РЕШЕНИЕ №
Гр.П. ,
26.03.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
П.ски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание на двадесет и втори март , през
две хиляди , двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ЕВГЕНИЯ
РУСЕВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№69/ 2020 г. по описа
на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е
искова молба от И.И.Л. ,чрез законния му представител и негов баща И.Л.Н. ,чрез
адв. А.А.А. срещу ЗАД „ОЗК –Общо
застраховане „ АД –гр.С.с която е предявен иск с правно осн. чл. 432 ,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ с цена на иска 80 000 лв.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е
родово подсъден на П.ски окръжен съд.
В исковата молба
се твърди ,че на 18.02.2019г. около 17,30 ч. при управление на лек автомобил
марка *** модел **, с рег. № *** в гр.П.
по ул. **** при завой надясно срещу бензиностанция „Еко „ водачът В.И.В.
нарушил правилата за движение по пътищата, като при завой надясно не отдал
необходимото предимство на правилно движещия се по десния тротоар на
ул.“Българска авиация„ И.И.Л. с велосипед марка Крос и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда .
Твърди се ,че велосипедистът успял да спре ,
но въпреки това автомобилът го блъснал със задната си дясна част ,като от удара
се повредили и спирачките на велосипеда .Твърди се ,че при възникналото ПТП
водачът на лекия автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата и конкретно нарушените норми на ЗДП според
ищеца са следните – на чл. 5, ал. , 1 от ЗдП ,на чл. 5, ал.2 т.1 от ЗДП ,чл. 20
, ал.1 от ЗДП и чл. 20 , ал. 2 от ЗДП.
Твърди се също така
,че по случая било образувано досъдебно производство ДП ЗМ № 2769/20919г. по
описа на ОД на МВР-П. както и анхд.№ 9/2020г. по описа на РС-П. производството
по което било прекратено по искане на пострадалото лице.
Твърди се, че лекият автомобил имал сключена
застраховка „ГО“ в ЗАД „*** „ АД ,полица № BG/**** ,сключена на 07.02.2019г. и
валидна от 12.02.2019г. до 11.02.2020г.
Твърди се ,че
вследствие на описаното ПТП на И.Л. са нанесени
следните травматични увреждания –напречна диафизиарна фрактура на ляво бедро ,била е извършена
веднага оперативна интервенция за поставяне на метални пластини и фиксиране на
счупените кости , а на 22.01.2020г. е извършена операция за екстракция на
металните пластини,като до тази дата
пострадалият се е придвижвал с инвалидна количка поради силните болки ,които са
били причина да не може да се придвижва и с помощни средства.Твърди се ,че това
представлява трайно затрудняване на движението на левия долен крайник на
пострадалия,както и временно разстройство на здравето му ,неопасано за живота ,
като срокът за възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес
е около 12 месеца. Твърди се ,че силните болки и страдания са били интензивни
през първите шест месеца ,като постепенно са затихвали към края на периода , но
болките са продължили и в последващия период на лечението ,като освен това се
твърди ,че при рязка промяна на времето или при висока влажност пострадалият
продължава да изпитва неприятни усещания
до явна болка в местата на счупванията. Твърди се също така ,че
пострадвалият продължава да накуцва при ходене и досега.
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ
се счита ,че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията за обезщетение е ЗАД „****
„ АД –гр.С. и се иска този ответник да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 80 000 лв. по повод гореописаните неимуществени вреди,
получени от него в резултат на
процесното ПТП, както и законната лихва върху претендираната главница , считано
от датата на увреждането -18.02.2019г.
до окончателното и изплащане.
В даденият му
двуседмичен срок за писмен
отговор ответното дружество – ЗАД „**** „ АД –гр.С. е подало писмен отговор с
който оспорва исковата претенция по
основание и по размер.
Прави се искане исковата молба да бъде оставена без движение
поради това ,че не отговаря на изискването на
чл. 127,ал. 4 от ГПК .
Направено е и
възражение за местна неподсъдност на
спора на ПлРС , съпроводено с искане за изпращане на делото на съда в чиито
район е постоянният адрес или седалището на ответника , а това е гр.София.
По същество на
спора е изразено следното становище :
- Оспорва се
изключителната вина на водача на лекия автомобил В.И.В. за причиняване на
вредоносния резултат ,като се сочи, че с оглед на прекратяването на воденето
наказателно производство спрямо водача на лекия автомобил не е установено дали извършеното от него е
противоправно деяние и дали водачът е виновен за настъпване на процесното
събитие.
- Твърди се ,че
значителна вина за настъпването на ПТП има самият пострадал Л. ,който се е
движил по тротоара в противоречие с правилата на ЗДП , а е следвало да се движи
по велоалеята ,която се намирала в най-дясната част на дясната пътна лента за
движение .По този начин велосипедистът бил лишил водача на лекия автомобил от
възможността да го забележи и да
предприеме действия с които да предотврати удара.
- Твърди се, че водачът на лекия автомобил поради това че
е навлизал в бензиностанция, е управлявал същия със скорост значително под
максимално разрешената, с оглед на което ищецът е могъл да възприеме процесното
МПС и да предприеме спасителна маневра за избягване на сблъсъка
- твърди се,че велосипеда ,управляван от пострадалия не е
имал функционираща спирачна система ,което обяснява защо не е могъл да спре
въпреки, че сам признава, че е забелязал автомобила.
- твърди се ,че липсвал изправен механичен или електронен
звънец на велосипеда, чрез който пострадалият би могъл да подаде сигнал на
водача на автомобила с което до се предотврати сблъсъка.
-твърди се ,че
велосипеда на пострадалия не е имал монтирано устройство за излъчване на
светлина отпред и отзад ,както и
светлоотразители или светолоотразителна жилетка ,поради което е бил значително
по –трудно забележим за останалите участници в движението. От горното
следва, че според ответника е налице
значително съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, което
обуславя намаляване на размера на обезщетението.
Изразено е становище за прекомерност на
предявената претенция и че не е съобразена с критерия „справедливост „ при
обезщетяване на вредите.
Оспорва се и че за
пострадалият са възникнали всички описани
в исковата молба като вид и характер вреди ,както и тяхната
продължителност.
Изразено е становище
по доказателствените искания на ищеца и са направени доказателствени искания
във връзка с предмета на спора.
Подадена е допълнителна искова молба в която е взето
отношение по направените от ответника възражения и са поставени допълнителни
въпроси към поисканата с ИМ автотехническа експертиза
Постъпил е и
допълнителен отговор от противната страна в който се поддържат първоначално
заявените възражения и направените доказателствени искания.
Върху ищеца е
доказателствената тежест да установи и докаже пред съда Обстоятелствата ,които обосновават
ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на
осъществяване на процесното ПТП и за вината и противоправното поведение
на водача на лекия автомобил марка ******* в гр.П. В.И.В.
за неговото настъпване.
2. че има причинно
- следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и претърпените от ищеца болки и страдания
.
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания.
Ответникът следва
да докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват
или намаляват отговорността на водача на лекия автомобил
, които твърди в писмения си отговор ,а именно за съпричиняване на вредите от
самия пострадал .
При извършената съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че ищецът е изнесъл успешно възложената му доказателствена тежест
изцяло по доказване на основанието на
предявения от нея иск и частично по доказване размера му, а ответникът също така частично е изнесъл възложената му
доказателствена тежест по доказване основателността само на някои от направените от него възражения срещу иска,свързани
със съпричиняването на вредите от самия
пострадал.
В конкретния
случай не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд ,която да е
задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е
извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца. Не е
спорно между страните по делото , а е
видно и от приложеното съдебно производство
, че образуваното във връзка с
процесното ПТП за престъпление по чл. 343,ал.1 б.“б“ от НК производство по нахд № 9/2020г.на РС-П. е било прекратено с определение от 12.02.2020г.
на осн .чл. 289,ал.1 вр. с чл. 24,ал.1 ,т. 9 от НПК и във вр. с чл. 343,ал.2 от НК , тъй като пострадалият от престъплението е поискал прекратяване на
наказателното производство.
Поради това се
налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца,т.е.въпроса има ли деликт , да се извърши в рамките на
настоящото исково производство след преценка на събраните годни доказателства.
В това отношение
съдът съобрази представеният по делото
от ищеца констативен протокол за ПТП с
пострадали лица ,съставен на 23.02.2019г. от мл. инспектор Х.Д. при ОД на МВР-П. ,като ПТП е било посетено
още на 18.02.2019г. от Г.К.Г. –мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР-П. ,който е съставил и скица на
местопроизшествието, след като е възприел положението на участниците в него
след ПТП . Този протокол и скицата към него
са съставени на осн. чл. 125а ,ал.1 във
вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР ,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд .Този
протокол представлява официален
документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява
доказателство за извършените от него и пред него действия. В раздела „
обстоятелства и причини за ПТП“ на процесния протокол длъжностното лице е отразило “ В гр.П. на ул**** „ до № * участник * при
завой надясно не се съобразява с
правилно движещия се по велоалея участник № 2 / велосипедиста / и го удря
,допускайки ПТП с пострадало лице „
Констатираното в
този протокол относно причините и механизма на възникване и протичане на
произшествието е подкрепено и от другите
писмени доказателства,които се намират в приложеното нахд.№ 9/ 2020г. на ПлРС и по –конкретно от протокола за оглед на
местопроизшествието ,както и от снимковия
материал ,снет от оптичен носител на записани файлове от видеокамера за
наблюдение ,намираща се в района на ПТП,която е записала самото произшествие , които доказателства не са били оспорени от
страните по делото.
То се подкрепя и от
приетите от страните без възражения и оспорвания съдебна автотехническа
експертиза и съдебно –медицинска експертиза .
Вещото лице изготвило САТЕ – инж.В.И. изяснявайки
причините за възникване на ПТП сочи ,че от една страна те са свързани с
пресичане на траекторията на велосипедиста от страна на водача на МПС лек
автомобил Мерцедес с рег.№ *** непосредствено и към момента на навлизането му
във входа на бензиностанция „Еко“ на ул. „**** „ в гр.П. и несвоевременното му
предприемане на спиране и пропускане на попътно движещия се отдясно спрямо
неговата посока велосипедист. С тези свои действия водачът на лекия автомобил е
нарушил нормата на чл. 5, ал. 2 т.1 от ЗДП ,който изиска от него да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства ,каквото е велосипеда , а така също е нарушил и нормата на
чл. 25 , ал.1 от ЗДВП,която предвижда задължение за водача на МПС ,който ще
предприеме каквато и да е маневра ,в т.ч. и да завие надясно, както е в случая
, преди да започне маневрата да се убеди ,че няма да създаде опасност за участниците в движението ,които се движат
след него ,преди него или минават покрай него и да извърши маневрата ,като се
съобразява с тяхното положение ,посока и скорост на движение. В т.вр. следва да се отбележи ,че самото ПТП е
станало по време на денонощието и при атмосферни условия /което се вижда и от приложенитге
снимки / , които не са били пречка и не са намалявали по никакъв начин
възможността на водача на лекия автомобил да възприеме велосипедиста . Както сочи вещото лице по САТЕ
произшествието е реализирано в светлата
част на денонощието при суха асфалтова настилка и двамата участници в ПТП са имали техническата възможност
да се възприемат като местонахождение и направление към момента в който водача
на МПС е предприел действия за промяна на направлението на МПС към входа на
бензиностанцията .
По този повод следва да се отбележи ,че
възраженията на ответника за съпричиняване на процесното ПТП от велосипедиста поради това ,че същият не е
носел светлоотразителна жилетка и че велосипеда на пострадалия не е имал
монтирано устройство за излъчване на светлина
отпред и отзад ,както и светлоотразители , не са основателни , тъй като тези обстоятелства ,макар да
отговарят на фактическото положение , не се установява да се допринесли по какъвто
и да било начин за реализирането на ПТП, т.е. това не са обстоятелства ,които
да са попречили на водача на МПС да
възприеме своевременно и пълноценно велосипедиста
и да съобрази посоката му на движение и неговата скорост на движение ,така че
да може да предприеме нужните действия за предотвратяване на ПТП . Също така факта ,че велосипедиста не е носил
каска не е обстоятелство,което да се намира в причина връзка с причиняването на
ПТП и на последвалите от него вреди ,тъй като по никакъв начин не е допринесло
нито за самото ПТП ,нито пък за конкретната
телесна повреда , която е засегнала долния ляв крайник на велосипедиста
, а не и главата му за чието защита е предназначена каската.
В случая водачът на
МПС е бил длъжен да отчете, че възнамеряваната от него маневра „завой надясно“ води до пресичане траекторията на движение на
движещия се направо по пътя велосипедист ,който по тази причина има предимство
пред завиващия надясно водач на МПС и по тази причина е следвало да спре за до
пропусне велосипедиста , едва след което да продължи маневрата си към входа на
бензиностанцията.
От друга страна
обаче ,както сочи и вещото лице по САТЕ ,водачът на велосипеда също така е имал техническа възможност да възприеме
лекия автомобил и предприетата от него маневра , която е била съпроводена с подаване на десен
мигач и да предприеме спиране, за да пропусне автомобила и да предотврати по този начин ПТП . Това, обаче би могло да стане , ако велосипеда
имаше изправни спирачки , а от доказателствата по делото се установява, че това
не е било така . Неизправността на спирачките на велосипеда е отразена още в
протокола за оглед на ПТП , тя се потвърждава и от прегледания от вещото лице
по САТЕ снимков материал и от посоченото в САТЕ ,че велосипедиста се е опитвал
да намали скоростта и да спре велосипеда ,като е оказвал натиск с крак върху
предната ходова гума на велосипеда , като заедно с това е отклонил
направлението му в посока изток. Този натиск с крак, обаче не се е оказал
достатъчен за да бъде спрян велосипеда преди да настъпи удар в задната дясна част на лекия автомобил, но ако е имал
изправни спирачки велосипедиста е имал техническа възможност да предприеме
спиране и да пропусне автомобила и така да предотврати ПТП. Именно в управлението на
пътя на велосипед с неизправни спирачки
намира израз и виновното и противоправно поведение на самия велосипедист ,което
се намира в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП и което по този начин
представлява проявна форма на съпричиняване на вредите от самия пострадал. Велосипедиста , с поведението си категорично е нарушил нормата на Чл. 79. ал.1
от ЗДП, която предвижда ,че „ За да участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, всеки велосипед и индивидуално електрическо превозно
средство трябва да има изправни Спирачки.“
Това ,че
велосипедиста се е движил всъщност встрани от самата велоалия/ на 0,7 м.
източно от велосипедната алея, както сочи в.л. в експертизата си на л. 11 /не
се отразява по никакъв начин върху настъпването на ПТП и върху последвалите от
него вреди ,т.е. не съставлява според съда обстоятелство ,което да е проявна
форма на виновно съпричиняване на вредите от самия пострадал.
В
писмения отговор на ответника се прави и възражение ,че велосипедиста се е движил
по тротоара в противоречие с правилата за движение по пътищата и по този начин
бил лишил водача на МПС от възможността да го забележи и да предприеме действия
за предотвратяване на удара. Всъщност от
снимковия материал и от експертното заключение се установява ,че към момента в
който велосипедиста влиза в обсега на камерата за наблюдение , а това е преди
ПТП , той се е движил не по тротоар , а по асфалтовата настилка на пътното
платно ,т.е. извън тротоарна площ ,макар и да не е бил точно на велоалеята , а
на около 70см. източно от нея. Вещото лице уточнява ,че преди и на самото място
на ПТП няма тротоар въобще ,така че няма
как велосипедистът да се е движил по тротоара , което пък да затрудни неговото
възприемане от водача на МПС. Освен това ,дори условно да се приеме ,че
велосипедиста се е движил по тротоара преди мястото на ПТП ,то и това негово
поведение не е в нарушение на закона
,доколкото чл. 81 от ЗдвП изрично позволява на водача на двуколесно пътно
превозно средство да управлява същото и по площите , предназначени за пешеходци,ако
е на възраст до 12 години. В случая няма спор ,че велосипедистът към датата на
настъпване на ПТП не е имал навършени 12 години и в т.см. от негова страна не
би било допуснато нарушение на правилата
за движение, дори да се е движил по тротоара, а не по пътното платно.
Сходни съображения
важат и до възражението за липсата на
звуков сигнал на велосипеда , доколкото
това обстоятелство също така не е довело до намаляване възможността на водача
на МПС да възприеме движещия се успоредно с него велосипедист ,чиято посока на движение лекия автомобил
ще пресече при предприетата маневра завой надясно.
