НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………..…гр. Варна, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5797/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу Г.П.А., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/09.04.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Г.П.А., вземанията по
който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 09.04.2015г. между „4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска
марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за кредит
№ ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите
на чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по
сключването му е била подробно описана в ОУ. Кредитополучателят е подал заявка
за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“
на интернет страница www.vivus.bg, на която са
предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на
заявката за отпускане на сумата от 350лева, проект за договор е предоставен на
ответника на интернет страницата на „Вивус“.
Договорът е приет от ответника чрез натискате на бутон „подпиши“, с което се счита, че всички негови страници са
подписани. С това си действие ответникът е потвърдил прочитането и приемането
на ОУ, и Стандартния европейски формуляр, както и желанието си за превеждане на
отпуснатата в заем сума по посочения от него начин- по банковата му сметка
посочена в договора. Кредитът е отпуснат за срок от 30дни с падеж 09.05.2015г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението за връщане на така
отпуснатата сума на падежната дата. Затова, съгласно т.13.2а от ОУ от
10.05.2015г. е започнало начисляване на наказателна лихва формирана в случая
чрез надбавяне на основния лихвен процент на БНБ
10,00% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Въпреки отправяните на три пъти покани до
ответника за доброволно изпълнение на задължението му, такова не е последвало.
На 01.02.2018г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по
договора за кредит. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е
изпратил до ответника уведомление за извършената цесия, което е останало
неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. Молбата е за
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 28.09.2020г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ищцовото дружество с молба по
хода на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.
99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като
достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за кредит №
**********/09.04.2015г., по който „4Финанс” ЕООД е отпуснало на ответника сума в размер на 350лева със задължение за нейното
връщане в срок до 09.05.2015г. Уговорени са нулеви лихвен процент и процент на
разходите. Усвояването на така отпусната сума е извършено по банков път по
сметка в Райфайзенбанк АД посочена от кредитополучателя. Преводът е нареден на
09.04.2015г., съобразно представеното по делото платежно нареждане. Крайният
срок за издължаване на кредита е настъпил и вземането се явява изискуемо.
Връщане на сумата от заемополучателя, нито се твърди,
нито се доказва. Затова и дължимостта й се явява доказана по основание и
размер.
Установява се наличие за валиден договор за цесия, по
силата на който ищецът като цесионер е придобил от
„4Финанс” ЕООД съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена
най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал
значение при наличие на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито
обективно липсват.
Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения,
съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този
ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за юк.възнаграждение
от 150лева и 100лева платена ДТ. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева. Или разноските следва да се присъдят в общ
размер от 150лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.П.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 350лева,
представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/09.04.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и Г.П.А., вземанията по
който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1.
ОСЪЖДА Г.П.А., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 150лева,
представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: