№ 749
гр. Перник, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720101437 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Л. Й. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 2890,13 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2005г. до 30.04.2009 г., сумата от 1594,68 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.04.2009 г. до 17.09.2021г., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
3503/2009 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че многократно е
прекъсвана давността за вземанията, като сочи, че изп. дело № 110/2010 г. по описа на
*** Е.Д. е било преобразувано в изп. дело № 1498/21 г. по описа на *** А.В.. Моли се
за отхвърляне на иска и се претендират сторени разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложените доказателства се установява, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение от 19.10.2009 г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3503/2009 г. по описа на РС-Перник, е и издаден изп. лист от 08.01.2010 г., с който
длъжникът Д. Л. Й. е осъден да заплати на ответното дружество сумата в размер на
3152,30 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2005г. до
1
30.04.2009 г., сумата от 932,28 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 02.05.2005 г. до 08.10.2009г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както
и сторените разноски в размер на 192, 54 лв.
Не е спорно между страните, че въз основа на посочения изп. лист от
08.01.2010г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД от 25.02.2010г. е
образувано изп. дело № 110/10 г. по описа на *** Е.Д. срещу ищеца, както и че по
делото са постъпвали плащания въз основа на наложен запор върху вземането на
длъжника от РУСО-Перник, отразени върху гърба на изпълнителния лист, отнесени за
погашение на част от вземанията, като съобразно представена справка за актуално
състояние на дълга, представена по делото, същият възлиза на 2890, 13 лв. главница и
1594,68 лв., законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.04.2009 г.
до 17.09.2021г. Последното извършено плащане видно от отразяването върху изп. лист
е от 20.05.2016 г. С постановление от 12.04.20 г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изп.
производство е прекратено. Въз основа на молба от 27.7.2021 г. на взискателя
„Топлофикация Перник“ АД въз основа на този изпълнителен лист е образувано ново
изп. дело № 1498/21 г. по описа на *** А.В., по което на 17.09.21г. е наложен запор
върху вземания на длъжника от ***** като това е последното извършено изп. действие
по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. В случая с исковата молба ищцата въвежда факти, настъпили след
издаване на заповедта за изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 25.02.2010 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№110/2010 г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
2
обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. /в същия
смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая,
плащания въз основа на наложен запор са постъпвали регулярно от 09.06.2010 г. до
20.05.2016г., което не е налагало активност на взискателя да отправя искане за
прилагане на друг изпълнителен способ, поради което двугодишният срок на
перемцията започва да тече от 20.05.2016 г. и е изтекъл на 21.06.2018 г., от който
момент производството е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като
постановлението на *** има само констативно действие. Тъй като производството е
било висящо 26.06.2015 г., дадените с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешения,
намират приложение.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Това е така защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Правното положение е
установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не
могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните
състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани.
Съгласно практиката на ВКС длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с
възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са
могли да му станат известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.
Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за
преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго
лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК),
чл. 424 или чл. 439 ГПК. Изразеното становище относно приложимия давностен срок
е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021
г., IV г. о..
3
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК е посочено, че в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В
случая давността е прекъсната последно с извършеното плащане на 20.05.2016 г., като
приложимият давностен срок от 5 години е изтекъл на 21.05.2021г. Новото изп. дело с
искане за прилагане на изп. способ е образувано на 27.07.2021г., след като давността
вече е била изтекла, поради което предявените искове като основателни следва да се
уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът имат право на разноски
за ДТ и такса превод в размер на 180, 59 лв., такса за копие на изп. дело 24 лв. и адв.
възнаграждение в размер на 550,00 лв. чието заплащане е удостоверено в представения
договор за правна защита и съдействие или общо 754,59 лв.. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорор,
отчитайки минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 543,94лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Д. Л. Й., ЕГН
**********, с адрес *********, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата в размер на 2890,13 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.03.2005г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1594,68 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 30.04.2009 г. до 17.09.2021г., за които е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3503/2009 г. на Пернишкия районен съд.
4
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Л. Й., ЕГН **********, с адрес ********* сумата в размер на 754,59 / седемстотин
петдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5