Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Варна,
...............2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, , в закрито заседание на трети октомври, през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова в.гр.дело № 1686 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от Д.И.С., ЕГН **********
със съд. адрес *** 22, срещу действия на частен съдебен изпълнител Илина
Станева, рег.№ 712, с район на действие – Варненски окръжен съд, по изп. д. № 20157120400454/ 2015 г., изразяващи се: 1/ отказ
на ЧСИ да прекрати изп. дело, поради наличие на доброволно изпълнение на основание
чл.433 ГПК, евентуално поради липса на активност от страна на взискателя в период по-дълъг от две години, на основание
чл.433, т.8 ГПК; 2/възлагане на разноските по изпълнителното дело за сметка на
длъжника инкорпорирани в разпореждане от
27.05.2019 г., връчено на въззивницата – като длъжник
по цитираното изп. дело на 21.06.2019 г. Излага
доводи за незаконосъобразност на постановения отказ, както и за недължимост на посочената в разпореждането сума в размер на
1041,90лв., представляваща разноски по изпълнителното дело.
Въззиваемата страна – взискател
в изпълнителния процес, уведомена, не изразява становище по жалбата.
ДСИ е
представил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се
произнесе съдът съобрази следното: Изп. д. №
20157120400454/ 2015 по описа на ЧСИ Илина Станева, рег.№ 712 е образувано на
13.03.2015г., по молба на „Енерго-Про Продажби“АД, въз основа на изпълнителен
лист издаден по гр. дело № 11430/ 2014 г. на ВРС в полза на взискателя
срещу Д.И.С., ЕГН **********, за заплащане на 2 404,49лв., главница за
незаплатена електроенергия, ведно със законната лихва от 09.09.2014г.
до окончателното й изплащане, 73,13лв.-мораторна
лихва и 366,72лв. – разноски.
ЧСИ е
извършил проучване на имуществото на длъжника и
съгласно поисканото от взискателя в молбата за
образуване на изпълнителното производство са наложени запори и възбрани върху
имущество на длъжника: на 27.03.2015г. е
наложен запор на л.а. „Ровър 414 СИ“, с ДК№ В1168
КВ.; на 21.04.2015г. е наложена възбрана върху имот, находящ
се в с.Царевци; на 27.04.2015г. е наложена възбрана върху имот, находящ се в гр.Белослав, ул.“П.Яворов“№4а; на 11.05.2015г.
е вписана възбрана върху имот, представляващ дворно място, находящо
се в с.Синдел. На длъжника по изпълнението е отправена покана за доброволно
изпълнение, връчена на 02.05.2019 г., като ЧСИ я е уведомил, че задълженията й
по изп. дело са в размер на общо 3717,83лв, от които
2404,49лв.-главница, 127,85лв. лихви, 108 лв. разноски по изпълнителното дело,
както и такси по чл.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 338,09лв. и 300лв. адвокатско
възнаграждение.
След получаване
на поканата за доброволно изпълнение, на 13.05.2019 г. длъжницата е депозирала
искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело срещу нея, тъй като преди
да бъде уведомена за образуваното изпълнително дело е заплатила доброволно
задължението си към взискателя. По отношение на
сумата от 1041,90лв., за която била уведомена, че дължи от ЧСИ по телефон,
счита, че не дължи, на основание чл. 433, ал.1,т.1 и т.8 ГПК.
По повод
заявените искания на длъжника ЧСИ е постановил обжалваните в настоящото
производство действия с разпореждане от 27.05.2019г., като е отказал да прекрати изп.
дело, поради това, че последното плащане на дълга по делото е извършено на
06.08.2018г. и плащането е прекъснало давността.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно
мотивите към т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В
хипотеза на прекратяване по силата на закона, актът за прекратяване има
декларативен характер, а при прекратяване по изявление на органа, който ръководи
производството, актът за прекратяване има конститутивен
характер. Последиците на акта в двата случая са различни: когато прекратяването
е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва
с осъществяването на съответните правно релевантни факти /обжалването е без
значение за момента на настъпването на ефекта/, а когато прекратяването става
по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този
акт /обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта/. Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
С
оглед тези разяснения, съдебният състав приема, че в конкретния случай с обжалваното
разпореждане/постановление
съдебният изпълнител е установил неправилно осъществяването на правно
релевантните факти, обусловили прекратяване на производството. От данните по
изпълнителното дело е видно, че предмет на принудителното изпълнение е парично
вземане, а от последното поискано от взискателя
изпълнително действие с молбата
за образуване на делотго от м. март 2015г. до м. май 2019г. са изминали повече от
4 години, през които взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия. Към м. март 2017г. изпълнителното
производството е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
който факт като настъпил по силата на закона, ЧСИ е следвало само да декларира.
Прекратяването на изпълнителното производство в случая поради бездействието на взискателя в продължение на две години е настъпило по
силата на закона. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали длъжникът по
изпълнителното дело е признал задължението и е извършвал плащания към взискателя по споразумение извън изпълнителното
производство. В случая е безспорно, че взискателят се
е дезинтересирал от изпълнителното производство и не
е поискал извършване на действия за принудително изпълнение. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят
и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по
вече прекратеното производство. Ето защо основателни са доводите в жалбата, че
следващите прекратяването на изпълнителното дело действия на ЧСИ /извършени
след 13.03.2017г./ са обезсилени по
право.
По тези съображения съдът приема, че постановеният от съдебния изпълнител
отказ да постанови декларативен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.
При формиран извод за прекратяване поради перемпция,
безпредметно е произнасянето по жалбата срещу постановлението в частта за разноските, постановено по вече
прекратеното изпълнително дело.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание
чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК по жалба с вх. № 15182/27.06.2019г., подадена от Д.И.С., ЕГН **********– длъжник по
изпълнението – срещу действие на
частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20157120400454/ 2015 по описа на ЧСИ Илина Станева, рег.№ 712 и с район на
действие, този на ВОС обективирано в отказ за
прекратяване на изпълнителното дело от 27.05.2019г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с
указание да съобрази вече настъпилото прекратяване на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. II
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.