Р Е Ш Е Н И Е
№ 235 14. 02.2020г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Вяра Стоянова
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа
докладваното от съдия Хр. Христов КАНД
дело № 3046 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от В.Г.И., против решение № 45 от 23.10.2019г., постановено по НАХД № 68
по описа за 2019г. на Районен съд гр.Малко Търново, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0299-000143/19.07.2019г. издадено от началник РУП
към ОД МВР Бургас, РУ Малко Търново, с което на В.Г.И. е наложена глоба в
размер на 1000.00 лв. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Касаторът счита решението за
неправилно. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Заявява, че няма доказателства за издаване на талон
за медицинско изследване. Сочи, че нечетливият екземпляр от акта води до
невъзможност да бъде изградена ефективна защита срещу него. Иска се отмяна на
съдебното решение, като се отмени потвърденото наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – РУ Малко
Търново при ОД на МВР гр. Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд
гр. Малко Търново е потвърдил Наказателно постановление №
19-0299-000143/19.07.2019г. издадено от началник РУП към ОД МВР Бургас, РУ
Малко Търново, с което на В.Г.И. е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. за
нарушение по чл.5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за това че на 30.06.2019г. около 03.10 часа в гр.Малко Търново на ул.
„България“ управлява л.а „Форд Фокус Си
Макс“ с рег.№ А 6588 МХ, като при извършена проверка с техн. средство Дрегер
7410+ на водача е отчетена 1,08 промила алкохол. За да постанови решението си,
съдът е приел, че нарушението е действително извършено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Обжалваното съдебно
решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да
се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да
опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия
случай, такива доказателства не са представени, както пред първоинстанционния
съд, така и пред касационната инстанция. При тези обстоятелства, след като е
анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и
правилна фактическа обстановка, която се възприема и от касационния състав.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Касаторът
твърди, че не му е връчен талон за кръвна проба по установения ред. Видно от
приетите и представени по делото доказателства, в административната преписка се
съдържа талон за изследване № 0000288, подписан от В.И.. В талона за изследване
собственоръчно е записано от касатора, че приема показанията на техническото
средство Дрегер 7410+, поради което на лицето не следва да се дава талон за изследване
на кръв. Същият номер на талон е записан и в АУАН № 393524 от 30.06.2019г.,
който акт е подписан без възражения от касатора. Видно и представения екземпляр
на АУАН от касатора, номера на талона за изследване е вписан при връчването на
АУАН и не е дописан по-късно от проверяващите. Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато:
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. В случая лицето е приело показанията, затова не е следвало да му бъде
извършвана друга проверка.
Неоснователно е възражението на касатора, че връчването на нечетлив препис
от АУАН е ограничило правото му на защита. В случая, няма съмнение, че на И. са
известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административно-наказателното производство и за налагане на санкцията,
доколкото му е предявен АУАН в оригинал, той се е запознал със съдържанието му,
което е удостоверил с полагане на подписа си. Ето защо не е ограничено правото
му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на
наказанието и да организира защитата си и не е допуснато процесуално нарушение
от категорията на съществените, което да представлява самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна,
като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на РС – Малко Търново е валидно, правилно и
законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства
и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1
от ЗАНН, БАС, касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 23.10.2019г., постановено по НАХД
№ 68 по описа за 2019г. на Районен съд гр. Малко Търново.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.