Решение по дело №1857/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 643
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Мария Бойчева
Дело: 20221100901857
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на втори
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901857 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:


С оглед направено изменение на предявените искове по чл. 214, ал. 1 от
ГПК, производството по делото е висящо по предявени от “НКС П.” ЕООД,
ЕИК *******, против ответника “Р.” ЕООД, ЕИК *******, осъдителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за
общата сума от 905 587,22 лева, представляваща сбор от дължимите суми по
описаните по-долу договори за заем, сключени между “И.С.” АД, ЕИК
*******, като заемодател, и ответника “Р.” ЕООД, като заемател, вземанията
по които са придобити от ищеца по силата на договор за цесия от 01.09.2022
г., сключен между “И.С.” АД, като цедент, и ищеца “НКС П.” ЕООД, като
цесионер, а именно:
1. сумата от 80 000 лева – дължима главница по договор за заем от
19.05.2016 г.;
2. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
28.06.2016 г.;
3. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
30.06.2016 г.;
4. сумата от 40 000 лева – дължима главница по договор за заем от
04.07.2016 г.;
5. сумата от 10 000 лева – дължима главница по договор за заем от
14.07.2016 г.;
6. сумата от 30 000 лева – дължима главница по договор за заем от
28.07.2016 г.;
7. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
08.08.2016 г.;
1
8. сумата от 90 000 лева – дължима главница по договор за заем от
15.08.2016 г.;
9. сумата от 10 000 лева – дължима главница по договор за заем от
10.09.2016 г.;
10. сумата от 100 000 лева – дължима главница по договор за заем от
19.12.2016 г.;
11. сумата от 50 000 лева – дължима главница по договор за заем от
22.12.2016 г.;
12. сумата от 50 000 лева – дължима главница по договор за заем от
28.12.2016 г.;
13. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
22.02.2017 г.;
14. сумата от 30 000 лева – дължима главница по договор за заем от
23.02.2017 г.;
15. сумата от 50 000 лева – дължима главница по договор за заем от
27.02.2017 г.;
16. сумата от 50 000 лева – дължима главница по договор за заем от
17.03.2017 г.;
17. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
11.04.2017 г.;
18. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
12.04.2017 г.;
19. сумата от 23 000 лева – дължима главница по договор за заем от
05.05.2017 г.;
20. сумата от 30 000 лева – дължима главница по договор за заем от
16.05.2017 г.;
21. сумата от 10 000 лева – дължима главница по договор за заем от
20.06.2017 г.;
22. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
28.06.2017 г.;
23. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
18.07.2017 г.;
24. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
25.07.2017 г.;
25. сумата от 10 000 лева – дължима главница по договор за заем от
01.08.2017 г.;
26. сумата от 30 000 лева – дължима главница по договор за заем от
07.09.2017 г.;
27. сумата от 20 000 лева – дължима главница по договор за заем от
26.10.2017 г.;
28. сумата от 10 000 лева – дължима главница по договор за заем от
03.11.2017 г.;
29. сумата от 2 587,22 лева – частичен иск от иск в пълен размер от
5 000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
18.12.2017 г.,
и законната лихва за забава върху общата сума от 905 587,22 лева,
2
считано от датата на подаване на исковата молба (13.10.2022 г.) до
окончателното й плащане,
както и искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 94 412,78 лева, представляваща погасени от ищеца публични
задължения на ответника към Национална агенция за приходите по
изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП - София, и
законната лихва за забава върху общата сума от 94 412,78 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба (13.10.2022 г.) до окончателното й
плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.09.2022 г. между “И.С.” АД,
като цедент, и ищеца “НКС П.” ЕООД, като цесионер, е сключен договор за
цесия, по силата на който цедентът му е прехвърлил вземанията си от
ответника “Р.” ЕООД по 32 броя договори за заем, сключени “И.С.” АД, като
заемодател, и “Р.” ЕООД, като заемател, включително и гореописаните 29
броя договори за заем. Твърди, че цесията е съобщена от цедента на длъжника
с уведомление, връчено на 01.09.2022 г.
Твърди, че във всеки от процесните договори за заем, сключени в
периода 19.05.2016 г. - 10.09.2016 г., е уговорено, че заемът се предоставя с
цел – за оборотни средства, с годишна лихва в размер на 7,5%, с краен срок на
издължаване (главница ведно с лихва) - една година от датата на сключване
на договора, лихва за забава в размер на 10,5% годишно от датата на забава до
получаване на дължимите суми.
Твърди, че във всеки от процесните договори за заем, сключени в
периода 19.12.2016 г. - 18.12.2017 г., е уговорено, че заемът се предоставя с
цел – за оборотни средства, с годишна лихва в размер на 2%, с краен срок на
издължаване (главница ведно с лихва) - една година от датата на сключване
на договора, лихва за забава в размер на 5% годишно от датата на забава до
получаване на дължимите суми.
Твърди, че падежът по договорите за заем е настъпил и заемните суми
са изискуеми, но не са платени от длъжника.
Твърди също, че срещу ответника е било образувано изпълнително дело
№ *********/2018 г. по описа на ТД на НАП – София, по което последният е
направил искане за разсрочване/отсрочване на публичните задължения.
Твърди, че във връзка с това ищецът е извършил плащания за погасяване
изцяло на публичните задължения на ответника, а именно: 50 000 лева -
платени на 11.07.2022 г., 10 000 лева - платени на 08.08.2022 г., 10 000 лева -
платени на 12.09.2022 г. и 24 679,83 лева - платени на 28.09.2022 г. Твърди, че
след заплащането в цялост на публичните задължения на ответника,
извършено от ищеца към НАП, изпълнителното дело е прекратено с влязло в
сила Разпореждане изх. № С220022-035-0305342/30.09.2022 г.
Твърди, че по този начин ответникът се е обогатил до размера на
плащанията, извършени от ищеца към НАП, а ищецът се е обеднил с тези
суми. Твърди, че предвид извършения опис на недвижими имоти на
ответника в хода на изпълнителното дело, то ищецът е предприел погасяване
на публичните задължения на длъжника, за да не бъде насочено изпълнението
върху тези недвижими имоти и същите да останат в патримониума на
ответника и да бъде запазено неговото имущество. Твърди, че поради горното
в полза на ищеца е възникнало вземане към ответника за сумата от 94 412,78
лева, която не е възстановена от ответника към датата на подаване на
3
исковата молба. Твърди, че ответникът не следва да бъде канен да изпълни,
но ако не се приеме това от съда, то исковата молба има характер на покана за
плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “Р.” ЕООД не е депозирал отговор на
исковата молба.


Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от ищеца договор за цесия от 01.09.2022 г., сключен
между “И.С.” АД, като цедент, и “НКС П.” ЕООД, като цесионер, по силата
на който цедентът е прехвърлил на ищеца “НКС П.” ЕООД вземанията си към
ответника “Р.” ЕООД по 32 броя договори за заем, сключени с “Р.” ЕООД в
качеството му на заемател, включително процесните договори за заем.
Представено е от ищеца уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено
от цедента “И.С.” АД и връчено на настоящ ответник и длъжник по
прехвърленото вземане “Р.” ЕООД на 01.09.2022 г.
Представен са договори за заем, сключени между “И.С.” АД, като
заемодател, и “Р.” ЕООД, като заемател, както следва: договор за заем от
19.05.2016 г., по силата на който заемодателят предоставя на заемателя заем в
размер на 80 000 лева; договор за заем от 28.06.2016 г. – за сумата от 20 000
лева; договор за заем от 30.06.2016 г. – за сумата от 20 000 лева; договор за
заем от 04.07.2016 г. - за сумата от 40 000 лева; договор за заем от 14.07.2016
г. - за сумата от 10 000 лева; договор за заем от 28.07.2016 г. – за сумата от 30
000 лева; договор за заем от 08.08.2016 г. – за сумата от 20 000 лева; договор
за заем от 15.08.2016 г. – за сумата от 90 000 лева; договор за заем от
10.09.2016 г. - за сумата от 10 000 лева; договор за заем от 19.12.2016 г. – за
сумата от 100 000 лева; договор за заем от 22.12.2016 г. – за сумата от 50 000
лева; договор за заем от 28.12.2016 г. – за сумата от 50 000 лева; договор за
заем от 22.02.2017 г. – за сумата от 20 000 лева; договор за заем от 23.02.2017
г. – за сумата от 30 000 лева; договор за заем от 27.02.2017 г. – за сумата от 50
000 лева; договор за заем от 17.03.2017 г. - за сумата от 50 000 лева; договор
за заем от 11.04.2017 г. – за сумата от 20 000 лева; договор за заем от
12.04.2017 г. – за сумата от 20 000 лева; договор за заем от 05.05.2017 г. – за
сумата от 23 000 лева; договор за заем от 16.05.2017 г. – за сумата от 30 000
лева; договор за заем от 20.06.2017 г. – за сумата от 10 000 лева; договор за
заем от 28.06.2017 г. – за сумата от 20 000 лева; договор за заем от 18.07.2017
г. – за сумата от 20 000 лева; договор за заем от 25.07.2017 г. – за сумата от 20
000 лева; договор за заем от 01.08.2017 г. – сумата от 10 000 лева; договор за
заем от 07.09.2017 г. – за сумата от 30 000 лева; договор за заем от 26.10.2017
г. – сумата от 20 000 лева; договор за заем от 03.11.2017 г. – сумата от 10 000
лева; договор за заем от 18.12.2017 г. – за сумата от 5 000 лева.
Във всеки от договорите за заем е уговорено между страните, че
крайният срок за издължаване на заема е една година от датата на сключване
на съответния договор.
Представени са и писмени документи във връзка с предоставяне на
4
заемите от страна на заемодателя.
Представени са платежни документи във връзка с плащания в общ
размер от 94 679,83 лева, извършени от “НКС П.” ЕООД към НАП за
публични задължения на “Р.” ЕООД.
Представени са и разпореждания за разпределение на постъпили суми
по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП – София.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М. С. – З., съгласно което
общият размер на преведени суми по процесните 29 броя договори за заем от
сметката на “И.С.” АД (заемодател) по сметката на “Р.” ЕООД (заемател) е
938 000 лева.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на изчислената
възнаградителна лихва за срок от една година от датата на сключване на
всеки от процесните 29 броя договори за заем е 36 256,67 лева, а изчислената
законна лихва за забава от падежа на всеки от процесните договори за заем до
24.04.2023 г. е 348 406,25 лева.
Вещото лице посочва, че не са му преставени доказателства за
погасяване на задълженията по процесните договорите за заем и за
възстановяване на извършените плащания от “НКС П.” ЕООД за задължения
на “Р.” ЕООД към НАП. Вещото лице дава заключение, че към датата на
експертизата несъбраните вземания срещу “Р.” ЕООД по договора за цесия са
в общ размер на 1 474 795,33 лева, а по разчетни сметки несъбраните
вземания срещу “Р.” ЕООД са в общ размер на 94 679,83 лева.
Вещото лице дава заключение, че общият размер на дължимите от
ответника “Р.” ЕООД публични задължения съгласно приложените по делото
разпределения на постъпили по сметка на НАП суми по изпълнително дело №
*********/2018 г., е 94 679,83 лева, от които 68 130,34 лева – главница и
26 549,49 лева – лихви за забава към датите на плащания, като тези
задължения са платени от “НКС П.” ЕООД.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.


При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
“И.С.” АД, като заемодател, и ответника “Р.” ЕООД, като заемател, са
възникнали валидни облигационни правоотношения по процесните 29 броя
договори за заем, описани по-горе.
Договорът за заем е реален договор и за сключването му следва да са
налице при условията на кумулативност два основни елемента от
фактическия му състав - постигането на съгласие между страните, което се
установява от всеки от процесните договори за заем, както и реалното
предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична сума от
заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. От
представените от ищеца писмени доказателства - извлечения от банкова
5
сметка на “И.С.” АД и от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че след сключването на съответния договор за заем
заемодателят е предоставил по банков път на ответника заемната сума.
Общият размер на заемните суми по процесните 29 броя договори за заем е
908 000 лева.
Съгласно договореното между страните всеки от заемите се предоставя
за срок от една година от датата на сключване на съответния договор, поради
което считано от датата на сключването на съответния договор, крайният срок
за връщане на съответния заем е изтекъл през 2017 г. и респективно 2018 г.
Към датата на подаване на исковата молба падежите на задълженията са
настпили и същите се дължат от ответника.
От представения по делото договор за цесия от 01.09.2022 г., сключен
между “И.С.” АД, като цедент, и “НКС П.” ЕООД, като цесионер, се
установява, че ищецът е придобил процесните вземания, прехвърлени му от
цедента “И.С.” АД. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цесията е съобщена на
ответника “Р.” ЕООД, в качеството му на длъжник по прехвърленото вземане,
на 01.09.2022 г. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че
процесната цесия има действие за ответника “Р.” ЕООД и тъй като същият не
твърди и не установява да е извършил плащане на прехвърлените от цедента
вземания, то цесионерът ищец “НКС П.” ЕООД се явява носител на същите.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на
факта на връщане на процесните суми по заемите, не представя и не сочи
доказателства за това.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за общата сума от 905 587,22
лева, представляваща сбора от невърнатите и дължими главници по
процесните договори за заем, вземанията по които са придобити от ищеца с
договора за цесия от 01.09.2022 г., е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорният иск за законна лихва върху присъдената главница в общ размер
на 905 587,22 лева за периода от датата на подаване на исковата молба
(13.10.2022 г.) до окончателното й плащане.


По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като
правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това
обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на
липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да
оправдава разместването на имуществените блага.
За да е основателен така предявеният иск е необходимо да се установи,
че ответникът е обогатил своето имущество, ищецът е обеднял и това
имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група факти
(така в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).
Обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е свързано с
увеличаване на актива, т.е. придобиване на нови имуществени блага за сметка
на друго лице, или с намаляване на пасива му, т.е. избягване на разходване на
средства, които е следвало да бъдат направени от обогатилия се, но са
6
направени от обеднялото лице.
От представените по делото писмени доказателства и от приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че са платени
от “НКС П.” ЕООД към НАП по изпълнително дело № *********/2018 г.
публични задължения на “Р.” ЕООД в общ размер на 94 679,83 лева, от които
68 130,34 лева – главница и 26 549,49 лева – лихви за забава към датите на
плащания. По този начин ответникът “Р.” ЕООД се е обогатил, тъй като си е
спестил необходимите разходи за погасяване на публичните си задължения
към НАП в посочения размер, намален е пасива му. Това обогатяване е за
сметка на ищеца, извършил плащанията към НАП, чиято имуществена сфера
е пряко засегната. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не
установява, че е налице законово основание за имущественото разместване на
благата.
По изложените съображения съдът намира, че е основателен и следва да
бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
общата претендирана сума от 94 412,78 лева, макар и да е установен по-висок
размер на извършените плащания, доколкото до приключване на съдебното
дирене не е направено увеличение на иска.

Предвид уважаването на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница в размер
на 94 412,78 лева за периода от датата на подаване на исковата молба
(13.10.2022 г.) до окончателното й плащане.


По разноските:
В исковата молба ищецът претендира присъждане на разноски по
делото, но до приключване на съдебното дирене по делото не представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът изчислява, че ищецът е
направил разноски в общ размер на 40 600 лева, от които 40 000 лева –
държавна такса и 600 лева – възнаграждение на вещо лице.
С оглед на горното и предвид изхода на спора съдът намира, че в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 40
600 лева.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Р.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Младост”, бул. “*******
*******, да заплати на “НКС П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Витоша”, ул.
*******” *******, на основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99, ал. 1
7
от ЗЗД, сума в общ размер на 905 587,22 лева (деветстотин и пет хиляди
петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки),
представляваща сбора от невърнати и дължими главници по договори за заем,
сключени между “И.С.” АД, ЕИК *******, като заемодател, и ответника “Р.”
ЕООД, като заемател, от които: сумата от 80 000 лева по договор за заем от
19.05.2016 г., сумата от 20 000 лева по договор за заем от 28.06.2016 г., сумата
от 20 000 лева по договор за заем от 30.06.2016 г., сумата от 40 000 лева по
договор за заем от 04.07.2016 г., сумата от 10 000 лева по договор за заем от
14.07.2016 г., сумата от 30 000 лева по договор за заем от 28.07.2016 г., сумата
от 20 000 лева по договор за заем от 08.08.2016 г., сумата от 90 000 лева по
договор за заем от 15.08.2016 г., сумата от 10 000 лева по договор за заем от
10.09.2016 г., сумата от 100 000 лева по договор за заем от 19.12.2016 г.,
сумата от 50 000 лева по договор за заем от 22.12.2016 г., сумата от 50 000
лева по договор за заем от 28.12.2016 г., сумата от 20 000 лева по договор за
заем от 22.02.2017 г., сумата от 30 000 лева по договор за заем от 23.02.2017
г., сумата от 50 000 лева по договор за заем от 27.02.2017 г., сумата от 50 000
лева по договор за заем от 17.03.2017 г., сумата от 20 000 лева по договор за
заем от 11.04.2017 г., сумата от 20 000 лева по договор за заем от 12.04.2017
г., сумата от 23 000 лева по договор за заем от 05.05.2017 г., сумата от 30 000
лева по договор за заем от 16.05.2017 г., сумата от 10 000 лева по договор за
заем от 20.06.2017 г., сумата от 20 000 лева по договор за заем от 28.06.2017
г., сумата от 20 000 лева по договор за заем от 18.07.2017 г., сумата от 20 000
лева по договор за заем от 25.07.2017 г., сумата от 10 000 лева по договор за
заем от 01.08.2017 г., сумата от 30 000 лева по договор за заем от 07.09.2017
г., сумата от 20 000 лева по договор за заем от 26.10.2017 г., сумата от 10 000
лева по договор за заем от 03.11.2017 г. и сумата от 2 587,22 лева – частичен
иск от иск в пълен размер от 5 000 лева по договор за заем от 18.12.2017 г.,
които вземания са придобити от “НКС П.” ЕООД по силата на договор за
цесия от 01.09.2022 г., сключен между “И.С.” АД, като цедент, и “НКС П.”
ЕООД, като цесионер, ведно със законната лихва върху присъдената главница
в общ размер на 905 587,22 лева за периода от 13.10.2022 г. до окончателното
й плащане.
ОСЪЖДА “Р.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Младост”, бул. “*******
*******, да заплати на “НКС П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Витоша”, ул.
*******” *******, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в
размер на 94 412,78 лева (деветдесет и четири хиляди четиристотин и
дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща погасени
от “НКС П.” ЕООД публични задължения на “Р.” ЕООД към Национална
агенция за приходите по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на
ТД на НАП – София, ведно със законната лихва върху присъдената главница
от 94 412,78 лева за периода от 13.10.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Р.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Младост”, бул. “******* *******, да заплати на “НКС П.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Витоша”, ул. *******” *******, сумата от 40 600 лева (четиридесет
хиляди и шестстотин лева) - разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9