Люлин и застанали прави в
средната му част - на колелото на тролея. В превозното средство по същото време
имало и други правостоящи, а три непълнолетни лица от ромски произход /на около
10-14 години/ цапали седалките, като хвърляли по тях семки. Първоначално те се
намирали в задната част, а впоследствие минали напред, където седнали в близост до
подсъдимия Г., намиращ се в този момент на седалката зад водача, и започнали да
разговарят с него. Междувременно подразнен от действията им Б. В. им направил
забележка, като отишъл в предната част на тролея и възприемайки подсъдимия заедно
с тях, го ударил с ръка по врата и наричайки го "циганин" му казал да престанат да
цапат. Първоначално подсъдимият не реагирал, а пострадалият се върнал при
приятелката си в средната част на превозното средство. При приближаването на спирка
"Хр. Ботев" и спирането на нея подсъдимият се изправил и тръгнал към В., като
едновременно с това викал "Защо ме удряш". Двамата били един срещу друг и
започнали да се бутат, като въпреки опитите на трето, неустановено по делото лице, да
ги раздели, както и викове на останалите пътници, подсъдимият извадил намиращия се
у него нож и нанесъл удар прямо пострадалия в лявата странична част на тялото му
непосредствено под гърдите. Усещайки нараняването, пострадалият се оттеглил в
задната част на превозното средство и слязъл от него, лягайки на тротоара с викове, че
е наръган. Помощ му била оказана от присъстващите и свид. Б., като бил извикан и
екип на спешна медицинска помощ. Заради случилото се водачът Златинов затворил
вратите на тролея и поискал от подсъдимия да остави ножа, след което на място
пристигнал сигнализирания за инцидента полицейски екип на СДВР в състав от
свидетелите С. Г., П. Г., Д. Д. и И. Б.. Подсъдимият бил задържан, а пострадалият –
отведен с линейка в УМБАЛСМ "Пирогов".
На мястото на произшествието /до спирка № 2082 ул. "Опълченска" на бул.
Сливница № 155 в посока ж.к. Люлин / бил извършен оглед, при който на тротоара са
намерени и иззети 6 бр. кафяви пластмасови шишенца, в пет от които имало течност,
празна пластмасова спринцовка и запечатана предпазна игла, както и пакет с тревиста
маса. До тях в метална кутия е намерен и сгъваем нож с черни пластмасови части с
дължина 12 см. в сгънато положение и острие от 8 см. с режеща част от 6 см. с
5
кафеникаво зацапване откъм върха. В метална дръжка на същия влизали освен
острието още четири приспособления.
Извършен бил обиск на подсъдимия, при който в дясната му маратонка е
намерено топче от прозрачен полиетилен и увито в златисто фолио вещество.
Назначената експертна справка и физикохимическо експертно изследване на
последното с тегло 0.08 гр. установява съдържанието на амфетамин 4,1% . Според
извършената първоначално за целите на производството експертна справка течността в
намерените шишенца съдържа веществото метадон в количество във всяко от тях
между 18.00 и 26.00 мл.
Експертното изследване чрез ДНК анализ на намерения нож и доброволно
предадени по делото дрехи на пострадалия – черна тениска, тъмносин суитчер и
предоставен клетъчен материал установява, че констатираната кръв по обектите
произхожда от Б. В.. По иззетия нож не са установени годни за сравнително изследване
и идентификация дактилоскопни следи. Трасологичното експертно изследване на
предадените суитчер и тениска на Б. В. установява наличието на по 1 бр. нарушение в
целостта на материята с неправилна линейна форма, които е възможно да са причинени
от пробождане с голямото острие на процесния комбиниран нож, но конкретните
нарушения по краищата на влакната не позволяват да се идентифицира причинИ.т ги
предмет.
