Р Е Ш Е Н И Е
№ 686/ 28.05.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Карамфила Шопова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2325 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск чл.95,ал.1 от ЗАПСП, наричан по –долу само
Закона.
Ищцата Д.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис *, адв.С.К. и адв.П. К., моли съда да осъди ответницата ЕТ „Е.-А.А.а“, ЕИК ***, със съдебен адрес, посочен в отговора и, в гр.***, адв.С.К., да и заплати чрез превод по адвокатска банкова сметка ***, при Общинска банка АД, с титуляр С.П.К., сумата от 2000лв.- обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като ответницата продавала в магазин, находящ се в гр.***, без нейно разрешение, съгласие и без да и е заплатила възнаграждение, дрехи/облекла, върху които било представено, макар и в леко видоизменен вид, но като съществената част от него е използвана, нейно авторско произведение на изобразителното изкуство - изображение на монахиня в модерен готически стил, представена с татуировки, на една от които е написано на английски Lust, което значи похот, и с пиърсинг на устната, лишавайки я по този начин от възможността да получи възнаграждение от отстъпване на неизключителното право на използването му сред неограничен кръг лица. Такава дреха, чрез свои близки, тя закупила от магазина на ответницата, на 20.03.18г.
Сочи, че изображението било създадено във времето от първите месеци на 2015г. до 25.06.2015г., когато го представила финално във фейсбук страницата ***/***/, тъй като е дала на едно трето лице, което разпространява продукти под марката „***“, включително дамски блузи, право, но не и изключително, да разпространява създаденото от нея изображение, представено върху продуктите му, с надпис на латиница ***, съставляващ инициала на личното и име и фамилията и- т.е като авторското и произведение е било по този начин разпространено от третото лице, с поставено по обичайния начин нейно име, като автор.
Твърди още, че изображението на монахинята е било създадено от нея чрез рисуване, при използване на скъпо струваща техника- компютърна система, плотер и т.н., и обработващи програми, позволяващи цифровизацията на рисунката директно върху екрана, която инвестиция следвало да се включи в цената по отстъпване на правото на ползване на произведението, тъй, както в цената на една картина се включва освен цената на вложения авторски труд и цената на платното, боята, рамката и др., че като се представяло върху изделия с регистрираната в патентното ведомство в РБ марка ***, му били правени и сюжетни и сценарийни скъпоструващи рекламни фотосесии, по който начин самото изображение също повишавало стойността си на пазара, защото ставало по-разпознаваемо и желано за притежание от целевата група ценители и потребители, към които било насоченото- харесващите готик, метъл, хардкор и тату културата, докато продажбата на дрехи, извършвана от ответницата, влияела негативно върху себестойността на авторското произведение на ищцата, тъй като върху продаденото от ответницата изделие представянето му не било добро- личало къде е рязано и къде е добавяно към изображението.
Пледира по същество за уважаване на иска и като
основателен и доказан, с присъждане на разноските в производството, списък на
които е материализиран от нея единствено в исковата молба, при подаването и
/виж л.6/. В случай на отхвърляне на иска, повдига възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, заплатен от противната страна, и искане за намалението
му до минималния, предвиден от Нар.№1/04г. размер, тъй като спорът не
представлява сложност. Развива съображения и с писмени бележки вх.№15820/21.05.19г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала чрез
адв.К. отговор на исковата молба с вх.№35235/29.11.18г. /виж съобщението на
л.34 и отговора на л.35-л.36/, с който е признала иска за допустим, но го е
оспорила като неоснователен.
Оспорила е процесната рисунка или щампа да съставлява
произведение на изкуството, като твърди, че се касае до портретно изображение
на лице от женски пол, което не е публично известно и за което липсват данни да
е дало съгласието си на ищцата за изобразяването му, както изисква чл.13,ал.1
от ЗАПСП, и ищцата да е неин автор. Не е оспорила да се занимава с продажба на
дрехи, но сочи, че като търговец на дребно има изключително ниски обороти,
които едва покриват разходите и, и че се снабдява със стоките, които продава,
или от пазара в гр.*, или чрез покупки он-лайн, поради което няма никаква
представа, че въпросната щампа на монахиня върху продаваните от нея стоки,
конкретно, черна тениска, върху която е изобразена, и от която е реализирана
една единствена бройка, представлява произведение на изкуството, а още
по-малко- кой е неин автор, поради което трудно може да се смята, че способства
с дейността си за твърдяното от ищцата нейно увреждане.
Пледира по същество за отхвърляне на иска, като
недоказан, с присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 14.05.19г.
/виж списъка на л.85/. Развива допълнително съображения и с писмени бележки
вх.№14912/14.05.19г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен
и следва да се отхвърли, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищцата, че е автор на произведение на изобразителното изкуство по смисъла на ЗАПСП, което, леко видоизменено, ответницата използва без нейно съгласие, като предлага и извършва продажби на дрехи, върху които то е отпечатано, в търговския си обект, както и че поради непозволеното му от закона използване от ответницата, тя търпи имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи- възнаграждение, което би получила, ако беше отстъпила по определения от закона ред неизключителното право за ползването му, за които претендира да и се присъди обезщетение, попадат в хипотезата на чл.95,ал.1 във вр. с ал.2 от ЗАПСП, съгласно която онзи, който наруши авторско право, дължи на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, и правят иска и допустим, а настоящия състав- компетентен да го разгледа като първа инстанция съд, с оглед разпоредбата на чл.104,т.6 от ГПК, във вр. с чл.96 от ЗАПСП, независимо от цената на иска.
