№ 567
гр. Благоевград, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500372 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. А. К., с ЕГН
********** и Р. К. Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника им срещу
решение № 68/14.03.2022 г., по гр.д. № 1211 по описа за 2021 г. на РС-
Сандански.
Жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно. Сочат, че
от събраните пред въззивната инстанция доказателства се установява, че
сумата от 50 лв., която е постъпила на 16.12.2016 г. по сметка на ЧСИ по
образуваното срещу тях като длъжници изпълнително дело 61/16 по описа на
ЧСИ Б. Б., всъщност не е превеждана от сметка от посоченото в платежния
документ лице - длъжника Е. К.. Ето защо РС неправилно е счел, че с
извършеното плащане на 16.12.2016 г. е прекъсната давността, поради което
оттогава периода от 5 години за прилагането й не могъл да изтече към
23.7.21 г. - датата на образуване на новото изп. дело при ЧСИ Ш. Д., по молба
в която е посочен способ за изпълнение. По отношение на депозирана молба
по изп.д. 61/16 г. с вх. № 22591/21.4.2016 г. от Е. К. сочат, че като признание
е довела до прекъсване на погасителната давност, само до манифестираното в
молбата желание за заплащане на първата вноска т.е. на сумата от 50 лв. до
1
28.4.2016 г. Тя не може да се счете за признание за останалата част на дълга.
Моли решението да се отмени и се постанови уважаване на иска.
Въззиваемият оспорва жалбата. Сочи, че погасителната давност
спрямо процесното вземане е прекъсвана многократно, вт.ч. и с депозираната
на 21.4.2016 г. молба от К. за разсрочване на плащането и на 30.12.2016 г. с
направената вноска от 50 лв., считано от когато давността не е изтекла.
Моли решението да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Подадената ВЖ е допустима. Подадена е от лице с правен интерес,
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона срок за
обжалване.
С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователен
предявения от ищците Е. К. и Р. Г. иск против „К.И.И.Б.“, ЕАД за
установяване, че не дължат изпълнение на вземането по изпълнителен лист от
09.10.2015 г., издаден от Софийски градски съд по т.д. 6192/2015 г., поради
погасяване на вземането по давност. Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС като съобрази
събраните от районната и въззивна инстанция доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
„П.К.Б.“, ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист, издаден на
9.10.2015 г. по т.д. № 6192/2015 г. по описа на СГС, според който Р. Г. и Е. К.
солидарно се осъждат да му заплатят сумата от 6 818,48 лв., ведно със
законната лихва от 27.5.2015 г. до окончателното й погасяване, както и
сумата от 522,74 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
сумата от 85 лв., - разноски по арбитражното производство и сумата от 50 лв.,
представляваща заплатена държавна такса за издаване на изпълнителния лист.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на „П.К.Б.“, ЕООД на
07.01.2016 г. е образувано изп.д. № 61/2016 г. при ЧСИ Б. Б., рег. № 856.
Взискателят е цедирал вземането на „К.И.И.Б.“, ЕАД, за което длъжниците
са уведомени.
По делото длъжницата Е. К. на 21.4.2016 г. депозира молба за
разсрочване на вземането като е направила и изявление, че се задължва да
прави ежемесечни вноски.
2
С молба от 17.2.2020 г. взискателят прави искане изпълнителното
дело да се прекрати поради перемция. С постановление от 05.03.2020 г.
съдебният изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратил
изпълнителното дело.
По молба на взискателя до ЧСИ Ш. Д. с рег. № 796 от 23.7.2021 г. на
датата на подаването й е образувано изп.д. № 332/2021 г., в която за
изпълнителен способ, който да се предприеме, се сочи - опис на движими
вещи.
По второто образувано изпълнително дело длъжниците депозират
молба, в която искат да се отмени насрочения за 13.9.21 г. опис, в подкрепа
на което сочат, че предходното изп.дело е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК и вземането спрямо тях е погасено по давност.
Гореизложените обстоятелства са приети за установени и от РС,
срещу което страните нямат доводи пред въззивната инстанция.
Страните не спорят и че от депозиране на 21.4.2014 г. по
прекратеното изп.д. 61/16 г. по описа на ЧСИ Б. Б. на молбата на длъжника Е.
К. за разсрочване на плащането до образуване на новото изпълнително дело
№ 332/21 г. на 23.7.21 г. т.е. в този период от 5 години и 3 месеца не са
извършвани действия, които да прекъснат давността, освен оспорваното от
ищците действие за постъпване на сумата от 50 лв. на 30.12.2016 г. по сметка
на ЧСИ по изп.д.61/16 г. да е наредено от длъжницата Е. К..
Страните не спорят по правните последици ог факта на плащането,
изразяващи се в прекъсване на давността.
За установяване на спорния факт във въззивната инстанция са
събирани доказателства, вследствие процесуално нарушение на РС за
неуважени искания за изясняването му.
От представената от ЧСИ Б. Б. извадка/извлечение от движението на
сметката на ЧСИ за деня - 30.12.2016 г. е видно, че е отразено постъпване
на сума от 50 лв. като вноска по сметка по изп.д. 61/2016 г. с кореспондент Е.
К., с референция под № ТТ**********. След изискване от Окръжният съд по
делото е представен и самия платежен документ от който е видно, че по
сметка в „О.Б.Б.“, АД сумата е постъпила като за вносител фигурира Е. К..