В резултат на нанесения удар с нож на пострадалия Б. В. е причинено
повърхностно прободно – порезно нараняване в лявата част на гръдния кош, средна
мишична линия на нивото на 6-то ляво междуребрие. То е причинило рана с дължина 1
см. без данни за засягане на интеркостални съдове, нерви, плевра и без проникване в
дълбочина в гръдната кухина. Нараняването е засегнало само кожа и подкожие,
причинило е остра болка и сравнително слабо кървене от малки подкожни кръвоносни
съдове, което е било възможно да спре спонтанно. В нито един момент от нараняването
не е създадена реална опасност за живота на пострадалия, като няма данни и за
настъпването на усложнения след изписването му на 18.05.2018 г. от болничното
заведение. Проведено е било хирургично и терапевтично лечение, целящо
първоначално ревизиране на раната и проследяване на дълбочината й, а при
операцията са опреснени ръбовете на раната, след което е провеждано антисептично,
антибиотично и аналгетично лечение за копиране на болката и избягване на възможно
възпалително усложнение. Поради това по медикобиологичния си характер
нараняването на В. представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
При преглед на пострадалия на 31.05.2019 г. е констатиран белег с дължина 6
см. /поради хирургичната обработка/и ширина 1 см. по лявата повърхност на гръдния
6
кош, разположен на 9 см. надолу от лявата мишична ямка, като същият съответства на
процесното прободно-порезно нараняване. Установената при него дебелина на
подкожната мастна тъкан и мускулатура в областта на белега е в порядъка на 1,5-2 см.
и дава основание за извод, че е било напълно възможно проникването в гръдния кош на
острието на инкриминирания нож, в който случай при конкретната анатомична област
би могло да бъде наранено сърцето и/или белия дроб, както и артериален съд, чието
засягане би довело до реална опасност за живота на пострадалия.
Според дадените разяснения от вещите лица /д-р Г./ в съдебно заседание при
малката площ на острието на процесния нож, липсата на проникване навътре в тялото
се дължи на по-малка сила при нанасяне на травматичното въздействие, което е
възможно да е последица и от предпазване на пострадалия чрез отдръпване или
отблъскване на ръката на нападателя. Въпреки това, обаче натискът е бил достатъчен,
за да пробие дрехите на пострадалия, кожата и подкожието и да причини процесното
нараняване /д-р Х./, като попадането на ножа в междуребрие без препятстващи костни
структури, би позволило проникване в гръдната кухина и би могло да създаде опасност
за живота.
Според съдебнопсихиатричното и психологично изследване на подс. Г. към
инкриминираната дата той не се е намирал в особено качествено променено състояние
на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Базовите му психични годности не са били
променени, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Преди инцидента на фона на заместваща терапия с метадон е приел
амфетамин, който е повлиял поведението му е и улеснил извършването на деянието.
Употребените вещества са предизвикали засилена тревожност и повишена енергия,
което крие риск от извършване насилствени действия. Евентуалното му предизвикано
поведение по време на инцидента, обаче не дава основание да се обсъжда наличието на
физиологичен афект, тъй като е бил повлиян от наркотичното вещество, променящо
терена, на който няма как да възникне посоченото особено емоционално състояние.
Установяването на така възприетата фактическа обстановка е сторено въз основа
на коректно посочените от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата гласни и
писмени доказателства, чието преповтаряне е ненужно.
При несъмнено установеното авторство на деянието и случилото се след
нараняването на пострадалия, противоречивост между отделните гласни доказателства
съдът е констатирал само относно обстоятелството дали преди нанасяне на удара с нож
при възникналия словесен конфликт между двете лица от страна на пострадалия е бил
нанесен удар спрямо подсъдимия. За дадения положителен отговор по този въпрос е
направена вярната преценка, че следва да се възприеме именно твърдението на
подсъдимия, като са изложени убедителни аргументи за това при съпоставяне
7
твърденията на В. с тези на останалите свидетели и конкретно на свидетелите К. и Б..
