Р Е Ш
Е Н И Е
№52/26.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
на петнадесети
април 2021 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ СТОЯНОВА
ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар Ст.Панайотова
Прокурор Ж.Илиев
като
разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №27 по
описа за 2021 г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Строителна
компания - А.“ ЕООД, гр. Ямбол с ЕИК *****, против Решение №
260123/02.12.2020г. на Районен съд – Ямбол, постановено по АНД № 399 / 2020г.
по описа на съда. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление №
Я-4-ДНСК-14 от 05.03.2020г. на Заместник - началник на ДНСК, с което на
основание чл. 237, ал. 1, т. 6, пр. 1 във вр. с чл.
239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на
чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.Счита се, че при постановяване на акта си,
съдът не е съобразил по отделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по
делото и изложените от страните фактически и правни доводи, вследствие на което
е формирал изводите си при неправилно установена фактическа и правна
обстановка, което е довело и до неправилно приложение на закона.В конкретният
случай, отговорността на касатора е ангажирана на
основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. 1 от ЗУТ, за
твърдяно нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 от същия закон. „Строителна
компания - А.“ ЕООД, гр. Ямбол е извършило предварителна оценка за съответствие
на идеен инвестиционен проект. ЗУТ разграничава няколко отделни „фази“ на
инвестиционното проектиране, хронологично - идейна, техническа и работна В
цитирания констативен протокол /стр. 1/ към АУАН също изрично е отбелязано, че
предварителната оценка за съответствие е извършена по отношение на
инвестиционен проект във фаза „идеен проект“. Това се удостоверява и от
обстоятелството, че разрешението за строеж е издадено и на основание чл. 142,
ал. 2 от ЗУТ, т.е. въз основа на одобрен идеен инвестиционен проект, за който е
извършена предварителна оценка за съответствие по смисъла на закона. Съгласно
чл. 141, ал. 1 от ЗУТ - идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от
главния архитект на общината въз основа на предварителна оценка за съответствие
по чл. 142, ал. 2, а не по чл. 142, ал. 5 от същия закон. Същевременно и в чл.
142, ал. 2 изр. трето от ЗУТ е отбелязано, че следващите фази на проектиране
/т.е. тези след идейната фаза, а именно - техническа и работна/ се одобряват в
хода на строителството преди извършване на съответните СМР и подлежат на оценка
вече съгласно изискванията на ал. 5. Следователно, след като в случая от
дружеството е извършена предварителна оценка за съответствие на инвестиционен
проект в идейна фаза, то оценката трябва да отговаря по обем и съдържание на
изискванията по чл. 142, ал. 2, а не на тези по ал. 5. Т.е. дори и да има
нарушение - то това би било на чл. 142, ал. 2, а не на ал. 5 от ЗУТ.
Същевременно обаче, посочения като осъществен състав - чл. 237, ал. 1, т. 6 предл. 1 от ЗУТ, визира ангажиране на отговорност само и
единствено за нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5, но не и на тези по
ал.2. В чл. 142, ал. 2 изр. последно от ЗУТ, обаче е указано, че задължително
подлежат на оценка съгласно изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, само
следващите фази на проектиране, които се одобряват в хода на строителството
преди извършване на строително монтажните работи. Видно от гореизложените
мотиви, съществува разлика между идеен инвестиционен проект и последващите фази - технически и работен проект. От тук
следва и другата разлика, изразяваща се в самата оценка за съответствие на
идейния инвестиционен проект и обхвата й, в сравнение с последващите
фази. Първоинстанционния съд не е разгледал и обсъдил
и другото заявено още в жалбата до РС възражение за незаконосъобразност на НП,
поради нарушение на чл. 18 от ЗАНН. От една страна се сочи, че одобрения
инвестиционен проект на „Многофамилна жилищна сграда
с магазини“ в УПИ П-1298, кв. 17 по плана на гр. Ямбол за който е извършена
предварителна оценка за съответствие, е в несъответствие с предвижданията на
РУП за този имот, което обосновавало нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.
А от друга страна се сочи, че така одобрен инвестиционен проект за който е
извършена предварителна оценка за съответствие, води и до нарушаване на
правилата и нормативите по устройство на територията регламентирани с чл. 82,
ал. 2 от Наредба № 7/2003г. за ПНУОВТУЗ, което пък обосновавало нарушение на
чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ. Следователно, АНО е посочил две отделни
административни нарушения, като всяко от тях е самостоятелно и поотделно
описано. Независимо от това АНО ги е квалифицирал, като едно нарушение, за което
на дружеството е наложено едно административно наказание. С това си действие
същия е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Налагането на едно наказание за
няколко отделни твърдени нарушения прави неясна волята на наказващия орган.
Съдебната практика по аналогични казуси е трайна и константна. Оспорва се като
неправилна и констатацията за несъответствие на одобрените проекти за обекта с
предвижданията на РУП за имота на сградата в УПИ II-1298, кв. 17, одобрен със
заповед № ТУ02/0106 от 10.10.2008г. на Кмета на
община Ямбол и оттам за незаконосъобразност на извършената предварителна
оценка. Предвижданията на гореописания РУП, респективно действащия ПУП - ПРЗ са
приложени с построяването на сградата по смисъла на § 22, ал.1, т.2 от ЗР на
ЗУТ. В този смисъл в самия констативен протокол от 19.11.2019г. изрично е
отбелязано, че сградата, за която се отнася одобрената проектна документация и
е издадено разрешението за строеж, е извършена вече в „груб строеж“. Одобреният
проект не излиза от параметрите на построената сграда по отношение на
хоризонтални и вертикални размери и е изцяло в съответствие с приложените ПУП и
РУП за имота. Поради изложеното се иска отмяна на първоинстанционно
решение и съдът да постанови акт по съществото на спора като отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът „Строителна компания - А.“ ЕООД, гр. Ямбол се
представлява от адв.С.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Посочва, че с оглед
изменението на чл. 237, ал.1 т.6 от ЗУТ, към настоящия момент, размера на имуществените санкции е намален от 5 до
50 000 лв., вместо досегашните от 30 до 150 000 лева, което се явява
по благоприятния закон в хода на настоящото съдебно производство. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касацията ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН
СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ-СОФИЯ, се представлява от М. В.-експерт с юридическа
правоспособност, която оспорва жалбата. Счита, че решението на РС е правилно и законосъобразно. В
производството пред РС по безспорен начин е установено извършеното
административно нарушение на разпоредбите на ЗУТ. Касаторът
е действал в качеството на лице консултант,
изготвило комплексен доклад , за което е лицензирано от Началника на
ДНСК за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, без необходимата
оценка за съответствие на инвестиционните проекти с предвижданията на ПУП. Въз
основа на така изготвения формален доклад от касатора, е постигната крайната цел на закона, а именно
издаване на строително разрешение от Главния архитект. НП е издадено в
съответствие с разпоредбите на ЗУТ, действали преди изменението. Моли в този
смисъл да се постанови съдебен акт, като се остави в сила решението на ЯРС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ЯОП счита, че
решението на ЯРС е законосъобразно и
обосновано. Споделя изцяло фактическите
и правни аргументи, изложени към мотивите на решението, поради което моли да се остави същото в сила, а касационната
жалба без уважение.
Като взе предвид становищата на страните и извърши
проверка за наличието на отменителни основания досежно обжалваното съдебно решение, съдът намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение ЯРС е потвърдил Наказателно
постановление № Я-4-ДНСК-14/05.03.2020 г., издадено от заместник-началника на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.***, бул.„***” № 47, с
което на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 във вр. с
чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на „Строителна компания - А.”
ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ж.к.„***,
представлявано от управителя А.К.К.-Ч.е наложена имуществена
санкция в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.142, ал.5,
т.1 и т.2 от ЗУТ. Съобразно изхода на спора „Строителна компания - А.” ЕООД,
гр.Ямбол, е осъдена да заплати на Дирекция за национален строителен контрол
гр.София сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Съдебният акт е постановен при неправилно приложение
на закона.Административно-наказателната отговорност на касатора
„Строителна компания - А.” ЕООД, е ангажираната за това, че в качеството си на
консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от Закона за устройството на
територията /ЗУТ/, притежаващо удостоверение № РК-0482/01.06.2015 г., издадено
от началника на ДНСК, е изготвило комплексен доклад за оценка на съответствието
на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите на строеж: „Многофамилна жилищна сграда с магазини“ със ЗП = 147 кв.м и
РЗП = 1079 кв.м. в урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-1298, кв.17 по плана на
гр. Ямбол, в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ, а именно: без оценка
съответствието на проекта с предвижданията на подробния устройствен
план /ПУП/ и с правилата и нормативите по устройство на територията.Споделят се
доводите на касатора за несъставомерност
на нарушението предвид факта, че комплексен доклад е изготвен досежно идеен проект.Текстът на чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. 1 от ЗУТ, въз основа на който е наложено
административно наказание на касатора въздига като
административно нарушение единствено извършването на оценка за съответствие на
инвестиционния проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 от същия
закон, т.е. оценка в следващите фази на проектиране и одобряване в хода на
строителството (технически и работен), но не и във фазата на съгласуване и
одобряване на идейния инвестиционен проект, за който е изготвен процесният комплексен доклад. Нормата не може да бъде
тълкувана разширително и съдът приема, че същата е
приложима само и единствено по отношение на инвестиционни проекти във фази, за
които се изисква императивно оценка за съответствие в разширения обхват по чл.
142, ал. 5 от ЗУТ.
Основателно е и възражението за това, че в АУАН и в НП
са описани две отделни нарушения по чл.142, ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ – в обхвата
на оценката не е включена преценка за съответствие с предвижданията на ПУП и
преценка за съответствие с правилата и нормативите по устройство на
територията. Налагането на едно наказание (имуществена санкция) е в нарушение
на правилото на чл.18 от ЗАНН - когато с едно деяние са извършени няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. В конкретния случай отговорността на касатора
е ангажирана за две отделни нарушения, за които несъответно на нормативното
изискване е наложено едно административно наказание. Този недостатък е
съществен, не може да бъде преодолян в съдебната фаза на обжалване и обуславя
отмяна на наказателното постановление на това самостоятелно правно основание.
Изложеното обосновава незаконосъобразност на Наказателно
постановление № Я-4-ДНСК-14/05.03.2020 г., издадено от заместник-началника на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.***, бул.„***” № 47, с
което на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 във вр. с
чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на „Строителна компания - А.”
ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ж.к.„***,
представлявано от управителя А.К.К.-Ч.е наложена имуществена
санкция в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.142, ал.5,
т.1 и т.2 от ЗУТ, без да е необходимо да се обсъждат останалите две възражения
на касатора за неправилна констатация на съда за
несъответствие на одобрените проекти за обекта с предвижданията на РУП за имота
и за последвалата по-блогоприятна законова промяна в
санкционната норма на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ. Съдебният акт и потвърденото с
него НП следва да се отменят като при този изход на спора се следват разноските, направени от касатора
за заплатен адвокатски хонорар – 1500лв. пред първата и 750лв. пред
касационната инстанция, общо в размер на 2250лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260123/02.12.2020г. на Районен съд – Ямбол, постановено по АНД № 399 / 2020г.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № Я-4-ДНСК-14/05.03.2020 г., издадено от
заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.****
бул.„****” № 47, с което на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на
„Строителна компания - А.” ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК: *****, е наложена имуществена
санкция в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
Дирекция за национален строителен контрол гр.***, бул.„****” № 47, да заплати
на „Строителна компания - А.” ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК: ****, разноски за двете
съдебни инстанции общо в размер на 2250(две хиляди двеста и петдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2./п/не се чете