Документът съдържа печата на банката -ОББ, АД, но не е подписан от никого
3
- няма подпис нито на вносител, нито на касиер, нито на друг служител. В
отговор на запитване на БлОС, Централното управление на ОББ, АД
уведомява съда, че не могат да предоставят оригинала на касовия документ с
референтен номер ТТ********** от 30.12.2016 г., както и че документът не е
издаден от ОББ, АД. Уточняват по повод запитването на съда, че вносната
бележка задължително следва да съдържа имена и подпис на вносителя,
подписи на служителя генерирал документа и на касиера, който е обработил
плащането, както и печат. Уточнява банката, че печата положен върху
приложение към изпратеното им от съда с писмото екземпляр от „вносната
бележка“ е с логото на ОББ, АД след обединението на ОББ, АД и СИБАНК,
ЕАД – март 2018 г.
Представя се и справка от Българска народна банка изх. № **** от
която е видно за периода 31.10.2016 г. – 12.07.2022 г. т.е. в който период се
включва и деня на превеждане на сумата 30.12.2016 г. - лице с ЕГН
**********, което е ЕГН-то на Е. К., няма данни за банкова и платежна
сметка.
ОТ изложените факти, съдържащи се в събраните от въззивната
инстанция доказателства, категорично се установява, че по изп.д. 61/16 г. на
ЧСИ Б. Б. на 30.12.2016 г. е постъпила сума от 50 лв., но сумата не е платена
от длъжника Е. К., тъй като не е преведена от нейна сметка, нито по нейно
нареждане. Като е приел противното РС е постановил необоснован съдебен
акт. От гореизложените, приети за установени факти БлОС счита, че
предявения отрицателен иск по чл. 439 ГПК е основателен. Основателността
му предполага установяване на бездействие от кредитора в продължение на 5
години след постановяване на окончателния съдебен акт, с който сумите са
му присъдени. По делото се установи, че 5 години назад, считано от 23.7.2021
г. - датата на образуване на изп.д. 332/21 г. т.е. от 23.7.2016 г. кредиторът е
бездействал. След като е бездействал в 5 годишния срок, то съгласно чл. 110
от ГПК вземането му е погасено по давност. Според чл. 117, ал. 2 от ГПК ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога е пет години. Няма действия, които да са спирали или прекъсвали
давността. Постановлението от 05.03.2020 г. на съдебният изпълнител за
прекратяване на изп. дело № 61/16 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
се отразява върху давността, тъй като акта е с декларативно констативно
4
значение и при отчитане на т. 10 на ТР 2/26.6.2015 г. по т.д.2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с която е обявено за изгубило сила ППВС 3/1980 г., с което
се приемаше, че в периода на давността, не се включва периода докато трае
изпълнителното дело. Молбата на К. от 21.4.2016 г. за разсрочване на
вземането, с която се е задължила да прави ежемесечни вноски, не е
основание за друг извод, тъй като тя е извън 5 годишния срок, извън периода
от 23.7.2016 г. – 23.7.2021 г., с изтичането на който поради бездействие на
кредитора вземането е погасено по давност. Освен това в молбата К. изрично
заявява, че е уведомена, че при неплащане на една от месечните вноски
изпълнението ще продължи. Следователно за взискателят не е имало никакви
пречки да продължи изпълнението, предвид че не е последвало никакво
плащане, дори и на първата вноска от 50 лв., която К. е посочила, че ще
направи на 28.4.2016 г.
Поради изложеното БлОС счита, че Решението на РС, с което е
приел, че вземането не е погасено по давност е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който БлОС отменя и постановява уважаване на предявения иск.
Предвид изхода на делото К.И.И.Б.“, ЕАД, следва да заплати на Е.
К. и Р. Г., с ЕГН направените от тях разноски в РС в размер на 44 лв., а на
адвоката им , който е ангажиран при условията, на чл. 38, ал. 2 във вр. с т. 1
от ЗАдв., наличието на които се доказва с представените пред РС
доказателства, послужили за освобождаването на ищците от ДТ и разноски по
делото, след да плати адвокатско възнаграждение за всяка една от двете
съдебни инстанции в размер на 703,91 лв. или общо за двете инстанции 1 407,
82 лв. Размерът за всяка една инстанция е изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т.3
от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да плати дължимата държавна такса по сметка на БлОС в размер на
299,13 лв., изчислена съразмерно уважения размер на иска от 7 478.22 лв. /6
818,48+522,74+87+50/ за предявения иск пред РС и за въззивната жалба -
149,56 лв. /1/2 от 299,13/ или общо в размер на 448,69 лв./299,13+149,56/.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 439
ГПК, БлОС
5
РЕШИ:
Отменя изцяло решение № 68/14.03.2022 г., по гр.д. № 1211 по описа за 2021
г. на РС-Сандански и вместо него постановява:
Признава за установено в отношенията между страните, че за
ответника „К.И.И.Б.“, ЕАД, с ЕИК **** не съществува право на
принудително изпълнение против Е. А. К., с ЕГН ********** и Р. К. Г., с ЕГН
**********, за сумите по изпълнителен лист от 09.102015 г., издаден от
Софийски градски съд по т.д. 6192/2015 г., а именно: за сумата от 6 818,48
лв., ведно със законната лихва от 27.5.2015 г. до окончателното погасяване на
сумата, за сумата от 522,74 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за сумата от 85 лв., - разноски по арбитражното
производство и за сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса
за издаване на изпълнителния лист - поради погасяването на вземанията по
давност.
Осъжда „К.И.И.Б.“, ЕАД, с ЕИК **** да плати по сметка на
Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер на 448,69 лв. в
двуседмичен срок от получаване на настоящия акт.
Осъжда „К.И.И.Б.“, ЕАД, с ЕИК **** да плати Е. А. К., с ЕГН
********** и Р. К. Г., с ЕГН **********, направените от тях разноски пред
РС в размер на 44 лв.
Осъжда „К.И.И.Б.“, ЕАД, с ЕИК **** да плати на адв. Е. Д. Ц. за
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за двете съдебни
инстанция в размер на 1 407, 82 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7