Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 29.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на тридесети
ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Христова като
разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 1432 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “Т.П.” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** против Т.И.Н. и С.И.П., в която се твърди, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч. гр.д 137/2016г. Твърди се, че съдът е издал
заповед за изпълнение срещу която ответниците са подали възражение в срока по
чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответниците
не са заплатили използваната топлинна енергия за собствения им
топлоснабден имот – апартамент, аб. № 11710. Направено е искане за
конституиране на трето лице помагач на ищеца “ Холидей и Райзен ” ЕООД. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата 793,29 лв, от която 710,63 лв главница за
периода 01.01.2014г-29.02.2016г. и сумата 82,66лв лихва за забава за периода
05.03.2014г.- 25.03.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По делото на
22.05.2017г е постъпила молба от ищеца,
с която оттегля на осн. чл. 232 от ГПК исковата молба срещу С.И.П. и
производството по отношение на него е прекратено. Отправя искане до съда да
признае за установено спрямо ответника Т.Н., че дължи на ищеца сумата 306,64 лв
главница за периода 01.01.2014г.- 29.02.2016г. и 41,33 лв лихва за забава за
периода 05.03.2014г.- 25.03.2016г.
Ответникът Т.Н., в срока на чл.133 от ГПК чрез
процесуалния си представител В.Н. е
представила писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че ответницата Т.Н. не е потребител ,
т.е. „длъжник“ за абонатен ***на ***както и че не са представени доказателства
относно задължението на посочения абонатен номер.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ”Топлофикация-***” ЕАД. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да
установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 136/2017г по описа на ПлРС .
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-***”ЕАД
на потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „Топлофикация-***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Ответникът оспорва, че е абонат на ответното дружество и между страните
има сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Видно от приложената към
частното гражданско дело справка за задължения за абонат е, че като абонат за
партида ***са вписани Т.Н. и С.И.П.. Адресът на имота, на който е открита
партидата е гр. ***, *** По делото не се спори, че на 23.11.2016г. Т.Н. е дарила
на внука си идеалните си части от процесния недвижим имот
Видно от приложеното гр.
д. № 4054/ 2016 за същото вземане
ищецът„ Т.П.“ ЕАД е водил дело срещу В.Н.Н.. Видно от приложената справка за
консумирана енергия /л.81-87/ по делото
е, че като потребител за абонатен ***е посочен И.И. П., а от представената
справка на стр. 88-92 като потребител за същия абонатен номер са посочени
наследниците на И.И. П..
По делото са представени фактури издадени от
ищеца на името на И.И. П., в които са отразени задължения за заплащане на
топлинна енергия за процесния период. Представени са и фактури, които са
издадени за същия период, но вече на името на ответника Т.Н. и И.П.. От
представената на стр. 321 от делото молба от В.Н. *** се установява, че И.И. П.-
баща на ответницата Т. Н. е починал на 20.02.2015г.Видно от представеното на
стр. 330 от делото уведомление от Топлофикация *** до наследниците на И.И. П.
е, че ищецът е уведомил наследниците на И.И. П., че към 06.11.2015г. имат
просрочено задължение към Т.п. ЕАД за периода 01.01.2014г.- 30.04.2015г. в
размер на 535,42лв. От представената на
стр. 332 от делото покана за доброволно плащане е видно, че и към 08.12.2015г.
задължението не е заплатено.По делото на стр. 333 е приложено Възражение от В.Н.
до Топлофикация, в което отговаря на получените покани за доброволно плащане.
Ответницата Т.Н. е
оспорила представените по делото фактури и съдът е открил производство по реда
на чл. 193 от ГПК. Законът е придал на фактурата значение да удостоверява, при
този вид неформални договори, едновременно както основните параметри на
осъществената сделка - предаване на стоката, цена, количество и прочие, така и
основните елементи на документ, съдържащи реквизитите на една разписка, издадена
и подписана от продавача изпълнено задължение. Съгласно константната съдебна
практика, фактурата като счетоводен документ не е основание за плащане, тъй
като основанието за плащане е доставка на стоката вследствие сключен договор, а
фактурата само удостоверява този факт - а за този факт страните именно спорят.
Така представените по делото фактури не са подписани от страна на ответника и
самото им издаване от ищеца не доказва извършена доставка на стоки.Формалната
доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на
писменото изявление и неговото авторство. Тя не обхваща други данни, за които
документът свидетелства.В случая става дума за частен свидетелстващ документ,
който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява
неизгодни за себе си факти.
Доказателствената сила на фактурата не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя се преценява по
вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 146 ГПК. Оспорването на верността на
доказателството е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на
доказателствата и затова то се прилага само срещу материалната доказателствена
сила на официалните свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи
документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не се
подчинява на изискванията за оспорване истинността на доказателството, защото
съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно
убеждение съобразно с всички данни по делото.
Видно от заключението на
ВЛ по назначената съдебно- техническа експертиза е, че абонатната станция на
адрес ***е доставяла топлинна енергия през процесния период. При изготвяне на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на
Методиката за разпределение на топлинна енергия към чл. 61 ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяване. ВЛ е установило, че в имота има монтирани четири броя
отоплителни тела оборудвани с топлоразпределители, а в банята отоплението се
осъществява посредством щранг- лира.
По делото е назначена
съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че по
партидата до 28.02.2016г. е бил титуляр И.И. П. с издадени оригинални фактури
на негово име, за периода от 01.03.2016г.- 30.11.2016г. титуляр на партидата е В.Н.,
а от 01.12.2016г. титуляр на партидата е Т.Н. и С.П.. Видно от заключението е, че за абонат с
абонатен ***е използвана доставяната от Т.П. ЕАД топлинна енергия за процесния
период, във връзка с което за всеки календарен месец е възниквало задължение за
заплащане на определени суми, като в съответствие с потребената енергия Т.П.
ЕАД е издавала данъчни фактури.Фактурите са издавани от Т.П. ЕАД в качеството
си на доставчик на името на И.И. П. в качеството на получател.Размера на
главницата представляваща стойността на консумираната и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2014г.- 01.02.2016г. е в размер на 710,63 лв.Размерът
на лихвата за забава върху главницата от 710,63 лв за периода
01.10.2014г-28.02.2016г. е 82,66 лв
По делото е назначена
комплексна техническа и счетоводна експертиза,
от заключението на която е видно, че в Т.П. ЕАД няма молба от наследниците на И.И.
П. за смяна на партидата, а последната е
извършена смяна въз основа на извлечение от имотния регистър. ВЛ са установили
че в „Топлофикация ***“ не се водят отделни счетоводни регистри за физически
лица по отношение на справките- декларации и дневниците по ЗДДС, тъй като
всички фактури са включени в един общ ред в справката декларация по ЗДДС, тъй като всички фактури
издавани на физически лица по абонатни номера са включени в един общ регистър в
справката декларация като партида „Население“ . Издадените от Т.П. ЕАД фактури
за абонат 11710 за периода 01.2014г.- 02.2016г. съдържат реквизитите съгласно
ЗСчетоводството и ЗДДС. Фактурите са издавани в два екземпляра оригинал и
копие, оригиналът е изпращан на абоната. ВЛ не са установили постъпили
възражения относно вземането по процесните фактури за периода 01.2014г.- 02.2016г. да е постъпвало
възражение.
По делото не се спори,че
И.И. П. е починал на 20.02.2015г. и е ползвал имота до смъртта си, съответно е
фигурирал като абонат в счетоводството на ищцовото дружество. Съгласно § 1, т. 13 ДР на З отм. определя като потребител
физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или
природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т.
42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови
нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото не са
ангажирани доказателства на какво основание е сменена партидата и като абонат
са вписани наследниците на И.И. П..
За да
има качество потребител на топлинна енергия лицето следва да е собственик или
ползвател на имот в сграда етажна собственост присъединена към абонатна станция
или нейно отклонение. От изложеното не се установява на какво основание От
представените фактури е видно, че за процесния период фактурите са издавани на И.И.
П., който е ползвал имота до смъртта си през 2015г. Съдът намира, че в случаите на смърт на
абонат, топлофикационното дружество може
да претендира заплащане на консумираната
топлоенергия, установена по партидата му, на различни основания като е
възможно едно лице да съчетава и трите качества- наследник, съсобственик и
ползувател на имота. В случая за част от периода ползвател на имота е бил
наследодателят на ответницата, следователно ищецът може да се претендира
заплащане само на задължението,
представляващо пасив на наследството към момента на неговото откриване,
като всеки наследник отговаря съгласно наследствените си права по закон. Връзката между топлофикационното
дружество и абоната е договорна,
престациите са за периодично изпълнение и договорът се прекратява със смъртта
на абонат и като страна по договора не може да бъде заместен автоматично
от своите наследници. От събраните по делото доказателства е видно, че
към момента на смъртта си И.П. не е изпълнил задълженията за плащане към
топлофикационното дружество, тъй като това задължение е наследимо, наследниците
носят отговорност към продавача на топлинна енергия за неизплатените от
наследодателя суми съобразно наследствения си дял, следователно за периода
01.01.2014г.- 20.02.2012г. ползвател на имота е бил И.И. П.. Този извод може да
се направи от отправеното от процесуалния представител на ищеца В. Н. до Т.П.
ЕАД писмо, с което уведомява ищеца че И.П.. Такива твърдения не се съдържат в
исковата молба, а в нея се претендира заплащане на сумата от Т.Н. в качеството
и на собственик на имота. В производството по чл.422 от ГПК следва да бъде установен основния факт – има ли
лицето, срещу което се води искът качеството на собственик или ползвател на
имота. По делото не са представени доказателства, че ответницата има качеството
ползвател или собственик на имота. Това, че в ТЕЦ е открита партида на нейното
име, както и че такава се води при третото лице – помагач, като дружество
топлинен разпределител не може да бъде противопоставено на изискването на
закона – лицето от което се претендира заплащането на цена на топлинна енергия
да е или собственик или ползвател. В процесния случай видно от заключението на ВЛ е, че договорното
задължение е било между ТЕЦ и наследодателят на ответницата и след като последния
към момента на смъртта си е останал задължен към дружеството, следователно
задължението за плащане на предоставената енергия за периода до смъртта му, представляващо пасив на наследството му, се
поема от наследниците по закон съгласно
наследствените им права. Такива доказателства по делото не са ангажирани, а не
се съдържат и фактически твърдения в тази насока. Ето защо съдът приема, че
твърденията на ищеца че ответницата Т.Н. е била собственик или ползвател на топлоснабден
имот за претендирания период не са
доказани. За посочения период при ищеца като абонат са фигурирали четири лица,
като за никое от тях не се установява на какво основание ищецът счита че имат
качеството потребител на топлинна енергия, поради което съдът приема, че
предявения установителен иск, с който се иска да се признае за установено по отношение
на ответника Т.Н., че дължи на ищеца сумата 306,64 лв главница за периода
01.01.2014г.- 29.02.2016г. и 41,33 лв лихва за забава за периода 05.03.2014г.-
25.03.2016г е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от
Й.В.против Т.И.Н. ЕГН********** иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК с петитум да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 306,64 лв
главница за периода 01.01.2014г.- 29.02.2016г. и 41,33 лв лихва за забава за
периода 05.03.2014г.- 25.03.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от днес, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: