№ 2560
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110109968 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр.
София, ул. „Казбек“ № 7, вх. 1, действащи чрез председателя на Управителния съвет на етажната
собственост Г.Н.Е., са предявили иск по чл.6, ал. 1, т.10 ЗУЕС срещу Р. Ц. П. за сумата от 760 лева -
незаплатени вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от
м.04.2019г. до м.05.2022г., вкл., ведно със законна лихва от 24.06.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34142/2022г. на СРС, 64 - ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на апартамент № 11 в сграда в режим
на ЕС с административен адрес : гр. София, ул. „Казбек“ № 7, вх.1. Съгласно протокол №
1/17.12.2015г. собствениците на апартаменти в посочената сграда били длъжни да заплащат вноска
от 20 лева на месец на етажната собственост, която сума съгласно т.3 от обявения дневен ред
представлявала вноска за режийните разходи за асансьорен сервиз, електроенергия, почистване,
управление и консумативи, които били по съществото си разходи за управление и поддържане
съгласно пар.1, т.11 ДР на ЗУЕС. Дължимата месечна вноска се формирала с оглед броя на
апартаментите в етажната собственост, а не била обвързана с броя на живущите, наемателите,
ползвателите или обитателите в сградата съгласно приетото предложение по т.3 от обявения дневен
ред. За периода м.04.2019г. – м.05.2022г., вкл. дължимите месечни вноски за режийни разходи не
били платени от ответницата. С решение на етажната собственост, обективирано в протокол №
3/11.01.2022г., било взето решение да бъдат предприети действия по осъждането на ответницата за
събиране на дължимата от нея сума за вноски за режийни разходи за периода м.04.2019г. –
м.12.2021г., вкл., като й бил предоставен 5 – месечен срок за изплащане на натрупаните за
посочения период задължения в общ размер от 660 лева, както и за плащане на дължимите за
периода м.01.2022г. - м.05.2022г., вкл. вноски общо в размер на 100 лева. Плащане на дължимите
вноски не последвало.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Направила е възражение за недопустимост на иска, защото ищцовата страна – „етажната
собственост“, няма правосубектност, като надлежна страна в настоящото производство можели да
1
бъдат само собствениците на самостоятелни обекти, представлявани от управителя. Оспорена е и
представителната власт на Г.Н.Е.Н., като се поддържа, че не са представени доказателства същата
да е избрана за управител на етажната собственост. Направено е възражение за погасяване на част
от претендираните вноски по давност – за вноските до м.01.2020г., вкл., при приложение на
тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като вноските за управление и поддръжка на
общите части били периодични плащания. Възразява, че не е била надлежно уведомена за взето
решение на етажните собственици на 17.12.2015г., въз основа на което се претендирали процесните
суми. Освен това ответницата била закупила имота едва след вземане на твърдяното решение на
ОС на ЕС. Събранието на 17.12.2015г. не било свикано надлежно, нито била обявена покана в
законоустановения 7 – дневен срок. Оспорва съдържанието и автентичността на представения с
исковата молба протокол от 17.12.2015г., като се твърди че обективираните в него решения не са
вземани и съдържанието му не е обявено по реда на ЗУЕС. Представеният с исковата молба
документ, озаглавен „протокол“, не произвеждал правни последици, защото не съдържал
реквизитите, посочени в чл.16, ал.5 ЗУЕС. При това поддържа, че не е доказано надлежно вземане
на решение за определяне на претендираните вноски. Решението било незаконосъобразно и поради
това, че в нарушение на императивното правило по чл.51, ал.1 ЗУЕС било прието таксите за
поддръжка на общите части да се определят на база самостоятелен обект, а не на база ползватели на
обекта. Соченото решение нарушавало императивна правна норма, който порок бил съществен и
поради това същото не следвало да бъде изпълнявано, независимо че не е било атакувано по
съдебен ред в срока по чл.40 ЗУЕС.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По възражението на ответницата за недопустимост на иска поради липса на активна
процесуална легитимация съдът намира същото за неоснователено по следните съображения:
В случая ищци по иска са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на
етажна собственост, които се представляват от председателя на управителния съвет (управителя)
или упълномощено от него лице ( етажната собственост е неперсонифицирана и не може да
участва като страна в материални или процесуални правоотношения). Касае се за изрично
предвидено в чл.41 ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което
изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за
призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е
необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици – в този смисъл е
решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о., ГК, в което е разгледан иск
по чл.40 ЗУЕС, но постановките, изложени в решението, следва да намерят приложение и в
настоящия случай, при който ищци са етажните собственици.
От събраните по делото доказателства (протокол за проведено общо събрание от
18.01.2021г. – л.76 и сл. от делото) и предвид оттегленото оспорване от ответницата (видно от
изявление на процесуалния представител на ответницата в открито съдебно заседание от
08.05.2024г. – л.107 – гръб), съдът приема, че към датата на завеждане на делото Г.Н.Е.Н. е
председател на управителния съвет на етажната собственост на сграда в режим на етажната
собственост с административен адрес : гр. София, ул. „Казбек“ № 7, вх.1.
Предвид горното неоснователни са възраженията за ненадлежно упражняване на правото на
иск.
По същество по делото не се спори, а от събраните по делото доказателства (нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 37, том I, рег. № 1042, дело № 32 от 2016г. – л.9 от делото) се
установява, че ответницата е собственик на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „Казбек“
№ 7, вх.1 – сграда в режим на етажна собственост.
Като етажен собственик ответницата е задължена спрямо останалите етажни собственици
да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части на сградата – чл.6, ал.1, т.10
ЗУЕС. Размерът на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на
общите части на сградата се определя с решение на Общото събрание на собствениците – чл.10,
ал.1, т.5 и чл.48, ал.8 ЗУЕС. Съгласно легалната дефиниция (пар.1, т.11, ред. до изм бр ДВ 82 от
2
2023г., ДР на ЗУЕС) "разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС повелява, че разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят.
С исковата молба е представен заверен от ищеца препис от протокол № 1/17.12.2015г., който
впоследствие беше изключен от доказателствата по делото при приложение на чл.183, ал.1, изр.
посл. ГПК, защото ищцовата страна, която беше задължена да го представи в оригинал или
официално заверен препис при поискване от ответницата, не изпълни дадените в този смисъл
указания. Твърденията на ищцовата страна са, че оригиналът на документа е в държане на бившия
управител на етажната собственост – К. К., който е представил протокола в оригинал по заведено
от него дело във връзка със заявена от него претенция срещу етажните собственици за неизплатено
възнаграждение въз основа на горецитирания протокол. При задължаване на К. К. по реда на чл.192
ГПК да представи оригинал на протокола, същият отговори, че той не се намира в негово държание
(декларация - л.101 от делото). Съдът прие, че се касае за хипотеза на нормата на чл.165, ал.1 ГПК
и допусна свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, за доказването на които
закон изисква писмен акт (чл.164, ал.1, т.3 ГПК).
По делото като свидетел при режим на довеждане по искане на ответницата е разпитан О.
Й. (срещу него има заведено дело от етажните собственици за неплатени месечни вноски). Той
заявява, че от края на 2016г. живее в процесната сграда. Посочва, че в виждал протокол от събрание
на етажните собственици, което било свикано преди да закупи имот в сградата. Направило му
впечатление, че от различни собственици се събирали различни по размер такси. Свидетелят бил
закупил два малки апартамента, които впоследствие обединил в един. При зададен въпрос спрямо
тогавашния управител – К. К., за размера на събираните такси, му било отговорено, че размерът на
таксата за ателиетата е 10 лева, за двустайните апартаменти – 15 лева и за тристайните – 20 лева.
Притежаваният от свидетелят имот не попадал в нито една от споменатите категории, но му било
заявено, че следва да плаща такса от 30 лева. Поискал да види протокола, като според протокола от
2015г. не били определяни месечни такси. Съгласно този протокол били взети решения за избор на
управител, за упълномощаването му да представлява етажната собственост пред „Топлофикация
София“ ЕАД, за определяне на вноска от 20 лева за присъединяване към „Топлофикация“, „В и К“
и „Енерго“. Било взето решение окончателният размер на вноската да се определи след
присъединяване към „Топлофикация“. Решение имало и във връзка с чистачка и възнаграждение за
управителя. При предявяване на протокола, представен в препис от ищеца към исковата молба,
свидетелят потвърди, че това е протоколът, с който е бил запознат. Свидетелят многократно
отправял питания към управителя К. К. за свикване на общо събрание по въпроса за определяне на
месечна такса. Свидетелят спрял плащанията си на вноски за поддръжка на общите части, докато
този въпрос не бъде решен.
По делото като свидетел е разпитан и К. К.. Той посочва, че през 2015г. било проведено
„неформално“ общо събрание, като на него присъствали лицата, които към конкретния момент
живеели в блока, както и представители на фирмата, която строяла блока, и на „САК Инженеринг“
ЕООД. Трябвало да се вземе решение за събиране на суми, за да се присъедини блокът към „В и К“,
„Енерго“ и „Топлофикация“. Било взето решение да се събере еднократно сумата от 20 лева.
Свидетелят бил избран като управител. При предявяване на протокола на свидетеля в препис,
приложен към исковата молба, св. К. потвърди, че това е протоколът, който бил съставен на
събранието. След съставянето му протоколът останал в държане на свидетеля, като през 2019г. го
представил пред Столична община. Заявява, че завел дело срещу етажните собственици, като по
заведеното от него дело представил оригинала на протокола и няма представа дали оригиналът на
същия е върнат на процесуалния представител по другото дело. Според свидетеля новите
домоуправители „се самоизбрали“ и затова намирал, че не е длъжен да им представя документа. На
посоченото събрание не било взето решение да се правят регулярни парични вноски. Неформално
3
било взето решение да се събират вноски според квадратурата на обектите.
Свидетелят Е.Н.(разпитан при довеждане по искане на ищцовата страна) посочва, че е
присъствал на събрание на етажните собственици, проведено на 17.12.2015г. Този свидетел нямал
права върху имоти в процесната сграда, но неговите деца притежавали такива и той присъствал на
събранието като техен придружител. Събранието се състояло в най – голямото помещение в
сградата – магазин № 1. Било взето решение за присъединяване на сградата към
електроразпределително и топлофикационно дружества. Събранието било със следния дневен ред
– избор на домоуправител, наемане на чистач, фирма за поддръжка на асансьора, слагане на чипове
на входната врата. Присъствали поне 60 % от собствениците. Събранието било инициирано от К.
К., който бил управител на дружеството – подизпълнител. На посоченото събрание било решено да
се съберат по 20 лева на апартамент на месец за чистач, асансьор. Протоколът се съставял от К. К.,
като неговото съдържание било изписано на място на около 70 %, в останалата част бил дооформен
впоследствие от К. К.. След събранието се събирали по 20 лева месечно по повод разходи за
асансьор и почистване („чистачка“). При предявяване на препис от протокола, представен с
исковата молба, св. Н. посочи, че в т.3 от предявения протокол се съдържа решението за събиране
на сумата от 20 лева месечно.
Забраната за установяване на обстоятелства, за доказването на които по закон се изисква
писмен документ, каквото е и взето решение на ОС на ЕС, което се доказва с протокол от
проведено ОС, отпада ако документът е изгубен или унищожен не по вина на страната – чл.165,
ал.1, вр. чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Документът е изгубен тогава, когато не се намира в държането на
страната, в която би трябвало да бъде и страната, която се позовава на него не знае в чие държане е.
Документът е унищожен тогава, когато материалният му носител е разрушен или
материализираното в него изявление е непоправимо заличено и не може да бъде възпроизведено.
Невъзможността да се представи документа не трябва да е настъпила поради умишлено действие
на страната. Със свидетелите се доказва съществуването на документа към определен момент,
както и обстоятелствата, свързани с неговото изгубване или унищожаване, липсата на вина на
съответната страна за това, както и неговото най-общо или по-точно съдържание или
удостоверените с него обстоятелства – в този смисъл са решение № 190 от 25.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 4079/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II г.
о., ГК, решение № 206 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 824/2011 г., IV г. о., ГК.
Показанията на свидетелите К. и Н. сочат на извод, че през м.12.2015г. е било проведено общо
събрание на етажните собственици на обекти в сградата, като свидетелите са присъствали на
събранието, на което са взети решения и е бил съставен протокол. В такъв смисъл са и показанията
на свидетеля О. Й., който е станал собственик на имот в сградата след провеждане на събранието от
м.12.2015г., но съобщава, че знае за провеждането на това събрание и е запознат с протокола,
съставен по повод провеждането му. Всички свидетелски показания са еднопосочни, че на
посоченото събрание като управител на етажната собственост е бил избран свидетелят К. К.. При
предявяване на преписа на протокола, представен с исковата молба, всички разпитани свидетели
потвърдиха, че това е протоколът, който е бил съставен на проведеното през м.12.2015г. събрание
на етажните собственици. С оглед изложеното съдът приема за установено по делото, че на
17.12.2015г. е било проведено събрание на етажните собственици на имоти в процесната сграда,
както и че за същото е бил съставен протокол. От показанията на свидетеля К. (бивш управител на
етажната собственост) се установява, че в негово държане е бил оригинала на протокола от
17.12.2015г., той Е приложил същия по заведено от него дело срещу етажните собственици, не му е
известно местонахождението му към настоящия момент, като изрично отрича да е предал оригинал
на документа на новия управител на етажната собственост с мотив, че последният се „самоизбрал“.
При така събраните доказателства съдът приема, че протокол от 17.12.2015г. е бил съставен, както
и е бил изгубен не по вина на новия председател на управителния съвет на етажните собственици,
завел настоящото дело.
Спори се за част от съдържанието на протокола от проведеното общо събрание на етажните
собственици от 17.12.2015г. относно релевантното по делото решение – а именно дали е взето
решение да се събират по 20 лева месечно от всеки собственик на апартамент за режийни разходи –
ток, вода, почистване, отопление на общи части – т.е. „управление и поддържане на общите части“.
4
Според показанията на свидетеля Н. на посоченото общо събрание на 17.12.2015г. било взето
решение да се събират по 20 лева на апартамент на месец за „чистачка, асансьор“, като след
събранието се събирали по 20 лева месечно. В друг смисъл са показанията на другите двама
разпитани свидетели – К. К. и О. Й., а именно че на посоченото общо събрание не е вземано
решение за размер на регулярни парични вноски, а било взето решение да се направят еднократни
вноски в размер на 20 лева във връзка с присъединяването на блока към дружества за комунални
услуги. При това събраните свидетелски показания са противоречиви относно това какво е било
предназначението на вноската от 20 лева, която е гласувано да се събира от всеки собственик на
апартамент. Относно тази спорна част от съдържанието на протокола съдът дава вяра на
показанията на св. Е.Н. Другите двама свидетели - К. К. и О. Й., имат висящи дела с ищците –
етажните собственици, и към тези свидетели (макар и не лично срещу К. К., но срещу дружество,
на което той е управител и едноличен собственик на капитала - „БГК Инжинеринг“ ЕООД)
етажните собственици имат претенции за неплащане на същите вноски, за които се води
настоящото дело, видно от приетия като доказателство протокол № 4/20.12.2021г. на общото
събрание на собствениците (л.14) – чл.172 ГПК. На второ място, в приложения към исковата молба
препис от протокола от 17.12.2015г., е посочено, че по т.3 от дневния ред – „гласуване на бюджет за
режийни разходи – асансьорен сервиз, електроенергия, почистване, управление, консумативи“ е
прието предложението „първоначална вноска от 20 лева на апартамент“ и по т.4 от дневния ред –
„определяне на месечни вноски от всеки апартамент/ателие/магазин“ е гласувано решението да
бъде взето след първоначалните фактури от присъединителните дружества. Съдържанието на
