Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 18ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1228 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №20190625064117, срещу отказ № 20190526165154/18.06.2019
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който
е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), а декларацията по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП по партидата на „МБ П.С.“ ООД, ЕИК*********, подадена чрез пълномощник
адв. Д.П.. Жалбоподателят счита, че посоченият в отказа мотив, а именно, че
декларацията не съдържала данни за действителните собственици-физически лица,не
може да бъде споделено, тъй като съдружници в процесното дружество са две други
дружества – „Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ********* и „Б.И.“ ООД, ЕИК *****, като на първото
едноличен собственик е „М.Х.г“ АД, ЕИК********и за това дружество било подадено
заявление обр.Б7 и извършено вписване под №20190618150755. Съдружници във
второто дружество пък били три други, за които по справки по ТР се установявало
кои са съдружниците – физически лица. Счита, че с това елементарно и достъпно
проследяване, без да са необходими специални знания всеки грамотен човек би
могъл да се информира за действителните собственици и поради това в
декларацията са записани само дружествата, чрез които се упражнява контрол с
техните ЕИК. Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат обявени заявените обстоятелства.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Б7 и след
извършена справка в електронната партида, намира следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление Б7 вх. № 20190526165154, депозирано от адвокат Д.П. по силата
на изрично пълномощно, са заявени за вписване обстоятелства в полета 537 – „Юридическо
лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, 5371
- „Представители на юридическо лице или
друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, 538 – „Юридическо
лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“,
5381 – „Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез
което непряко се упражнява контрол“. Към заявлението са приложени нотариално
заверена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП от управителя Б.С.Спасов, съобразно
утвърден образец в Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП,
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изрично пълномощно. В декларацията по чл.
63, ал. 4 ЗМИП са посочени двете дружества съдружници – „Е.Е.К.“ ЕООД и „Б.И.“ООД
и техните представители..
На 18.06.2019 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че в случая представената
декларация не съдържа данни за собствениците физически лица съобразно
изискванията на ЗМИП и ППЗМИП, като в поле 550 на заявлението не са попълнени
за вписване действителните собственици –физически лица.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок –
отказът е постановен на 18.06.2019 г., а жалбата е депозирана на 25.06.2019г.
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в
производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл.
61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни
собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се
въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива
действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите,
включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството,
редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните
собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски
регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Образецът на
заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП,
включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, с едно възможно
вписване (данни за едно лице) и поле 538 - юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, отново с едно възможно
вписване (данни за едно лице), както и подраздел „Действителни собственици –
физически лица“ с три възможни вписвания.
В настоящия случай заявителят е подал заявление Б7 във формата на образеца
и попълнени данни съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП по
описания по-горе начин. Това посочване и липсата на посочени физически
лица-действителни собственици, е било определено от длъжностното лице по
регистрацията като обстоятелство по чл. 21, т. 1, 2 и 5 ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо
отказ за вписване.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗМИП учредените
на територията на Република България юридически лица и други правни образувания
и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да
разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и
актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни
собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица, каквото е дружеството-заявител, са длъжни да заявят за
вписване съгласно ал. 1 в съответния регистър, който в случая е Търговския
регистър, действителните си собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на
ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на
капитала по партидите им. Посочената легална дефиницията за „действителен
собственик“ гласи – „действителен собственик е физическо лице или физически
лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице
или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия..“ В т. 1 на същата
алинея са дадени условията, на които следва да отговаря действителния
собственик по отношение на корпоративните юридически лица – физическо лице,
което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или
правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание,
включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол
чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване
в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността. Така дадената
дефиниция и цитираното изключение, съдържащо се в нея, са напълно идентични с
тези, дадени в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i” от Директива (ЕС) 2015/849, т.е. изключение е налице само за публично
дружество, по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа (ЗППЦК), чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар,
което е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането
му, които предвиждат специален ред за разкриване на дялово участие в публично
дружество, уреден в Глава единадесета, Раздел I от ЗППЦК. Следователно с изключение на публичните дружества, които са
еднолични собственици на капитала или съдружници, за другите дружества, макар и
да са вписани в ТР и да е посочено ЕИК не е налице изключението по ЗМИП.
Предвид горното, независимо от това дали чрез проверка по ЕИК е установимо кои
са действителните собственици-физически лица, а следва да се има предвид, че
към датата на подаване на заявлението, все още не е извършено твърдяното
обявяване по партидата на „М.Х.г“ АД, което е посочено, че е от 18.06.2019г.,
но в заявлението липсва позоваване на вече извършено обявяване, т.е. не е било
налице препращане, то следва съобразно изискванията на закона да бъдат обявени
конкретните физически лица-действителни собственици и те да бъдат вписани в
определената графа, а не да се налагат допълнителни проверки и препращания.
Такова изключение законодателят е предвидил само за публичните дружества, а не
се твърди юридическите лица –съдружници да са такива, нито са ангажирани
доказателства за горното. Предвид горното съдът намира за неоснователни
изтъкнатите от жалбоподателя доводи по жалбата, че установяването на
физическите лица било възможно чрез проследяване и без специални знания, защото
независимо от това дали е налице такава възможност, законът изисква да бъдат
декларарани именно физическите лица и подаването на заявление с вписани само
двете юридически лица-съдружници, е непълно и неточно и не отговаря на
изискванитяа на закона. Доколкото така
подаденото от заявителя заявление е непълно и несъответно на одобрения с
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. образец, то е налице нередовност на заявлението от
външна страна, която обаче не е отстранима по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТР. С
оглед на така изложеното по-горе постановения отказ следва да бъде потвърден. Нередовностите,
за които се дължат указания, са непредставяне на изискуем по закон документ и
непредставяне на документ за внесена държавна такса. Ненадлежното попълване на
заявлението води до постановяване на отказ по такова заявление.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.№
20190625064117, срещу отказ № 20190526165154/18.06.2019 г. на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването
на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари (ЗМИП), а декларацията по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП по партидата на „МБ П.С.“
ООД, ЕИК*********, подадена чрез пълномощник адв. Д.П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението до жалбоподателя.
СЪДИЯ: