Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 662
гр.Пловдив 14.05.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание
на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№857/2018г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №480/12.02.2018г.
по гр.д.№12994/2017г. по описа на РС-Пловдив,ХV гр.с-в,с което са уважени обективно съединените искови
претенции с правно основание чл.128,т.2 от КТ,вр. с чл.245,ал. 2 от КТ, вр. с
чл.224,ал.1 от КТ,чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,вр. с чл.225,ал.1 от КТ,вр. с
чл.86 от ЗЗД за заплащане на претендираните суми ведно със законната лихва
върху посочените суми,както и за отмяна на заповедта за уволнение.Недоволен от
така постановеното решение е останал ответникът в първоинстационното
производство и моли първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да
се постанови друго,с което исковите претенции да се отхвърлят.
Въззиваемата страна счита
жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да се остави в сила.
Пловдивският окръжен
съд като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Не е спорно по
делото,че ищцата и ответника са сключили трудов договор и между тях е било
налице трудово правоотношение,по силата на което ищцата е престирала своя труд
на намалено работно време,а ответника и е заплащал възнаграждение,което при
сключване на трудовия договор е било в размер на 250лв.,а след подписването на
анекс към него е било променено в размер на 273лв.Ищцата твърди,че е полагала
труд в размер на 14 часа дневно,за което обаче не й било заплащано съобразно
полаганият от нея труд,а така също и през почивните и празнични дни също не
получавала възнаграждението,което й се дължи.За тази цел в първоинстанционното
производство са били разпитани свидетели,а именно св.Г. и З.,които са били от
страна на ищцата и от чийто показания се установява,че действително ищцата е
работила не както е било посочено в трудовия договор,а по 14 часа на ден,като
работното време на магазина е бил от 08.00ч. до 22.00ч.Показанията на тези
свидетели правилно са кредитирани от първоинстанционния съд,тъй като са ценени
в контекста на останалите представени доказателства.Установява се,че и св.Г.
също е работила в този магазин заедно с ищцата и полаганият труд е бил не по трудов
договор-по четири часа дневно,а по четиринадесет часа.Следователно на ищцата се
дължат претендираните суми в размера,посочен от съдебно-счетоводната експертиза
за периода 06.01.2015г.-20.07.2017г. в размер на 1666,14лв.,които представляват
сбор от неполученото трудово възнаграждение за посочения период.Това е
така,защото се установи,че ежедневно ищцата е получавала сума в размер на 40лв.
за извършваната работа.
Пред първоинстанционния
съд е разпитан и св.М.,която е обслужвала ***** фирмата,но от нейните показания
не се установи същата да е осведомена за извършваната работа и по колко часа
дневно,тъй като е посещавала рядко магазина,а и присъствената форма и е била
предоставяна от собственика на фирмата,поради което нейните показания не може
да се ценят като меродавни относно получаваното възнаграждение от ищцата и
времетраенето на работния ден.
Ищцата не е ползвала
полагаемия й се отпуск,за което твърдение няма спор между страните,като
обезщетението е изчислено от експертизата на 2065,80лв. за времето през което
същата е полагала труд,не по посочения в трудовия договор размер на четири часа
дневно,а по четиринадесет часа дневно,поради което правилно е изчислен размерът
на дължимото се обезщетение за неползвания платен годишен отпуск.
Следва да се разгледа и
въпроса относно уволнението на ищцата.Същата е била уволнена относно факта на
промяна на длъжностната й характеристика и приетото основание от страна на
работодателя,че същата не е владеела английски език и не може да заема
длъжността „****“ в ответното дружество.Видно от представеното трудово досие на
ищцата по делото става ясно,че липсват нейни подписи под всеки един от
документите,освен под заповедта,с която същата е била приета на работа.Не се
установява от приетите по делото доказателства,а и от разпита на св.З. се
установява,че относно изискването за владеене на английски език ищцата не е
била уведомена,тъй като същата не е получила новата си длъжностна
характеристика,а не както се твърди от ответника,че същата е била уведомена
шест месеца преди прекратяването на договора,че следва да изкара курс по
английски език,за да може да обслужва клиентите на магазина,които били
чужденци.Следователно не можа да се установи в производството,че на ищцата и е
било сведено до знанието,че задължително трябва да има познания по английски
език,които са свързани със заеманата от нея длъжност.След като същата не е
знаела,че това изискване е добавено към длъжностната й характеристика и от него
зависи заемането на длъжността,то не следва да се вменява във нейна вина,че
същата не може да заема посочената длъжност.Напротив,уволнението се оказва
незаконосъобразно,поради което правилно районния съд е отменил заповедта за
уволнение и е възстановил ищцата на предишната заемана длъжност.Правилно се
явява и присъденото обезщетение в размер на 5801,82лв. за времето,през което
същата е останала без работа,тъй като от трудовата й книжка се установи,че след
като е било прекратено трудовото й правоотношение с дружеството-ответник,същата
не е работила никъде другаде.
При така събраната
фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира,че решението на
първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва
да се потвърди,тъй като правилно районния съд е присъдил претендираните суми за
отработените месеци,през които не е било заплащано възнаграждение на въззиваемата
за полагания труд през неговото реално времетраене,както и за сумите,които не
са й били изплатени при прекратяване на трудовия договор.По делото се
установи,че е имало налице валидно сключено трудово правоотношение между
страните,както и че през процесния период ищецът е полагал труд при
ответника,но не са му били изплатени полагаемото му се възнаграждение в пълния
му размер.От експертизата също така се установява,че не му е било изплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск,което му се дължи от
работодателя.Следователно така претендираните суми са дължими и правилно са
присъдени от районния съд,поради което решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
По отношение на
разноските за производството настоящата инстанция намира,че следва да се
присъдят такива на въззиваемата страна съобразно представения списък по реда на
чл.80 от ГПК за настоящата инстанция в размер на 880лв.,представляващи заплатен
адвокатски хонорар.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №480/12.02.2018г. по гр.д.№12994/2017г. по
описа на РС-Пловдив,ХV гр.с-в.
ОСЪЖДА
„ЦВВ ЦВЕТАЛИЯ“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление на
дейността:с.**** да заплати на Г.Д.В. с ЕГН-********** *** направените от нея
разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 880лв./осемстотин и
осемдесет лв./ за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: Членове: