Решение по дело №227/2018 на Районен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№           /26.06.2018 година, гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – Пазарджик, XXVII граждански състав

на осми юни две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                            Председател: Десислава Тодорова

секретар: Иванка Панчева

прокурор:

като разгледа гражданско дело № 227 по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 56, ал. 6 от СК, от Н.А.Б. против Е.Г.Г.. Претендира се съдът да постанови решение, с което да измени  Решение по гр. дело №640/2017г. на РС -Пазарджик, като се определят нови мерки за упражняване на родителките права и ползването на семейното жилище между страните. Моли се местоживеенето на децата Р.Н.Б., А.Н.Б. и Г.Н.Б. да се определи на административен адрес в с.И., ул. „Тридесет и втора“ № 4, а по реда на чл. 56, ал. 6 от СК да се постанови промяна в ползването на семейното жилище, находящо се в с.И., ул. „Тридесет и трета“ № 23, като се предостави за ползване на ищеца семейно жилище в с.И., ул. „Тридесет и втора“ № 4. Претендират се разноски.

                   Твърди се, че по силата на решение по гр. дело №640/2017г. на РС –Пазарджик са определени мерки за упражняване на родителските права по отношение на трите деца, като родителските права са предоставени на ищеца, а местоживеенето им е определено на адрес в с.И., ул. „Тридесет и трета“ № 23. Посочва се, че децата фактически живеят на адрес в с.И., ул. „Тридесет и втора“ № 4, поради което се налага изменение на мярката. Поддържа се, че с решението семейното жилище на страните в с.И., ул. „Тридесет и трета“ № 23 е предоставено за ползване на ищеца. Претендира се с оглед обстоятелството, че децата и семейството винаги са живеели на адреса в с.И., ул. „Тридесет и втора“ № 4 да се промени адреса на семейното жилище.

                   В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, отговор на исковата молба не е подаден.

                   Съдът, като прецени, при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, посочените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установени следните правнорелевантни факти:

                   От Решение № 901 от 31.10.2017 г., постановено по гр. дело № 640/2017 г. на РС – Пазарджик, се изяснява, че по реда на чл. 330 от ГПК е прекратен гражданският брак на страните и утвърдено постигнатото помежду им споразумение по чл. 51 от СК. Според съглашението упражняването на родителските права по отношение на децата Р.Н.Б., А.Н.Б. и Г.Н.Б. е предоставено на ищеца, като е определено, че ще живеят при него на адрес с.И., ул. „Тридесет и трета“ № 23. На този адрес е находящо и семейното жилище  на съпрузите, които са уговорили да се предостави за ползване на бащата.

                   Ищецът представя 4 бр. удостоверения за постоянен адрес, издадени от кметството на с.И., общ. Пазарджик, от които е видно, че той и децата живеят на постоянен адрес ***.

                   Дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик е изразила становище по делото с предоставения социален доклад, според който децата живеят при баща им в дома му в с.И., ул. „Тридесет и втора“ № 4. Ищецът разполага с необходимите жилищни условия за тяхното отглеждане. Социалните работници са на мнение, че между децата и техния баща е налице силна емоционална връзка. Децата не посещават майката и семейния й кръг, въпреки че живеят в близост.

                   По реда на чл. 59, ал. 6 от СК съдът изслуша явилия се родител Н.Б.. Споделя, че въпреки финансовите си проблеми се грижи за децата. Описва дома си. Посочва, че на определения за местоживеене *** пребивават родителите на ответницата, където децата не са живеели. Децата не поддържат контакт с бабата и дядото по майчина линия.

                   Разпитана св. Р.Б., майка на ищеца, съобщава, че внуците й са отгледани в дома на бащата и продължават да живеят там, където и тяхната майка преди да се раздели с баща им.

                   Съдът, като взе предвид изложеното, намира от правна страна следното:

                   В случаите, когато съдът предоставя родителските права за упражняване на единия родител или родителите се споразумеят за това – непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на детето е на този родител. Поради това местоживеенето на децата е обусловено от това на отглеждащия ги родител.

                   Целта на настоящото производство е да гарантира, че интересът на децата е обезпечен във всеки един момент от тяхното развитие, с оглед техните желания, потребности, грижата, която полагат родителите за тях, последиците, които ще настъпят за детето при наличието на определени обстоятелства и тяхната промяна.

                   От събраните по делото доказателства се установи, че трите деца трайно живеят на адрес различен от приетия между съпрузите със споразумението по чл. 51 от СК, като по какви причини са решили да е в с.И., ул. „Тридесет и трета“ № 23, не е предмет на доказване. На този адрес не пребивава и родителят, титуляр на родителските права. Местоживеенето на децата фактически не отговаря на последно определения за това административен адрес, което предпоставя занапред да възникнат пречки при осъществяване мерките за упражняване на родителските права. Продължителното и трайно фактическо местоживеене *** следва да се определи като обстоятелство, което изменя семейната, училищната и обществената  среда на децата и да породи спорове между родителите кога и откъде да се взимат и връщат при осъщестяване на режима на лични контакти с майката. Това не трябва да допуска, поради което съдът намира, че иска по чл. 59, ал. 9 от СК подлежи на уважение.

                   Според легалната дефиниция за семейно жилище, дадена с § 1 от СК,  това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Видно от утвърденото споразумение по чл. 51 от СК, страните са постигнали взаимно съгласие за това, че семейното жилище в с.И., ул. „Тридесет и трета“ № 23, което по делото се установи, че поначало е домът на майката, се предоставя за ползване на бащата Б.. Законът свързва промяната в ползуването на семейното жилище с интересите на децата и жилищната нужда на отглеждащия ги родител. В настоящия случай обаче не се иска промяна в титуляра и начина на ползване на семейното жилище, с оглед чл. 56, ал. 6 от СК, а се желае преразглеждане на въпроса кое е било de facto бившето семейно жилище на страните и което да се признае от съда. Поради това съдът счита така заявена претенцията е недопустима. Първо, защото правен интерес да иска изменение на ползването на семейното жилище има този съпруг, на когото това право не е признато- майката, а не ищеца. Второ, по искането на ищеца е постановено влязло в сила съдебно решение от бракоразводния съд. Със съдебният акт е утвърдена волята на съпрузите кое е семейното жилище и от кого да се ползва – обстоятелства, посочени от страните, с които съдът се съобразил, с оглед съгласието им за това. При това положение с настоящата съдебна процедура не може да се подменя тази воля, а само да се надгражда според обстоятелствата касаещи отглеждането на децата. Ако ищецът намира, че волята на съпрузите не е отразена вярно от бракоразводния съд, то може по реда за отстраняване на явна фактическа грешка да поиска изменениe на решението по гр. д. № 640/2017 г. на РС – Пазарджик. Ако ищецът намира, че споразумението на съпрузите досежно семейното жилище не съответства на действителната му воля, то може да атакува договора по съответния съдебен ред с искане да се признае, че са съществували пороци във волята относно решаването на въпроса за семейното жилище. Предвид това производството по делото досежно искането за ползване на семейното жилище следва да се прекрати като недопустимо.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1  от ГПК в полза на ищеца следва да се пресъди сумата от 115,00 лв.- съдебни разноски дължими съразмерно на уважената част от претенциите.

            Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

 

            ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, мярката относно упражняването на родителските права – местоживеене на детето, опредЕ.с Решение № 901 от 31.10.2017 г. по гр. дело № 640/2017 г. на РС – Пазарджик, както следва:

            ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ занапред на децата Р.Н.Б., с ЕГН **********, А.Н.Б., с ЕГН **********, и Г.Н.Б., с ЕГН **********, на административен адрес: Република България, общ. Пазарджик, с.И., ул. „Тридесет и втора“ № 4.

            ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на исковата претенция на Н.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, против Е.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, за промяна ползването на семейно жилище, находящо се в с. Ивайло, ул. „Тридесет и трета“ № 23, като се предостави за ползване на Н.А.Б., с ЕГН **********, семейно жилище на адрес ***, като НЕДОПУСТИМО.

            ОСЪЖДА Елена Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.А.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 115,00 лева – съдебни разноски пред РС – Пазарджик.

            Решението в частта, в която съдебното производство по делото е прекратено, имащо характера на определение, може да бъде обжалвано пред ОС - Пазарджик едноседмичен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

            Решението в останалата част може да бъде обжалвано пред ОС - Пазарджик двуседмичен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ:

                  Д. Тодорова