Поради тези
обстоятелства съдът намира ,че все пак водеща роля за причиняването на
процесното ПТП има виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
докато виновното и противоправно поведение на самия велосипедист е допринесло в
по-малка степен за настъпването на ПТП и последвалите го вреди , като това
съотношение според съда е 60 процента за водача на МПС и 40 процента за
велосипедиста. Именно с въпросните 40 % ще следва да бъде редуциран общият размер на определеното от съда обезщетение за
претърпените от пострадалия вреди.
Иначе, като се
съобразят медицинската документация по делото интерпретирана в заключението на
вещото лице по СМЕ и показанията на разпитания по делото свидетел Л.К.Л., съдът
намира, че адекватният размер на паричното обезщетение за претърпените от пострадалия болки и страдания
е 60 000лв. На пострадалия е
причинена при процесното ПТП счупване на лявата бедрена кост ,като увреждането е
свързано с интензивна и продължителна болка ,която е била най-силна през острия период на
травмата /първия месец /,според СМЕ . Заедно с това ,конкретния случай се
отличава от обичайните подобни счупвания по това ,че пет месеца след получаване
на счупването ,при контролен преглед е била установена хипотрофия на
мускулатурата на травмирания ляв долен крайник , а поради болка ,така също и
невъзможност за изправен стоеж само върху същия / стр. 3 от експертното заключение
на СМЕ /. На пострадалия са били извършени две хирургични интервенции –първата
на 20.02.23019г. за наместване и фиксиране с метални плаки на счупената бедрена
кост , а втората - на 24.01.2020г.
оперативна интервенция за отстраняване на металните плаки ,като за времето на
двете хоспитализации за тези две интервенции е била провеждана антибиотична профилактика и потискане на
болките с аналгетик. Вещото лице сочи
,че оздравителния процес е протекъл със
значима и продължителна над 5-6 месеца болкова симптоматика ,която постепенно е
преминала. Според вещото лице счупването на лявата бедрена кост е довело до
трайно затрудняване на движението за срок от 8-9 месеца , а за физически труд
за около 9-12 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Заедно с
това ,според вещото лице липсват медицински
данни по делото за усложнения на счупването и за остатъчна симптоматика ,което предполага
пълно възстановяване на пострадалия. Това ,че самият пострадал е избягвал да
натоварва крайника още от самото начало, както му е било препоръчано, според
съда не може да се третира като негово виновно поведение, което да е допринесло
за по –продължителния период на възстановяване и до констатираната хипотрофия на
крайника ,тъй като то се обяснява с изпитваната от него болка и свързаното с
това щадене на крайника чрез придвижване с инвалидна количка , а не с др.
помощни средства-патерици.
При така
определен общ размер / 60 000лв./
на обезщетението за тези болки и страдания и след редукция с 40% поради съпричиняване от
страна на пострадалия ,се получава дължимо обезщетение в размер на
36 000лв. / 60 000.лв.общ
размер - 24 000.лв.,равняващи се на 40%/ . Именно
в този размер следва да бъде уважен предявеният от ищеца иск , а за разликата
до претендираните 80 000лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен .
Върху тази сума
ответникът дължи и лихва за забавено плащане ,но не от датата на непозволеното
увреждане -18.02.2019г. ,както се претендира в исковата молба , а от 10.07.2019г. до окончателното и изплащане. Тази дата на забавата съдът определи като
съобрази кога е била предявена към застрахователя писмената извънсъдебна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение . Според представените писмени доказателства това е станало на 10.04.2019г. / видно от
молбата ,вложена на л. 27 от делото /. Няма твърдения , а и доказателства по делото
застрахователят да е изисквал от ищеца и
др. документи ,които да са му били необходими за да определи дължи ли се
исканото обезщетение и такива да не са били представени от пострадалия . Поради
това и като съобрази нормата на чл. 496,
ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ ,съдът приема ,че началото на тримесечния срок за определяне и изплащане на
обезщетението е поставено според съда на 10.04.2019г., когато е била входирана
при застрахователното дружество молбата вх.№ 15-518/ 10.04.2019г. от ищците за
изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди ,а краят на този
срок е именно на 10.07.2019г. За периода
от 18.02.2019г. до 10.07.2019г. претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед този изход
на делото ,следва да бъдат присъдени и направените от страните деловодни
разноски .
Направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение ,според представените доказателства
за тяхното извършване са в размер на
2930лв. От противната страна по
делото е направено възражение за
прекомерност на тези разноски . Като съобрази цената на предявената претенция,
която е 80 000лв.от една страна , а от друга –нормата на чл. 7, ал. 2 т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,П.ски окръжен съд
определи ,че минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е точно
2930лв. ,колкото е договорен между ищеца и адв.А.А. в представения договор за
правна помощ и колкото е посочено,че е заплатено . Поради това ,съдът намира
,че възражението за прекомерност на направените от ищеца деловодни разноски в
частта им за адвокатското възнаграждение е неоснователно. Именно този пълен размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде съобразен от съда при определяне при условията на
чл. 78, ал.1 от ГПК на деловодните разноски които следва да бъдат заплатени от
ответника съразмерно с уважената част на иска. С оглед уважената част на иска
тези разноски се явяват в размер на 1318,50лв.
От страна на ищеца
също така е направено възражение за прекомерност на деловодните разноски ,направени
от ответника за адвокат - в размер на 3600лв. с ДДС . С оглед посочената по-горе норма та чл. 7,
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. ,съдът намира ,че има основание да се
редуцират разноските в частта им за адвокатското възнаграждение до размер на
3000лв. / близо до изчисления минимум на адвокатското възнаграждение при тази
цена на иска /. Именно този размер на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде взет предвид от съда при
определяне на дължимите от ищеца на ответника съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК
деловодни разноски . Общият размер на
тези деловодни разноски е 3 630лв. /получен като сбор от 3000лв.
–редуцираното адвокатско възнаграждение и 630лв.- разноски за вещи лица и
свидетели /. Съразмерно с отхвърлената част на иска ,която е 44 000лв.,
ответникът има право на деловодни разноски в размер на 1996,50лв.
Поради това по компенсация ищецът остава да дължи на ответника деловодни разноски в размер
на 678 лв.
С оглед този изход
на делото ,следва ответникът да бъде осъден да заплати на ПлОС сумата 337,50лв.,
представляваща част от направените разноски от бюджета на съда за вещи лица ,съразмерно с уважената част
на иска . Следва също така да заплати и
д.т. в размер на 1440лв. върху уважения размер на иска.
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА ЗАД „*******„ АД, ЕИК-***** със седалище и
адрес на управление гр.С., Община Столична п.к.1301,ул.“С. С.„ № ., ет. . , на осн. чл. 432 ,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 498,
ал. 3 от КЗ да заплати на И.И.Л. с ЕГН-********** ,чрез законния му
представител и негов баща И.Л.Н. с адрес *** , сумата 36 000лв. представляващи обезщетение за претърпените от пострадалия И.И.Л. неимуществени вреди
–болки и страдания в резултат на ПТП,станало на
18.02.2019г. около 17,30 ч. с участието
на лек автомобил марка „*****, с рег. № ***
в гр.П. по ул. „*****“ при завой надясно
срещу бензиностанция „Еко „ ,управляван от водача В.И.В. и поради негово виновно и
противоправно поведение ,който водач е бил застрахован при ответното дружество по
застраховка „ГО“ с полица № BG/*****
,сключена на 07.02.2019г. и валидна от 12.02.2019г. до 11.02.2020г. , ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 10.07.2019г. до окончателното и изплащане , като
ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните
80 000 лв. от главницата , и за
периода от 18.02.2019г. до 10.07.2019г. за
законната лихва , ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.И.Л. ,чрез законния му представител и негов
баща И.Л.Н. да заплати на ЗАД „***** „ АД –гр.С.деловодни разноски по
компенсация в размер на 678 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „**** „
АД –гр.С.да заплати по сметка на П.ски окръжен съд сумата 337,50лв., представляваща част от направените разноски от бюджета
на съда за вещи лица ,съразмерно с уважената част на иска,както и да заплати д.т. в размер на 1440лв. върху уважения
размер на иска.
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :