Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.03.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2649 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 261077 от 31.10.2019 год.,
постановено по гр.дело № 22702/ 2019 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126 състав
е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М.Т.С., ЕГН **********
от длъжността „главен готвач“ в ПС“ Енерго“- гр.Приморско, извършено със
заповед № 2/ 15.10.2018 г. на изпълнителния директор на „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ******.
С решението на съда е осъдена „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ на М.Т.С., ЕГН **********, сумата 997,77 лв.- брутен
размер на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение за периода 16.10.2018 г.- 08.11.2018 г. и сумата 642,78
лв.- брутен размер на обезщетение в размер на разликата между трудовото
възнаграждение, което получавал при ответника, и трудовото възнаграждение,
получено по сключения след уволнението трудов договор за периода 09.11.2018 г.-
02.01.2019 г., заедно със законната лихва от 14.12.2018 г. до погасяване на
задълженията и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 373,36 лв.- разноски по
делото, като е отхвърлен иска по чл.225, ал.2 КТ за разликата до пълния
предявен размер от 1353,76 лв. С решението на съда е осъден М.Т.С., ЕГН **********
да заплати на „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
21,00 лв.- разноски по делото. С решението на съда е осъдена „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ******,
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумата 210,53 лв.- разноски по делото за държавна такса и депозит за изготвяне
на ССчЕ. С определение № 10833 от 14.01.2020 год., постановено в закрито
съдебно заседание по гр.дело № 22702/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126
състав е оставено без разглеждане искането
на ответника „Н.е.к.“ ЕАД по чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, обективирано във въззивната жалба.
Срещу
решението на СРС, 126 с-в, е постъпила въззивна жалба от „Н.е.к.“ ЕАД, ***,
подадена чрез юрк.Е.М.с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са
уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ и вместо това да бъде постановено друго, с
което същите да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец М.Т.С., чрез
пълномощника си адв. М.И. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения
подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.
Моли съда, жалбата като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Постъпила е и частна жалба от „Н.е.к.“ ЕАД, ***,
подадена чрез юрк.Е.М.срещу определение № 10833 от 14.01.2020 год., постановено
в закрито съдебно заседание по гр.дело № 22702/2019 г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 126 състав, с което е оставено без разглеждане искането на ответника „Н.е.к.“ ЕАД по чл.248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, обективирано във въззивната
жалба. В частната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното
определение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови съдебен
акт, с който да реши спора по същество, като присъди в полза на ответника
разноски по чл.78, ал.4 от ГПК. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Ответникът по частната жалба- М.Т.С., чрез пълномощника си адв. М.И.
оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор на подадената частна жалба. Моли
съда да остави същата без уважение, като неоснователна по съображения изложени
в частната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищеца М.Т.С. срещу ответника „Н.е.к.“ ЕАД ***, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца
М.Т.С. срещу ответника „Н.е.к.“ ЕАД, ***, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са
съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение
на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатаци. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са
изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № 2/15.10.2018 г., издадена от изпълнителния директор
на „Н.е.к.“ ЕАД, с която е наложено дисциплинарно наказание- уволнение на ищеца М.Т.С.- главен готвач в
ПС“ Енерго“- гр.Приморско и на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда
е прекратено трудовото правоотношение с него, респективно за незаконност на
извършеното дисциплинарно уволнение на ищеца, са правилни, обосновани и в съответствие на материалния закон. В
настоящия случай, безспорно се установява от процесната заповед, че мотивите за
налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“ на ищеца са, че същия не се е
явил на работа за периода от 17.09.2018 г. до 19.09.2018 г. включително, като
същия не бил предупредил прекия си ръководител за причините поради които не се
е явил на работното си място за посочения период и не е представил документ
оправдаващ отсъствията му.
Не се спори по делото, че при налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е спазил формалните изисквания на
чл.193 от КТ, чл.194 от КТ и чл.195 от КТ- изискани са писмени обяснения от
ищеца преди налагане на наказанието, заповедта е мотивирана, наказанието е
наложено в рамките на предвидените в КТ преклузивни срокове. Не се спори и
относно изложената в заповедта фактическа обстановка. Спорно между страните във
въззивното производство е останало единствено обстоятелството дали наложеното дисциплинарно наказание- уволнение е съответно
на извършеното от ищеца нарушение, т.е. дали е съобразено с критериите на чл.189,
ал.1 КТ.
В съдебната
практика на ВКС, както следва: решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.дело №
1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.дело №
1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр.дело № 3149/2014
г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.дело № 299/2009 г. на
ВКС, ІV г.о., е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя
към конкретното неизпълнение. Преценката по чл.189 от КТ е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи
от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен
контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно
наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в посочените по-горе решения
становище по прилагането на чл. 189, ал. 1 от КТ, че при преценката на тежестта
на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства настоящата въззивна инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че неявяването на ищеца на работа за период от два дни,
а именно на 18.09.2018 г. и на 19.09.2018 год., представлява виновно
неизпълнение на трудовите задължения. От друга страна съдът приема, че
допуснатото от ищеца дисциплинарно нарушение не е с такава тежест, че да
обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.
Определянето на вида на дисциплинарното наказание, което следва да се наложи за
извършеното от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина,
следва да се основава на преценка на вида на нарушението, като в това число се
съобрази значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпили неблагоприятни последици за работодателя, на преценка на всички
обстоятелства, при които нарушението е извършено, както и при съобразяване на
субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение
и въобще поведението му при полагането на труд. Определящи
за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението
са и последиците от конкретното неизпълнение на задължение по трудовото
правоотношение, както и поведението на работника или служителя.
В настоящия случай на първо място следва да
се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява извършеното
от ищеца дисциплинарно нарушение да е довело до настъпили вредни последици за
работодателя и да се е отразило негативно върху цялостната му дейност, което да
обуслови, да определи голяма тежест на нарушението и съответно- съразмерност на
наложеното наказание. Ответникът „Н.е.к.“ ЕАД, ***, чиято е била доказателствената тежест, не е провел доказване относно
настъпили неблагоприятни последици от установеното нарушение на ищеца,
изразяващо се в отсъствие от работа за период от два дни/ на 18.09.2018 г. и на
19.09.2018 г./, включително причиняване на имуществени вреди на работодателя.
По делото не са ангажирани от страна на ответника доказателства в тази насока.
Хипотетичната
вероятност за увреждане интересите на работодателя, в какъвто смисъл са изложените
в жалбата доводи, не е достатъчна да оправдае санкцията с най-тежкото
дисциплинарно наказание- уволнение, при положение че превантивната цел на
наказанието- въздействие и коригиране поведението на санкционирания служител и
дисциплиниране на останалите членове на колектива, би била постигната и с
налагане на наказание с по-ниска тежест. Изводът на въззивния съд, че
наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с изискванията на чл.189,
ал.1 от КТ, не се разколебава от характера на изпълняваните от ищеца трудови
функции и извършваната от него дейност.
На следващо място следва да се отбележи, че
определящо за преценката за несъразмерност на наказанието е и обстоятелството,
че ищецът не е бил дисциплинарно наказван за други нарушения на трудовата дисциплина
по време на съществуване на трудовото правоотношение, с оглед на които
поведението му да бъде характеризирано като особено укоримо и сочещо на
съществена и устойчива промяна в отношението към изпълнение на трудовите
задължения. Извършеното дисциплинарно нарушение е очевидно първо такова за
ищеца, поради което съдът намира, предвид липсата на други нарушения и наложени
за тях дисциплинарни наказания, че се касае за изолиран случай, а не за проява
на системно незачитане на трудовите задължения и вътрешните правила и
разпореждания на работодателя. Предвид гореизложеното настоящият
състав на съда, при отчитане елементите от обективната страна на деянието, субективното отношение на ищеца и липсата на доказателства за
настъпили за работодателя неблагоприятни последици, намира, че извършеното
нарушение на трудовата дисциплина не следва да се квалифицира като тежко такова
по смисъла на чл.190 от КТ и не оправдава налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. В
случая настоящата въззивна инстанция приема, че извършеното нарушение от ищеца
не съответства по тежест на наложеното му тежко дисциплинарно наказание-
уволнение. В тази връзка, поради нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, наложеното дисциплинарно наказание- уволнение, следва да бъде отменено.
С оглед на така
изложените съображения, предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд. Обусловените от изхода на делото по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искове по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ се
явяват също основателни и доказани, и като такива правилно са били уважени от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а съдебното решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По
частната жалба на „Н.е.к.“ ЕАД, ***, подадена чрез юрк.Е.М.срещу определение №
10833 от 14.01.2020 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело №
22702/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, съдът приема следното:
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
В процесния случай, съдът е бил
сезиран с искане на ответника „Н.е.к.“
ЕАД, ***, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,
обективирано във въззивната жалба. В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени
решението в частта му за разноските, следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на
вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността
за разноски. Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът изобщо не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл.
248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане
от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не
е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По
тази причина и правната последица, установена с разпоредбата на чл. 80, изр.2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на неговото допълване. Такъв е именно и процесния
случай. В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че ответникът не е
представил по делото списък на разноски по чл.80 от ГПК, с оглед на което
обоснован и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че искането за
изменение на обжалваното решение в частта за разноските, като недопустимо
следва да бъде оставено без разглеждане.
Константна е
съдебната практика по въпроса, че когато съдът се е произнесъл по искането за
разноски, но те са неправилно изчислени, решението в частта за разноските
подлежи на изменение, а не на допълване, като именно в тази хипотеза
допустимостта на искането по чл.248, ал.1 от ГПК е обусловена от изпълнението
на изискването по чл.80 от ГПК за представяне на списък за разноските. След
като е безспорно в случая, че ответникът не е представил списък по чл.80 от ГПК
и е поискал изменение, а не допълване на решението, въпросът за допустимостта
на това искане е разрешен от първоинстанционният съд в съответствие с т.9 на ТР
№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което молбата за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, когато не е представен списък по чл.80 ГПК е
недопустима.
С оглед на изложеното, постановеното от
първоинстанционния съд определение се явява правилно и законосъобразно, и
следва да бъде потвърдено, а подадената
срещу него частна жалба, като неоснователна - да се остави без уважение.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. При липса на направено искане, такива не се следват и на
въззиваемата страна- ищец по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261077 от 31.10.2019 год., постановено по
гр.дело № 22702/ 2019 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна
частната жалба на „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, подадена чрез юрк.Е.М.срещу определение № 10833 от 14.01.2020 год., постановено в закрито
съдебно заседание по гр.дело № 22702/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126
състав, с което е оставено без разглеждане искането на ответника „Н.е.к.“ ЕАД
по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, обективирано
във въззивната жалба.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.