№ 209
гр. Ловеч, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500413 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството по чл.258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба №5768/28.06.2022 г. от адв.Б.Ц., като
особен представител на М. Д. Р. против съдебно решение №231 от 03.06.2022
г. по гр.д. 1522/2021 г. на Районен съд-гр.Ловеч. Въззивникът посочва,че
обжалва постановеното съдебно решение като неправилно и
незаконосъобразно изцяло. Подробно се обосновава становището, че съдът не
се е произнесъл по направеното възражение за липса на уведомяване на
ищеца за прекратяване на договора за мобилни услуги и такова прекратяване
няма. Обсъжда се аргумента, че претендираната неустойка е нелоялна
търговска практика. Акцентира се върху невъзможността да се присъжда
неустойка , едновременно със стойността на доставени мобилни услуги.
Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Представен е писмен отговор №7264/17.08.2022 г. от „Йетелл
България“ЕАД-София.Заявява, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва
се, че тезите на въззивника, посочените правни норми и съдебна практика не
кореспондират с казуса..Изтъква се, че чл. 87,ал.1 от ЗЗД е дерогирана от
Общите условия по договора. Излага се, че деактивацията на договорните
1
услуги и прекратяването на договорните отношения се изчислява от
системата на ищцовото дружество при просрочие на плащането по
абонаментен план..Моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовна призована,не се явява,а се
представлява от особен представител адв. Б. Ц.. Посочва, че поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззиваема страна – „Йеттел България“/„Теленор България“ ЕАД гр.
София, редовно призована, не изпраща представител.
От представените доказателства по гражданско дело № 2063/21 година
на Ловешки районен съд, от становището на страните, преценени поотделно
и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №328 от 26.07.2022 г. по гр.д. 2063/21
г. на PC – Ловеч с, което призната за установено, на основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. .чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Г. Й. Я., че
дължи на „Йеттел България“/ „ Теленор България" /ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район 9, сумата от 563.91 лева-
неплатени абонаментн и използвани услуги,дължима сума за мобилно
устройство и неустойка за договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима
сума за мобилно устройство и неустойка по договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +359********* и неплатени лизингови вноски по договор
за лизинг за него.
Съдебното решение №328 от 26.07.2022 г. по гр.д. 2063/21 г.на PC –
Ловеч е валидно и допустимо, но при анализ на вложените писмени
доказателства съдът приема, че е неправилно и следва да бъдее отменено, а
исковете да бъдат отхвърлени.
На 28.02.2022 г. е вписана в ТР при АВ-София промяна в
наименованието на въззиваемия, като вместо „Теленор България“, се изписва
е чете „Йеттел България“.
Исковото производство се развива относно договор от 31.01.2018
г. за мобилен номер +359*********,с избрана абонаментен план Тотал 24,99
с неограничени нац.мин. и изх.роуминг в зона ЕС за срок от 24 месеца между
Г. Й. Я. и „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД. Предвидени са и
допълинтелни промоционални МВ -5000 МВ от посочените в т.10 3800МВ
мобилен интернет на максимална скорост в БГ за промоционалните 24
месеца.
Сключен е и втори договор от 21.10.2018 г. между Г. Й. Я. и „Йеттел
България“/“Теленор България“/ЕАД за мобилни услуги с номер
+359*********, с абонаментен план „Тотал 24,99“, с неограничени нац. мин и
роуминг в зона ЕС“, за срок от 24 месеца, при посочен стандартен месечен
абонамент 24,99 лв. на месец.
2
В т.11 на двата договора се съдържа идентичен текст, в който е
уговорено, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока,посочен
в договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи , свързани с него в това
число приложимите Общи условия ,последния дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Посочено е в цитираната клауза, че във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
възстановяване на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
останалия срок на договора, както и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му , съответстваща на оставащия срок на договора.
В договорът от 31.01.2018 г. е предивидено предоставяне на
устройство на лизинг мобилно устройство NOKIA 3Blue за което не е
представен договор за лизинг.
Към договора за мобилни услуги от 21.10.2018 г.е посочено, че е
предоставено мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black , за което е
приложен договор за лизинг от същата дата/ с шрифт на текста на договора
под 12/ с погасителен план за 24 месеца от 8.99 лева месечна вноска.
В заявлението и в исковата молба въззиваемият се позовава на три
фактури съответно от 05.06.2019 г. ,05.07.2019 г., 05.09.2019 г. за начислени
месечни абонаментни такси за получените от абоната по договора услуги
общо за сумата 563.91 лева по три договора-два за мобилни услуги и един за
лизинг.
Обективно съединените искове са с правна квалификация чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумата
83.56 лева –неплатени абонаметни такси използвани услуги за времето от
05.05.2019 г. до 04.07.2019 г. и 62.46 лева –неустойка по фактура
№**********/№5.09.2019 г. , както и за сумата 52.03 лева-съразмерна част от
направената отстъпка в цена на лизингово устройство по същата фактура
договор от 31.01.2018 г. за мобилен номер +359*********. Претендират се
сумите-64.13 лева –неплатени абонаметни такси и използвани услуги за
времето от 05.05.2019 г. до 04.07.2019 г. , 62.46 лева –неустойка по фактура
№**********/05.09.2019 г. ,143.84 лева-оставаща лизингова цена на
устройството, 95.43 лева-съразмерна част от направената отстъпка в цена на
лизингово устройство по същата фактура договор от 21.10.2018 г. за мобилен
номер +359*********по фактура от 05.09.2019 г. В исковата молба е
посочено, че срокът на договора за лизинг е изтекъл по т.2 от договора и e
налице обща изискуемост на лизинговите вноски. Въззиваемият заявява в
3
исковата молба че относно сумата по фактура от 05.06.2019 г. за 93.98 лева е
извършено частично плащане в размер на 8.75 лева и е погасено част от
задължението за такси и услуги за предпочетен номер +359********* до
размер на сумата 38.25 лева.
Съдът констатира, че в индивидуалните договори за мобилни услуги
от 31.01.2018 г. и от 21.10.2018 г. няма клауза, уреждаща по какъв начин
другата страна ще бъде уведомена при изменение, респ. предсрочно
прекратяване или разваляне на договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Въззивамият твърди, че е развалил едностранно договора, поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Доколкото
се касае за писмен договор, то и изявлението за прекратяването му следва да
е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от
ЗЗД. В този смисъл липсват писмени доказателства в такава насока.
Моментът на прекратяване на облигационните отношения е свързан с
възникване на правото на изправната страна да реализира имуществената
отговорност на неизправната . В исковата молба се претендира неизпълнение
на договора и неустойка , но няма доказателства, че въззивникът е уведомен
за прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД. Още повече, че в исковата
молба въззиваемият твърди,че е извършена корекция на дълга със сумата 8.75
лева поради плащане, а от фактурата от 05.06.2019 г. е видно, че е извършено
плащане и на сумата 224.73 лева-посочена и от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза. В този смисъл осъществяваните плащания по дълга
не определят, че е налице неизправност по договорите на абоната , за да се
определи към кой конкретен момент е прекратен договора за мобилни услуги.
Районният съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза , която
настоящата инстанция съобразява, доколкото съответства на правните и
фактически изводи по казуса. Вещото лице е направило справка , че данните
по фактурите са отразени в счетоводството на въззваемия, но съдържащите се
изводи не отговарят на анализа на представените фактури и не са обсъдени
начините на формиране на сумите реално. В т.3 на констатации вещото лице е
вписало суми по фактурите за ползвани абонаментни такси и услуги, но при
запознаване с реквизитите на фактурите е видно, че срещу сумите 77.90 по
фактурата от 05.06.2019 г. 43.14 лева по фактурата от 05.07.2019 г. са вписани
само месечни еднократни такси /абонаменти и допълнителни пакети/. Не е
даден отговор на разликата в сумите за абонаментни такси, възлизащи на
38.95 лева за всеки от двата номера по фактурата от 05.06.2019 г. и
посочените в договорите суми от 24.99 лева. Липсва анализ на разликата в
размера на вписаните еднократни абонаментни такси по фактурата от
05.07.20219 г. ,които възлизат на 20.82 лева за всеки от абонаментните
планове по двата договора и съществуващите по договорите 24.99 лева
месечно ,/а по предходните фактури 38.95 лева/. Не са представени
доказателства, нито е обсъдена причината за включване в една от фактурите
4
от вещото лице на сумата от 8.33 лева месечно за мобилен интернет /
фактурата от 05.07.2019 г. за договора от 31.01.2019 г./ при условие , че
лицето има промоционален пакет с включен интернет на максимална скорост
за 24 месеца. По фактурата от 05.09.2019 г. е посочена сумата 272.38 лева-
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, които обаче не
кореспондират с описаните неустойки в основание на исковата молба,
възлизащи на 62.46 лева за всеки от двата договора за мобилни услуги или
общо 124.92 лева.Не са представени доказателства и изяснено на какво се
дължи разликата в сумите.По конкретизираната в заявлението и исковата
молба фактура от 05.09.2019 г., по която е присъдена от районния съд сумата
563.91 лева фигурира и сумата 125.86 лева-вноска за лизинг ,която също е
значително по малко от сумите 143.84 лева-оставаща лизингова цена на
устройството, 95.43 лева-съразмерна част от направената отстъпка в цена на
лизингово устройство по същата фактура договор от 21.10.2018 г. за мобилен
номер +359*********, сумата 52.03 лева-съразмерна част от направената
отстъпка в цена на лизингово устройство по същата фактура договор от
31.01.2018 г. за мобилен номер +359*********, които са описани в
обстоятелствената част на исковата молба. Следователно при съпоставяне на
компонентните на присъдена от първоинстанционния съд сума 563.91 лева по
двата договора, с описаните искови претенции в основанието на исковете и по
приложените писмени документи, съдът намира, че не се установява
идентичност, както и не може да се изведе начина на формиране на отделните
вземания. По заключението на съдебно-счетоводната експертиза №
5619/23.06.2022 г. също не е дадена информация в такава насока и въззивният
съд намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
По отношение на начислените суми поради предсрочно прекратяване на
договора, посочени във фактурата от 05.09.2019 г. и претендирани от
въззиваемия, съдът обсъди действието на разпоредбата на чл.75 от Общите
Условия /ОУ/ приложени към заявлението е уредена правната възможност
„Йеттел България“/ „Теленор България“ / ЕАД. В нея е уредено едностранно
прекратяване на индивидуалния договор с потребителя, когато последният не
изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в. В
чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от въззиваемия с
„едномесечно писмено предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в
чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл. 19в от ОУ
е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно
нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се
съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези-
1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален
договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие
или бездействие , с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.
