РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. Добрич, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230104007 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.232
ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.309 от Търговския закон
във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на Община град Добрич с адрес гр. Добрич,
ул.“България“ №12, представлявана от кмета Йордан Тошков Йорданов,
срещу „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“***“ №***, представлявано от управителя Г. А.
А., по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.232 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите и чл.309 от Търговския закон във връзка с чл.92
от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена
дължимостта на следните суми: 1) 18100.36 лева (осемнадесет хиляди и сто
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща дължима наемна цена за
ползването през стопанската 2019/2020 година по договор за наем
№***/03.12.2018 г. на общински поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич с площ от 100002 кв.м., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (09.08.2021
г.) до окончателното плащане. 2) 2805.56 лева (две хиляди осемстотин и пет
1
лева и петдесет и шест стотинки), представляваща дължима неустойка по
посочения в т.1 договор за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г., а също и
за направените съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба Община
град Добрич сочи, че на 03.12.2018 г. между нея в качеството на наемодател и
ответното дружество в качеството на наемател е сключен договор за отдаване
под наем на земеделска земя №***/03.12.2018 г. на общински поземлен имот
с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич с площ от
100002 кв.м. за срок от 4 години – за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
2020/2021 г. и 2021/2022 г.; по силата на договора ответникът се е задължил
да заплаща на ищеца годишен наем в размер на 18100.36 лева, като в
изпълнение на чл.5 от договора е направено авансово плащане на наема за
първата стопанска година; в чл.6 от договора е предвидено заплащането на
наемите за следващите години да бъде извършвано в срок до 30.11. на
съответната стопанска година; за стопанската 2019/2020 г. наемът е следвало
да бъде заплатен в срок до 30.11.2019 г., но плащане не е постъпило; според
чл.8 от договора при неизпълнение на задължението за плащане на наемната
цена в уговорения срок до 30.11. наемателят дължи неустойка в размер на 0.5
% за всеки просрочен ден; за стопанската 2019/2020 г. наемателят дължи наем
в размер на 18100.36 лева и неустойка за периода от 01.12.2019 г. до
31.12.2019 г. в размер на 2805.56 лева; с писмо от 10.09.2020 г. длъжникът е
бил уведомен за размерите на дължимите суми, но не ги е платил; в чл.20 от
договора е било предвидено едностранно прекратяване при закъснение при
заплащането на дължимия годишен наем за срок от повече от 3 месеца, като
след изтичането на стопанската 2019/2020 г. със съобщение за едностранно
прекратяване от 06.10.2020 г. договорът е бил прекратен от наемодателя;
Община град Добрич многократно е канила ответното дружество да заплати
просрочените задължения, но това не е било направено; наложило се е
подаването на заявление по чл.410 от ГПК за събиране на задълженията по
съдебен път, като след постъпилото възражение е образувано настоящото
установително производство; настоява се за уважаването на предявените
искове и присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявените искове са
допустими и частично основателни; не дължи претендираната неустойка в
размер на 2805.56 лева, тъй като уговорената неустоечна клауза противоречи
2
на добрите нрави и закона, което я прави нищожна; тя трябва да бъде
заместена от повелителните разпоредби на закона и чл.86 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, според който при забава се дължи законната
лихва; неустойката е уговорена в размер на 0.5 % за всеки ден забава без
краен предел на срока и на размера, до който може да нараства; поведението
на наемодателя води до извод, че в този си размер уговорената между
страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите цели да обезпечи
изпълнението на поетото задължение, а води до възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора; претендираната договорна неустойка за един ден
забава надхвърля значително законната лихва, с която би могла да се
съизмерява евентуалната вреда на кредитора; затова следва да се приложи
нормативно закрепения в чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите
коректив за недопускане договорната неустойка да бъде използвана като
средство за несправедливо обогатяване на кредитора и клаузата да бъде
обявена за нищожна; настоява за отхвърлянето на иска за заплащане на
мораторна неустойка и заместването на същата в съответствие с чл.86 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите със законната лихва.
В последното съдебно заседание Община град Добрич чрез своя
процесуален представител е заявила, че в отговора на исковата молба е
направено възражение за недължимост на претендираната неустойка и няма
оспорване в частта относно претендирания наем; дължимата неустойка не
води до неоснователно обогатяване и не би следвало да бъде обявена за
нищожна; същата е определена в размер да изпълнява присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а като договорена по
сделка между търговци не може да бъде намалена в съответствие с чл.309 от
Търговския закон; при намаляване би имало неправилно приложение на
материалния закон, а именно чл.26 ал.1 пр.3-то от Закона за задълженията и
договорите; ползването на имота от ответника е доказано; размерът на
неустойката също е доказан и потвърден от изготвената експертиза, която е
приета без възражения; настоява исковете да бъдат уважени и да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение; прави евентуалното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
В последното съдебно заседание ответното дружество е посочило, че
трябва да бъде взет предвид писмения му отговор и изслушаната експертиза;
3
по това време, през което е съществувало наемното отношение, са налице
основания за форсмажор, за което са представени доказателства; при
постановяването на решението следва да бъде съобразена експертизата, като
бъде определен посочения в заключението размер на неустойката.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са допустими.
Издадена е заповед за изпълнение за претендираните суми, като подаденото
срещу нея цялостно възражение (не само в частта относно процесната
неустойка) обосновава правния интерес на ищеца от воденето на настоящото
установително производство.
Разгледани по същество, предявените искове са основателни.
От представения от ищеца договор за наем №***/03.12.2018 г. (на лист 10,
14 и 15 от приложеното по настоящото производство частно гр. дело
№2498/2021 г. по описа на ДРС) се установява, че на 03.12.2018 г. между
Община град Добрич и „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД - гр. Добрич е бил сключен
договор за наем на общински поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич с площ от 100002 кв.м.; договорът е бил
сключен за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.;
уговорената годишна наемна цена е в размер на 18100.36 лева, платима
съгласно чл.6 в срок до 30.11. на съответната стопанска година; наемното
плащане за стопанската 2018/2019 г. е заплатено при сключването на
договора; между страните не се спори, че наетият имот е ползван от
ответника поне до началото на месец октомври 2020 г. Затова дължимото
наемно възнаграждение за стопанската 2019/2020 г. е в размер на 18100.36
лева, като според заключението на вещото лице същото остава неплатено и
към настоящия момент. Тежестта за доказването на извършеното плащане е
на ответника, който въпреки предоставената му възможност не е представил
доказателства за осъществено плащане. Нещо повече – в отговора на исковата
молба ответникът не е оспорил дължимостта на тази сума. Следователно
предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.232
ал.2 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена
дължимостта на сумата от 18100.36 лева, заедно със законната лихва върху
4
нея от датата на подаването на заявлението (09.08.2021 г.) до окончателното
плащане, е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
Вещото лице е изчислило в съответствие с чл.8 от процесния договор
точният размер на дължимата неустойка за периода от 01.12.2019 г. до
31.12.2019 г., която е в размер на 2805.56 лева и е поради неплащането на
дължимото наемно възнаграждение за втората година по договора (2019/2020
г.) в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден. Ответникът не спори, че не е
заплатил никаква част от дължимото на ищеца наемно възнаграждение в
размер на 18100.36 лева за стопанската 2019/2020 г. (дължимо в срок до
30.11.2019 г.). С оглед на размера на претендираната неустойка за периода от
01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. (2805.56 лева), който е около 15 % от
неплатеното наемно възнаграждение (в размер на 18100.36 лева),
неоснователно е възражението на ответника за нищожност на клаузата поради
противоречие с добрите нрави. В настоящата хипотеза не може да се отрече
обезпечителния и обезщетителен характер на неустойката, който да
стимулира ответника да заплати главницата; освен това липсва огромен
номинален размер на неустойката, който да превишава многократно
действителните вреди на кредитора и да прави нейното нарастване
неудържимо. В този смисъл е и поставеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение №4/25.02.2009 г. по търговско дело №395/2008 г. на І т.о. на ВКС по
идентичен казус (отхвърлено е възражението за нищожност на неустойка в
дневен размер от 0.5 %, тъй като същата е начислявана през един сравнително
непродължителен период от време). Такава е и практиката на Окръжен съд –
Добрич, обективирана във влезлите в сила Решение №85/06.03.2013 г. по в.
гр. дело №997/2012 г. по описа на ДОС, Решение №224/22.12.2021 г. по в. гр.
дело №568/2021 г. по описа на ДОС и Решение №124/13.05.2022 г. по в. гр.
дело №124/2022 г. по описа на ДОС. Тези решения се отнасят до идентични
хипотези на претендирани от Община град Добрич неустойки срещу търговци
в размер на по 0.5 % за всеки просрочен ден. С оглед на изложените
обстоятелства се установява наличието на неплатено задължение за неустойка
за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2805.56 лева и искът
трябва да бъде изцяло уважен.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
5
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №2498/2021 г.
по описа на ДРС в размер на 518.12 лева (418.12 лева внесена държавна такса
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство
в размер на 638.12 лева (в това число 418.12 лева заплатена държавна такса,
100 лева юрисконсултско възнаграждение, 100 лева първоначално внесен и 20
лева довнесен депозит за вещото лице).
Водим от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.309 от
Търговския закон във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че „А-ГРИЙН
ТЕХ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич,
ул.“***“ №***, представлявано от управителя Г. А. А., има следните
неплатени парични задължения към Община град Добрич с адрес гр. Добрич,
ул.“България“ №12, представлявана от кмета Йордан Тошков Йорданов, (за
които е издадена Заповед за изпълнение №917/11.08.2021 г. по частно гр. дело
№2498/2021 г. по описа на ДРС): 1) 18100.36 лева (осемнадесет хиляди и сто
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща дължима наемна цена за
ползването през стопанската 2019/2020 година по договор за наем
№***/03.12.2018 г. на общински поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич с площ от 100002 кв.м., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (09.08.2021
г.) до окончателното плащане. 2) 2805.56 лева (две хиляди осемстотин и пет
лева и петдесет и шест стотинки), представляваща дължима неустойка по
посочения в т.1 договор за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г.
ОСЪЖДА „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Добрич, ул.“***“ №***, представлявано от управителя Г.
6
А. А., да заплати на Община град Добрич с адрес гр. Добрич, ул.“България“
№12, представлявана от кмета Йордан Тошков Йорданов, направените
разноски по гр. дело №4007/2021 г. по описа на ДРС в размер на 638.12 лева
(шестстотин тридесет и осем лева и дванадесет стотинки), а също и сторените
разноски по частно гр. дело №2498/2021 г. по описа на ДРС в размер на
518.12 лева (петстотин и осемнадесет лева и дванадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7