Решение по дело №5138/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1405
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 7 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330205138
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 140516.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIV наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
Секретар:Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Административно
наказателно дело № 20205330205138 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по повод на жалба, подадена от Г. М. А. , ЕГН **********
против Наказателно постановление № 20- 0329- 000428 от 01.06.2020г., издадено от
началника на РУ- Раковски към ОДМВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава
на чл. 638, ал. 3 КЗ, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 400 / четиристотин / лева.
В жалбата не се оспорва фактическата обстановка, при която е извършено
нарушението. Изцяло се признава установеното от органите на МВР. Навеждат се
доводи в насока маловажност на случая, като алтернативно се иска намаляване на
размера на наказанието.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище по същество на делото, с което моли атакуваното НП да бъде
потвърдено в своята цялост.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
1
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващият орган следва от представената по делото
Заповед рег. № 317з- 3985/22.10.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно описаното в него нарушение, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и да препятства
възможността му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да
направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото
съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението е
установено на 27.04.2020г., на която дата е съставен и АУАН. От тази дата
следва да се отброява и шестмесечният срок за издаване на НП. Същият е
спазен, доколкото процесното наказателно постановление е съставено на
01.06.2020г.
По фактите:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: на дата 27.04.2020г. в с. Стрелци, св. М. изпълнявал служебните си
задължения, свързани с контрол върху водачите на МПС за спазване правилата на
ЗДвП. На посочената дата, около 15.30ч. в с. Стрелци на ул. „1-ва“ бил спрян за
рутинна проверка лицето Г. М. А. . Било установено, че А., в качеството си на водач на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № ******, собственост на Д.И.Б.,
ЕГН ******, управлява посоченото МПС, без за същото да е налице сключен валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
2
Предвид това, св. М. съставил АУАН бл. № 036548 от 27.04.2020г., който бил предявен
и подписан от жалбоподателя без възражения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя М. / л.14 гръб от съд. пр./, който изрично в съдебно заседание заявява,
че поддържа констатациите в АУАН. Съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетеля, като счита че поднесената от него информация е обективна, логически
последователна и съответна на приобщените по делото материали. Съдът счита за
нужно да посочи и че фактическата обстановка не се подлага на съмнение от страна на
жалбоподателя.
По правните аспекти на казуса:
По отношение съставомерността на деянието: въз основа на правилно
установената от органа фактическа обстановка, то се налага изводът, че с действията си
жалбоподателят е осъществил в своето единство всички съставомерни от обективна и
субкетивна страна елементи на нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ. С
категоричност се изяснява, че на процесната дата нарушителят е управлявал МПС, без
за целта да е налице сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Това се установява, както от приложената по
преписката застрахователна полица от 28.04.2020 г., видно от която застраховка за
процесния автомобил е сключена в деня след извършване на нарушението, така и от
служебно извършена справка от страна на съда в базата данни на „Гаранционен фонд“.
По отношение на управлението на МПС: разяснение на понятието "управление на
МПС" се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума
на ВС. Под „управление на МПС“ се разбират всички действия или бездействие с
механизмите или приборите на МПС или машини, независимо, дали превозното
средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици. Предвид това, понятието
"управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху
същия, а не само привеждането му в движение. В процесния случай, то безспорно
установено е, че жалбоподателят, към момента на установяване на нарушението се е
намирал в автомобила и е извършвал активни действия с приборите и механизмите на
автомобила. Тоест, след като жалбоподателят е бил водач на процесното МПС и го е
придвижвал по пътната мрежа отворена за обществено ползване, без за целта да е
сключил застраховка „Гражданска отговорност“, то той е консумирал състава на
вмененото му административно нарушение.
Ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството, че автомобилът е чужда
собственост. Действително, в случая се ангажира отговорността на несобственик, но е
3
видно от текста на чл. 638, ал. 3 КЗ, че същият предвижда като свои адресати именно
лицата, които не са титуляри на собствеността върху управляваното МПС.
Следва да се посочи и че в разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ е предвидено, както
правилото за поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и предвидената за
несъобразяване с диспозицията санкция, като привръзки с други правни норми не са
необходими ( в тази насока- Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 510 от
08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 1213 от 10.07.2017 г. по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. № 2993 /
2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1657 от
13.10.2017 г. по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив).
По размера на наложеното административно наказание:
Правилно и в кръга на своите правомощия, компетентният административно –
наказващ орган е приложил съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.
638 ал.3 от КЗ. По отношение размера на административното наказание „глоба“ в
размер на 400 лв. – същият е конкретно определен от законодателя и не подлежи на
каквато и да било ревизия от страна на настоящия съдебен състав. Приемането на
противното, на практика би било в разрез с принципа за законоустановеност на
наказанието.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Не са налице и основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не разкрива по- ниска степен на обществена опасност. Всъщност, налице
е степен на обществената опасност, типична за този вид нарушения. В жалбата се
излагат оплаквания за наличие на инцидентни обстоятелства, налагащи управление на
МПС на процесната дата, но в съдебно заседание жалбоподателят не представи
доказателства, за да обоснове твърденията си. Не може да доведе до извод за
малозначителност на деянието и обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв
път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-
леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от
тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при съпоставяне на
санкциите разписани в чл. 638, ал.3 и чл. 638, ал.5 КЗ. Следва да бъде отбелязано и че
процесното нарушение е формално, т.е. за да бъде осъществен съставът му не е
необходимо настъпването на вредни последици. В този смисъл, липсата на такива не
4
представлява смекчаващо обстоятелство. По - ниска обществена опасност на
нарушението в случая не се обосновава и от обстоятелството, че нарушението е
извършено от лице, което не е собственик на моторното превозно средство. Напротив-
съпоставката на санкциите по ал. 1 и ал. 3 на чл.638 от КЗ ясно сочи, че за лицето,
управляващо чуждо МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност", е
предвидена по - тежка санкция отколкото за собственика, който не е изпълнил
задължението си да сключи такава. Това безспорно разкрива отчетената от
законодателя по - висока степен на обществена опасност на нарушенията по чл. 638,
ал. 3 от КЗ ( в този смисъл- Решение № 820 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 507 /
2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив). Следва да се отчете и
обекта на защитаваните обществени отношения. С предвиденото задължение за
управление на МПС след сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, законодателят цели да гарантира своевременното и надлежно
обезщетяване на всички трети лица, които без своя вина са претърпели имуществени и
неимуществени вреди в резултат от движението си по пътищата. В този смисъл,
доколкото с допуснатото нарушение се засяга интереса на неограничен кръг участници
в движението, нарушението не може да бъде дефинирано като маловажно ( Решение №
782 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на XXI състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 338 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3358 / 2018 г. на XX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2006 от 21.11.2017 г. по н. д.
№ 2424 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив ). Също така
обстоятелството, че нов договор за застраховка „Гражданска отговорност” е бил
сключен на следващия ден след проверката не може да бъде основание за отпадане на
отговорността за извършеното нарушение, тъй като застраховката е сключена след
намесата на проверяващите ( в този смисъл Решение № 2027 от 21.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1662 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
820 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 507 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив ).
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
Съборазно изхода на спора, разноски се следват на въззиваемата страна. Такива
обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на
този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 0329- 000428 от
01.06.2020г., издадено от началника на РУ- Раковски при ОД на МВР- гр. Пловдив, с
което за нарушаване състава на чл. 638, ал. 3 КЗ, на Г. М. А. , ЕГН **********, на
основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по
реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6