152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение
съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален
договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година“. В
5
конкретната хипотеза въззиваемият се позовава по исковата молба на
неплащане по три фактури на дължимите абонаментни такси, което определя,
че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие. По
вложените писмени доказателства не се установява , че двата договора от
31.01.2018 г. и от 21.10.2018 г. между страните са били прекратени по
уговорения начин преди изтичане на техния срок. Предвид на това
предявените искове са неоснователни и недоказани.
Неустойката по чл. 92 от ЗЗД има обезпечителна и санкционна
функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е
уговорена. Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е
установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В
настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел
България“/“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договорите при
виновно неизпълнение от абоната. Доколкото съдът приема, че не се доказва
прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззиваемия
неустойката в на 124.92 лева не е дължима.
По отношение на претенцията по исковата молба-основание на
исковете- за заплащане на сумата 52.03 лева-съразмерна част от направената
отстъпка в цена на лизингово устройство по фактура от 05.09.2019 г. за
договора от 31.01.2018 г. за мобилен номер +359********* и сумите 143.84
лева-оставаща лизингова цена на устройството, 95.43 лева-съразмерна част
от направената отстъпка в цена на лизингово устройство по същата фактура
договор от 21.10.2018 г. за мобилен номер +359********* по фактура от
05.09.2019 г. съдът установи, че в цитираната фактура фигурира само сумата
125.86 лева-вноски за лизинг. Не може да се установи от кои от
горепосочените суми елементи е обособена сумата 125.86 лева. Спрямо
предоставеното мобилно устройство по договора от 31.01.2018 г. за мобилен
номер +359********* липсва договор за лизинг и няма уговорени между
клаузи относно прекратяване и последици от неизпълнение В договора за
лизинг за второто устройство договор от 21.10.2018 г. за мобилен номер
+359********* въззаемият се позовава на изтичане на срока на договора, но
не доказва предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на
абоната. Следователно предявените искове за установяване на дължимост на
лизингова цена, съразмерна част в отстъпка в цена на на предоставените по
договорите от 31.01.2018 г. и от 21.10.2019 г. устройства са неоснователни и
недоказани.
Ловешки окръжен съд намира, че обективно съединените искове с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК във връзка чл. 92 от ЗЗД
,предявени от въззиваемия по отношение на Г. Й. Я. , ЕГН: **********,
гр.***, за признаване за установено , че дължи на „Йеттел
България“/„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район 9, съдебен адрес: гр.София,
бул.”България” №81, ет.8, ап.22 общо за сумата 563.91 лева-неплатени
абонаменти и използвани услуги,дължима сума за мобилно устройство и
6
неустойка за договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********,
неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за мобилно
устройство и неустойка по договор за мобилни услуги за предпочетен номер
+359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг за него са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен съд намира,че обжалваното съдебно решение №
№328 от 26.07.2022 г. по гр.д. 2063/21 г.по описа на Ловешки районен съд, е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него
съдът постанови отхвърляне на исковете.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, като незаконосъобразно
съдебно решение №328 от 26.07.2022 г. по гр.д. 2063/21 г. по описа на
Ловешки районен съд, изцяло, и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от
„Йеттел България“/„Теленор България”/ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район 9, съдебен адрес: гр.София,
бул.”България” №81, ет.8, ап.22 срещу Г. Й. Я. , ЕГН: **********, гр.***,
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК и чл. 92 от ЗЗД , за признаване за установено
по отношение на Г. Й. Я. , че същият дължи на „Йеттел България“/„ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”/ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район 9, чрез съдебен адрес: гр.София, бул.”България” №81, ет.8,
ап.22 общо сумата 563.91 лева-неплатени абонаменти и използвани
услуги,дължима сума за мобилно устройство и неустойка за договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, неплатени абонаментни
такси и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка
по договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг за него.
Решението е окончателно, на основание чл. 280 от ГПК по цена на
исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7