Същите не само са преки очевидци на цялостното развитие на инцидента, но и няма
основание за съмнение в обективността им, още повече, че за Б. са установени
приятелски отношения с пострадалия. Следва да се посочи и че в същата насока е и
казаното от самия В., както и от свид. И. Р. при първоначално дадените от тях
показания в досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствения
материал чрез съответния процесуален ред по чл.281 НПК. Отреченото впоследствие
от свид. В. провокиране на конфликта от негова страна с основание не е било счетено
за достоверно, като значимата фактология е приета въз основа на останалите
опровергаващи го гласни доказателства. Така съдът практически изцяло е кредитирал
обясненията на подсъдимия, които е възприел за правдиви и представляващи не само
негов способ за защита, но и важно доказателствено средство. Поради това, макар да е
налице недовършен израз в мотивите на съдебния акт, касаещ невъзприета част от
дадените обяснения, без да е изяснено коя, то в случая това не представлява съществен
пропуск, а само технически такъв, доколкото не внася съмнение относно волята на
съда в тази насока, както счита защитата.
Единствено според настоящия съдебен състав е необходимо да се отбележи, че
не намират опора в доказателствата по делото твърденията на подс. Г. за изваждането и
употребата на носения нож още преди конфликтната ситуация. При проследяване
показанията на свидетелите – очевидци К., Б. и Р., които са имали възможност
изначално да наблюдават действията на подсъдимия в сравнително спокойния момент
при присъединяването на трите деца към него и дават информация в тази насока, се
установява, че нито един от тях не е възприел той да е държал нож и да е боравел с
него по какъвто и да е начин. Първият момент, в който този предмет е бил забелязан в
дясната ръка на Г., е непосредствено след наръгването на пострадалия. Поради това
следва да се приеме, че същият е бил във владение на подсъдимия, но не и изваден и
държан в ръка преди това по друг повод /за изтриване на лотарийни билети/, като едва
при отправянето му към В. с намерение за саморазправа, е използван и то за нанасяне
на насочен удар по тялото му, а не е случайно оказал се в ръцете му или използван за
сплашване /в който случай би се демонстрирало държането му/, тъй като конкретният
момент на употребата му въобще не е бил възприет от който и да е от свидетелите
преди нараняването на пострадалия.
По отношение на оспорената в жалбата намеса на неустановено лице в опит да
раздели подсъдимия и пострадалия следва да се отбележи, че в тази насока са не само
показанията на пострадалия В., но и тези на свидетелката К., която изрично сочи, че
около двете лица се струпали и други пътници, независимо че е възприела основно
виковете им за преустановяване на конфликта.
8
На следващо място относно основния поставян от защитата въпрос за
противоречивост на експертните заключения по приетите СМЕ, следва да се посочи, че
такава и според настоящия съдебен състав не е налице. Същите по-скоро са взаимно
допълващи се, като няма спор по съществените въпроси, отговорите на които са
дадени и в двата случая въз основа на писмени данни и са изяснени в пълнота и при
изслушването на вещите лица пред съда. Така еднозначно е направен експертният
извод за липсата на причинено животозастрашаващо увреждане, въпреки полученото
прободно-порезно нараняване и е обсъдена хипотетичната възможност при
конкретното телосложение на пострадалия /макар и изследвано в по-късен момент/ и
характеристиките на използвания нож, употребен в посочената анатомична област на
тялото да проникне в гръдната кухина и само в този случай да доведе до опасност за
живота поради засягане на важни органи – бял дроб и/или сърце или до сериозна
кръвозагуба при евентуалното прерязване на артериален кръвоносен съд. Без
основание също от страна на защитата се твърди необоснованост на заключението на
в. л. д-р Х. относно направен извод за шестсантиметрово проникване на ножа, тъй като
заключението обсъжда посочената характеристика само като установена при прегледа
на пострадалия дължина на белега и то дължаща се на ревизирането на раната и
хирургичната й обработка, т. е. по никакъв начин не е прието за налично проникващо
нараняване с посочената дълбочина. Значимото за предмета на делото обстоятелство
обаче, за прободно –порезно нараняване, засягащо само кожа и подкожие и нанесено
със сравнително малка сила /обяснима с малката площ на острието и степента на
проникването му – в.л. д-р Г. – в съд. заседание/ е установено по идентичен начин и
въз основа на допълнително назначената СМЕ. Последната също не отрича
възможността при по-дълбоко проникване на острието на ножа, да се засегнат
органите в гръдната кухина. Именно поради това и от страна на експерта е подчертано,
че при оказаната първа медицинска помощ на пострадалия е било извършено
проследяване чрез визуален оглед, с водна проба и по хирургичен път /л.134 съд. дело/.
Поради това и настоящият съдебен състав счете, че експертните изводи и на двете
обсъждани заключения са взаимно непротиворечиви, убедително защитени и лесно
проследими, което позволява позоваване на тях, както е сторил и СГС.
Останалите експертни заключения относно приобщените веществени
доказателства по делото, също обосновано са били възприети от съда изцяло, тъй като
са обективни и компетентно дадени в съответствие със специалните познания на
вещите лица в областта на медицинската наука. Съвкупната им преценка с обясненията
на подсъдимия, свидетелските показания и изготвените протоколи за претърсване и
изземване позволяват да се приеме, че именно с намерения и експертно изследван нож
е осъществено нараняването на пострадалия.
От значение за преценката относно психичното състояние на подсъдимия към
9
инкриминирата дата с оглед данните за възникналата конфликтна ситуация с
пострадалия, е заключението на изготвената по делото психиатрична и психологическа
експертиза, която подробно и изчерпателно дава категорични отговори в тази насока.
При установената по делото фактическа обстановка, изводима от обсъдените по-
горе доказателства, въззивният съд счете за правилни и обосновани направените
правни изводи относно виновността и отговорността на подсъдимия Г. за престъпление
по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК.
От обективна страна на инкриминираните дата и място направил опит умишлено
да умъртви Б. Г. В., като му нанесъл прободно – порезно нараняване в лявата част на
гръдния кош по средна мишична линия на нивото на 6-то ляво междуребрие, без
проникване в дълбочина в гръдната кухина, причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието не е довършено и от него
не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца общественоопасни
последици, поради това, че нараняването на пострадалия не е засегнало жизненоважна
област.
Събраните по делото доказателства несъмнено установяват, че именно
подсъдимият Г. е причинил телесното увреждане на пострадалия по посочения по-горе
механизъм чрез нанасяне на един удар с нож и причинено от него прободно – порезно
нараняване в описаната анатомична област на тялото, от което при евентуално
проникване в гръдната кухина е било възможно засягането на жизненоважни органи и
настъпване на смърт, която опасност е избегната поради получаването само на
повърхностно нараняване.
Въпреки, че действията на подсъдимия Г. са предприети след нанесен удар и
изречени от страна на пострадалия провокативни реплики, те не могат да се
квалифицират като защитни. Това е така, защото към момента на отправянето му към
пострадалия с намерение да му бъде изискано обяснение за поведението му и преди
употребата на извадения нож, противоправното поведение на пострадалия вече е било
преустановено. На мястото на инцидента последният несъмнено се е проявил
първоначално като нападател спрямо подсъдимия, когото нарекъл „циганин“ и ударил
по врата, с което го е провокирал да извърши деянието. С оттеглянето си към средната
част на тролея, обаче при придружавалата го негова приятелка и приготвянето му за
напускане на превозното средство, е демонстрирано преустановяване на
противоправното поведение, което дава основание да се счете, че тази част от
развитието на конфликтната ситуация е приключила. Първоначално не е имало
реакция от страна на подсъдимия, а отправянето му, макар и кратко време след това
към пострадалия, за да изиска обяснение за случилото се, с последвалото нанасяне на
удар с нож на свой ред се явява противоправно и не би могло да се квалифицира като
10
извършено в отбрана. В този смисъл дори да се отчете, че пръв пострадалият е имал
нападателно поведение чрез изричането на обидно обръщение към подсъдимия и
нанасянето на удар по врата му, при очевидното преустановяване на същото
предприетата след този момент реакция на подсъдимия за нанасяне на удар с нож, не е
била в собствена защита от непосредствено нападение. Поради това и извършеното
няма характер на защитно деяние, чиято обществена опасност да е изключена по
силата на чл.12, ал.1 НК и на общо основание същото е било противоправно.
За пълнота и с оглед възраженията на защитата относно правилната
квалификация на деянието според въззивния съд е необходимо да се отбележи и, че в
случая не са налице основания да се обсъжда по-леко наказуемо деяние по смисъла на
чл.118 НК /извършване на инкриминираното деяние в силно раздразнено състояние на
подсъдимия/. Няма данни към момента на деянието подсъдимият да се е намирал в
силно раздразнено състояние, което да е намалило в значителна степен възможността
му да взема правилни решения и да ръководи постъпките си, без тази възможност да е
изгубена. Действително самата конфликтна ситуация принципно е обективно годна да
предизвика подобно емоционално състояние, с оглед възникналия непосредствено
преди това конфликт с пострадалия. Тези фактори са били обсъдени заедно с
конкретното поведение и психично състояние на Г. и отчетени като несъмнено
мотивирали поведението му и предизвикали конкретните му инкриминирани действия,
но същите не дават основание според експертите психиатри и психолог да се приеме
съвкупното наличие на основните елементи на афекта при установената промяна на
личността при него, настъпила с оглед наркотичната му зависимост и смесването на
различни по вид такива вещества към инкриминирания момент. По-скоро последната е
обусловила интензивно му отреагирване на отправената провокация, без да може да се
счете, че е налице поведение, характеризиращо се със стеснение на съзнанието и
изчерпване с обърканост или дезорганизираност. Именно поради това и с оглед
категоричното експертно становище, убедително защитено и с разясненията на вещите
лица в съдебно заседание, следва да се приеме, че по време на реализиране на деянието
подсъдимият не е бил повлиян от емоционално състояние, което да е възможно да се
прецени като афектно.
Деянието на Г. представлява недовършен опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК, тъй
като поради липсата на по-дълбоко проникващо нараняване не се е стигнало до
животозастрашаващо увреждане, от което е могъл да настъпи съставомерния резултат
по причиняване на смърт. Изложените от първоинстанционния съд съображения
относно годността на опита в процесния случай се споделят, тъй като са основани на
установените по делото факти за възможността с използваното оръжие да се причини
смъртоносно нараняване, като конкретните обстоятелства на изненадващото нанасяне
на удара в уязвима анатомична област сочат за такова намерение у дееца.
11
На следващо място обосновано първоинстанционният съд е счел, че от
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл.
При нанасянето на удар с насочен към пострадалия нож с описаните характеристики от
близко разстояние, макар и с неголяма сила, но достатъчна за преодоляване на дрехите
му, кожа и подкожие, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Естеството на предприетите действия – употребата на намиращ се у
него нож, предшествано от демонстрираното намерение за разправа с пострадалия,
както и бързото му отправяне към него преди слизането му от превозното средство с
насочено нанасяне на удар в уязвима част на тялото, при което последният не е могъл
да се предпази, сочи, че е искал причиняването на смъртта му, като е съзнавал, че при
конкретните обстоятелства това сигурно би довело до посочения съставомерен
резултат. Макар реално нараняването да е довело до лека телесна повреда за В.,
отговорността на подсъдимия следва да се ангажира за резултатът, който обективно е
могъл да настъпи от действията му, поради наличието на пряк умисъл за него.
Цялостната преценка на поведението му позволява сигурен извод, че в обхвата на
умисъла му се е включвало извършването на посочените действия спрямо
провокиралото го преди това лице, очевидно възприето като противна страна в
конкретната конфликтна ситуация. Именно поради това и в обясненията си сам сочи за
отправянето му към него, за да изиска обяснение за случилото се. Следователно най-
късно по време на изваждане на ножа, е възникнал и умисълът за извършване на
деянието.
В отговор на защитните доводи за липсата на умисъл за причиняване на смърт
съдът е акцентирал на опасността при нанасяне на удар с нож да се засегне жизнено
важен орган в гърдите на пострадалия, макар последното да не било реализирано.
Отсъствието на причинено дълбоко проникващо нараняване в процесния случай не
може да се разглежда изолирано и на тази основа да се приеме за израз на намерение
единствено да се нарани леко лицето. При установения механизъм на нанасяне на
удара – в сравнително тясно пространство в превозно средство с приготвящи се за
слизане пътници и при взаимното положение на двете лица, лекото нараняване по-
скоро може да се счете за чиста случайност, като следва да се отчете и отбелязаната
намеса на неустановено лице в опит да раздели спорещите. Поради това независимо, че
не е категорично установена точната причина за липсата на проникване на ножа в
гръдната кухина на пострадалия /негово отдръпване при опит за предпазване или
недостатъчна употребена сила на нанасяне на удара/, умисъл за смъртоносно
нараняване не се изключва. Несъмнено подсъдимият е действал при алтернативен пряк
умисъл за причиняването на телесна повреда или смърт, тъй като поведението му при
нанасянето на удара с насоченост на оръжието сочи за възможността да се нанесе
12
смъртоносно увреждане на лицето, стоящо в непосредствена близост срещу него, като
само на случайността се дължи получаването на по-леко увреждане. В представите на
подсъдимия несъмнено е било налично знанието за насочването и използването на
конкретния вид нож макар и носен за други цели, и възможността за засягане на
различни жизнено важни органи по цялото човешко тяло, т.е. имал е представа за
опасността да причини телесни увреждания, несъвместими с живота на лицето. Поради
това съдът счете, че правилно е прието наличието на интелектуалните и волеви
характеристики на оспорваната от защитата форма на вината – пряк умисъл. Приетото
и прилагано в съдебната практика становище в този случай е, че, независимо от
наличието на известна степен на неопределеност в представите на дееца относно
искания резултат – смърт или телесна повреда, дори при причиняване на по-лекия
такъв по независими от него фактори, той следва да носи отговорност за опит към по-
тежкия. /решение № 24/98 г. на І НО на ВКС, решение № 162/15 по н.д. № 317/15г. на ІІ
НО на ВКС/. В процесния случай описаните действия на подс. Г. не могат да се счетат
за израз на желание за сплашване и обективират цел за телесно увреждане или смърт на
пострадалия. При това положение след като е настъпило само телесно увреждане за
лицето, но единствено поради независещи от него фактори, той следва да отговаря за
опита за убийството му, каквото е и вмененото му престъпление. Отделен е въпросът,
че с разновидностите на умисъла – пряк и евентуален не се отчитат всички субективни
моменти на конкретното престъпление, сред които са мотивите, чувствата и
преживяванията на дееца, и които в случай, че не влияят на конкретната правна
квалификация на деянието /т.е. за преценката за осъществяването на основен, по-тежък
или по-леко наказуем състав на престъплението, при положение, че са от значение за
степента на обществена опасност на посегателството/ следва да се отчетат при
индивидуализиране на отговорността /в този смисъл решение № 278/14 г. на ІІІ НО на
ВКС/.
Съдът сподели становището на първата инстанция, че извършеното деяние не е
било съпроводено със стремежа да се наруши обществения ред и да се изрази
неуважение към обществото, като изцяло се съгласи с обоснованото и в съответствие с
цитираната от първата инстанция доктрина и съдебна практика по въпроса, без да е
необходимо по-детайлно обсъждане в тази насока при липсата на протест и влизането
в сила на присъдата в тази й част.
При определяне наказанието на подсъдимия Г. съдът правилно е отчел
установеното по делото за личността и процесуалното му поведение, разкриващи
невисока степен на обществена опасност с оглед чистото му съдебно минало и
наркотичната му зависимост, довела до промяна на личността и снижаване на
самоконтрола. Взето е предвид и провокиращото поведение на пострадалия, който
пръв е проявил вербална и физическа агресия, както и прекъсването на деянието във
фазата на опита и причиняването единствено на леко телесно увреждане. При
съобразяване на тези обстоятелства и констатацията за липсата на такива отегчаващи
отговорността, правилно съдът е намерил основание за прилагане института на
13
смекчената наказателна отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като минималното за
престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК наказание от петнадесет години лишаване
от свобода би се явило несъразмерно тежко. Независимо от това, обаче конкретният
отмерен размер на наказанието от четири години лишаване от свобода също се явява
неоправдано завишено според настоящия съдебен състав. Това е така на първо място с
оглед особеностите на конкретното престъпление, при което не може да се игнорират
непосредствените причини, довели до осъществяването му, както и етапът, до който е
стигнало развитието му. Извършеното е резултат от създалата се негативна емоция у
подсъдимия и представлява гневна негова реакция, последвала непосредствено, макар
и прекратено противоправно поведение на пострадалия. В този смисъл приносът на
последния в предизвикването на противоправните действия, /макар и не до степен да
обоснове силно раздразненото състояние, изключващо отговорността/ в процесния
случай е значителен и сериозно смекчава укоримостта на извършеното. Освен това
конфликтната ситуация се е развила на фона на безупешно метадоново лечение на Г.,
страдащ от дългогодишна зависимост към опиоиди, довела до промяна на личността с
психични и поведенчески проблеми. Не би могло да не се отчете, че решението му за
саморазправа с „противната страна” в спора не е взето предварително и в спокойна
ситуация, а при засилена тревожност и повишена енергия на подсъдимия, който не е
могъл да запази самоконтрол и да обмисли възможен друг изход от конфликта.
Отделно от това деянието е останало недовършено и от него не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, а обективно
причинената лека телесна повреда за пострадалия е довела до болки и страдания, чието
отзвучаване във времето не е продължително и не е обусловило влошаване на здравето
му занапред, което също следва да се отчете като фактор от значение при преценка
обществената опасност на подсъдимия и извършеното.
При допълнителното отчитане на посочените обстоятелства въззивният съдебен
състав счете, че целите на наказанието в най-пълна степен биха били изпълнени и с
по-малък размер на наложеното наказание, а именно три години лишаване от свобода
със съответния режим за изтърпяването му, в какъвто смисъл следва да се измени
атакуваната присъда. Така индивидуализирано наказанието е справедливо, съответства
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, без да се явява непосилно
тежко за него. По-продължителен период на лишаване от свобода при здравословното
състояние на лицето би било проява на безсмислено възмездие, доколкото по никакъв
начин не би допринесло за положително въздействие спрямо него.
При така приетия за справедлив размер на наказанието относно начина на
изтърпяването му настоящият съдебен състав счете, че макар да са налице формалните
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.66 НК, а именно чисто съдебно минало
на подсъдимия и наказание до три години, в процесния случай не би могло да приеме,
че по този начин биха се постигнали целите, визирани в чл.36 НК. Престъплението
касае тежко посегателство спрямо личността, реализирано на публично място и макар
да е била отправена сериозна провокация към подсъдимия, то е израз на невъздържано
14
и дръзко негово поведение, повлияно от наркотична зависимост. Последната не може
еднозначно да се преценява само като улесняващ деянието фактор, но и като такъв,
налагащ по-сериозно въздействие спрямо лицето, поправителен ефект спрямо което би
се постигнало само с ефективното му изтърпяване. В тази насока съдът отчете и факта
на предходно ангажиране отговорността на Г., независимо от настъпилата
реабилитация, както и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК,
доколкото това дава негативна характеристика за личността му. Поради тези
съображения и принципното разбиране, че при решаване на въпроса за начина на
изтърпяване на наказанието се налага индивидуална такава преценка, формираща се
при отчитане на всички вече посочени обстоятелства от значение за отговорността
съдът прие за справедливо изолирането на лицето от обществото, макар и за недълъг
времеви период. Поради това присъдата в частта й относно определения от СГС
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС не следва да бъде изменяна.
Предвид разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, законосъобразно с присъдата е
постановено приспадане от наложеното наказание времето, през което подсъдимият Г.
е бил задържан под стража, както и времето на изпълняваната мярка „домашен арест”
Предвид изложените съображения и като служебно съобрази липсата на
процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, въззивният съдебен състав, счете, че постановената присъда в
подлежащата при настоящото въззивно разглеждане осъдителна част подлежи
единствено на изменение в посочения вече смисъл относно размера на наложеното
наказание на подсъдимия Г.
Воден от горното и на основание 338 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 13.10.2020 г. по нохд № 219/2020 г. на СГС, в частта й
относно наложеното на подсъдимия Г. Г. Г. наказание „лишаване от свобода” за
престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК, като НАМАЛЯВА размера на същото от
ЧЕТИРИ на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й атакувана част.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните.
15
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16