Р Е Ш Е Н И Е № 260272
Гр. Пещера, 08.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание
на десети март през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията
Павлова гр.д. № 209 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск от Б.П.В. ЕГН-********** и Мария Й.В. ЕГН-********** *** против
Г.Б.В. ***, с правно основание чл. 87 от ЗЗД.
Твърдят ищците, че ответника е техен син. С нот.акт №
66/93, т.5,нот.дело № 1521/93 год. му продали следния недвижим имот- дворно
място ,съставляващо парцел 5/римско/ - 243/арабско / в кв. 14 по плана на
с.Исперихово ,ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при съседи :
Желязко Йорданов Димитров,Костадин Димитров Килов, Петър Стоилов Терзиев и
улица,срещу задължението на сина им - купувача да гледа продавачите като им
осигури спокоен и нормален живот,какъвто са водили до сега ,като си запазват
правото на пожизнено ползване върху
целия имот, докато са живи.
От
удостоверението, което представят, описаният по горе имот е идентичен с имота
по сега действуващия план ,а именно с УПИ V/Пет-римско
/ - 546/арабско / в кв.37 по сега действащия план на селото ,с квадратура от
912 кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда на 98 кв.м.Съседи
по новия план са : УПИ -IV /римско/- 543,УПИ - VI /римско/ -
98 ,УПИ IX/римско/- 544,УПИ X /римско /545/ и улица в кв.37 по плана на селото.
Твърдят, че
почти веднага след като му прехвърлили имота срещу описаното по- горе задължение
синът им заминал за гр. Пазарджик,където му е постоянния адрес, а преди повече
от десет години напуснал страната и в момента пребивавал във Франция .
От момента в
който напуснал селото и заминал за гр. Пазарджик почти напълно е прекъснал
всякакви контакти с ищците, не е идвал в селото и не е полагал никакви грижи за
тях, нито ги е гледал, нито ги е подпомагал в издръжката макар,че имали нужда
от допълнителни средства за издръжката и закупуване на лекарства.
Още след
заминаването на сина им- ответника грижата за тях поела изцяло дъщеря им, която
живеела при тях постоянно. Тя била тази, която ги гледала, поддържала дома им, перяла
ги, готвила им, купувала им лекарства и ги водила по доктори при нужда.
Твърдят, че ответника
не изпълнявал задълженията си по договора и молят да се постанови решение, с
което да се развали сключения с нот.акт
№ 66/93 год. т.5,нот.дело № 1521/93 год . Договор за продажба на подробно
описания по-горе имот с уточнението по приложеното удостоверение №
02/08.01.2020 год. на с.Исперихово срещу задължението на купувача - ответника Г.Б.В.
да ги гледа - ищците продавачите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто
са водили до тогава, като запазват правото си на ползване върху целия имот.
Претендират разноски и правят доказателствен искания.
В срока за отговор е постъпил такъв
от ответника Г.В., чрез адв. Т. К., с който оспорват иска по основание. Излагат,
че ответника е полагал грижи за родителите си, давал е пари на ръка за операции
и лечение, превозвал ги е с личния си автомобил, подарил бил на баща си три
леки коли. Твърди, че е изпълнил задължението си, като ищците не са били лишени
от грижи, внимание и обич, уважение, храна, лекарства и пари за разходи.Моли
искът да се отхвърли. Прави предложение задължението му да бъде трансформирано в
парично. Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В съдебно заседание ищците поддържат
иска си чрез адв. Г. В., като правят и доказателствени искания. Пояснява, че
към момента на сключване на договора ищците са били сключили граждански брак и
са били вече пенсионери. Твърди че онзи момент са бил болни.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от адв. Т. К. , поддържа отговора си и прави доказателствени
искания.
Съдът, като взе предвид твърденията
на ищците в исковата им молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Не е спорно между страните и от
приетия по делото нотариален акт № 66/1993 година за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане, се установява че Б.В. и Мария В., са
прехвърлили на сина си Г.Б.В., следния свой собствен имот – дворно място
,съставляващо парцел 5/римско/ - 243/арабско / в кв. 14 по плана на
с.Исперихово ,ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при съседи:
Желязко Йорданов Димитров,Костадин Димитров Килов, Петър Стоилов Терзиев и
улица,срещу задължението на купувача да
гледа продавачите като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили
до сега ,като си запазват правото
на пожизнено ползване върху целия имот, докато са живи. Купувачът завява,
че е съгласен с условията на договора и
поема задължението да гледане така както е описано.
Не е спорно и че Г.В. към момента на
прехвърляне на имота не е бил сключил граждански брак, видно от удостоверение
за сключен граждански брак между Г.Б.В.
и Красимира Георгиева Босева, от 16.03.1996г., поради което и искът е насочен срещу него
само.
От приетото по делото удостоверение
изх. №02/08.01.2020г. на Кметство с.
Исперихово техническа служба удостоверява , че УПИ V - 546 в кв. 37 на с. Исперихово е собственост
на Г.Б.В. и е идентичен с имот парцел V -243 в кв. 14 по обезсиления план на с. Исперихово
от 1993 година.
От приетия по делото Трудов договор
с Община Брацигово № ТД-32/ 05.01.2018г. , допълнително споразумение от
02.01.2019г., Трудов договор от № ТД-54/30.08.2019г. и последващо
тристранно споразумения се установява,
че А.Борисова В. изпълнява функции на „личен асистент“ в дома на М.Й.В..
Установява се по делото, че лицето М.В. е идентична с Мария Й.В..
Приети са по делото договор за
продажба на МПС- ВАЗ 21013 от
16.12.1993г. , на л.а. Опел Кадет от 03.09.2014г., с купувач Б.В..
От приетото по делото Разпореждане
от НОИ – ТП Пазарджик се установява, че М.В. получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 301,79 лева към
01.01.2019г..
Прието е по делото удостоверение от
НОИ ТП Пазарджик, че Б.В. получава към 03.02.2021г. пенсия за осигурителен стаж
и възраст в размер на 532,52 лева, а М.В. 300,00лева като другата част 106,22лв. от общо
получаваната пенсия /406,22лева/ е добавка за чужда помощ и лицето не я получава.
От приетото по делото експертно решение № 2320/20.0.8.2012г.,
пожизнено е приета 100 % нетрудоспособност на М.В..
Приети са по делото рецептурни
книжки на ищците и приложени касови бележки за закупени лекарства.
Приети са по делото парични преводи
от по 150 лева или общо 300 лева от Красимира
В. към Б.В. и М.В. от 11.11.2020г., като записите са върнати като непотърсени от
адресатите.
От приетата по делото съдебно
икономическа експертиза се установява, че разходите за издръжка на едно лице
през второто тримесечие на 2020г. са 417.68 лева. Съдът кредитира заключението
като компетентно изготвено.
Обяснения депозира ищеца Б.В., който
заяви , че сина му, ответника, е дал пари за операция на очите на майка си -600
лева, дал и за ставата. Твърди че му е
дал две коли , които са били „нищожни“. Твърди че в къщата където живеят се
помещава той, жена му, дъщеря му и едната й дъщеря заедно със зет й. Синът му не
е живеел в селото и нищо не е правил по къщата, като в момента имали нужда от
дърва.
Свидетелите А.Родева депозира
показания, че познава страните, ищеца й е чичо. Твърди че сина на чичо й Б.
работел във Франция и два пъти в годината си идвал през 6 месеца. Не го е виждала
да се грижи за родителите си. Само веднъж донесъл 20 кебапчета и едно голямо
шише бира.
Свидетелката Иванка Ангелова депозира
показания, че общува с ищците, често се виждат,почти всяка седмица. Дъщеря им А.се
грижи за тях. Бабата вече 2 години е на легло, а тя се грижи много години за
тях. Не е виждала сина и снахата да се
грижат за родителите. Идвали рядко и за малко. Твърди, че А.се грижи за бабата. Сменя й памперси, пере,
всичко прави тя, изцяло грижата е нейна.
Свидетелката Софка Трифонова депозира
показания, че са съседи с ищците,твърди че
А.е повече от 20 години в
Исперихово и за всичко се грижела тя. Твърди че брат й отдавна не го е виждала, от 5-6 години.
Свидетелката А.В., дъщеря на ищците,
депозира показания, че тя се грижа за
родителите си. Брат й бил тираджия, само веднъж-два пъти идвал в годината. Вече
от 5-6 години бил във Франция. За операциите само тя се грижела, тя ги карала
по доктори, в болниците била с тях през
цялото време. Когато прехвърлили имота, майка й била на 54 години, баща й на 56 години
и били пенсионери от 2 години със заболявания. Твърди, че не е имала уговорка с
брат си тя да гледа родителите, за да живее в къщата. Твърди, че 27 години ответника не й е давал пари на ръка, нито е купувал
дърва или въглища. Твърди, че дал половината пари за операцията на ставата на
майка им, част от сумата за операцията на очите.
Свидетелката Красимира В., съпруга
на ответника, даде показания, че на 16.03.1996 г. сключили граждански брак с Г..
В последствие разбрала, че е имало договор с родителите му за прехвърляне на
къщата в Исперихово срещу глед. Твърди че споделял с нея, че сестра му живее
там от 1997 година, двамата имали уговорка тя да се грижи за родителите, а той
да помага финансово. Твърди че всекидневната грижа – пране, чистене, готвене,
не е упражнявана от нея и от съпруга й, защото не живеят там. Оставял им бил
сума за лекарства, за операции, когато имали нужда. До декември месец никога
не са се били оплаквали, че не им стигат парите.
Свидетелката Даниела Босева депозира показания, че ответника й е калеко. Знае, че Г. имал задължения да гледа и
издържа родителите си. Знае, че финансово им помагал и също така с хранителни
продукти. Знае, че Г. е имал уговорка сестра му да гледа родителите, а той да
се грижи финансово, да дава пари.
Свидетелят Г. Масларев твърди че
познавал Г. от 45 години. Заедно били израснали.Твърди че винаги се е грижил за
родителите си финансово, затова заминал за чужбина.За майката и бащата на Г. се
грижела сестра му А.. Споменавал пред свидетеля, че сестра му ще живее в къщата
докато е жива, няма да излезе от къщата. Не може да каже дали имат уговорка със
сестра си.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите дотолкова доколкото всички депозират показания, че ответника не е
живеел с родителите си, както и че работата му е свързана с пътуване в чужбина.
Свидетелите освен А.В. и К. В. нямат непосредствени впечатления от ответника,
тъй като не живеят с него и родителите му. По отношение на показанията на
посочените свидетелки - дъщеря на ищците
и съпруга на ответника , то съдът ги цени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед близките родствени връзки
със страните по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД - за разваляне на договор за
гледане, поради неизпълнение на задълженията на една от страните - купувача-ответник,
изразяващи се в това да полагат грижи и да гледат продавачите-ищщите. Прието е
и предложението/ възражение на ответника за трансформация на задължението за
гледане в парично. Активно легитимиран да предявят този иск са ищците. Същите твърдят, че са били изправна
страна по договора. С прехвърлянето на собствеността и предаването на
владението върху имота, те са изпълнили произтичащите от договора задължения.
Оставането им да живеят в недвижимия имот е на основание клаузата за запазване
пожизнено право да живеят там.