По допустимостта на предявения иск ответницата не е повдигала възражения.
ІІ. По основателността.
1.Във връзка с твърдените от страните доказателствени
факти за създаването на изображението на монахинята от ищцата, представянето му
върху дрехи с марката ***/ на фейсбук страницата с име ***, стойността на
изображението и обстоятелства, които и влияят, продажбата на дреха с
изображение на монахиня, извършена в магазин на ответницата, представянето на
изображението, нарисувано от ищцата върху дрехата, закупена от магазина на
ответницата, се събраха следните доказателства: в с.з. от 14.05.19г., обясненията
на ищцата по чл.176,ал.1 от ГПК /виж протокола от с.з. в частта на
л.96-гръб-л.97-лице/; в с.з. от 19.03.19г., показанията на св.М.И., допуснат на
ищцата /виж протокола от с.з. в частта на л.76гръб-л.78гръб/ и показанията на
св.К.А., допуснат на ответницата /виж протокола в частта на л.78гръб-л.79гръб/;
в с.з. от 19.03.19г. и в с.з. от 14.05.19г. -първоначално и допълнително
заключение, изготвени от в.л. М., с вх.№7647/11.03.19г. и с
вх.№13937/07.05.19г. /виж съответно на л.56-л.67 и на л.87-л.93/, с които се
установи, както следва:
Задължена да се яви лично, за да отговори на въпросите,
формулирани към нея от противната страна в с.з. от 19.03.19г. /виж л.72лице/,
ищцата се е явила в с.з. от 14.05.19г. и е дала отговорите, че:
Тъй като е било отдавна, не помни дата, но някъде през 2013г.
или 2014г. е дала на М.И., който единствен има някакви права над изображението,
тъй като тя е предоставила на него своите права над това изображение, файла, в
който е създадено, че единствено тя и той имат оригиналния файл на
изображението и че тъй като той притежава изображението, той го публикува, а не
тя, във Фейсбук, но не знае на коя дата;
Че когато създава изображение, то е един оригинал, на
нейния компютър, а когато е създадено и готово за печат, изпраща оригиналния
файл на М., че файлът е един-единствен и че тя го притежава, понеже го е
създала на нейния компютър;
Че името и не фигурира върху първоначалното изображение,
но след като вече го е създала и е решила, че може да го дава на М., си записва
името вътре, да се знае, че тя е автора на това произведение, и го предава на М.,
като на някои изображения името и е написано на български, тъй като са за
българска аудитория, а на някои- на английски, като по принцип името и се
намира в един от долните ъгли на композицията, че като автор на изображението
изписва пълното си име Д.Д. и в случая мисли, че името и е било изписано на
български, тъй като било предназначено за България.
Допуснатия на ищцата св. М.И. е дал показания, че:
В далечната 2011-2012г. имал идея да направи собствена
марка за дрехи с щампи, които да се правят в България и с изцяло българско
участие. В тази връзка измислил модел-изображение, което представлявало лице на
монахиня, покрито със забрадка, с якичка, с положение на ръцете в стил молитва,
като по ръцете има татуировка с череп и плетеница от цветя, а също- броеница с
разпятие, с пиърсинг на устната, татуировка на врата и една малка паяжина. В
момента, в който бил вече наясно със себе си какво иска като концепция и
сценарий, защото той измислял своите модели и идеи, може би 2014г., стартирали
с рисуването на модела. Той открил Д.Д., с която се разбрали, още когато
започнали, че ще са екип, напълно защитени, защото той ще патентова марката, а
тя ще е единственият артист, който го е нарисувал, и ще си поставя подписа под всяко
изображение, което той ще печата. Тя започнала възпроизвеждането, рисуването на
моделя му с програмата фотошоп, което продължило повече от половин година. За
този нарисуван от нея модел, той и заплатил 700лв., въпреки че рисуването на
таблет било много трудоемко изкуство, за което в цял свят се плащало на час, но
впоследствие реалната му цена била много по-висока, нямало цена, да каже
5000лв., тъй като това, което двамата направили, нямало аналог в България. На
своя сайт „***“, чрез който продава основно по интернет и като се явява на
фестивали в цяла Европа, на част от които представят заедно с Д.Д. тази марка
за дрехи, той като дизайнер, а тя като артист-художник, бил имал над 80-100
продажби за два дни, като на сайта му тениската с това изображение се продавала
за 30евро, клинът- за 45евро, суичъра- над 60евро. За всеки един модел той бил
насрочвал фотосесия с манекени и фотографи, включително бил работил със
световноизвестни манекенки, като за изображението *** бил направил рекламна
кампания в *, студио „Е.“, с рокля, клин и потник, а с манекенка от Лондон- с
дамски клин. Тъй като страшно много хора останали очаровани, от това, което
правели той и Д., започнали да търсят услугите им, а Д. започнала да рисува и
за други хора, освен за него, като имало и татуисти, които искали да купят
модела, но в един момент не могла да го продаде, заради това, което се случва-
отпреди две години изображението на монахинята било обект на нарушение. Първия
път му се обадила сестра му, че продават един негов модел в магазин на събота
пазара. Една година по-късно, негов познат му казал, че видял същия модел в магазин
в К., а друга позната- в магазин в подлеза на централна гара. Той ги помолил да
купят от артикулите, тъй като бил в чужбина, и установил от закупените дрехи,
че на тях е изобразен част от техния модел ** монахиня, като едни части са
изтрити, а други-добавени, а качеството на двете закупени дрехи било
несъвместимо с това на дрехите, които той произвеждал- и на трикото и на
изображението на щампата. Обадил се на Д., тъй като са екип, и я попитал дали
да вземат някакви мерки, но първия път тя решила, че няма смисъл да се
занимават, но после нещата ескалирали и решили да вземат нещата в свои ръце,
защото искали това да спре, тъй като той всичко бил патентовал и това били
негови модели, които са нарисувани, и така се свързал с адв.К. и решил да
действа.
