Решение по дело №519/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 451
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20204430200519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е   

 

гр. Плевен, 31.07.2020г

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети  юли две хиляди и двадесета   год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Валя Стоянова , като разгледа АНД № 519/2020 год. по описа на ПРС, ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0938-00585804.11.2019 год. издадено от ***, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Г.Х.М. *** с ЕГН********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100лева основание чл. 183 ал5т1 от ЗДвП,за нарушение на чл 6т1 от ЗДВП  .

Жалбоподателят  – редовно призован,   се явява в съдебно заседание, моли Съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкционирана, а също така, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при ОДМВР гр.***– редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №136802 от 25.10.2019год.

На 25.10.2019г около 09:34чв гр.***на кръстовището от улица ***с посока на движение СИЦ като водач управлява товарен автомобил ***извършва следното нарушение: Движейки се по ***,навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на  светофарната уредба работеща в нормален режим и монтирана на кръстовището. Записано било  от проверяващите  в АУАН , че по този начин е  нарушена разпоредбата на чл.6, т.1  пр.2от ЗДвП

Жалбоподателката подписала  АУАН без  възражение.Нарушителят бил уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Такива   не  са били депозирани от страна на жалбоподателката до наказващия орган.

Административно наказващият орган  е издал обжалваното наказателно постановление /НП/ като е приел, че  било извършено нарушението визирани като такива в АУАН и наложил следните наказания ГЛОБА в размер на 100лева основание чл. 183ал5т1 от ЗДвП,за нарушение на чл 6т1 от ЗДВП. 

Актосъставителят Д.Х.  , редовно призован се явява в съдебно заседание, поддържа изцяло съставения от него акт.Твърди пред съда,че на написаната в акта дата ,на  посоченото кръстовище, навлиза в кръстовището товарният автомобил и преминава на червен неразрешаващ сигнална светофарната уредба.  

Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят на АУАН М.Н.  .Неговите показания са също в насока на показанията на актосъставителят .Като също твърди че жалбоподателят при управление на товарен автомобил  е нарушил като е преминал през кръстовище на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба. Съдът кредитира показанията на  свидетелят като логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства приложени по делото от административно наказващият орган.

Според настоящия съдебен състав в хода на административно наказателното производство е  допуснато и съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП.

Това е така, защото АУАН и НП не отговарят на нормативните изисквания, съответно на чл.42 ал.1т5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно, точно и недвусмислено описание на нарушението като в АУАН е посочено че е нарушен чл6 т 1 пр2 от ЗДВП, а в НП е посочено че е нарушен чл6 т 1 от ЗДвП. Това е съществено процесуално нарушение, т.к. привлеченият към административно наказателна отговорност не може да научи конкретните факти, очертаващи важни обстоятелства около   нарушението и да изгради защитна теза срещу тях.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт като както за наказания, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на кое конкретно място, е наложено наказание.

Съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, посочване точно и изчерпателно на нарушената законова разпоредба.

мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Посоченото от наказващия орган в процесното наказателно постановление място на извършване на нарушението не съответства на действителната фактическа обстановка, установена по делото  /свидетелските показания на контролните органи сочат  друго място. Налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Характерът на процесното нарушение и фактът, че така посоченото в наказателното постановление недействително и несъществуващо място на извършване на нарушението е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено къде точно деяние, е наложено наказанието, сочат на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ. налице е основание за отмяна на наказателното постановление.

Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

Настоящата инстанция прие, че следва ангажираната административна отговорност на жалбоподателят  да отпадне и  на следното  основание:При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че НП е незаконосъобразно по отношение нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Посочените от страна на наказващия орган норма е бланкетна и препраща за част от своето съдържание към други разпоредби от закона при попълване на своята диспозиция, като по този начин формират в цялост нарушеното правило за поведение. В този смисъл цитираната норма на  чл. 6, т. 1 от ЗДвП  е  бланкетна и препраща към други правни норми, тъй като в чл6 от ЗДвП са изброени няколко хипотези

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

 първата от посочените разпоредби се говори само за преминаване на неразрешен на сфетофарната уредба без пояснения на правилата за това, докато в чл. 6, т. 1 са изброени няколко хипотези.   от чл.6, т.1 от ЗДвП визира правило-четири хипотези , като т1 визира,че  водачите на МПС следва да съобразяват своето поведе, което обаче освен че е общо, не е изобщо посочено нито от контролния, нито от наказващия орган. В този смисъл не е цитирана нормата, която предвижда правило за поведение,кое от четирите хипотези на т1 на чл.6 е нарушена. Което представлява липса на реквизит – непосочване на нарушените разпоредби от закона.

На второ място между АУАН и НП има разминаване в посочване на нарушението на материалният закон в АУАН е записано че  е нарушен чл6 т1 пр2, а в НП е посочено бланкетно нормата на чл 6 т1 от ЗДвП.  Написаното  в АУАН и квалифицирано като нарушение норма  трябва да е идентична с посочената такава   в НП, в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице.

 Това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, в тази му част.

Тази липса на реквизит и противоречието между правното основание и цитираното като нарушено правило за поведение, налагат отмяна на НП  поради незаконосъобразност и в тази му част НП следва да бъде отменено.

  Предвид гореизложеното Съдът

 

 

                                Р        Е       Ш       И:     

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 19-0938-00585804.11.2019 год. издадено от ***, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Г.Х.М. *** с ЕГН********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100лева основание чл. 183 ал5т1 от ЗДвП,за нарушение на чл 6т1 ЗДВП  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.***в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                   

                                                                                                                                                      СЪДИЯ: