№ 569/10.10.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на десети септември, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 343 по описа на съда за 2018 г. |
||
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е
образувано е по жалбата на Г.Т.З. с ЕГН ********** *** против Решение №
1019-12-165#1/12.02.2018 на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е
потвърдено разпореждане № ЕГН № 2140-12-2 от 03.01.2018 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е
незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалния закон, при
съществени противоречия с процесуалните правила. Посочено е, че неправилно
административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискването
на чл. 68, ал. 2 от КСО, поради липсата на 38 години и 4 месеца стаж, който е
необходим за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди
се, че положеният стаж за периода 10.07.1975 г. до 12.07.1982 г., положен в АПК
„Васил Коларов“ гр. Стрелча и ТКЗС Дюлево, на длъжността животновъден бригадир
(технолог), следва да се зачете като втора категория труд. Моли се да бъде
отменено оспореното решение и преписката върната на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване за ново произнасяне по подаденото заявление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ч.,***,
който по изложени съображения моли съда да отмени процесното решение като
неправилно и незаконосъобразно, съответно да върне преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на
разноските.
Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
С., който по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и
да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано
решение като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на
чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на
заявление вх. № 2113-12-1571/05.09.2017 г., с което оспорващият е направил
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е
приложил документи, удостоверяващи придобития от него трудов стаж. След
обсъждане на представените документи, пенсионният орган е отказал да зачете
като втора категория труд стажът на жалбоподателя през периода от 10.07.1975 г.
до 12.07.1982 г., положен в АПК „Васил Коларов“ гр. Стрелча и ТКЗС Дюлево, на
длъжността животновъден бригадир (технолог). На Г.З. е отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване по подадено заявление с вх. №
3431/25.02.2003 г., към което е приложена Трудова книжка № 121/10.01.1975 г. от
„Мок Медет“ Панагюрище, в която не е отразена заверка на осигурителен стаж за
периода 10.07.1975 г. до 12.07.1982 г. Административният орган, при
постановяване на оспореното решение, е взел предвид и издадени разплащателни
ведомости на ТКЗС „Васил Коларов“ гр. Стрелча за времето от 01.01.1957 г. до
28.02.1997 г., както и ведомости от ТКЗС Дюлево за времето от 05.03.1949 г. до
30.06.1995 г.
С писмо изх. № К5061/11.12.2012 г. до директора на ТД на НОИ Пловдив е
направено искане за извършване на проверка в предадените ведомости от
осигурителя АПК „Васил Коларов“ Стрелча, ТКЗС с. Дюлево. В отговор на
проверката е изготвен Констативен протокол № К8795#1/09.01.2013 г., в който са отразени данни за лице с
името Г.Т.З., за периода от месец юли 1975 г. до месец януари 1981 г. За
периода месец февруари 1981 г. до месец юли 1982 т. данни за посоченото лице на
са открити. Последният посочен стаж не е зачетен от административния орган, тъй
като не са представени документи, удостоверяващи че същият е положен от
жалбоподателя. Административният орган е приел, че не е изпълнено условието за
придобит осигурителен стаж от 38 години и 4 месеца, който е необходим за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Подадена е жалба с вх. № 1019-12-165/22.01.2018 г. до ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с която жалбоподателят е оспорил издаденото разпореждане. С Решение
№ 1019-12-165#1 от 12.02.2018 г. Директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е
потвърдил оспореното разпореждане като правилно и законосъобразно.
Постановеното решение е съобщено на жалбоподателя срещу подпис на 19.03.2018
г., като в законоустановения 14-дневен срок е упражнил и правото си на жалба
пред Административен съд – Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е
допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът възприема като компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е посочило, че в „Обединен осигурителен архив“ при РУ
„Социално осигуряване“ гр. Пловдив са предадени разплащателни ведомости за
периода от м. януари 1975 г. до м. декември 1982 г. за ТКЗС с. Дюлево
общ.Стрелча. Експертизата не може да даде заключение дали записите в
разплащателните ведомости се отнасят за жалбоподателя Г.Т.З. с ЕГН **********
на длъжност „Бригадир животновъд", тъй като в тях няма посочена длъжност
за периода след 1975 г., не е изписано цялото презиме и няма вписано ЕГН. В
експертизата е посочено, че в „Обединен осигурителен архив“ при РУ „Социално
осигуряване“ гр. Пловдив няма предадени други разходно-оправдателни документи и
договори за възлагане на труд или други автентични документи, които да съдържат
данни за осигурителен стаж и доход, освен описаните по задача 1 разплащателни
ведомости. Изчисленият осигурителен стаж на жалбоподателя, възлиза на 35 години
7 месеца и 21 дни. Ако този стаж бъде намален със стажьт, признат на основание
издадения констативен протокол от обединен осигурителен архив при РУ „Социално
осигуряване“ гр. Пловдив, се получава осигурителен стаж от трета категория труд
– 31 годни 2 месеца и 7 дни. Прибавяйки към така получения стаж претендираните
7 години 0 месеци и 2 дни, за процесния период от 10.07.1975 г. до 12.07.1982
г., се получава осигурителен стаж от 38 години 2 месеца и 9 дни. Дори и да бъде
признат трудовият стаж за процесния период от време, жалбоподателят не може да
достигне необходимите 38 години и 4 месеца осигурителен стаж, необходим за
пенсиониране.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че направените изчисления за
размера на осигурителния стаж по т. 3 от изготвената справка за периода
10.07.1975 г. до 12.07.1982 г., са направени при изчисляване като трета
категория труд и са в размер на 7 години и 2 дни. В случай че същият стаж се
приеме, че е от втора категория, преизчислявайки го жалбоподателят ще придобие
достатъчен трудов стаж за пенсиониране.
Констатациите на вещото лице се потвърждават и от показанията на разпитания
по делото свидетел П.Г.Г., чиито показания съдът възприема и кредитира като
достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени
доказателства. Според свидетеля с жалбоподателя са работили в ТКЗС с. Дюлево в
периода след 1975 г. Докато свидетелят е работил там Г.З. е бил бригадир на
животновъдите и е определял отпуските, присъствените надници, раздавал е зимно
и лятно работно облекло. Г.З. е работил там до 1981 г. –1982 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт
е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към
ТП на НОИ гр. Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава
разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 1,
т. 2, б."а", ал. 2 и ал. 3 от КСО разпорежданията за отпускане и
спиране на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред пред
по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 3-месечен срок.
Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава
въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до
издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на
обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове
за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното
разпореждане с решение, с което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни
аргументи, в тази насока. Посочено е правното основание за издаването му, както
и относимите правни норми, които обуславят постановяване на оспорения
административен акт.
Спорен по делото е въпросът, дали трудът, положен от жалбоподателя на
длъжност животновъден бригадир (технолог) през периода от 10.07.1975 г. до
12.07.1982 г., положен в АПК „Васил Коларов“ гр. Стрелча и ТКЗС Дюлево, следва
да бъде зачетен за такъв от втора категория.
Според т. 52б от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на работещите непосредствено
в селскостопанското производство като механизатор и и бригадните механици.
Разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.) създава преференциални
условия за пенсиониране на работещите в изброените в нея отрасли и дейности,
като в същата точка е посочен и трудът на "работници в говедовъдството,
овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство". От
1 януари 2000 г., на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при
специфичните условия на т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране се счита за осигурителен стаж от втора категория. При
тези текстови редакции на т. 52б и т 66и от ПКТП (отм.) може да се приеме, че
незачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж на жалбоподателя за спорния
период е от втора категория труд, тъй като отразената в трудовата книжка длъжност
"Технолог" със съответния вид дейност - „Селскостопанска“, попадат в
обхвата на посочените хипотези. Независимо, че във ведомостите липсват
отбелязвания за длъжността на лицето, съдът намира, че следва да бъдат ценени
свидетелските показания, според които при полагане на труда си като бригадир на
животновъдите и е определял отпуските, присъствените надници, раздавал е зимно
и лятно работно облекло.
Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО, "категорията труд, както и дейността
по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За
установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат
свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на
полагането му." В случая са налице писмени доказателства, които са
издадени от работодателя, при който е положен трудът - трудовата книжка на
оспорващия и разплащателните ведомости, от които безспорно се установява, че
Г.Т.З. е работил на длъжност "технолог" в сферата на селското
стопанство. Възражението на ответника във връзка с кредитирането и допускането
на свидетелските показания, изведено от разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е
неоснователно. Съдът обсъжда фактите, които се установяват от тези
доказателства ведно с останалите доказателства по делото, за да формира
изводите си относно законосъобразността на обжалвания административен акт.
Разпоредбата не съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните
трудови функции и на условията на труда в случая, особено когато не се
съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано
място, от които да бъдат установени тези обстоятелства. С оглед на това съдът
кредитира показанията на допуснатия по делото свидетел, още повече, че същите
не са в противоречие с приетата и неоспорена по делото експертиза. Свидетелят
заявява, че жалбоподателят е работил в ТКЗС с. Дюлево в периода след 1975 г. до
1982 г. като бригадир на животновъдите и е определял отпуските, присъствените надници,
раздавал е зимно и лятно работно облекло.
С оглед на гореизложеното, основавайки
се на заключението по приетата по делото експертиза, както и на фактите,
установяващи се от показанията на св. Г., съдът намира, че следва да се приеме,
че Г.З. е работил в периода от 10.07.1975 г. до 12.07.1982 г при условията на
втора категория труд.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя,
ответникът ще следва да бъде осъден да
му заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса,
300 лева за вещо лице, 300 лева адвокатски хонорар.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,
ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1019-12-165#1/12.02.2018 на Директора на
ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № ЕГН № 2140-12-2 от
03.01.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Г.Т.З. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на общо 610 (шестстотин и десет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение
от 24.10.2019г. по Административно дело 14059/2018 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 14239 от 24.10.2019
г. на ВАС София Шесто отд по адм. д. № 14059/2018 г. - ОТМЕНЯ решение №
569/10.10.2018г., постановено по адм. дело № 343/2018г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Т. З. срещу решение №
1019-12-165#1/12.02.2018 на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с
него разпореждане № ЕГН № 2140-12-2 от 03.01.2018 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА Г. Т. З. да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик съдебни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.