В отговора на исковата молба ответницата е признала, че е
реализирала на пазара една бройка черна тениска с щампа на монахиня върху нея,
с изявлението, че е нямала и най-малка идея, че изобразеното на тениската
представлява произведение на изкуството, а още по-малко- кой е негов автор. Това
нейно признание кореспондира на приложения от ищцата с исковата молба фискален
бон за покупка на дреха на стойност 21лв. от магазин на ул.“***, издаден от ЕТ
„Е.-А.А.а /л.9/ и стойността, посочена на етикета на дрехата, представена в
с.з. от 19.03.19г. от пълномощника на ищцата за целите на допуснатата
експертиза, с производител „Десина стил“ ЕООД.
Св.А., ** на ответницата, е дал показания, че ** му има магазин
под наем в *, в ***, в който продават дрехи- тениски, туники, клинове, които
купуват от складове на едро. Помни, че една от туниките, която са продавали, е
била с монахиня и мисли, че е същата, която му е показаната в с.з., след представянето
и по делото от ищцата. Разпознава, че етикетът е техния, с цената, на която са
я продавали, но заявява, че са нямали никаква представа, че с дрехата има общо
някаква Д., която сега иска да и се платят 2000лв., защото на дрехата никъде
няма емблема, лого или подпис, че това нещо е с авторски права. Той знае за
реплики на известни марки като Армани, Адидас и Версаче, които са фалшификати
на оригинала, и не купува такива, като за целта се ориентира по цената- ако
пише Армани, трябва да е и на съответната цена, а ако е 25лв., няма как да е
Армани. Това са нещата, които го ориентират, когато купува дрехи за магазина от
складовете- дали на дрехата има лого, надпис, емблема и ако има- каква е
цената, без да се интересува кой е произвел стоката, включително роклята, която
му е показана. За нея сочи, че е била само един брой и че е седяла в магазина
много време, преди да се продаде, както и че оборотът от магазина на жена не
повече от 300лв. на месец, а какви точно са консумативните разноски за магазина-
не знае, освен за наема, който е 35лв.-40лв. на месец.
При определение на съда, че допуска на ищцата съдебна
експертиза по задачите, формулирани с т.2 от исковата молба, под условие, че предостави
на в.л. достъп до компютърната система, на която твърди да е създала авторското
изображение, и до закупената от нея дреха, на която твърди то да е
възпроизведено /виж л.41гръб, абзац последен/, в.л. М. е дало с първоначалното
си заключение отговор на част от формулираните задачи, без да е имало достъп до
компютърната конфигурация на ищцата, а като е ползвал компактдиск, предоставен
му от пълномощника на ищцата, с когото се свързал по повод възложеното му от
съда, и който му обяснил, че тъй като довереницата му живее преимуществено в
чужбина, а компютърната и система, в която това нещо е създавано, се намира в
гр.*, няма възможност да му предостави достъп до компютърната система, на която
се твърди да е създадено авторското изображение, а на част от задачите не е
дало отговор, тъй като не му е била предоставена закупената от нея дреха, което
е наложило, след представянето и в с.з. от 19.03.19г., изготвяне на
допълнителното заключение, с което са дадени отговори и на някои нови поставени
задачи.
Предоставеният му от адвоката на ищцата на в.л.
компактдиск съдържа общо 18 файла, от които в.л. е изследвало основно файл с
име Lust.psd, тъй като е
създаден с програмата фотошоп, като разширението psd след името означава фотошоп документ, и е
коментирало бегло файл с име Monahinq2 1.jped.
С двете приети по делото заключения на в.л. М. и
отговорите на въпроси, дадени при приемането им в съответните две с.з., се
установи, че:
Файлът с име Lust.psd съставлява завършено изображение на монахиня, поставила ръце пред лицето
„за молитва“, като на дясната и ръка има нарисуван/татуиран обърнат череп, а
между пръстите и- перлено колие или молитвена броеница, завършваща с кръст с
разпятието. Той е бил създаден на 27.02.14г., като при създаването му е
използван компютър с операционна система Макинтош и версия на продукта Адоуб
фотошоп СС 2015.5. Във времето от създаването му на 27.02.14г., до 30.04.14г.,
в този файл са извършени общо 32бр. промени, от които две – от 10.03.14г. и от
13.03.14г. са свързани с конвертирането/преобразуването му с цел работа с друга
операционна система, различна от Макинтош, но пак с фотошоп. При тези промени
са били създавани отделните графични елементи, от които, чрез наслагването им,
е изградена цялостната композиция на завършения образ на файла, т.нар. леъри,
слоеве на файл, създаден с програмата фотошоп, която програма попада в
категориите на професионалните програми за обработка на фотографски или
рисувани изображения по електронен път. Тези графични елементи, леъри, веднъж
създадени, могат да се модифицират, могат да се визуализират или не, като при
извеждането им към друг тип файл, както е графичния, те просто не се виждат, но
иначе си остават във файла, създаден с програмата фотошоп, като безкрайни по
ред нива, които не могат да се променят като номерация, генерирана според
времето на създаването им. Достъпната като видима за създаването и промените
във файла информация не позволява да се дефинира каква точно е била извършената
при конверсиите промяна, тъй като е добавен леър, и така се вижда само датата,
на която е предприето действие по файла и действието, но не и естеството на
преобразуването. В долния десен ъгъл на този файл, под дантелката на ръката на
монахинята, се чете надпис на латинец ***,
изписан в ръкописен стил.