От своя страна купувачът – ответника
Г. В. е следвало в изпълнение на договора да поеме и осъществява гледане на родителите
си, според обема и характера на техните нужди, като им осигури спокоен и
нормален живот, който са водили до сега, в случая лично, тъй като няма уговорка това да
става чрез трети лица. При тези данни, съдът приема, че искът правилно е
насочен срещу ответника, в качеството му на длъжник по процесния алеаторен
договор. Специфичността
на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните
съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и
битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката,
ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо
дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Ако
не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи../ Решение № 169 от
19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о., ГК/С оглед на това за
да бъде изправен преобретателят следва да предоставя целият обем от грижи,
продиктувани от промяната в състоянието на прехвърлителя и ако в един период от
действието на договора определени грижи са били достатъчни за нормалното му
съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат недостатъчни, което
на практика би представлявало неизпълнение на договора. /Решение № 70 от
5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010 г., III г. о., ГК./
В
настоящия казус, се установява че с
оглед напредналата житейска възраст и влошеното здравословно състояние на ищците,
те са се нуждаели от ежедневни грижи и
внимание, каквито не са получавали и не получават от ответника през последните години.
Ищците на са получили необходимото гледане и грижи, според обема и нуждите,
които са имали, ответникът не им е
осигурил спокоен начин на живот, който са водили от момента на сключване на
договора/1993г. /. Самият факт, че ответникът Г. В. е напуснал жилището и селото още през 1996
година, когато е сключил граждански брак, и почти не се е връщал там, а единствено за да
ги види за няколко дни в годината, сам
по себе си красноречиво говори за това, че той не е имал обективната възможност
и не е изпълнявал задълженията си по отношение на ищците, през този период от
време. Установява се от събраните доказателства, че в конкретния случай, е
налице неизпълнение на задълженията за гледане от страна на ответника след сключване на договора до момента, повече
от 10 години. Тъй като ответника не е полагал нужните грижи, това наложило
грижите за възрастните хора да бъдат поети от тяхната дъщеря - свидетеля А. В.,
която от 2018 година е определена за личен асистент на ищцата М.В..Тя е тази,
която ежедневно помага, пере, чисти,
готви, помага им при хигиената, сменя
памперси, пазарува, тъй като ищцата В. е
100 % инвалид и е на легло, а ищеца Б. В. не вижда добре.
Ако
ответникът не е имал възможност лично да
се грижи за ищците, то пред него е
стояла възможността да прави това чрез трети лица, при съгласие на кредитора.
Ответникът, обаче, не е положил никакви усилия да потърси и ангажира друго
лице, респ. лица - болногледачка, домашна прислужница и други, чрез които да
изпълнява договорните си задължения и които да готвят, чистят, пазаруват, водят
на лекар и правят всичко друго необходимо за нормалното ежедневно съществуване
на ищците. В този смисъл неоснователно се явява твърдението, че ответникът имал
уговорка със сестра си , тя да полага грижи за тях. Именно защото не е имало
каквото и да било съдействие от страна на ответника, същата е станала личен
асистент на майка си. Липсват каквито и да било данни, че ответника ежемесечно
е пращал пари на сестра си, за да полага тя грижи за родителите си, както и че
родителите му са били съгласни с това. Спорадичното финансово подпомагане по
повод операция, лечение или закупуване на храна, не изпълва съдържанието на
алеаторния договор, а говорят за един обикновен синовен дълг към родителите.
Ответникът-приобретател действително
не е бил длъжен да извършва всички действия по предоставяне на дължимата се
грижа лично, а е можел да направи това и чрез трето лице, което не е страна по
договора, включително такова, на което законът вменява задължение за издръжка
(чл. 80 СК от 1985 г., а сега чл. 140 СК от 2009 г.). Третото лице обаче трябва
да извършва действията от името и за сметка на приобретателя по алеаторния
договор и това трябва да е известно на прехвърлителя. Ако прехвърлителят приеме
предложените от третото лице издръжка и гледане, приобретателят ще се освободи
от задължението до обема на приетата престация. Обратно, ако неоправдано откаже
да приеме изпълнението, ще изпадне в забава, а няма да се ангажира
отговорността на приобретателя за неизпълнение по алеаторния договор (арг. от
чл. 95 ЗЗД). В случаите когато прехвърлителят получава издръжка и грижи от
трето лице, което не е страна по алеаторния договор и не прави това от името и
за сметка на приобретателя, приемането на тези грижи и издръжка не освобождава
приобретателя от неговите задължения, а правото по чл. 87, ал. 3 ЗЗД възниква.
/Решение № 261 от 10.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 758/2019 г., III г. о., ГК,
Решение № 120 от 24.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3768/2018 г., IV г. о/.
Ответникът
не се е възползвал и от правото си да
поиска от съда да трансформира задължението му за гледане в парично месечно
задължение, след като е знаел, че сам или чрез други лица не може да гледа
възрастните си родители. Това възражение е направено едва сега с предявяване на
настоящата искова молба. Такава трансформация обаче може да иска изправната
страна по договора. До момента това не е било направено, поради което това
възражение се явява неоснователно. /Решение № 94 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6313/2007
г., III г. о., ГК/. Следва да се посочи за неоснователно твърдението на ответника , че като обективно
нямало място за него в къщата, той бил лишен от възможността да изпълнява
насрещното си задължение. Когато
кредиторът по алеаторния договор не приема предлаганите му от длъжника грижи и
храна, за да бъде изправна страна, длъжникът трябва да поиска от районния съд
да трансформира задълженията му по договора от натурални в парични и редовно,
ежемесечно да превежда по сметка на кредитора определената от съда сума. В този
смисъл са тълкувателни решения № 96/66 г. и 30/81 г. на Общото събрание на
гражданската колегия на Върховния съд. А ответникът това именно не е направил,
поради което е изпаднал в забава, която е основание за разваляне на договора.
Дори когато реалното изпълнение на алеаторния договор се осуетява по
изключителната вина на кредитора, приобретателя-длъжник не се освобождава от
поетите към него задължения за гледане и издръжка на прехвърлителя, този баланс
на насрещните престации се нарушава, приобретателят, без да престира нищо,
получава недвижимия жилищен имот, обогатявайки се по този начин. Следва да се
посочи и че вещото лице посочи че сумата за издръжка на лице през второто
тримесечие на 2020г. е 417,68лева. Ответникът е изпратил след завеждане на
исковата молба еднократно два пощенски записа за по 150 ,00 лева, което по
никакъв начин не замества дължимата грижа. В случая размерът на получаваните
пенсии от ищците са ирелевантни.
От
всичко гореизложено се налага извода, че е доказано основанието на иска по чл.
87, ал.3 от ЗЗД по отношение на ищците. Налице е неизпълнение на поетите
задължения за гледане, като причините за неизпълнението са такива, за които
длъжникът отговаря - липсват обстоятелства, сочещи на невиновно неизпълнение. Предвид
на изложеното и тъй като ответникът се явява неизправна страна, то не би могло
да се трансформира задължението му в парично.
Ето
защо искът се явява основателен и следва да се уважи, като не са направени
искания за разноски.
Мотивиран
от горното Пещерския районен съд,
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ Договорът сключен с Нотариален акт №
66/1993 година за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане на
районен съдия при Пещерски районен съд, според който Б.П.В. и Мария Й.В., са
прехвърлили на сина си Г.Б.В., следния свой собствен имот – дворно място, съставляващо парцел V /римско/ - 243 /арабско / в кв. 14 по плана на
с.Исперихово, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда, при съседи : Желязко Йорданов
Димитров,Костадин Димитров Килов, Петър Стоилов Терзиев и улица, срещу
задължението на купувача да гледа продавачите като им осигури спокоен и
нормален живот, какъвто са водили до сега, като си запазват правото
на пожизнено ползване върху целия имот, докато са живи.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд –гр. Пазарджик.
Районен
съдия :