Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 25.11.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело №
370/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 198, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба от К.И.Г., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора Ловеч, XI- та
група срещу Заповед № Л-889/10.08.2020
г. на Началника на Затвора Ловеч, с която е наредено продължаване на периода на
изтърпяване на наказанието на Г. при специален режим.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
неправилна и постановена при съществени нарушения на административно производствените правила. Посочено е,
жалбоподателят не е уведомен за започване на производството по издаване на
административния акт съгласно чл. 26, ал.1 и ал.2 от АПК, поради което е бил
лишен от възможността да участва в него, да представя доказателства, да прави
искания и възражения. Иска се отмяна на обжалваната заповед и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата
си. Твърди, че в заповедта има празни думи без покритие и затова е документ с
невярно съдържание, тъй като не отговаря на истината, поради което моли да бъде
отменена.
Ответникът по делото – Началникът на Затвора Ловеч в
съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Моли да бъде оставена в
сила оспорената заповед като законосъобразна и да бъде взето предвид обстоятелството,
че администрацията действа при условията на оперативна самостоятелност при
преценка на поведението на лишените от свобода. Представил е и писмен отговор
на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на същата, поради
което моли да бъде отхвърлена и да се остави в сила оспорената заповед.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
К.Г. е постъпил
в Затвора на 29.12.2002 г. и изтърпява
наказание доживотен затвор по чл. 116, чл. 330 и чл. 339 от НК с начало на изтърпяване 18.10.2002 г.
Поставен е на усилено строг режим от 16.05.2005 г., заменен на строг от
01.06.2009 г., а от 26.07.2017 г. е заменен на специален от Апелативен съд
София. Постъпил е от Затвора гр. Враца в Затвора гр. Ловеч на 18.10.2018 г.
На 21.07.2020 г. Инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ (ИСДВР) при Затвора Ловеч е изготвил
мотивирано становище относно замяна на режима на жалбоподателя от специален на
строг. В него е посочил, че Г. демонстрира самочувствие и определена завишеност
на самооценките и възможностите си. Има добри комуникативни възможности и от
продължителния си престой в затвора е формирал нагласи и умения да борави и да
тълкува в свой интерес определени правни разпоредби. По време на престоя си
постоянно предявява различни искания, като не се съобразява със законовите
възможности или с административните разпоредби. В поведението му към лишените
от свобода и служителите винаги има скрити задкулисни мотиви. Умело манипулира
лицата с нисък статус, преследвайки своите предварително набелязани цели. При
неуважение на исканията му става претенциозен и открито настройва останалите
против администрацията. В същото време не прави обективна преценка за
собственото си поведение. Не приема, че може да бъде оборен или, че не е прав в
исканията си. Може да се приеме, че мисли и действа на принципа „те са длъжни – това ми се
полага”. Няма нагласи да търси
грешки и форми на промяна на собственото поведение. Има сериозен стаж в
затвора. Знае много добре интересите си и е наясно какво поведение трябва да
демонстрира пред администрацията. По време на престоя си в групата не е дал
достатъчно основания за наченки на някакви реални позитивни промени, за да може
да се възползва от предимствата на прогресивната система за смяна на режима в
по-лек. При така изложените съображения ИСДВР при Затвора Ловеч е предложил да
не се заменя режима на Г. от специален на строг.
На 04.08.2020 г. писмено
становище е представил и Заместник-началникът
на режимно надзорно охранителната дейност (РНОД) при Затвора Ловеч, в което е отразено, че
споделя становището на ИСДВР предвид обстоятелството, че много добре знае какво поведение следва да демонстрира, но не
го прави.
Началникът на сектор „СДВР” при
Затвора Ловеч в своето становище от 04.08.2020 г. е посочил, че няма видима
промяна в мислене, действие и поведение
на Г. в позитивна насока през последната година. Не са налице основания за
замяна на режима на по-лек, поради което подкрепя становището на ИСДВР при Затвора Ловеч.
Изготвена е от психолог при
Затвора Ловеч експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние
на жалбоподателя. В него е отразено, че Г. съумява в последно време да се
предпазва от извършване на явни нарушения, но това не се дължи на претърпяна
личностна промяна, а на придържане към външно привидно законопослушно поведение
с цел да не си навреди. Притежава високо самомнение и демонстрира добре развито
самочувствие, което не винаги кореспондира с реално притежавани качества,
познания и умения. В междуличностните
взаимоотношения е склонен да демонстрира привидна съпричастност към
проблемите на околните, но само ако има непосредствена изгода за самия него. В
този смисъл е склонен към междуличностно използвачество, при което си служи с
изключително манипулативни техники. Силно държи на правата си – такива, каквито
ги разбира той самият, като в отстояването им често не се съобразява с
истината, а предпочита да я преиначава според потребностите и разбиранията си.
Избягва да анализира миналото си поведение рационално и в дълбочина. По-скоро
са налице типичните за този тип личност форми на защитно поведение, намиращи
своя израз в омаловажаване, завоалиране и пренебрегване на дадени факти, както
и пречупването им през призмата на собствените му разбирания.
С
обжалваната в настоящото съдебно производство заповед Началникът на Затвора
Ловеч е наредил продължаване на периода на изтърпяване на наказанието на
лишения от свобода К.Г. при специален
режим. Като правно основание е посочен чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС, а като фактически
– становищата на инспектор СДВР,
Началник сектор СДВР, Заместник-началник на РНОД и на инспектор-психолог при
Затвора Ловеч.
По
искане на жалбоподателя са допуснати до разпит в съдебно заседание трима
свидетели.