Освен файла с име Lust.psd, в предоставения на в.л. компактдиск е наличен и
файл с име Monahinq2 1.jped, с
изображение, видно на л.8 от първоначалното заключение /л.63 от делото/, в
който файл не е наличен надписът ***,
видим в десния долен ъгъл на файла Lust.psd. За разлика от изображението на файла Lust.psd, който формат не е подходящ за публикуване в
каквато и да е интернет платформа, включително Фейсбук, без да е преди това
трансформирано, изображението на файла Monahinq2 1.jped е във формат, който е масово разпространим в
интернет като изображение. Файлът Monahinq2 1.jped е коментиран от в.л. в първоначалното му заключение, тъй като му
направило впечатление, че е създаден по едно и също време с файла Lust.psd- датата му на създаване като обикновена графика,
като скица, правена на ръка, като едно стилизирано изображение, била
13.03.14г., на която дата бил и последният запис по файла Lust.psd, преди трансферирането му към друга операционна
система, като дори часовете съвпадали. Другото, което може да се допусне за
създаването на този файл, тъй като програмата фотошоп съдържа възможност, ако
разполагате с допълнителни устройства, наречени дигитайзери/дигитализатори, да
рисувате върху специална подложка и онова, което излезе като скица директно в
компютърната програма, после да продължите да обработвате, е, че, ако авторката
е притежавала такова устройство, го е създала чрез рисуване, при използване на
дигитализатор.
Изображение, създадено с фотошоп, не може да се публикува
в интернет, преди да бъде трансформирано в подходящ за тази цел формат. Веднъж
трансформирано, то може да бъде публикувано като снимка, и онзи, който е
собственик на сайта, след публикацията на снимката, не може да променя
съдържанието на публикуваната снимка, но може, както при първоначалното
публикуване, така и по-късно, да избере дата на публикацията, различна,
включително предхождаща текущата дата. Извън собственика на сайта, извършил
публикация на снимката на този сайт, всеки потребител на интернет, разполага с
опцията „свали/съхрани на моя компюрът“, а съхрани ли веднъж снимката по този
начин, може да прави в нея каквито пожелае промени, без това да се отразява на
снимката, свалена от съответния сайт, на който е била първоначално публикувана.
Изображението от мъжката тениска, представена от ищцата
по делото в с.з. от 19.03.19г., която носи на левия си ръкав надпис „***“, напълно
съвпада, доближава се до това на компютърно създаденото изображение от файла Lust.psd, с най –високо качество е, и носи надписа ***, който е наличен и в работния файл. На сайта ***,
към датата на изготвяна не допълнителното заключение, се предлагат три стоки с
марката Lust, на които е
поставено изображението на монахинята-тениска, суичър и клин.
Изображението, отпечатано върху късата рокля, представена
от ищцата по делото в с.з. от 19.03.19г., се различава от изображението на
файла Lust.psd . То е допълнително
обработвано, съдържа поставен върху готовото изображение друг елемент- обърнат
череп, който завършва с роза, като мястото на добавянето му не позволява да се
вижда кръста с разпятието и ръкавелата на дясната ръка от изображението на
файла, а така прикрива и надписа ***,
който е наличен в изследвания работен файл Lust.psd.
Сравнението на изображенията на мъжката тениска и на
късата рокля дава възможност да се предположи, че изображението на тениската е
оригинал /първообраз/, а на късата рокля- копие, като между двете изображения,
това на мъжката тениска е с най-високо качество.
2.Въз основа на тези установени факти, съдът направи
следните правни изводи по съществото на спора:
2.1.В с.з. от 19.03.19г., първо по смисъла на ГПК, съдът
е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение
№2416/30.11.18г., с който е квалифицирал предявения иск като такъв по
чл.95,ал.1 от ЗАПСП /виж протокола от с.з. на 71-л.79 и определението на
л.40-л.42/.
Съгласно чл.95,ал.1 от Закона, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.
По отношение на обезщетението, дължимо в този случай, приложими са правилата по чл.95,ал.2-ал.4 от Закона, че се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението /ал.2/, че при определяне на размера му съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението /ал.3/ и че определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото/ал.4/.
С приетия доклад по делото:
като релевантни за основателността на предявения иск са очертани фактите, че: ищцата е автор на обект на авторско право, закрилян от ЗАПСП - в случая, с оглед твърденията и, на произведение на изобразителното изкуство, закрилян обект по чл.3,ал.1,т.5; че гарантираните и като автор от чл.18,ал.1 и от чл.19 от ЗАПСП изключително право да разрешава използването на създаденото от нея произведение и да получава възнаграждение за всеки вид негово използване, са нарушени от ответника чрез разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или на екземпляри от произведението; че поради извършеното от ответника нарушение е претърпяла имуществена вреда, съставляваща пропусната полза, в размер на възнаграждението, което би получила при отстъпено на ответника неизключително право на ползване на произведението и; обстоятелствата, относими към определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като напр. фактите, свързани с нарушението, фактите, свързани с приходите, реализирани от нарушителя, вследствие на нарушението, и тяхното установяване е поставено в тежест на ищцата,
като приложими са посочени презумпцията за авторство по чл.6,ал.1 от Закона, съгласно която, до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име е посочено по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копие или екземпляри от него, и презумпцията за вина по чл.95г от Закона /предишен чл.95б/, съгласно която едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тя, като в този случай вината се предполога, до доказване на противното, оборването на които е поставено в тежест на ответницата,
при изтъкната от съда необходимост за съобразяване в случая на легалното определение на пар.4,ал.1 от ДР на ЗАПСП, че „Всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи пореден номер“.
2.2.По установеността на релевантните за случая факти и оборването на установените от закона презумпции, съдът намери, както следва:
2.2.1. По повдигнатия като спорен от ответницата въпрос за наличието на годен по смисъла на Закона обект на защита на авторското право.
На твърдението на ищцата, че е създала чрез рисуване изображение, което е произведение на изкуството, попадащо под закрилата на ЗАПСП, ответницата е противопоставила оспорването, че не се касае до произведение на изкуството, а до портрет на неизвестно лице от женски пол, използван без неговото съгласие, както изисква чл.13,ал.1 от Закона.
По този спорен въпрос съдът намери, че в процеса се установи категорично, както пледира и ищцата с писмената си защита по т.1, щото изображението на монахиня, с татуиран върху пръстите на ръката надпис ***, е обект на авторското право, закрилян по смисъла на чл.3,ал.1,т.5 от Закона, доколкото:
В процеса се доказа, че това изображение е резултат на творческа дейност- по концепция, идея на св.И., е намерило обективиране от ищцата, чрез рисуване, при използване на компютърната програма фотошоп, а рисуването, като средство за създаване на изображения, познава голямо разнообразие от инструменти и компютрите вече отдавна се използват като един от инструментите за създаването на образи/изображения.
Ответницата не доказа твърдението си, да се касае до портрет на неизвестно лице от женски пол, но дори да беше го установила, това обстоятелство само по себе си не би било основание да се счита, че не е налице годен за закрила обект по Закона, какъвто е нейният довод, доколкото Законът сочи като годен и закрилян по неговия смисъл обект на авторско право, редом с произведенията на изобразителното изкуство, включително произведенията на приложното изкуство и дизайна по чл.3,ал.1,т.5, и фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския- чл.3,ал.1,т.7.
Що се касае до условието на чл.13,ал.1 от Закона,
че за създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице, същото може
според съда да бъде релевирано в процеса само от изобразеното лице, тъй като се
касае за лично право, а не и от всяко трето лице, ответник по иск по този
закон, каквато в случая е ответницата, поради което не следва да бъде
разглеждано по същество, нито може да повлияе по някакъв начин върху изхода на
спора, висящ пред този съд.
2.2.2.По спорния между страните въпрос установени ли са в процеса предпоставките за приложение на презумпцията за авторство и ако са налични, опровергана ли е надлежно тази установена от закона презумпция от ответницата.
По този спорен въпрос съдът намери, както и ищцата пледира в т.2 от писмената си защита, че въпреки известни противоречия, съвкупността на събраните в процеса доказателства дава възможност да се заключи, щото ищцата е автор на изображението, за което се прие, че съставлява годен и закрилян от Закона обект на авторско право, а доводите на ответницата в пледоарията и писмените и бележки, щото ищцата не е установила предпоставките за влизане в сила на установената от закона презумпция за авторство, не могат да бъдат споделени, при следните съображения:
Съгласно установената от закона презумпция, за автор на произведението се смята лицето, чието име е посочено по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копие или екземпляри от него, а съгласно легалните определения за оригинал и копие на пар.4,ал.1 от ДР на Закона, оригинал е всеки екземпляр от произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, като броя на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение.
В конкретния случай се установи, че името на ищцата, написано на латиница, чрез първата буква Д от личното Д. и пълното бащино, то и фамилно име-Д., са налични изписани в долния десен ъгъл, под дантелката на ръкава на монахинята, в завършеното изображение, създадено от нея чрез рисуване, при използване на програмата фотошоп, материализирано във файла с име „**“, че това изображение е налично в един единствен оригинален файл и че във вида, в който е създадено като завършено изображение на този файл- с посочено върху него име на автора, е разгласено публично на 25.06.15г. в профила, в категорията „снимки в дневника“, на фейсбук страницата/на сайта „***“, собственик на която е св.И., като съдържанието му, след датата на тази публикация, не подлежи, не може да бъде променяно последващо, включително от собственика на сайта- т.е., доколкото при първото публично представяне на окончателното изображение публикацията гласи еднозначно „**“, при единственото число, което е използвано, може да се счете за обявен по подходящ начин от автора брой на оригиналите като един, неподлежащ на последващо изменение, както и че ищцата може да се смята за негов автор, тъй като името и е посочено по обичайния за това начин върху оригинала на произведението.
Действително,
В хода на процеса ищцата не изпълни условието, под което съдът е допуснал съдебната експертиза, да предостави на в.л. компютърната си система, чрез която твърди да е реализирала рисунката, а заключението е изготвено въз основа на предаден на в.л. компактдиск, в който се съдържа и файла lust, на база който са изведени горните изводи на съда, но дадените от ищцата обяснения във връзка със създаване на изображението в един оригинален файл, който е предаден на М., както и кореспондиращите на тези обяснения показания на св.И., че неговата идея, концепция за монахинята, е била реализирана чрез рисунка, направена от ищцата, тъй като са работили в екип и че след като и заплатил за рисунката я използва според уговорките им, като я представя/печата върху произвеждани от него дрехи с марката „***“, водят до отпадане на съмнението, че изображението, предмет на спора, е било създадено от лице, различно от ищцата;
Налични са и известни противоречия между твърденията на ищцата в исковата молба, че е създала изображението, закрилян обект на право, във връзка с което претендира присъждане на обезщетение, в периода януари 2015г.-юни 2015г., и в молбата и от 29.10.18г., че името и е било изписано в изображението на латинец, с дадените от нея обяснения по чл.176,ал.1 от ГПК, че файлът със създаденото от нея процесно изображение е бил предаден на М. през 2013г.-2014г. и че в случая името и е било изписано на български, изцяло-Д.Д.. Те са според съда оправдани и обясними житейски, предвид факта, че при депозиране на обясненията и, ищцата и сама е заявила, че с оглед дългото време, което е минало, не е съвсем сигурна относно времето на предаване на файла, при дадените от св.И. показания, че освен процесното изображение, ищцата е нарисувала междувременно за него и други модели, като имат 15-17 общи модела, а освен това е рисувала и за други хора, включително в чужбина, и накрая, при категоричните данни от заключението, че изображението на файла „**“ съответства на описаното от ищцата с исковата молба, създадено е във времето от 27.02.14г.-13.03.14г. чрез използване на програмата фотошоп и е представено на профила на сайта „***“, като финално, на 25.06.15г. По същия начин стои и въпроса с изписването на името и, като ищцата е посочила, че принципно поставя името си в долния десен или ляв ъгъл на изображенията, които създава, като според това, за какъв пазар са предназначени, изписва името си на български или на английски, и че няма спомен за конкретния случай, нито е имала възможност да провери, преди явяването си, как точно е написано името и в процесното изображение, доколкото надписът с името и е намерен на изследвания от в.л. файл именно в един от долните ъгли на композицията, а св.И. е дал показания, че произвежданите от него дрехи, върху част от които стои отпечатано процесното изображение, се предлагат както в България, така и в чужбина, и тази негови показания са потвърдени и с данните, които в.л. е събрало при изготвяне на първоначалното заключение, че мъжката тениска, предадена от ищцата по делото, се предлага за продажба и на сайта ***.
При дадени на ответницата с проекта за доклад указания, че не сочи доказателства за стоящите в нейна тежест за оборване презумпции, както и че може най-късно в първото по делото заседание да предприеме съответни процесуални действия в тази връзка, в първото по делото с.з. от 19.03.19г. тя не е поискала друго, освен да се изслушат обясненията на ищцата по чл.176,ал.1 от ГПК, които са изслушани и коментирани от съда по-горе, но без от тях да може да се заключи, че установената от чл.6,ал.1 от закона презумпция за авторство е била оборена успешно от ответницата в процеса.
2.2.3. По релевантните за основателността на иска факти относно авторските права, носителите им, нарушаването им и нарушителя.
По този въпрос съдът намери, че като лице, пресъздало чрез рисуване материалния образ, реализиращ идеята за монахинята lust на св.И., ищцата е и носител на правата, които ЗАПСП признава и гарантира на авторите, но не и че тези нейни права са нарушени виновно от ответницата с извършената продажба на дреха, противно на пледоарията на ищцата с т.4 от писмената и защита.
Авторското право възниква за автора със създаването
на произведението /чл2/. Авторското право върху произведение, създадено от две
или повече лица, им принадлежи общо, независимо дали произведението е неделимо
цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение /чл.8,ал.1/.
Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение, като други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон /чл.5/. Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице /чл.12,ал.1/.
Авторското право е комплексно и съдържа както неимуществени, така и имуществени права, измежду които са съответно: правото на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него /чл.15,ал.1,т.5/; изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, когато по изключение законът допуска свободното използване на произведения /чл.18,ал.1 във вр. с чл.23 и следв./; правото на автора на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид /чл.19/.
За използване по смисъла на чл.18, ал.1 се смятат действия като: 1.възпроизвеждането
на произведението; 2.разпространението сред неограничен брой лица на оригинала
или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне на произведението; 6.публичното
показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение,
създадено по фотографски или аналогичен на него начин /чл.18,ал.2/.
Поставянето на установените по делото факти в хипотезите на очертаната по-горе
правна рамка, сочи, че:
Макар да е реализирала чрез рисуване не своя творческа идея, а концепцията
на св.И., от 13.03.14г., когато е приключила работата и по рисуване на
процесното изображение, и дори да се счете, предвид показанията на св.И., че
той е заплатил за поръчаната рисунка 700лв., че той е станал собственик на
готовото изображение, ищцата, като автор на изображението- физическо лице, в
резултат на творческата дейност на което рисунката е създадена, е и носител на
неимуществените и имуществени права, гарантирани от Закона на авторите на
закриляните от този закон обекти.
Гарантираните на ищцата от закона авторски права не са били нарушени от
ответницата, доколкото:
Макар да се установи, че върху дрехата, продавана от ответницата, изображението,
създадено от ищцата, е представено във видоизменен вид, като върху него е добавен
нов елемент, ищцата не твърди, а и не се установи в процеса, ответницата да има
какъвто и да е принос за осъществяване на тази намеса, а по този начин- и за
нарушаване на гарантираното на автора право по чл.15,ал.1,т.5 от закона да иска
запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви
промени в него;
Претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение е основана на твърденията
и, че ответницата е нарушила гарантираните и от закона имуществени права, като
е ползвала произведението и без нейното съгласие и без да и заплати за
ползването възнаграждение, каквото и се дължи като автор, разпространявайки го
сред неограничен кръг лица.
Разпоредбата на чл.18,ал.2,т.2 действително гласи, че разпространението
сред неограничен брой лица се смята за използване на произведение по смисъла на
ал.1, но тогава, когато става дума за разпространение на оригинала или на
екземпляри от произведението и като се вземе предвид легалното определение по
пар.2,т.4 от ДР на Закона, че разпространение на произведение е продажбата … в
търговски количества на оригинали и екземпляри от произведението.
В конкретния случай, за ответницата се установи, че е закупила и продала
една бройка от дреха, върху която е отпечатано видоизменено произведението на
ищцата- т.е тя не е извършила използване, разпространение на произведение по
смисъла на закона, защото количеството на продадената стока не е търговско, тъй
че да се признае, щото е нарушила предвидения от закона ред за разрешаване
ползването на произведения на авторското право; отделно от преждеказаното,
ответницата не е използвала и единствения създаден в случая оригинал на
произведението, доколкото е продала дреха, върху която, преди същата да стигне
до търговския и обект, оригиналното изображение, създадено от ищцата, е било
отпечатано, след вече извършена в него промяна от неизвестен в случая
извършител.
Обстоятелството, изтъквано от ищцата в писмените и бележки, че в ПОС се
води и гр.дело №2326/2018г. за аналогично нарушение, извършено от друг
търговец, е без правно значение за висящия пред този съд спор, защото
предпоставките за признаване дали ответникът е извършил нарушение на твърдяните
авторски права се извършват по всяко едно дело, според установените в
производството по него факти, касаещи конкретния ответник, тъй че
обстоятелството, щото и друг търговец е продавал стоки, върху които е представено
изображението, създадено от ищцата, не може да се цени при преценка дали извършеното
от ответницата по това дело разпространение е в търговски количества.
Ако все пак се счете, че действието, което ответницата се установи да е
извършила- продажба на един брой дреха, върху която е отпечатано във
видоизменен вид изображението, създадено от ищцата, в неин търговски обект,
съставлява нарушение на правата, гарантирани на автора от чл.18,ал.1 и чл.19 от
Закона, тъй като ответницата нито твърди, нито установява да е получила за
продажбата на дрехата, върху която е отпечатано, макар и видоизменено,
авторското изображение, създадено от ищцата, нейното съгласие, или да и е
платила за използването му по описания начин възнаграждение, съдът смята, че ответницата
е оборила установената от закона презумпция за вина. Макар допуснатият на ответницата
свидетел да е неин ** и заинтересувано лице по смисъла на чл.172 от ГПК, съдът
цени показанията му като убедителни, житейски логични и съответни на събраното
по делото първоначално заключение. Св.А. съобщи в потвърждение на твърденията
на ответницата в отговора и, че като търговец на дребно тя закупува стоката си
от пазари, при което, тъй като върху конкретната дреха е нямало нито надпис,
нито лого, които да подскажат по някакъв начин, че изображението върху дрехата
е обект на авторски права, тя не е дори подозирала, че се касае до обект на
авторско право, притежавано конкретно от ищцата, тъй че и да съобрази
поведението си с тези законови изисквания. Показанията на св.А. по отношение
липсата на лого върху щампата и/или дрехата, са потвърдени от приетото
заключие, съгласно което върху видоизменения образ, щампиран върху роклята,
продадена в магазина на ответницата, името Д.Д., изписано на латинец в
оригиналния файл и видимо върху дрехите, разпространявани от св.И. в сайта „***“,
не се чете.
В обобщение на казаното по този пункт може да се заключи, че с извършената
на 20.03.18г. в свой търговски обект продажба на дреха, върху която във
видоизменен вид е отпечатано създаденото от ищцата изображение на монахиня с
пиърсинг на устната и татуировки, едната от които с текст lust, ответницата не е нарушила гарантираните
от закона имуществени права на ищцата, като автор на същото изображение, тъй
като върху него, преди да го вкара в търговския оборот, е вече била извършена промяна,
към която тя не е съпричастна, и след която представеното на щампата
изображение не носи белези, чрез които би могло да бъде обичайно свързано с
авторска творба- конкретно, името на ищцата като негов автор.
Развитите от ищцата в т.4 от писмената и защита доводи, поради които счита,
че ответницата не е оборила надлежно в процеса установената от закона
презумпция за вина, не се споделят от съда, доколкото:
За разлика от взетото от ищцата становище, че представителят на ответницата,
в случая –** на едноличния търговец и св. по делото, при закупуване на дрехата,
върху която е представено процесното изображение, не е положил дължимата добра грижа
да се увери, че не е закупил „реплика“, защото
само ниската цена била негов ориентир, съдът смята, че при начина за
зареждане на стоката, продавана в магазина на ответницата, съобщен от св.А., може
да се счете, че ответницата е положила грижа, каквато е достатъчна и обичайна
при описаните обстоятелства, за да се избегне непозволено разпространение на
„реплики“ на известни марки на пазара. Св.А. е съобщил, че знае, че не трябва
да се купуват реплики /фалшиви стоки на големи производители/ на известни марки
като Адидас и Армани, защото после се носи отговорност, и че проверката за
това, дали се касе до такава реплика, той извършва, като се ориентира по цената
на стоката и по това дали върху нея стои съответното лого, емблема или надпис,
и че такава проверка е извършена и в случая, като върху дрехата не е имало
никакви надписи, които да покажат, че изображението на нея е с някакви авторски
права.
Съображенията в писмените бележки на ищцата, свързани с издаваните при
покупката счетоводни документи и необходимостта купувачът да изисква от
продавача документ за произхода на стоката, която закупува, тъй че да може да
продължи разпространението и като легален участник в търговския оборот оттам
насетне, вече като неин продавач, съдът не може да обсъжда по същество, тъй
като не са били навеждани в хода на процеса като подлежащи на установяване
факти, а по тази причина не са били и събирани доказателства за тях, както и
защото гражданският съд не е компетентен да взема становище по въпроса редовен
сумект на данъчното законодателство ли е ответният по делото едноличен търговец.
Съображенията в писмените бележки на ищцата относно солидарна отговорност
на всяко от лицата по веригата от проявни форми на нарушения, няма опора в
специалния ЗАПСП, който предвижда солидарна отговорност само в две хипотези-
чл.20а,ал.5 и чл.58,ал.3 и никоя от тях няма нищо общо с отговорността на
нарушителя към носителя на авторското право, предвидена от чл.95 от Закона.
Такава отговорност не може да бъде обоснована и при приложение на общата
разпоредба на чл.53 от ЗЗД, защото и за нея, за всеки един от неколицната
следва да се намерят за налични всички необходими по закон предпоставки за
носене на отговорност, та оттам да се обоснове и солидарността, а в случая
съдът не намери ответницата да е извършила виновно нарушение на признатите на
ищцата от закона авторски права.
2.2.4. По съществото на предявения иск.
С оглед казаното в предходния пункт и доколкото от разпоредбите на чл.95,ал.1във
връзка с ал.2 от ЗАПСП е видно, че обезщетение се дължи от нарушителя на
авторско право за всички вреди, които са претърпени от носителя на правото като
пряка и непосредствена последица от нарушението, а за ответницата не се
установи да е извършила нарушение на гарантираните от закона на ищцата, в качеството
и на автор права върху създаденото изображение, то тя няма и право да получи
търсеното обезщетение от ответницата, а искът и за неговото присъждане следва
да се отхвърли.
2.2.5.При извод за неоснователност на предявения иск, съдът не дължи
коментар на доказателствата, свързани с размера на иска и отговор на доводите,
развити от страните относно доказаност, респективно- недоказаност на иска по размер,
защото същите имат значение само тогава, когато искът е основателен.
В частта за разноските.
Разноски претендират и двете страни в производството, като с отхвърляне на
иска, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, такива се следват само на
ответницата.
Ответницата претендира по списък разноски в размер на 1200лв.-адвокатско
възнаграждение /виж списъка на л.85/.
Ответницата е установила направата на претендираните разноски /виж договора
за правна защита и съдействие на л.38 и допълнителното споразумение към него на
л.86/.
Ищцата е повдигнала своевременно възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат и
искане за намаляването му до минималния предвид от Нар.№1/04г. размер, тъй като
спорът не представлява сложност.
Съдът намери, че повдигнатото възражение е основателно, поради което
здаплатеният от ответницата хонорар за адвокат следва да се намали до
минималния предвиден от чл.7,ал.2,т.2 от Нар.№1/04г. размер от 370лв.
Предявен е един осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди, с цена
2000лв. и производството се е развило в две съдебни заседания, при което
заплатеното възнаграждение от 1200лв. се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на спора.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на Д.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.К. и адв.П. К., за осъждане на ЕТ „Е.-А.А.а“, ЕИК ***, със съдебен адрес ***, адв.С.К., да и заплати чрез превод по адвокатска банкова сметка ***, при Общинска банка АД, с титуляр С.П.К., сумата от 2000лв.- обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като ответницата продавала в магазин, находящ се в гр.***, без нейно разрешение, съгласие и без да и е заплатила възнаграждение, дрехи/облекла, върху които било представено, макар и в леко видоизменен вид, но като съществената част от него е използвана, нейно авторско произведение на изобразителното изкуство - изображение на монахиня в модерен готически стил, представена с татуировки, на една от които е написано на английски Lust, с пиърсинг на устната, лишавайки я по този начин от възможността да получи възнаграждение от отстъпване на неизключителното право на използването му сред неограничен кръг лица.
Осъжда Д.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.С.К. и адв.П. К., да заплати на ЕТ „Е.-А.А.а“, ЕИК ***, със съдебен адрес ***, адв.С.К., сумата от 370-триста и седемдесет лева- разноски в производството, след намаление на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200лв., поради зачетено възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: