Решение по дело №62/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 9
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Габриел Росенов Русев
Дело: 20215100500062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Кърджали , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело
№ 20215100500062 по описа за 2021 година
С решение № 260081/ 09.03.2021г. постановено по гр.д. № 314/ 2020г.
по описа на Районен съд- Кърджали, З. М. А. и Д. М. А. са осъдени да
заплатят солидарно на С. М. М., сумата от 127.66 лева, представляваща
обезщетение за причинени вреди от проникване на дъждовна вода от
собствения им втори етаж, на собствения на С. М. М. първи етаж в сграда с
идентификатор № *, ведно със законната лихва от 18.03.2020г до
окончателното изплащане на сумата, като искът е отвърлен в останалата му
част, за разликата над сумата от 127.66 лева до пълния му предявен размер от
1000.00 лева.
С решението З. М. А. и Д. М. А. са осъдени за заплатят на С. М. М.
сумата от 82.98 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
уважената част на иска.
С решението Д. М. А. е осъдена да заплати на С. М. М., сумата от 12.77
лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на особен
представител, съразмерно уважената част на иска.
1
С решението С. М. М. е осъден да заплати на З. М. А., сумата от 261.70
лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно
на отхвърлената част на иска.
Въззивното производство е образувано по подадена от С. М. М., чрез
адв. Р.Р. от АК- Кърджали, въззивна жалба, против решение № 260081/
09.03.2021г. постановено по гр.д.№ 314/ 2020г. по описа на Районен съд-
Кърджали. Решението се атакува като неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че по делото били назначени две съдебно-технически
експертизи, в които констатациите относно щетите и стойността на разходите
необходими за тяхното отстраняване, се различавали. Сочи се, че
първоинстанционният съд необосновано бил дал вяра само на заключението
по втората експертиза и не е коментирал защо е сторил това. Излагат се
съображения. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в
частта, с която предявеният по чл. 45 от ЗЗД иск е отхвърлен за разликата от
127.66 лева до пълния му размер от 1000.00 лева и да се постанови друго, с
което искът да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.
В срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК, от въззиваемия Д. М. А., чрез
адв. Д.С. от АК- Кърджали- особен представител, е постъпил отговор на
въззивната жалба, в който счита жалбата за неоснователна. Излага
съображения за правилността на постановеното първоинстанционно решение.
Моли съда, да постанови решение, с което да остави без уважение подадената
въззивна жалба.
В срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК, от въззиваемия З. М. А. е
постъпил отговор на въззивната жалба, в който счита жалбата за
неоснователна. Излага съображения за правилността на постановеното
първоинстанционно решение. Моли съда, да постанови решение, с което да
потвърди решението на първоинстанционния съд.
В открито съдебно заседание въззивникът С. М. М. не се явява и не се
представлява. От адв.Р.Р.- пълномощник на С. М. М. е постъпила молба, в
която сочи, че поддържа подадената въззивна жалба. Излага съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба.
Претендира разноски.
2
В открито съдебно заседание въззиваемият Д. М. А. не се явява и не се
представлява. От адв. Д.С.- особен представител е постъпила молба, в която
оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор на въззивна жалба.
Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на първоинстанционния съд.
В открито съдебно заседание въззиваемият З. М. А. се явява лично.
Поддържа подадения отговор на въззивна жалба. Намира
първоинстанционното решение за правилно. Излага съображения. Моли съда
да постанови решение, с което да потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивната жалба подадена от С. М. М. е в срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от С. М.
М. против З. М. А. и Д. М. А., искова молба, с правно основание чл.45 ал.1 от
ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 1000.00 лева, представляваща
стойността на виновно причинените вреди, ведно със законната лихва от деня
на завеждане на делото до окончателно изплащане на присъдената сума,
както и разноски по делото.
Ищецът в исковата молба твърди, че той заедно със ответниците били
съсобственици на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *
по кадастралната карта на гр.Кърджали, със застроена площ от 67 кв.м.,
построена с отстъпено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
№ *, целият с площ 598 кв.м, находящ се в гр.Кърджали, Кв.”Г.”, ул. „Л. Д.”
№ *. Ищецът бил собственик на първия етаж от къщата, а двете ответници на
втория. Вторият етаж от къщата се намирал в лошо състояние, като не бил
3
поддържан и ремонтиран. Ответниците живеели на друго място и не идвали в
къщата. Липсата на прозорци и врати на втория етаж ставал причина за
нанасяне на материални щети на собствения на ищеца първи етаж. При всеки
дъжд през отворите на втория етаж прониквала вода, която стигала до долния
етаж и попадала в помещенията там. Образувало се влага и мухъл. При дъжд
влагата се увеличавала и пораженията се разширявали. Необходимо било
извършването на ремонт. Ищецът живеел на първия етаж и нанесените щети
били нетърпими. Стойността на причинените вреди възлизала на 1000.00 лева,
представляваща разходи за труд и материали. Моли съда да осъди
ответниците да заплатят солидарно сумата от 1000.00 лева. Претендира
разноски.
В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от Д. М. А.,
чрез назначения особен представител, който оспорва изложените в исковата
молба твърдения, а именно, че причина за поява на влага в жилището на
ищеца е липсата на прозорци и врати на втория жилищен етаж, както и
оспорва иска като завишен по размер.
В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК не е постъпил такъв от З. М.
А.. Такъв е подаден след изтичане на срока, с който се оспорва иска и се
претендира отхвърлянето му.
От приложеното по делото решение № 86/ 09.10.2013г. постановено по
гр.д.№ 1210/ 2009г. по описа на Районен съд- Кърджали се установява, че
ищецът е собственик на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № *, а ответниците са собственици на втория жилищен етаж с
идентификатор № 40909.127.215.2.
Приетото заключение на вещо лице В. Д. сочи, че влагата на първия
надземен етаж се дължи изключително на дограмата на втория етаж, която е
затворена по нестандартен начин, без уплътняване с маджун или силикон и
без покритие от блажна боя, като около прозорците има мухъл, плесен и
следи от овлажняване, два от всички прозорци не са със стъкла, а с
поликарбонатни плоскости, които не осигуряват водоплътност, което
предполага навлизане на влага отвън при дъжд; отворени крила на прозорци в
едно от помещенията и счупен прозорец в едно от помещенията. Липсата на
изолация на външното стълбище и липсата на козирка на входната врата,
4
обслужващи втория етаж, също са причина за влагата на първия етаж, като
вещото лице в съдебно заседание сочи, че не се е качвала на втория етаж,
защото външното стълбище не е обезопасено, и за целта е използвала
помощник, направил снимков материал. Вещото лице Д. не счита и не е
стигнало до извод, че щетите на първия етаж се дължат на състоянието на
втория етаж. Изрично в заключението се подчертава, че липсата на
водонепропусклива настилка на външното стълбище, липсата на цокъл на
североизточната фасадна стена на първия етаж и липсата на водоотвеждане на
входната площадка правят възможно навлизането на влага на първия етаж
през фасадната стена и таванската плоча, колони и греди на находящия се под
тази стълбищна площадка ветробан. Установени на първия етаж са прозорци
в добро експлоатационно състояние, с уплътнение, мухъл и плесен по тавана
и стените в две от стаите, прилежащи към югозападната фасада, както и на
стената, прилежаща стена към североизточната фасада в обсега на външното
стълбище. За отстраняване на мухъла на първия етаж е необходимо изчукване
на мазилка, направа на изравнителна гипсова мазилка по стени и тавани във
всички помещения и изпълнение на бояджийски работи, общо на стойност
3 414.84 лв. без печалба на строителя и без ДДС.
Приетото повторно заключение на вещото лице Е. Я. сочи, че банята и
тоалетната на първия етаж са разположени в коридора, на северозападната
стена на сградата, под едното рамо на вътрешното стълбище като в коридора
са разположени пералня и лята кухненска мивка с чугунено корито, захваната
към стената, без фаянсови плочки на стената. Необособяването на банята в
самостоятелно помещение, с паднали фаянсови плочки от долните два реда,
просмуква влага, която избива на външната неизмазана стена на сградата,
която влага влияе и на помещенията на първия етаж поради липса и на врата
на банята и добро отводняване на същата – неправилно поставен сифон с
оглед наклона, съответно на който водата се стича към северозападната стена
на банята и се събира там, водата избива на тази стена, остава кондензирана в
коридора, тавана и стаите на първия етаж, в т.е. и след ползване на
посочената мивка, защото няма отдушна решетка и съответно проветрение.
Има печка в едно от жилищните помещения и парите от приготвяне на храна
също оказват влияние, като има пералня, която е заустена директно в
коритото на мивката с маркуч. Сочи се, че в жилищните помещения мухъл се
5
образува най-често при наличие на термомостове и най-често това са
вътрешните повърхности на външните стени, ъглите, первазите. Установено е
наличие на влага в югозападния и югоизточния край на етажа, в спалнята и
частично по таван около ръба със стените, както и в североизточния и
югоизточния край на етажа, в коридора, по таван и часитчно по стени, с
посочени съответно петна по размери. Според заключението 60 % от влагата
на първия етаж се дължи на функционалността на банята, по 5 % се отдава на
тоалетната и пералнята, 10 % се отдава на фукционалността на мивката, 5 %
се отдава на липсата на външна мазилка на първия етаж, 2.5 % на липсата на
цокъл на външно стълбище за втори етаж и 2.5 % на липсата на цокъл,
настилка и отводняване на стълбищната площадка на втория етаж, 3 % на
наличие на влага по коминните тела, от ниво таван втори етаж, при което
влагата прониква капилярно по мазилки и тухли, 2 % на неподменени
счупени стъкла, при налична стреха и външен прозоречен перваз, и 5 % на
отводняването на водите на покрива с олуци и водосточни тръби. Стойността
на разходите за труд и материали, необходими за пълно отстраняване на
щетите на първия етаж, ако те се дължат на лошото състояние на втория етаж
е в порядък около 10 % от общата стойност на необходимите СМР, които
общо са 1 276.60 лв. с печалба на строителя и ДДС за материали.
