№ 19182
гр. София, 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110106020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 34 от ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. П. Т. срещу К.
Петров Т. , с която е предявен иск за делба на недвижими имоти, представляващи
самостоятелен обект: АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 2-2“,
бл. 264, вх. Б, ет. 3, с площ от 84,25 кв. метра, ведно със зимнично помещение № 11, заедно с
4,635 идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с
сграда с идентификатор 68134.1383.2170.1.32.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат допуснати като доказателство по делото.
Постъпило е искане по чл. 226, ал. 2, изр. 1 от ГПК, от К. К. Т. и Д. К. Т., деца на
страните, които твърдят, че са придобили собствената на К. Петров Т. 1/2 ид. част от имота
по силата на правна сделка - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48, том II, рег.
№ 10041, дело № 199 от 13.04.2023 г., поради което като приобретатели на спорното право
правят искане да встъпят в процеса. Правят и искане за назначаване на особен представител,
поради противоречие между интересите на страните.
Искането за встъпване е основателно и следва да се уважи.
Искането за назначаване на особен представител на непълнолетния и малолетния
понастоящем съдът счита за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК при
противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен
представител. В този случай според обстоятелствата съдът определя дали първоначално
разноските да се поемат от представлявания или от представителя. Противоречие в
интересите по смисъла на цитираната разпоредба, е налице когато представителят действа
от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и
интересите им са противоположни, т.е. когато представляван и представител са насрещни
страни по материалноправния спор, предмет на делото. Особен представител се назначава
при наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между
представляван и представител, а не между законните представители на представляваната
страна (вж. Решение № 149 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 151/2017 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение
№ 171 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 3015/2018 г., І Г.О., ВКС). Безспорно в настоящия случай
от една страна е налице противоречие в интересите на майката Д. П. Т. и бащата К. Петров
1
Т., който упражнява родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца
К. К. Т. и Д. К. Т., тъй като са насрещни страни в материалноправния спор, предмет на
делото, както и между интересите на майката Д. П. Т. и децата, при условие, че същите
придобият качеството на главна страна в процеса ,от друга.
Понастоящем обаче не са налице противоречия в интересите на бащата, който е в
процесуално качество на ответника по делото К. Петров Т. и този на третите лица помагачи,
приобретатели на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 2 от ГПК - К. К. Т. и Д. К. Т.,
които противоречия да го препятстват да представлява децата, които нямат качеството на
главна страна и на които той се явява праводател по материалното правоотношение, от
което те черпят права.
С оглед изложеното съдът счита, че няма основание за назначаване на особен
представител на К. К. Т. и Д. К. Т. на този етап от производството.
По искане на съделителя Д. П. Т., който не ползва имота съобразно правата си, съдът
може да извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното
извършване на делбата или да определи сумата, която съсобствениците, които ползват
имота, следва да заплатят на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК. Става въпрос за привременна
мярка в процеса и съдебният акт, с който тя се постановява има характер на определение,
поради което не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
материалноправен спор между страните. За изминал период от време искането има характер
на претенция по сметки, която следва да бъде заявена и разгледана във втора фаза на
делбата.
Делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. К. Т. и Д. К. Т. за назначаване на особен
представител по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 226, ал. 2, изр. първо от ГПК, във вр с чл. 219, ал.
1 от ГПК в процеса, като трето лице-помагач на страната на ответника К. К. Т., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своя баща К. Петров Т. и Д. К. Т., ЕГН
**********, действащ чрез законния си представител К. Петров Т..
ДОПУСКА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и молбата
от 10.05.2023 г. писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2023 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните и третите лица-помагачи.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора, а на третите лице помагачи – препис от исковата молба, отговора и
2
доказателствата към тях.
Да се изготвят справки НБД „Население“ за лицата към датата на съдебното
заседание.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск за делба на недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект:
АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 2-2“, бл. 264, вх. Б, ет. 3, с
площ от 84,25 кв. метра, ведно със зимнично помещение № 11, заедно с 4,635 идеални части
от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с сграда с идентификатор
68134.1383.2170.1.32.
В исковата молба ищцата твърди, че тя и ответника са придобили през време на брака
си описания недвижим имот чрез сделка, съответно по силата на договор за покупко-
продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 57, том XII, дело №
2217/11.12.2008 г. Сочи, че в решение от 06.03.2018 г. по гр. дело № 65999/2016 г., влязло в
сила на 06.03.2018 г., бракът между страните е прекратен с развод. Иска се делба на
недвижимите имоти при правни квоти. Прави искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като иска
осъждане на ответника да й заплати обезщетение за ползване на съответната част от имота в
размер на 300 лева.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който не оспорва, че съсобствеността между страните е възникнала на соченото
основание и че бракът им е прекратен. Оспорва искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като
твърди, че ползването на жилището му е предоставено по силата на съдебното решение за
развод, тъй като упражнява родителските права върху родените от брака непълнолетни деца.
В тежест на ищеца по иска за делба по чл. 34 от ЗС е да докаже възникване на
съсобственост с ответницата по отношение на делбения имот въз основа на правна сделка -
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том
XII, дело № 2217/11.12.2008 г. и решение от 06.03.2018 г. по гр. дело № 65999/2016 г.,
влязло в сила на 06.03.2018 г.
По отношение на искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК – в тежест на страната е да
установи, че ответникът ползва имота по начин, препятстващ ползването му от насрещната
страна, както и размера на обезщетението.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ страните са придобили собствеността върху недвижимия имот въз основа на
3
правна сделка - договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 57, том XII, дело № 2217/11.12.2008 г.;
2/ бракът им е прекратен с развод съгласно решение от 06.03.2018 г. по гр. дело №
65999/2016 г., влязло в сила на 06.03.2018 г.
УКАЗВА на страните, че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение
на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 от
ГПК.
УКАЗВА на страните, че във втора фаза на съдебната делба прекратяване на
производството може да бъде постигнато единствено чрез придобиване на предмета на
делбата от страна на трето лице, извън съделителите в изключителна собственост, чрез
сделка или на всеки от съделителите, изключително отново чрез сделка, както и чрез
съдебна спогодба по реда на чл. 234, ал 1 ГПК, обхващаща целия предмет на спора, като
приложение по отношение на държавните такси във втората фаза намират чл. 8 – 10 от
ТДТ ГПК:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 8 от ТДТ ГПК, по дело за делба се събира
такса 4 на сто върху стойността на дяловете, определени според пазарната оценка на
имота въз основа на заключение на вещото лице, а при спогодба преди съставяне на
разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял, определен по
същия ред.
УКАЗВА на страните, че по претенциите по сметки се събира държавна такса по
чл. 1 от ТДТ ГПК в размер на 4 на сто от цената на исковете, но не по-малко от 50 лева
за всеки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4