РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. В., 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420100060 по описа за 2024 година
Предявени е иск с правно основание с правно основание чл. 207, ал. 1, т.2 КТ.
Производството е образувано по искова молба от М.ЕООД против Ц. И. А..
В исковата молба се поддържа, че ищецът М.ЕООД и ответницата са били в трудово
правоотношение, по силата на което А. е заемала длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона" за период от 04.01.2022 до 03.01.2023 г.
Преди постъпване на работа, всички шофьори преминават през инструктаж за работа и
биват запознати с правилата за осъществяване на международен превоз на товари.
Подписват декларации за имуществена отговорност в случай на настъпване на имуществени
вреди за работодателя или на контрагенти на работодателя. Предоставя се копие на
документ - правила за осъществяване на международен превоз на товари.
По заявка на клиент на М.ЕООД - К.С. 97 ЕООД - Б., на А. бил възложен
международен превоз на товари / хранителни стоки/ от база на Н.Б. до В.. Превозът е
осъществен с хладилен камион рег.№ ** и ремарке **
В противоречие с трудовите задължения на работника по раздел 3 от трудовия договор,
КТ, подзаконовите нормативни актове, длъжностната характеристика и правилата за
извършване на международен превоз на товари, действащи в предприятието към момента на
ТПО, на 11.02.2022г. А. паркира товарната композиция на неохраняем паркинг във В. с
[1]
координати 52,70839; -1,5903d. Там е извършена кражба на част от товара - 41 кашона
шоколадови изделия „Кит кат уайт" и 46 кашона шоколадови изделия „Кит кат чънки",
констатирана на разтоварения адрес. Работникът е разполагал с възможността да спре на
следните орханяеми паркинги в близост до местоположението на процесния паркинг, но не
се е съобразил с тази възможност: паркинг с координати: 52.26984164479702, -
0.01003819483528658 Cambridge Services - Extra А14/М11 паркинг с координати :
52.5306746760377, - 0.3239339861740212 Truck Parking; паркинг с координати :
1
52.5711545400052, - 0.396000552458685 Stibbington Diner Lorry Park; паркинг: c координати
A1 Truck Stop. 52.80333544324274,0.6075552316962886; паркинг c координати:
51.87099896672724, 0.19515482610078141 Ramada London Stansted Mil.
Възложителят на превоза - „К.С. 97" ЕООД е предявил имуществена претенция към
М.ЕООД, като е издадена фактура №49805/29.06.2022г. на стойност 2842,92 лева / две
хиляди осемстотин четиридесет и два лева и 92 ст/ - стойността на открадната стока. Сумата
е заплатена на възложителя и М.ЕООД е претърпял имуществена загуба в описания размер.
За възникналото събитие е отправена застрахователна претенция към
застрахователното дружество на М.ЕООД - ЗК Л.И. АД. Застрахователят е отказал да
изплати претендираното обезщетение на основание раздел 9, т.13 от Общите условия към
договора за застраховка „Отговорност на превозвача". Основен мотив е неизпълнение на
задълженията на превозвача да паркира превозните средства на осигурени места, охраняеми
паркинги.
Твърди се също, че в предприятието е проведена процедура по установяване на
нарушение на трудовата дисциплина и ангажиране на пълната имуществена отговорност на
работника, дадени са саморъчни писмени обяснения от А. по случая. Комисията е
установила по безспорен начин причинната връзка между противоправното поведение на
работника, изразяващо се в неизпълнение на основно негово задължение да спира и паркира
на охраняеми паркинги и настъпилата кражба на товара, която е довела до имуществена
загуба на предприятието .
Издадена е заповед за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника
и А. е поканена да заплати на М.ЕООД 2842, 92 лева / две хиляди осемстотин четиридесет и
два лева и 92 ст/. Документите са изпратени на работника с куриер на Е. . Получени са на
27.11.2023 г. и до днес не е настъпило издължаване, нито предложение за разсрочване на
задължението.
Навеждат се твърдения, че при постъпване на работа работниците са инструктирани
относно правилата за извършване на международен превоз на товари, съобразно
действащите такива в предприятието. С декларация работникът потвърждава основните си
задължения и отговорността си за неизпълнението им, като се ангажира да носи пълна
имуществена отговорност за повереното й имущество на работодателя и на контрагентите
му.
„М." ЕООД е възнамерил предявяването на иск за осъждане на ответника да му
заплати дължимите навла. С цел обезпечение на бъдещия иск на „М." ЕООД е образувано
ЧГД 3747/2023 на ВТРС. С определение от 18.12.2023 г. ВТРС е допуснал обезпечението ,
посредством налагане на запор на банкови сметки на длъжника, издадена е обезпечителна
заповед . Запорите са изпълнени в обезпечително дело № 625/2023 г. на ЧСИ И.Ц., № 896.
В срочно подаден отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът счита, че исковете са
неоснователни. Не е съгласен с твърденията на ищеца, че Ц. А. е отговорна за кражбата на
превозвания товар, осъществена на 11.02.2022 г.
Навеждат се аргументи, че не е доказано от ищеца, че ответникът е паркирал товарният
автомобил на неохраняем паркинг.В датата на инцидента А. е спряла на единствения близък
паркинг, тъй като работното време е свършило и е била длъжна да преустанови
шофирането.Дори и да се докаже, че паркингът не е бил охраняем, то ищецът няма
основание да търси пълна имуществена отговорност от ответника, тъй като последната е
паркирала автомобила на него, по независещи от нея причини.В случай, че е продължила да
шофира след изтичането на работното време, същата е рискувала да бъде спряна от властите
и санкционирана от същите.
Посочва се също, че не шофьорът, а диспонентът е служителят, натоварен със
задължението да организира превоза така, в това число да синхронизира маршрута и
2
работното време така, че в края на работния ден да се осигури паркиране на охраняем
паркинг.
Въз основа на изложеното се иска от съда да отхвърли исковете.Претендира разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приетия по делото трудов договор № 19 /04.01.2022 г., сключен между „М."
ЕООД и ответницата, че последната е назначена по трудов договор на длъжността „шофьор
на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона".За това обстоятелство не е налице и спор
между страните по делото
Представена като доказателство по делото е и длъжностна характеристика за заеманата
длъжност, както и правила за осъществяване на международен превоз на товари от
работници/шофьори/ на „М." ЕООД, носещи подписа на ответника по делото.
Като доказателство по делото е приобщена преписка по извършена вътрешна проверка
в ищцовото дружество, съдържаща обяснения на ответника А., докладна записка,
констативен протокол за установяване на имуществени вреди от работник, заповед за
търсене на имуществена отговорност от ответника, както и покана до последния да заплати
сумата, съгласно издадената заповед от работодателя.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, съдът намира, че е
сезиран с иск с правно основание чл.207, ал.1,т.2 КТ, предявен от ищеца М.ЕООД, с който се
иска то съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ц. И. А., ЕГН ** да заплати
на ищеца следните суми: 2842,92 лева / две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и 92
ст/ - претърпяна имуществена загуба от М.ЕООД, съобразно претенция на контрагента К.С.
97 ЕООД и издадена фактура №49805/29.06.2022г с включен ДДС: Лихва за забава 41.70
лева/ четиридесет и един лева и 70 ст/ върху главницата по издадена фактура №
49805/29.06.2022 г. в размер 2842,92 лева, считано от получаване на поканата за плащане от
работника - 27.11.2023г. до 05.01.2024 г. Лихвите за забава върху главницата от 2842,92
лева, считано от датата на предявяване на иска пред PC В. - 05.01.2024 до окончателното
изплащане на задължението :763,40 лева / седемстотин шестдесет и три лева и 40 ст/,
разноски по обезпечително производство, представляващи ДТ към ВТРС - 41,40 лева, такси
на ЧСИ по обезпечителното производство - 72 лева, адвокатско възнаграждение - 650 лева.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т.2 КТ е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ ответникът
да е бил в трудовоправни отношения към момента на установяване на липсата; 2/ на
ответника да е възложена отчетническа функция; 3/ да са установени липси на стоково-
материални ценности и 4/ липсите да са с неустановен произход.
Върху ответника се възлага процесуалната тежест /задължение/ да докаже, че не е
причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно.
Съдът е отделил на основание чл.146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че възложителят на превоза - „К.С.
97" ЕООД е предявил имуществена претенция към М.ЕООД, като е издадена фактура №
49805/29.06.2022г. на стойност 2842,92 лева / две хиляди осемстотин четиридесет и два лева
и 92 ст./ , която сума е заплатена на възложителя от ищеца.
От представения по делото трудов договор № 19 /04.01.2022 г., сключен между „М."
ЕООД и ответницата се установи, че последната е назначена по трудов договор на
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона".За това обстоятелство не
3
е налице и спор между страните по делото, поради което съдът намира, че доказана първата
предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно посоченото в длъжностната му характеристика, ответникът имал задължение
да отговоря за стопанисването, правилното съхранение на МПС, оборудване и съоражения,
които са му поверени при изпълнение на възложената работа, включително носел пълна
имуществена отговорност за причинените вреди на обществено и лично имущество на
граждани и юридически лица, на повереното му моторно превозно средство и товара в него.
Съгласно чл.3.4.2 от правилата за осъществяване на международен превоз на товари от
работници/шофьори/ на „М." ЕООД, шофьорът е длъжен да се грижи и опазва товара с
грижата на добрия превозвач, като полага всички възможни усилия за гарантиране
сигурността и целостта на товара. В т.3.4.4 е вменено задължение на шофьора да осигури
изрично вписване на товарната композиция в книжката / регистъра на охраняемия паркинг и
да не оставя автомобила без непрекъснат надежден надзор. Въз основа на изложеното, съдът
приема, ответникът фактически е изпълнявал материално-отчетническа дейност по трудово
правоотношение и е имал задължение да съхранява, разходва и отчита материални ценности
(МПС, оборудване, товар и др.).Следователно, осъществена е и втората материално - правна
предпоставка.
За да се реализира пълната имуществена отговорност на работника, изпълняващ
отчетническа функция, следва липсата да е с неустановен произход.
Съобразно постановките на ППВС 5/15.10.1955 г., ответникът може да обори в хода на
съдебния процес законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи
на негови действия и бездействия. Ответникът не отговаря за щетите, ако има обективна
причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна
причина.Следва да се посочи, обаче, че единствено ответника твърди, че липсата е в
резултат на извършена кражба. Самото образуване на наказателно производство за кражба
по НК, без да се вземат предвид действията /бездействията на МОЛ не е достатъчно, за да се
освободи отчетника от отговорност. 3а да се случи това е необходимо по несъмнен начин да
се установи както престъплението кражба, така и, че поведението на отчетника е било
правомерно, тоест - положил е дължимата грижа за опазване на имуществото / В.т.см.
Решение № 121 от 23.11.2018 г. по гр. д. № 5010/2017 г. на III г. о./. В решение № 22 от
08.04.2020 г. по гр. д. № 1736/2019 г. на IV г. о., пък е прието, че само образуването на
досъдебно производство за извършено престъпление не е достатъчно за да се освободи
отчетника от отговорност за липсата, без да се вземат предвид неговите действия и/или
бездействия, като бъде установено полагането или неполагането на дължимата се грижа за
опазване на повереното имущество на работодателя. При неполагането на тази грижа, което
е в причинна връзка с извършеното престъпление, отчетникът не може да бъде освободен от
отговорност за настъпилата от престъплението липса, а ще носи отговорност за нея наред с
извършителя на престъплението.Както бе споменато по – горе, в конкретния случай дори
няма данни за образувано наказателно производство, а единствено ответникът твърди, че
липсите са в резултат на извършена кражба.
С осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят реализира
правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по
събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при
констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между
липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се
презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното
поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от
обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче
разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за
виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той
4
разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален
производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна
отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна
служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83, ал.
1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени
средства, в т. ч. и свидетелски показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.
X. 1955 г., Пленум на ВС РБ). При възражение за намаляване на обезщетението или за
освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че
работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за
изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в
съответствие с характера на работата (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ); да осигури условия,
осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника
стоково-материални ценности. В настоящото производство обаче, ответникът не ангажира
доказателства в тази насока.Тоест, установи се, че липсата е с неустановен произход.
По изложените съображения заявената претенция е основателна – доказана е по
основание и размер. Налице са всички кумулативни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, който в качеството си на материално отговорно лице чрез
бездействието си – неизползване на охраняем паркинг, като краен резултат е причинил
липса в установения размер 2842, 92 лв. Не са налице предпоставки и за освобождаването
му от отговорност по вече изложените съображения.Следва да бъде присъдена и законна
лихва от датата на поканата до работника за изплащане на задължението – 27.11.2023
година.
По разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва - 194.25 лева разноски за
държавна такса, както и 900.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в договор за правна
помощ /л.8/. Транспортните разходи не следва да бъдат присъждани, доколкото същите не
подлежат на възстановяване от ищеца. Общо разноски в исковото производство 1094.25
лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
Видно от ч.гр.д. 3747/2023 г. по описана Районен съд – гр. В.Т. по иска, предмет на
настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от
ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество
и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По обезпечителното
производство ищецът е направил следните разноски – 40 лева, платена държавна такса и 650
лева, платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски в обезпечителното производство
– 690.00 лева, които също ще бъдат присъдени в пълен размер.
Останалите претендирани разноски в размер на 72.00 лева – такси на ЧСИ по
обезпечителното производство, не следва да се присъжда. Това е така, доколкото разноските
в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и не се
5
присъждат в исковото /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д.
№ 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК и др./.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. И. А., ЕГН: ** да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК:** сумата от 2842, 92 лева
на основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, представляваща обезщетение за щета от
липса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на поканата до
ответника за изплащане на задължението – 27.11.2023 година до окончателно погасяване на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. А., ЕГН: ** да заплати на „М.“ ЕООД,
ЕИК:**, сумата в общ размер на 1094.25 лева – разноски в исковото производство по
настоящото дело, както и 690.00 лева – разноски в производството по ч.гр.д. 3747/2023 г. по
описана Районен съд – гр. В.Т..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6