Настоящият съдебен състав намира заключението на вещото лице Е. Я.
за пълно, ясно, достоверно, обективно изготвено и не създава съмнение за
неговата правилност. Това е така, тъй като вещото лице е извършил оглед
както на всички части на сградата, така и на втория етаж от сградата и на
покрива. Извършена е съпоставка на всяка възможна причина за проникване
на влага от втория на първия етаж- както сочи ищеца, и на възможно
причинени щети поради счупени прозорци е отдадено стойностно значение на
10 % от необходимите СМР за отстраняване на щетите. Общата стойност
необходима за възстановяването на щетите, причинени по основанията,
посочени в исковата молба, възлиза на 127.66 лв.
Настоящият съдебен състав намира заключението на вещото лице В. Д.
за недостоверно и не му предава доказателствена тежест. Това е така, тъй като
вещото лице не е извършило оглед на втория етаж на сградата, предвид
твърденията на ищеца за нанесените вреди от състоянието на втория етаж от
сградата. Другите щети на първия етаж се дължат на състоянието на самия
6
него- липса на проветрение, добро отводняване и лошо състояние на общите
части.
Настоящият съдебен състав изгради своите фактически изводи въз
основа на събраните по делото доказателства- решение № 86/ 09.10.2013г.
постановено по гр.д.№ 1210/ 2009г. по описа на Районен съд- Кърджали,
заключение на вещо лице В. Д. и заключение на вещо лице Е. Я..
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от увреждащо противоправно
деяние, изразяващо се в бездействие по полагане на грижи за собствения на
ответниците втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда.
Съгласно чл.45 ал.1 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму”. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес по предявения осъдителен
иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи
извършеното противоправно деяние от страна на ответника, причинената
вреда и нейният размер, наличието на причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилата вреда. Предвид разпоредбата на чл.45
ал.1 от ЗЗД „вината се предполага до доказване на противното”
Съгласно чл.50 от ЗЗД „за вредите произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират.”
Когато вредите са в резултат не от обективни опасни свойства на вещта, а в
резултат от действия/бездействия, свързани с правилната й експлоатация,
съответно, когато са допуснати нарушения на предписани и общоприети
правила при ползването на вещта, отговорността е по чл.45 и чл.49 ЗЗД и
следва да се понесе от лицето, което с виновното си поведение при
ползването на вещта е причинило вредите. Когато вредата е настъпила в
резултат от обективни опасни свойства на вещта и когато не съществува
техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта, отговорността е
по чл.50 ЗЗД и следва да се понесе от собственика или лицето, под чийто
7
надзор се намира същата. / ППВС №7/59г.; т.2 ППВС №17/63г.; и т.3 ППВС
№4/75г/
Подадената от въззивника С. М. М. въззивна жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа
обстановка се налага изводът, че са доказани елементите от фактически
състав на непозволеното увреждане и, че правилно първоинстанционният съд
е приел, че стойността за поправяне на вредите в резултат на поведението на
ответниците възлиза на 127.66 лева.
По делото е установено, че в резултат на неправомерното поведение
изразяващо се в противоправно деяние- бездействие от страна на ответниците
по полагане на грижи за собствения им втори етаж от двуетажна жилищна
сграда от осуетяване и възпрепядстване проникването на дъждовна вода,
което е предизвиквало повишена влажност и проникване на вода в долния
етаж. Установява се, че ищецът е претърпял имуществени вреди - увредени са
таваните и стените на помещения в собствения й етаж.
Спорното по делото е, какъв е действителният размер на претъпрените
от ищеца вреди. Както и по-горе бе посочено, за отстраняването на щетите,
съгласно заключението на вещото лице Е. Я. са необходими 127.66 лв. Това е
така и защото, нанесените на ищеца вреди се дължи преимуществено и на
лошо проветряване на този етаж поради функционалността на банята и други
механизми, функциониращи с вода и само при дъждовно време лошото
състояние на дограма и липсата на довършителни работи към втория етаж.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното
решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на
събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от
ГПК, препраща към мотивите му.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото С. М. М. следва
да заплати направените от З. М. А. и Д. М. А. разноски, но такива не е
установено да са сторени. За това, С. М. М. следва да заплати на адв. Д.С. от
АК- Кърджали, възнаграждение за особен представител за въззивното
8
производство в размер на 300.00 лева
Водим от изложеното, Окръжен съд – Кърджали
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081/ 09.03.2021г. постановено по гр.д.
№ 314/ 2020г. по описа на Районен съд- Кърджали.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр.Кърджали, кв. „Г.”, ул.
„Л. Д.” № * да заплати на адвокат Д.И. С. от АК- Кърджали, личен номер:
**********, съдебен адрес: гр.Кърджали, бул.”Б.” № *, вх.*, ет.*, ап.*- особен
представител, сумата от 300.00 лева- възнаграждение за особен представител
пред Окръжен съд- Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9