посочената част от протокола се установява безспорно от всички свидетелски показания, защото
при предявяване на преписа от протокола свидетелите потвърдиха, че съдържанието в посочената
част съответства на съдържанието на протокола, който е бил съставен на въпросното общо
събрание през 2015г. Въпросното събрание е първото такова след въвеждане на сградата в
експлоатация и е нормално етажните собственици да не са запознати с размера на режийните
разходи за поддръжка на общите части, затова и в т.3 от дневния ред е използван изразът „бюджет
за режийни разходи“, т.е. очаквани приходи и разходи за поддръжка на общите части. Вноската от
20 лева е определена като „първоначална“, т.е. целта е да се наберат средства, с които да се покрият
първоначалните разходи за поддържане на общите части, чийто размер не е известен, и едва след
получаване на фактурите за действителните разходи за поддръжка на общите части да се вземе
решение за окончателен размер на вноските. След като до края на процесния период не е било
свикано последващо събрание на ЕС за вземане на решение от етажните собственици за
окончателен размер на вноската, не може да се приеме, че не се дължат вноски за управление и
поддържане на общите части, целта на които е да се обезпечи регулярното стопанисване на общите
части. Напротив, тя е продължава да е дължима в първоначалния приет размер от 20 лева „на
апартамент“.
Ответницата е възразила, че решението на ОС на ЕС от 17.12.2020г., макар и стабилизирано
(необжалвано и съответно неотменено по предвидения специален ред съгласно чл.40 ЗУЕС) не
подлежи на изпълнение поради противоречие с нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС, която е с императивен
характер. А именно съгласно взетото решение вноската за управление и поддържане на общите
части се дължи „на апартамент“, а не съобразно броя на собствениците, ползватели и обитатели,
както повелява нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС.
Относно правната същност на решенията на етажната собственост и правомощията на съда за
инцидентен контрол върху тяхната законосъобразност е формирана практика на ВКС - решение №
39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. и решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 978/2022 г., II г. о., ГК. Съгласно същата решенията на етажната собственост, която поначало не е
персонифицирана (освен ако не е учредила сдружение за управление, която хипотеза не е налице) се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. След влизането им в сила те са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В ЗС и
ЗУЕС са предвидени специални правила за вземането на такива решения и законосъобразността им
зависи от спазвнето на правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за законосъобразността им
(процесуално правна и материалноправна) се извършва по специален ред и не може да се извършва
5
инцидентно извън производство по отмяна на решение на ОС на ЕС по иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Извън срока по чл.40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез
иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява само
ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха
били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, когато този закон е
неприложим, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33
ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и
ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на
чл.8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва).
С оглед горното съдът няма правомощие да се произнася по въпроса на противоречието на
взетото решение на ОС на ЕС с нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС, нито относно наведените възражения
за нарушения по процедурата по свикване, провеждане, обявяване на протокола от решението и
спазването на изискванията за неговото съдържание, без значение дали ответницата е имала право
да го обжалва, предвид това, че по - късно е придобила право на собственост върху обект в
сградата. Съгласно даденото по – горе тълкуване на закона, ответницата е обвързана от взетото по -
рано решение на ОС на ЕС, което като стабилизирано подлежи на изпълнение, освен в посочените
хипотези в решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК, които не са
налице. В случая решението на етажните собственици от 17.12.2015г. е било да се събират по 20
лева от всеки собственик на апартамент, защото към съответния момент – непосредствено след
въвеждане на сградата в експлоатация, не е бил ясен броят на обитателите и ползвателите и при
събирането на вноските е използван единственият сигурен и известен критерий – брой
собственици. Ирелевантни са причините, поради което до края на процесния период не е било
взето друго решение за размер на вноските за управление и поддържане на общите части.
Предвид горното през процесния период ответницата е била обвързана с установеното
посредством решението на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 17.12.2015г., задължение в
качеството си на етажен собственик да заплаща месечна вноска от 20 лева за управление и
поддържане на общите части. За процесния период размерът на задължението възлиза общо на 760
лева.
Основателно е възражението за погасителна давност относно вземането за част от процесния
период, а именно за м.04.2019г. и м.05.2019г. За този извод съдът взема предвид приложението на
тригодишният давностен срок (чл.111, б.“в“ ЗЗД) съобразно характеристики на процесните
вземания като периодични плащания съобразно признаците, посочени в Тълкувателно решение №
3/2011г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, и датата на завеждане на делото – 24.06.2022г., на
която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл.422 ГПК и чл.116, б.“б“
ЗЗД. При това искът следва да се уважи до сумата от 720 лева – дължими вноски за управление и
поддържане на общите части на сградата за периода м.06.2019г. – м.05.2022г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се
счита предявен (чл.422 ГПК) до окончателното плащане. Искът следва да се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер и за остатъка от процесния период.
По разноските :
Ищцовата страна претендира разноски за настоящото производство в общ размер от 461,30
лева, в т.ч. и адв. възнаграждение от 400 лева, плащането на което е доказано. Неоснователно е
възражението за неговата прекомерност. То е в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 НРМАР.
Макар съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията,
определени в НМРАВ, не са обвързващи за съда, те могат да служат за ориентир при определяне на
справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая съдът съобразява, че делото е с
правна и фактическа сложност около средната за дела със сходен предмет, проведени са четири
открити съдебни заседания и са разпитвани свидетели, поради което няма основание за намаляване
на разноските за адв. хонорар под минималния размер съгласно НМРАВ. Съразмерно с уважената
част от исковете за настоящото производство на ищцовата страна се следват разноски от 437,02
лева. За заповедното производство от разноски в общ размер от 78 лева (28 лева – д. такса и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер поради това, че делото
6
на етап заповедно производство не се отличава с висока правна и фактическа сложност на делото)
съразмерно се следва сумата от 75,89 лева.
На ответницата от разноски в общ размер от 500 лева съразмерно с отхвърлената част от иска
за настоящото производство следва да се присъди сумата от 26,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Р. Ц. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „6 – ти септември“ № 13, вх.А, ет.1, ап.3 –
адв. М., дължи на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост на адрес: гр. София, ул. „Казбек“ № 7, вх. 1, действащи чрез председателя на
Управителния съвет на етажната собственост Г.Н.Е., на основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС
сумата от 720 лева - незаплатени вноски за управление и поддръжане на общите части на
сградата за периода м.06.2019г. до м.05.2022г., вкл., ведно със законна лихва от 24.06.2022г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 760 лева и за
периода м.04.2019г. и м.05.2019г.
ОСЪЖДА Р. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „6 – ти
септември“ № 13, вх.А, ет.1, ап.3 – адв. М., да плати на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр.София, ул.„Казбек“ № 7, вх.1,
действащи чрез председателя на Управителния съвет на етажната собственост Г.Н.Е., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 437,02 лева - разноски за настоящото производство и
сумата от 75,89 лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост на адрес: гр. София, ул. „Казбек“ № 7, вх. 1, действащи чрез председателя на
Управителния съвет на етажната собственост Г.Н.Е., да платят на Р. Ц. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес : гр. София, ул. „6 – ти септември“ № 13, вх.А, ет.1, ап.3 – адв. М., на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 26,32 лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7