Свидетелят
С.С.Л. е инспектор СДВР в Затвора Ловеч. В съдебно заседание той заявява, че е
изготвил становището относно Г. на базата на огромен обем документи от досието
му през периода, докато е бил в Затвора Ловеч и същото е съобразено с неговите
лични качества и данни. Посочва, че осъденият няма как да знае начина на
изготвяне на оценката, защото нито е обучаван, нито знае как се изготвя оценка
на риска от рецидив, от вреди, нито е запознат с технологията, тъй като това е
служебна тайна. Относно изготвената оценка на риска от 83 точки на
жалбоподателя, свидетелят заявява, че това е първоначалната оценка, която не е
променяна. Не са настъпили промени и затова тя се е запазила. Според свидетеля
това, че Г. не е наказван през последната година, не означава, че е настъпила
личностна промяна. Цялостното му поведение показва, че не е настъпила промяна.
За дългия си престой в затвора жалбоподателят знае какво поведение трябва да
демонстрира и по този начин се стреми да се пази от нарушения, за да не си
навреди.
Свидетелят
С.Г.С. е Началник сектор СДВР в Затвора Ловеч. Заявява, че е подкрепил
становището на ИСДВР да не се заменя режима на Г. от специален на строг.
Посочва,че в становището се взема предвид цялостното поведение през последната
една година. ИСДВР е описал, че няма позитивна промяна през последната година,
на база на което не би трябвало да се замени режима. Описано е какви действия
са извършени, на база на което е представено поведението през последната
година. Няма промяна в поведението на жалбоподателя през последната една година
в позитивна посока, а се чувства негативизъм.
Свидетелят посочва, че е сформирана комисия в Затвора Ловеч за разглеждане на
правния статус на всички лишени от свобода. Свидетелят, Началникът на Затвора
Ловеч и Зам.-началникът по надзорно –охранителна дейност са излезли с общо
становище да не бъде заменян режима на Г.. Това решение е взето не еднолично, а
от цялата комисия начело с Началника на затвора.
Свидетелят
М.К.В. работи като психолог в Затвора Ловеч. Той е дал експертна оценка за
актуалното психично и емоционално състояние на жалбоподателя. Според него актуалното
психично и емоционално състояние на Г. е съизмеримо с неговия интелект и
характерови особености. Няма психопатологична продукция в съзнанието на
жалбоподателя. Интелектуално е в норма на база образование и социален опит. В
действията си с другите формално се държи на дистанция. Съобразява се привидно
с изискванията. Емоционално балансиран е.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 57, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието се определя от съдът, като на осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.
Според чл. 54 от
Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ППЗИНЗС), лишените от свобода на специален режим:
1. изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2. се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3. не могат да участват в
колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг
режим; 4. могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа
при засилен надзор и охрана.
В чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано първоначалният специален режим
на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъде
изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал.
1 от ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор
без замяна не се поставят на лек и общ режим.
Съгласно чл. 198, ал.
1, изр. 1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от
наказанието, Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по
отношение на осъдения. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу
подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на
наказанието.
Според чл. 198, ал.
3 от ЗИНЗС (в актуалната
редакция към датата на издаване на обжалваната заповед), началникът на затвора се
произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален
режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган – Началникът на Затвора Ловеч в кръга на предоставените
му от закона правомощия. По делото са представени Заповед №
ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието за преназначаване на Р.Г.
на длъжност Началник на Затвора в гр. Ловеч и Акт за встъпването й в длъжност
„Началник на затвор I-ва категория“ гр. Ловеч от 28.11.2016 г.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и е
мотивирана. Изложении са правни и фактически основания за издаването й.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство. Заповедта е издадена след вземане на писмени
становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
жалбоподателя.
Заповедта е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби и с целта на закона. По аргумент от разпоредбата
на чл. 218 от
ППЗИНЗС, възможността за изменение на специалния режим в строг
е свързана с условието осъденият да има добро поведение. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от
обстоятелствената част на заповедта, Административният орган е възприел изцяло
становищата, дадени от длъжностните лица по чл. 198, ал.
1, изр. 1 от ЗИНЗС. Тези становища и предложението жалбоподателят да
продължи да изтърпява наказанието
доживотен затвор при специален режим са
съобразени с критериите за оценка по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС. Съдът кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели С.Л., С.С. и М.В., защото съответстват на събраните писмени
доказателства. От всички събрани доказателства може да се направи мотивиран
извод, че не са налице достатъчно данни за наличие на трайно добро поведение на
Г., обосноваващо изменение на специалния режим в строг.
По делото не се събраха
доказателства, които да обосновават предпоставките, предвидении в закона за
изменение на режима на жалбоподателя.
Възраженията на Г., че не е уведомен
съгласно чл. 26 от АПК за започване на производството по издаване на
административния акт, като по този начин е бил лишен от възможността да участва
в производството са неоснователни. Производството е по реда на чл. 198, ал.2 от ЗИНЗС и в него не е предвидено участие на лишения от свобода. Регламентирано е,
че Началникът на Затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим
по отношение на осъдения. В случая оспорената заповед е издадена след
представяне на писмени становища от тези длъжностни лица, които са съобразени
от Административния орган.
Предвид горното, съдът намира, че подадената
жалба е неоснователна, което налага оспорването да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК във връзка с чл. 198, ал.2,
изр. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на К.И.Г., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, XI- та група на
Заповед № Л-889/10.08.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 198, ал.2 от ЗИНЗС.
Препис
от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: